№ 489
гр. Сл., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20222230200876 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба от Г. В. Р. с ЕГН ********** против
наказателно постановление № 6730/05.03.2020 година, издадено от Началник
на отдел „Контрол по РПМ“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ –гр.С., с което е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2500 лв. на основание чл.53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,б.“а“ от ЗП
във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява
надлежно упълномощен представител адв. М. П. от АК-Сл., който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежно
упълномощен представител юрисконсулт А. П., която поддържа, наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.02.2020 година в 11:50 часа на път 1-6, км.387, на входа на град
Сл. в посока град С. – град Сл., Г. В. Р. управлявал и осъществявал движение
на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ модел „124-
420“ с рег. № СВ **** МР и полуремарке с три оси с рег. № СВ **** ЕА.
На водача Г. В. Р. била извършена проверка от служители на
Агенция „Пътна инфраструктура“в процеса на която било направено
измерване с техническо средство ел.везна DFW- KR № 118844 и ролетка
1
1301/18 (5м). При проверката служителят Т. М., в присъствието на свидетеля
Ю. А. констатирал, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Техническото
средство е установило,че измереното натоварване на задвижващата втора
единична ос на ППС е 12,255 т., при максимално допустимо натоварване на
11,5 т./ съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ на Наредбата/, както и че измереното
разстояние между осите е 1,35 м.Било установено,че сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,680 т., при максимално
допустимо натоварване 24 т., /съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ на
Наредбата/.
В хода на проверката водачът не е могъл да представи валидно
разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл.3 т.2 на Наредбата.
За извършеното нарушение на жалбоподателя на 13.02.2020 г. му
бил съставен АУАН № 0007260/13.02.2020 г. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б. „а“ от Закон за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от
03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Със съставянето на АУАН на жалбоподателя били иззети като
доказателства копие на лична карта, копие на СРМПС част II № *********,
копие на СРМПС част II № *********, пътен лист серия BTA №022501 от
13.02.2020 г. Към АУАН като доказателство били приложени кантарна
бележка № 1798/13.02.2020 г. и разписка за връчен АУАН. АУАН бил връчен
на жалбоподателя на 13.02.2020 г., като същият посочил, че няма възражения.
Въз основа на АУАН № 0007260/13.02.2020 г. на жалбоподателя било
издадено НП № 6730/05.03.2020 год. от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С. за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. „а“ от Закон за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба
№ 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и било наложено наказание на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а
именно наказание„Глоба“ в размер на 2500 лв.
Наказателното постановление било изпратено по пощата с известие за
доставяне № RPS104007GTEHX с дата на връщане 30.03.2020 г. до
жалбоподателя на настоящия му адрес : гр.Сл., местност „Лозарски връх“
№278. На писмото било отбелязано, че пратката не е потърсена от
жалбоподателя с известие за доставяне № RPS104008B16V с дата на връщане
26.05.2020 г. Поради това АНО приел, че на осн. чл.58, ал.2 от ЗАНН на
03.06.2020 г. наказателното постановление се счита за връчено и отбелязал,
че същото е влязло в сила на 10.06.2020 г.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в
хода на съдебното следствие показания на свидетелите Т. М. и Ю. А.,
доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си
относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на
писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по
делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съдът прие,че жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по
същество. С оглед установяване на редовността по връчване на процесното
наказателно постановление, съдът е изискал справка от ОДМВР-Сл. и
справка от Община Сл. за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя за
установяване на адресната регистрация на лицето към момента на съставянето
и изпращането на НП. Видно от представените справки, идентични по
съдържание, постоянният адрес за периода от 05.03.2020 г. до 30.06.2020 г. на
жалбоподателя е гр.Сл., местност „Лозарски връх“ №278 от 07.11.2000 г. , а
настоящият е гр.Сл., ул.“Асен Златаров“ №29. По делото не са налице
каквито и да е данни жалбоподателят да е бил търсен на настоящия си към
периода 05.03.2020 г. до 30.06.2020 г. адрес. АНО е изпратил процесното НП
единствено на постоянния адрес на жалбоподателя. Както е видно от
представената справка за адресна регистрация на жалбоподателя, адресът на
същия не е неизвестен. Липсват известия, обратни разписки и т.н., за да може
съдът да установи, че са били налице предпоставките за връчване на НП по
реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че не е спазена процедурата,
обективирана в чл. 58, ал. 2 ЗАНН, а именно първо нарушителят да не е
намерен на посочения от него адрес и второ новият му адрес да не е известен
на АНО. В този смисъл срокът за обжалване на НП е започнал да тече от
момента, в който жалбоподателят е узнал за издаденото му НП – 25.07.2022
г.
