Решение по дело №1079/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 492
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Васил Василев
Дело: 20211001001079
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001001079 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул. „Драган Цанков” № 37 против Решение
№261255/18.08.2021г.,постановено по т.д. № 2501/2020г. по описа на СГС, с
което е отхвърлен предявения от банката срещу „Национална електрическа
компания“ ЕАД,гр. София, ул. „Триадица“ № 8. ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 681
607,09 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата
молба в съда /30.10.2020 г./ до окончателното плащане, представляваща
незаплатен остатък от продажна цена във връзка с извършени продажба на
комбинирана с постигнати показатели за високоефективност електрическа
енергия за м. октомври 2015 г., за което е издадена фактура №
4821/31.10.2015 г., което вземане е придобито от ищеца по силата на договор
за цесия от 27.11.2015 г. сключен с „Топлофикация – Перник“ АД.Подържа
се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Според жалбоподателя
1
съдът неправилно е уважил и двете правопогасяващи възражения на
Националната електрическа компания - че задължението е погасено чрез
плащане поради постигната договорка между цесионера „Първа
инвестиционна банка“ АД и ответника за смяна на поредността на
погасяването и поради погасяването по давност на вземането.Според
жалбоподателя неправилно решаващия съд приел,че вземането е погасено по
давност,поради това,че не са налице повтарящи се задължения - предмет на
процесиите фактури са индивидуални договори, които са с еднократно
изпълнение и с еднократно плащане.Не е налице и предварително уговорен
падеж на задължението.Подържа се,че за процесния месец октомври на 2015г.
сключения чежду страните договор за изкупуване на ел.енергия е прекратен
и не регулира взаимоотношенията между обществения доставчик и
производителя.Подържа се,че задължението по фактурата няма качеството на
периодично плащане,поради което за него следва да се прилага общата
петгидишна давност.
Подържа се,че неправилно съдът приел,че задължението по фактурата било
заплатено.В представените по делото платежни нареждания от 26.01. и 27.01.
2016г. било посочено, че с извършените плащания се иска да се погаси
задължението по фактура **********/30.09.2015г. и фактура №
**********/31.10.2015г. ,но нито в платежното, нито от друг документ е
видно, че от НЕК и поискано да се промени реда за погасяване, че е изразена
воля да се погаси главница по издадената фактура. Видно от събраните по
делото доказателства, от НЕК е имало повече от едно задължения към „Първа
инвестиционна банка“ АД, като изразената от НЕК воля се отнася единствено
до кое задължение следва да се погаси с плащането (в основанията са
посочени номерата на конкретни фактури), а не, че се гаси главницата по тази
фактура, вместо дължимата лихва.Подържа се,че съгласието за смяната на
поредността на погасяване следва да е ясно изразена към датата на
извършването на погасяването и кредиторът следва да в наясно, че длъжникът
изразява воля за подобна смяна. Поради това се иска обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения
иск бъде уважен като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

От страна на ответника по жалбата е постъпил отговор,с който се иска
2
обжалваното решение да бъде потвърдено.Подържа се,че правилно
първоинстанционният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че при
извършване на процесната доставка срокът на сключения между страните
писмен Договор за продажба на електрическа енергия - комбинирано
производство № 12 ИЕ 2103033 от 26-11-2012г. е бил изтекъл, то
правоотношението за изкупуване на електрическа енергия между страните е
продължило да съществува и продажбата на посоченото количество
електрическа енергия за месец октомври 2015 г. е извършена въз основа на
съществуващо между страните трайно облигационно отношение, чието
съдържание се определя съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗЕ и приложимите
подзаконови нормативни актове.Всички изложени от въззивника твърдения
относно неприложимостта на нормата на чл. 162 от ЗЕ към процесиите
правоотношения са несъстоятелни и противоречащи както на законовата
регламентация на отношенията по изкупуване на електрическа енергия между
обществения доставчик и производители на електрическа енергия от
комбинирано производство, каквито са страните по делото.Въззивникът не
ангажирал доказателства за постигането на съгласие между страните по
отношение на съществените параметри на твърдяната еднократна доставка и
не ги е посочил и конкретизирал.От събраните по делото доказателства било
установено, че процесната фактура е издадена въз основа на съществуващата
трайна облигационно връзка между страните на основание чл. 162 от ЗЕ,
чиито съществени елементи са нормативно определени - цена, съдържание на
престациите на двете страни, начин на определяне на количеството изкупена
електрическа енергия. В отговора са изложени подробни съображения
относно правилността на решението,поради което се иска същото да бъсе
потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
3

Първоинстанционното производство е образувано по осъдителен иск
предявен от настоящия жалбоподател против ответника за заплащане на
сумата в размер на 681 607,09 лв., ведно със законната лихва, считано от
момента на завеждане на исковата молба в съда /30.10.2020 г./ до
окончателното плащане, представляваща незаплатен остатък от продажна
цена във връзка с извършени продажба на комбинирана с постигнати
показатели за високоефективност електрическа енергия за м. октомври 2015
г., за което е издадена фактура № 4821/31.10.2015 г., което вземане е предмет
на прехвърляне в полза на ищеца с договор за цесия от 27.11.2015 г.Банката-
ищец извършила изкупуване на вземания от „Топлофикация – Перник“ АД,
които дружеството има към ответника „НЕК“ ЕАД, доколкото на последния
била продадена комбинирана с постигнати резултати за високоефективност
ел. енергия и комбинирана ел. енергия без постигнати резултати за
високоефективност и същия имал задължението да заплати продажната цена
на така доставената му енергия. Претенцията е за доставки извършени през м.
май 2014 г.; м. август и м. септември 2014 г.; м. ноември 2014 г.; м.04.2015 г.;
и м. септември и м. октомври 2015 г. По отношение на всяка доставка била
издадена фактура, в която е посочена цената на доставената и подлежаща на
плащане ел. енергия. По отношение на цената фактурирана с фактурата от
31.10.2015 г. се сочи, че тя възлиза на обща стойност от 2 227 597,38 лв.
Последователно с пет договора за прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г.,
25.11.2014 г., 29.12.2014 г. и 27.11.2015 г. банката придобила от
„Топлофикация – Перник“ АД вземанията по издадените фактури относно
извършените доставки за месеците упоменати по-горе, като по конкретно с
договора от 27.11.2015 г. се придобивало вземането по фактура
4821/31.10.2015 г. отнасящо се до стойност на доставена ел. енергия за м.
октомври 2015 г., чиито размер възлизал на 2 227 597,38 лв. Поддържа се, че
за всяка от извършените цесии длъжникът – „НЕК“ ЕАД е бил уведомен от
страна на прехвърлящия вземанията си кредитор, като по отношение на
цесията с договора от 27.11.2015 г. факта на уведомяването бил осъществен
на 27.11.2015 г. От ищеца се подържа,че относно вземанията произтичащи от
договора за цесия от 27.11.2015 г. е получил частично погашение на
главници от ответника чрез плащания на суми от 15 291,84 лв. и 3 274 595,22
лв., както и на законни лихви, чрез плащане на суми от 29 819,30 лв., 33
4
161,98 лв. и 1 110,04 лв. Предвид осъществените погашение чрез тези
плащания бил формиран непогасен остатък на вземането за главница
/продажна цена на ел. енергия доставена през м. 10.2015 г./ по фактура
4821/31.10.2015 г. в размер на сумата от 681 607,09 лв. Поради наплащането
на тази сума се иска да бъде постановено решение,с което ответника бъде
осъден да заплати същата ,ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба– 30.10.2020 г. до окончателното ѝ плащане.