3
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, се забранява като дейност от
специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ предвижда, че съответните служби за контрол при
МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ могат да спират и съставят акт за
установяване на административно нарушение при посочените нарушения,
когато движението се извършва без разрешително.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че състава на административното нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от ЗП, е осъществен. На посочената дата и час, жалбоподателят като водач на
въпросното съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Скания“ модел
„124-420“ с рег. № СВ **** МР и полуремарке с три оси с рег. № СВ **** ЕА
- тежко пътно превозно средство с натоварване на задвижващата 2ра
единична ос от 12.225 т. и сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето от 27.680 т., управлявайки същото по път 1-6, км.387, на входа
на град Сл. в посока град С. – град Сл. извършил дейност от специалното
ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя, нарушавайки чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
Съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредбата на максимално
допустимото натоварване на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 – в
настоящия случай при съчленено ППС с пет оси е 11,5 т. Управляваният от
санкционираното лице съчленено ППС имало натоварване на задвижващата
2ра единична ос на ППС от 12.225 т., която надвишавала посочената
максимално допустима такава с 725 кг., поради което пътно превозно
средство има качествата на тежко съгласно чл.3, т.2 от Наредбата.
Съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредбата на максимално
допустимото натоварване на ППС, когато сумата от натоварванията на ос на
една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между
осите е над 1,3 метра е 24 т. Управляваният от санкционираното лице
съчленено ППС попада в приложението на цитираната норма, доколкото
разстоянието между осите е било 1.35 м., а същото имало натоварване на ос
на тройната ос на полуремаркето от 27.680 т., която надвишавала посочената
максимално допустима такава с 3.68 т., поради което пътно превозно
средство има качествата на тежко съгласно чл.3, т.2 от Наредбата.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя за неправомерно ангажиране отговорността
на наказаното лице – като водач, вместо на собственика на ППС. Вменената
като нарушена разпоредба на ЗП не поставя изискване относно субекта, който
следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а
съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното
4
ползване на пътищата чрез движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства, без за това да има надлежно издадено разрешение.
Именно поради това субект на нарушението по чл.26, ал.2,т.1,б.“а“ е и лицето,
което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а в случая това
е водачът на пътното превозно средство. Наред с това следва да се има
предвид и разширения кръг на задължени лица съгласно разпоредбата на
чл.15, ал.3 от Наредбата, а именно това са собствениците на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства или лицата, които извършват превозите,
които са длъжни да подадат в АПИ или в съответното областно пътно
управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Последното се потвърждава и от съдържанието на
приложената санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, в която е
предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически
лица, като това са тези, които са нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, б. „в-г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41; тези, които извършат някои от
изброените дейности, включително по т. 2 – „движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя“; и тези, които наредят да бъдат
извършени някоя от изброените дейности. При безспорно установеното, че
наказаното лице - като водач на пътното превозно средство, осъществява
движение на извънгабаритно и тежко пътно превозно средство без
разрешение, то именно той попада в кръга на субектите на нарушението и
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
извършеното.