В представения отговор ответното дружество оспорва предявения иск
като подържа,че вземането е погасено по давност, поради характерът му на
периодично такова по смисъла на чл. 111 буква “в“ приложение намира
специалната 3-годишна давност. Същата била изтекла към момент
предшестващ упражняването на субективното право на иск. Подържа се,че
съгласно практиката на ВКС при продажбата на електрическа енергия има
периодичност на плащанията. „НЕК“ ЕАД подържа, че към м. октомври 2015
г. не е имал сключен писмен договор с праводателя на ищеца за изкупуване
на произведената електрическа енергия, като същата е била изкупувана по
правилото на чл. 162 ЗЕ. Въпросната фактура била получена от ответното
дружество на 04.11.2015 г., като падежът за плащането , определен по
смисъла на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, бил настъпил на 18.11.2015 г., като кратката 3-
годишна давност изтичала на 18.11.2018 г., а исковата молба била предявена
едва на 30.10.2020 г. Този извод се отнася и до новия кредит по
прехвърленото вземане, тъй като за него важи на общо основание правилото
на чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Ответникът поддържа, че е погасил вземането с два
превода на датите 26 и 27.01.2016 г. в размер на сумите от 695 798,88 лв. и 3
275 695,26 лв. В платежните нареждания били отразени номерата на
фактурите, по които се правят плащанията, както и субекта в чиято полза те
се извършват.С тези плащания били погасени следващите се главници по
издадените фактури 4783/30.09.2015 г. и 4821/31.10.2015 г., които са на обща
стойност 3 971 494,14 лв. с вкл. ДДС. Ответникът поддържа, че за това
погасяване на главницата ищецът бил уведомен с изпратени му от „НЕК“
ЕАД писма от 31.01.2017 г. и 20.02.2017 г. Иска се предявения иск да бъде
отхвърлен.
В представената допълнителна искова молба ищецът подържа,че по
отношение на претендираното вземане се прилага не специалната давност по
чл. 111, буква „в“, а общата такава по чл. 110 ЗЗД, която е петгодишна от
5
момента на настъпване на падежа,поради което към датата на предявяване на
иска – 30.10.2020 г. същата не е изтекла.Подържа се,че е налице
обстоятелство водещо до прекъсване на течащата давност, тъй като имало
признание на дълга от страна на длъжника. Това било направено посредством
писмо от 25.01.2016 г. В насока признание на дълга били и действията по
предприетите частични плащания от 26 и 27.01.2016 г.
В представения допълнителен отговор от страна на „НЕК“ ЕАД се
подържа отново,че в случая се прилага специалната давност в чл. 111, буква
„в“ ЗЗД.Подържа се,че няма извършено от „НЕК“ ЕАД признаване на
задължението му по фактурата от 31.01.2015 г., и следователно нямало
основание по чл. 116, буква „а“ ЗЗД за прекъсване на давността.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено
следното от фактическа страна:По делото е беспорно, че „Топлофикация –
Перник“ АД е производител на електрическа енергия от комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със
сертификат за произход, и електрическа енергия за осигуряване
експлоатационната надеждност на основните съоръжения по смисъла на чл.
162, ал.1 от ЗЕ.С Договор за продажба не електрическа енергия -
комбинирано производство № 12 ИЕ 21 03033 от 26.11.2012 г., сключен на
основание чл. 162 ЗЕ и Наредба за издаване на сертификати за произход на
електрическа енергия, произведена по комбиниран начин и Наредба № РД-
16-267 от 19.03.2008 г. е договорено,че „Топлофикация – Перник“ АД –
произвежда и продава на обществения доставчик – „Н.Е.К.“ ЕАД,който
купува и заплаща в сроковете и при условията на договора произведена по
комбиниран способ нетна активна електрическа енергия, считано от
01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Представено по делото е и Допълнително
споразумение № 1 от 03.01.2013 г. към Договор за продажба на електрическа
енергия - комбинирано производство № 12 ИЕ 21 03033 от 26.11.2012 г.,
съгласно което срокът на договора се удължава до 31.12.2013 г.С решение №
Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР са утвърждени пределни цени на топлинна
енергия и са определени преференциялни цени на електрическа енергия,
произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на
производство на топлинна и електрическа енергия, при прилагане на метода
на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, като в т. 12 са
6
определени цените за „Топлофикация – Перник“ АД.Представена е фактура
4821/31.10.2015 г., издадена на „Н.Е.К.“ ЕАД от „Топлофикация – Перник“
АД за продажбата на електрическа енергия за м. 10.2015 г., произведена по
комбиниран способ, в размер на 15 315 000 kWh, на цена от 2 227 597,38 лв. с
включен ДДС (1 856 331,15 лв. без ДДС), като за дата на данъчното събитие
във фактурата е посочена 31.10.2015 г.От писмо вх. № 85-07-117/27.11.2015 г.
се установява,че фактура № 4821/31.10.2015 г. и фактура № 4783/30.09.2015
г., издадена за продажбата на електрическа енергия за м. 09.2015 г., са
връчени на „Н.Е.К.“ ЕАД.С договор за прехвърляне на вземания от 27.11.2015
г. „Топлофикация – Перник“ АД е извършило прехвърляне в полза на ищеца
вземанията си срещу „Н.Е.К.“ ЕАД отразени във фактура № 4783/30.09.2015
г. и фактура № 4821/31.10.2015 г., възлизащи съответно в размер на сумата от
1 743 896,76 лв., от които 1 453 247,30 лв. – главница, и 290 649,46 лв. –
начиследн ДДС, и на сумата от 2 227 597,38 лв., от които 1 856 331,15 лв. –
главница, и 371 266,23 лв. – начислен ДДС.С писмо с вх. № 85-07-
117/27.11.2015 г. „Н.Е.К.“ ЕАД е уведомена за извършеното по силата на
цитирания договор от 27.11.2015 г. прехвърляне на вземанията с носител
„Топлофикация – Перник“ АД по фактура № 4783/30.09.2015 г. и фактура №
4821/31.10.2015 г. в полза на ищеца по делото.С писмо изх. № 17-13-
18/31.01.2017 г. „Н.Е.К.“ ЕАД уведомила ищеца, че вземанията на банката по
фактура № 4783/30.09.2015 г. и фактура № 4821/31.10.2015 г., придобити от
нея по силата на договор за прехвърляне на вземания от 27.11.2015 г.,
възлизащи в общ размер на сумата от 3 971 494,14 лв., са погасени изцяло с
два банкови превода, извършени на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г., възлизащи
съответно в размер на сумата от 695 798,88 лв. и на сумата от 3 275 695,26 лв.
С оглед на извършените плащания ответното дружество е изразило
несъгласие с претендирания, съгласно предходно писмо на ищеца непогасен
остатък от задълженията по двете фактури, като е уведомило банката, че
счита, че главницата е погасена в пълен размер, съответно че дължимата за
периода от 30.11.2015 г. до 27.01.2016 г. лихва за забава върху вземанията за
главница възлиза на сумата от 64 995,43 лв.По делото е представена справка,
съставена от ответника, за изплатени суми по фактура № 4783/30.09.2015 г. и
фактура № 4821/31.10.2015 г., в която са отбелязани две плащания,
извършени съответно на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г., възлизащи в общ
размер на сумата от 3 971 494,14 лв., с които ответното дружество е
7
извършило пълно погасяване на задълженията си по двете фактури, като
плащането, отнасящо се до фактура № 4821/31.10.2015 г. възлиза в размер на
сумата от 2 227 597,38 лв. и е извършено на 27.01.2016 г.С писмо вх. № 17-
13-3/27.04.2018 г., в отговор на предходно писмо изх. № 17-13-25/28.09.2017
г. на „Н.Е.К.“ ЕАД,ищеца е уведомил ответното дружество, че за периода от
30.11.2015 г. до 27.01.2016 г. върху вземането по фактура № 4821/31.10.2015
г., възлизащо в размер на сумата от 2 227 597,38 лв., е начислена законна
лихва за забава в размер на сумата от 35 945,38 лв., като вземането за
главницата е погасено в пълен размер.От представеното по делото
заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че
в периода от 12.09.2014 г. до 27.01.2016 г. за погасяване на задълженията
ответника към ищеца по седем на брой фактури /фактура № 4083/31.05.2014
г., фактура № 4237/30.09.2014 г., фактура № 4201/31.08.2014 г., фактура №
4315/30.11.2014 г., фактура № 4565/30.04.2015 г., фактура № 4783/30.09.2015
г. и процесната фактура № 4821/31.10.2015 г./ придобити от банката по пет
договора за цесия, сключени с „Топлофикация – Перник“ АД, датиращи
съответно от 27.06.2014 г., 25.11.2014 г., 29.12.2014 г., 10.06.2015 г. и