На следващо място относно възражението за не достатъчно
изчерпателно описание на нарушението, съдът също намира за
неоснователно. АНО е описал конкретно нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Посочено е, че за така измерените
параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното
лице на АПИ валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство, респективно тежко по чл.3 т.2 на Наредбата. Това, че след
изписването на „валидно разрешение“, в НП в скоби е посочено
разрешително или квитанция не променя заключението, което АНО
конкретно е посочил, а именно, че жалбоподателят е без разрешение. Освен
това, както е видно от АУАН въз основа, на който е съставено НП,
актосъставителят съвсем ясно е описал, че „Водачът осъществява движение
без разрешение за дейности от специално ползване на пътищата, издадено от
администрацията управляваща пътя (АПИ).“ В АУАН е още посочено, че
„Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване“, т.е за
съда е достатъчно ясно, че АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя
за нарушение извършено „без разрешение“, а не „без квитанция“.
По отношение на оспорването на доказаността на субективния
5
елемент на състава, съдът намира, че нарушението е извършено виновно,
доколкото нарушителят като водач на пътното превозно средство, е бил
длъжен лично да провери и да се увери в състоянието на същото,
включително и габаритите му и тяхното съответствие с нормативните
изисквания и наличието на изрично разрешение за движение на извън
габаритно пътно превозно средство.
По отношение на оспорването на изправността на техническите
средства от процесуалния представител на жалбоподателят, съдът намира
това оспорване за преклудирано, доколкото то е направено едва в
представената по същество писменна защита от същия. Поради това намира,
че измерването не е оспорено от водача на автомобила, той е подписал
съставения му АУАН, като е написал, че няма възражения по установеното,
поради което съдът приема за достоверно твърдението за резултата от
измерването на натоварването на ППС и измерването на разстоянието между
осите.
Административнонаказващият орган правилно, след като е установил всички
елементи от хипотезата на правната норма е издал процесното наказателно
постановление и е наложил наказание. Съгласно чл. 53, ал.1 от ЗП се наказват
с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл.26, ал.1, т.1, б.“в“ и
„г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41от ЗП. Настоящият съд намира, че следва да се
измени обжалваното наказателно постановление в частта му относно
наложеното наказание за така извършеното от жалбоподателя Г. Р.
административно нарушение. В случая се касае за нарушение, което е
извършено за първи път от този нарушител, като същото не се отличава с по-
висока степен на обществена опасност спрямо други нарушения от същия
вид. По делото липсват данни жалбоподателят да е санкциониран за други
нарушения по ЗП, липсват вредни последици,поради което съдът счита,че
за постигане целите на административното наказание, в случая на
нарушителя следва да бъде наложено наказание в минималния размер,
предвиден в закона за такова нарушение, а именно - глоба в размер на 1000
лв.
Воден от горното, съдът прие, че следва да измени наказателното
постановление като вместо наложеното наказание „Глоба“ в размер на 2500
6
лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП наложи на жалбоподателя, за
извършеното от него нарушение, наказание на основание чл.53, ал.1, т.2 от
същия закон, а именно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
В конкретния казус е доказано, че жалбоподателят е заплатил сумата
от 300 лева за адвокатски хонорар, за която е налице надлежно пълномощно.
По съразмерност на основание ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.78, ал. 1 ГПК,
следва да му се присъди сумата от 189 лв., а на представителя на
въззиваемата страна по съразмерност следва да се присъди сумата от 32лв
юрисконсулско възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 6730/05.03.2020 г. на Началник на отдел „Контрол
по РПМ“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ –гр.С., с което на Г. В. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр.Сл.,
ул.Георги Сава Раковски“ №51А на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,б.“а“ от ЗП във вр. с чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС като НАМАЛЯ размера на наложеното
наказание „Глоба“ на 1000 (хиляда) лева на основание 53, ал.1, т.2 от ЗП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С. да заплати на Г. В. Р.
с ЕГН **********, с адрес: гр.Сл., ул.Георги Сава Раковски“ №51А сумата от
189 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. В. Р. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“-
гр.С. сумата от 32 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
7