27.11.2015 г., ответното дружество е извършило плащания, възлизащи в общ
размер на сумата от 13 817 548,48 лв., като при съобразяване на извършено на
29.12.2014 г. прихващане в размер на 366 408,34 лв. срещу съответната част
от задължението по фактура № 4315/30.11.2014 г., общият размер на
погашенията по цитираните седем на брой фактури за посочения период
възлиза в размер на сумата от 14 183 956,82 лв. Съгласно заключението в
счетоводството на банката е отразено погасяване с всяко частично плащане на
главница и законна лихва за забава по всяка от седемте фактури, като са
осчетоводени погасени общо 14 183 956,82 лв, от които 13 502 349,74 лв. –
главница и 681 607,08 лв. – законна лихва за забава. Като непогасена в
счетоводството на банката е осчетоводена сумата от 681 607,08 лв.,
представляваща остатък от главница по фактура № 4821/31.10.2015 г.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна
,че основателността на предявения иск се обуславя от наличието на валидно
сключен договор за продажба на електрическа енергия между „Топлофикация
Перник“ АД и ответника в периода на чието действие (през м. 10.2015 г.) да е
била осъществена продажба на електрическа енергия, възлизаща в размер на
посочената във фактура № 4821/31.10.2015 г. стойност, реалното доставяне на
8
посоченото във фактурата количество произведена ел. енергия през м.10.2021
г., настъпване изискуемоста на вземането за продажна цена по доставката,
извършена през м.10.2015 г., в това число и установяване размера на
незаплатения остатък по тази доставка, надлежно прехвърляне на вземането
за продажна цена по доставката на електрическа енергия за м.10.2015 г. от
производителя в позла на ищцовата банка и уведомяване на ответника за
извършеното прехвърляне. Съдът е приел,че между страните не е спорно, че
през м. 10.2015 г. „Топлофикация – Перник“ АД е доставило на ответното
дружество посоченото във фактура № 4821/31.10.2015 г. количество
електрическа енергия от комбинирано производство, а именно 15 315 000
kWh, за което ответното дружество е следвало да заплати продажна цена в
размер на сумата от 2 227 597,38 лв. с вкл. ДДС.По силата на сключен между
„Топлофикация – Перник“ АД и „П.И.Б.“ АД договор за цесия от 27.11.2015 г.
вземането по фактура № 4821/31.10.2015 г. за сумата от 2 227 597,38 лв. е
прехвърлено на ищцовата банка,което е произвело действие по отношение на
ответника на 27.11.2015 г., когато същото е било съобщено от
„Топлофикация – Перник“ АД с уведомително писмо вх. № 85-07-
117/27.11.2015 г.От представените по делото писменни доказателства и от
заключението на вещото лице съдът е приел,че в периода от 12.09.2014 г. до
27.01.2016 г. „Н.Е.К.“ ЕАД е наредила към ищеца плащания, възлизащи в
общ размер на сумата от 13 817 548,48 лв., като при съобразяване на
извършено на 29.12.2014 г. прихващане до размера на сумата от 366 408,34
лв. извършените за посочения период погашенията се равняват на общия
размер на вземанията за главница по седем на брой фактури/ фактура №
4083/31.05.2014 г., Фактура № 4237/30.09.2014 г., Фактура № 4201/31.08.2014
г., Фактура № 4315/30.11.2014 г., Фактура № 4565/30.04.2015 г., Фактура №
4783/30.09.2015 г. и процесната Фактура № 4821/31.10.2015 г. /,придобити от
банката по пет договора за цесия, сключени с „Топлофикация – Перник“ АД,
датиращи съответно от 27.06.2014 г., 25.11.2014 г., 29.12.2014 г., 10.06.2015 г.
и 27.11.2015 г. Съдът е приел,че предвид допуснатата от ответното дружество
забава в плащанията на посочените вземания, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ответното дружество е възникнало субективното имуществено
право да получи начислена законна лихва за забава, възлизаща в общ размер
на сумата от 681 607,07 лв. От ответника се твърди, че извършеното от негова
страна на 27.01.2016 г. плащане в размер на сумата от 3 275 695,26 лв.,
9
независимо от съществуващото към този момент в негова тежест задължение
за заплащане на законна лихва за забава в размер на сумата от 681 607,07 лв.,
е било предназначено за да погаси остатъка от главницата по фактура №
4783/30.09.2015 г., както и за погасяване на пълния размер на главницата по
фактура № 4821/31.10.2015 г. в размер на сумата от 2 227 597,38 лв. Предвид
на това твърдение спорен по делото се явява въпросът кои задължения на
ответника към ищеца са погасени с извършеното от негова страна на
27.01.2016 г. плащане и в частност дали същото (до размера на сумата от 681
607,07 лв.) е трябвало да бъде отнесено за погасяване на съответната част от
главницата по фактура № 4821/31.10.2015 г. или пък с него успешно са
погасени задълженията за заплащане на законна лихва за забава, начислена
върху вземанията за главница по посочените седем на брой фактури,
прехвърлени в полза на банката.Съдът се е позовал на чл. 76, ал. 2
ЗЗД,съгласно който, когато изпълнението на парично задължение не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, като в т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. по описа
на ОСГТК на ВКС е прието, че цитираната разпоредба намира приложение по
отношение на законната лихва за забава при неизпълнение на парично
задължение, като в случай че извършеното плащане не е достатъчно
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на
парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2
ЗЗД. Посочено е, че условията и поредността за погасяване на задълженията
по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако отсъства уговорка между страните, която
да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението, като при
предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред,
различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не
се прилагат. Така при предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на формирания му длъг
погасява, без обаче този избор да е обвързващ за кредитора, който може да
приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението,
ако няма интерес от предложеното му частично плащане или да извърши
погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
От представената по делото кореспонденция между страните,
10
разменена между тях в началото на 2017 г. съдът е приел, че в хода на
погасяване на задълженията по описаните седем на брой фактури, в това
число процесната фактура № 4821/31.10.2015 г., между страните по делото е
постигнато съгласие извършваните от ответника частични плащания да
бъдат отнасяни за погасяване на главниците, като това е направено в
отклонение от законоустановената последователност по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Този извод съдът е направил от писмо с вх. № 17-13-3/27.04.2018 г., където в
отговор на предходно писмо изх. № 17-13-25/28.09.2017 г. на ответника
ищеца го е уведомил, че относно периода от 30.11.2015 г. до 27.01.2016 г.
върху вземането по фактура № 4821/31.10.2015 г., възлизащо в размер на
сумата от 2 227 597,38 лв., е начислена законна лихва за забава в размер на
сумата от 35 945,38 лв., като вземането за главницата е погасено в пълен
размер. Съдът е приел,че довеждането от кредитора до знанието на длъжника,
че извършеното от последния плащание е отнесено за пълното погасяване на
главницата по процесната фактура, както и уведомяването му за актуалния
размер на законната лихва за забава, начислена върху нея за периода до
окончателното погасяване на главницата, манифестира съгласието на
кредитора с предложеното от длъжника приоритетно погасяване на
главницата. Начинът ,по който плащането е било отразено в счетоводството
на банката-кредитор е ирелевантно,поради това ,че същата е направила
валидно и обвързващо я изявление до платилия длъжник, в което го е
уведомила какво негово задължение е погасено чрез извършеното плащане и
то кореспондира на изразената от длъжника воля при излъчване на
съоветното плащане за погасяване на главница.
Предвид на това съдът е приел,че е налице плащане на претендираното
задължение,поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Съдът е разгледал и направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за погасяване на процесното вземане по давност.
Съдът е цитирал Тълкувателно решение 3/2011г. по тълк. д. № 3/2011 г. по
описа на ОСГТК на ВКС ,съгласно което понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
11
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. По процесното правоотношение с предмет
изкупуване на електрическа енергия – производителят и общественият
доставчик – са обвързани от облигационна връзка по силата на закона,
независимо дали са сключили помежду си нарочен договор по чл. 93а ЗЕ, вр.
чл. 97 ЗЕ, вр. чл. 92 ЗЕ за дългосрочно изкупуване, или не са подписали
такъв, защото основните им задължения по договора – за производство и
изкупуване на електрическа енергията и заплащане на подлежащите на
регулиране цени на енергията – са нормативно закрепени.Очертаното от
закона съдържание на престациите на страните по договора за изкупуване на
електрическа енергия определят задължението на обществения доставчик по
договора за заплащане цената на изкупуваната електрическа енергия като
такова на периодично изпълнение в дадения от закона, доколкото
задължението не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване
на пари или заместими вещи. Неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение – плащане на цената на продаваната електрическа енергия по
издаваните периодично от производителя фактури. Съдът е приел,че
независимо от изтичането на срока на сключения между производителя и
обществения доставчик договор, между тях е установена трайна търговска
практика по периодичен отчет на произведената и изкупувана от ответника
енергия, както и по заплащане на последната на междинни и окончателни
плащания, в която периодичност производителят е издавал фактури за
междинните и окончателни плащания,поради което е бил предварително
определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.Поради това съдът е
приел,че задължението на ответника за заплащане на цена на изкупуваната от
обществения доставчик електрическа енергия при условията на чл. 162 ЗЕ
разкрива характеристикита на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, с оглед на което същото се погасява с прилагането на специалната
тригодишна давност. В случая изискуемостта на процесното вземане е
настъпила по реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ с изтичането на 14-дневен срок от
получаването на фактурата от купувача на ел. енеригията – ответника по
делото , като това получаване се е реализирало на датата - 04.11.2015 г., или
падежът за плащане на стойността по нея е настъпил на 18.11.2015 г. С оглед
на това,че исковата молба, въз основа на която е образувано производството е
12
подадена на 30.10.2020 г. съдът е приел,че вземането предмет на заявената
искова претецния би се погасило по давност.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.

Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно като
доводите на жалбоподателя са във връзка с неправилното приемане от страна
на решаващия съд,че страните са договорили промяна на поредноста на
заплащане различна от приетата по чл. 76, ал. 2 ЗЗД законоустановената
последователност по чл. 76, ал. 2 ЗЗД и неправилното приемане,че се касае за
периодично плащане,поради което е приложена кратката тригодишна
давност.

По отношение променената поредност на плащанията ,различна от
законоустановената последователност по чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът счита,че
решението на СГС е законосъборазно.Съгласно цитирания текст когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Установено е в настоящия случай,че по фактура №
4821/31.10.2015 г., издадена на „Н.Е.К.“ ЕАД от „Топлофикация – Перник“
АД за продажбата на електрическа енергия за м. 10.2015 г., произведена по
комбиниран способ, в размер на 15 315 000 kWh се дължи сумата 2 227
597,38 лв. с включен ДДС (1 856 331,15 лв. без ДДС),вземането,по която е
цедирано от „Топлофикация – Перник“ АД на ищеца с договора за цесия от
27.11.15г. Установено е от представеното по делото платежно нареждане от
27.01.16г. /стр.261/ ,че със същото ,ответника по делото е нередил плащането
на сумата 3 275 695,28лв. на на ищеца за сметка на „Топлофикация –
Перник“ АД като изрично е посочено,че плащането е остатък по фактура
№4783 и по процесната фактура №4821.Видно от представеното писмо /
относно уведомление от „ПИБ“АД за остатъци по главници съгласно
сключени цесии/ от ответника до ищеца от 31.01.17г. /стр.260/,в отговор на
13
писмо от 05.01.17г. от ищеца,е посочено,че дължимите суми по фактури
№4783 и №4821 са погасени изцяло с банкови преводи от 26.01.16г. В
писмото е посочено,че претендирания от банката остатък на непогасената
главница е неточен и сумата,която е посочена като погасена на 26.01.16г. е
неправилна.Ответника е уведомил ищеца,че с оглед изложеното в писмото
лихвата за забава изчислена за периода 30.11.15г.-27.01.16г. изчислена от
ответника е в размера на 64 995,43лв.Съдът счита,че с това писмо ответникът
е уведомил ищеца,че счита,че главницата по посочените две фактури е
погасена изцяло и евентуално са налице несъответствия в размерите на
дължимите лихви за забава.Извод,че и самия ищец е възприел извършеното
плащане на 27.01.16г. по процесната фактура като погасяване на главницата
може да бъде направен и от писмото /стр.251 и сл./ от ищеца до ответника от
26.04.18г. в което е посочено/ на стр.255/,че главницата е погасена
изцяло,остатъка за погасяване е 0лв.,а броя дни за забава в плащането е
58,като е посочен и размера на начислената лихва -35 945,38лв.
С оглед на гороизложеното съдът счита,че извода на решаващия съд,че
с посочения начин на плащане,страните са променили законоустановената
последователност на плащанията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД е законосъобразен.С
изричното посочване в платежното нареждане от 27.01.16г.,че плащането е
остатък по фактура №4783 и по процесната фактура №4821 ответника явно е
изразил ,че заплаща по конкретно посоченото основание за плащане.Това
плащане не е отказано и е прието без възражения / по делото не се и подържа
наличието на такива/ от страна ищеца,поради което съдът приема,че ищеца
се е съгласил с получената сума да бъде погасена главницата по процесната
фактура. Такова приемане очевидно е налице след като в писмото от
26.04.18г. /стр.255/ ищецът е уведомил ответника,че главницата е погасена
изцяло,липсва остатък за погасяване и е налице дължима лихва за забава от
58дни.,каквато и всъщност е на лице.Обстоятелството,че дължимата сума по
процесната фактура № 4821/31.10.2015 г. е погасена на 27.01.16г. се
установява и от заключението на назначеното по делото вещо лице /стр.319/.С
оглед на горното становището на първоинстанционния съд относно
погасяването на задължението,поради плащане е основателно и
законосъобразно искът е отхвърлен на това основание.
Законосъобразно е и възприетото от съдебния състав,който за пълнота е
разгледал направеното възражение от страна на ответника,че вземането на
14
банката е погасено с изтичането на кратката тригодишна давност по чл.111 от
ЗЗД.Правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение 3/2011г. по тълк.
д. № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС и е възприел задължението по
фактурата като периодично плащане.Задължението на ответника за
изкупуване на произведената електроенергия е повтарящо се
задължение,което,с оглед спецификата на производството, се осъществява
ежеминутно и ежедневно в рамките на договорния срок или извън него.
Задължението на ответника да заплаща цената на изкупената енергия е
периодично,което в настоящия случай е обусловено от съставянето на
двустраните протоколи между страните и съответно фактурирането на
дължимата сума.Предвид на това след като процесната фактура №
4821/31.10.2015 г., то на основание чл.303а,ал.3 от ТЗ срокът за плащане е 14
дни след получаване на фактурата, което е на 04.11.15г. –т.е. падежът на
задължението е 18.11.15г. след което длъжникът е в забава. В случая исковата
молба,по която е образувано делото е подадена на 30.10.20г. –т.е. след
изтичането на тригодишния срок на 18.11.18г.,поради което законосъобразно
е прието от СГС,че искът би бил погасен по давност.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид решението по спора на основание чл.273 във връзка с
чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 450лв.

Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение №261255/18.08.2021г.,постановено по т.д. №
2501/2020г. по описа на СГС.
Осъжда „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул. „Драган Цанков” № 37
да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД,гр. София, ул.
„Триадица“ № 8. ЕИК ********* направените по делото разноски за
15
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 450лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16