Присъда по дело №1066/2024 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 26 |
| Дата: | 26 юни 2025 г. (в сила от 12 юли 2025 г.) |
| Съдия: | Камелия Георгиева Ненкова |
| Дело: | 20241720201066 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 17 юли 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към Присъда № 26 от 26.06.2025 г.
по НОХД №1066/2024 г. по описа на ПРС
Съдебното производство по делото е образувано по повод
обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Перник против подсъдимия В.
А. Г., роден на *************г. в *************, *************, ****,
*************, с постоянен адрес: *************, с ******** образование,
*****, ********, *****, с ЕГН: **********, с обвинение по чл.183, ал.1 от
НК, за това, че в периода от м.11.2017г. до м.05.2024г., вкл. в гр.Перник след
като е осъден с Решение № 779/24.10.2017г. на PC-Перник по гр.д.№
03506/2017г., влязло в сила на 21.11.2017г., да издържа свой низходящ -
малолетния си син Р. В. Г., род. на ***г. съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 78 /седемдесет и осем/
месечни вноски - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав
протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от
НПК, като след провеждане на разпоредителното заседание по делото, при
уважено от съда искане на страните, производството продължи по реда на
съкратеното съдебно следствие-ССС, като подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си
ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Следва да
се посочи, че преди да се пристъпи към разглеждане делото по посочения ред,
във връзка с дадени указания от ПОС, с Определение.№241 от 1.10.2024 г,
постановено по ВЧНД№394/2024 г по описа на ПОС., с което е отменено
протоколно определение на ПРС, с което е бил върнат обвинителния акт, то
съдът след отмяна на атакувания акт, и във връзка с дадените задължителни
указания от въззивната инстанция, която е приела, че пропуските, в
обвинителния акт, следва да се отстранят като очевидни фактически грешки и
не съставляват съществени процесуални нарушения, първият съд е отстранил
по реда на чл.248а НПК, очевидните фактически грешки в първоначалния
обвинителен акт, като е бил представен и приет по делото, връчен на страните
нов обвинителен акт от 8.4.2025 г, с отстранени по надлежния ред очевидни
фактически грешки. В провелото се производство по същество пред съда,
страните пледират, респ. както следва:
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението. Сочи, че
от всички събрани доказателства и доказателствени средства безспорно се
доказва обвинението, като доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви и същите кореспондират с направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия. В пледоарията си прокурорът сочи, че счита,
1
че фактическата обстановка, изведена в обвинителния акт, изцяло се подкрепя
от събрани в хода на досъдебното производство доказателства, и предвид
начина, по който протича съдебното следствие, а именно по реда на Глава
Двадесет и седма, чл.371, т. 2 от НПК с признаване на фактите, включени в
обвинителния акт от страна на подсъдимия, не се налага да се прави
доказателствен анализ, тъй като самата аз считам, че събраните доказателства
по делото са достатъчни за да подкрепят обвинението такова, каквото е
повдигнато с обвинителния акт срещу подсъдимия. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, а именно престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като
предвид най-вече доказателствата относно здравословното състояние, в което
се намира, моли съда измежду предвидените наказания „Лишаване от
свобода“ или „Пробация“, в условията на алтернативност за това
престъпление, да определите като най-подходящо и изпълняващо целите на
чл. 36 от НК наказанието „Пробация“., не в минималния предвиден размер за
това наказание, а в размер по-голям, съобразявайки броя на вноските,
включени в инкриминирания период, като пледира размера на същото да е
около една година или малко повече.
Повереникът на частния обвинител адв. Ж., като същият също сочи,
че по отношение на извършването на деянието изцяло подкрепя становището
на прокуратурата и че е доказано извършването на престъпление по начина,
описан в обвинителния акт – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. Изразява
обаче несъгласие с вида на наказанието, което прокурорът предлага, като сочи,
че счита, че следва да бъде наложено наказание ЛОС, което да се отложи за
по-дълъг период от време, при условията на условно *****е, като посочва, че
инкриминираният период обхваща един времеви период от 6 години и
половина. Видно от Решението, което е предмет и на настоящото
производство – Решението за издръжка, което не се изпълнява, подсъдимия е
признал пред съдията, че към онзи момент е изкарвал 750 евро месечно,
работейки в ****. Сочи и че от данните му за трудовите му договори не се
установява, нито командироване в чужбина, нито трудов договор с такава
компания, поради което и заключва, че той е работил, така нареченото на
разговорен език „на черно“. Счита, че не следва и да се приема за основателно
твърдението за здравословното състояние на подсъдимия, защото видно от
справки за извършени прегледи и за медико-диагностични дейности на
подсъдимия, твърдените проблеми с ходенето му, с краката му, датират от
месец декември 2024 г., като това е период, който е последващ с 5 месеца
образуване на настоящото производство. На следващо място посочва, че
данните за безработица – видно от служебната бележка, която е представена
от Агенцията по заетостта за период предхождащ образуване на настоящото
производство, е посочен период, като е вписан в Бюро по труда в гр. П., като в
разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК е записано, че родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца. Счита, че в случая подсъдимия не е
изпълнил свое иманентно, присъщо на всеки родител задължение към детето
2
си, като няма оправдание за това обстоятелство, което да обоснове действията
или бездействието си. С оглед на това моли съда и предвид редукцията, която
следва да извърши предвид процедурата в която е протекло делото, да наложи
наказание „Лишаване от свобода“, което по преценка на съда може да бъде
отложено за по-дълъг период, но условното *****е следва да бъде за по-дълъг
период, за да може подсъдимия в този период да има страх от бъдеща
наказателна отговорност и да изпълни задълженията си. Не претендира
разноски. Р. П. ЗА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ, се присъединява към
становището на адв. Ж..
Защитникът на подсъдимия -адв. И., в пледоарията си сочи, че
подсъдимият признава фактите така, както са изложени по обвинителния акт,
и съдът следва да приеме, че фактическата обстановка е такава, каквато е
описана в него, като самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
събраните по делото доказателства и че никой не оспорва това, че всеки
родител е длъжен да издържа детето си без значение дали има доходи или
няма. Смята, че предложеното от прокуратурата наказание „Пробация“
отговаря като вид наказание на целите, съдът следва да прецени, като
определя наказанието. По отношение на размера не оспорва, че подсъдимият е
***** веднъж на наказание „Пробация“ за съвсем друго престъпление, но и в
момента действително здравословното му състояние е такова, че не може да
полага труд, като се оспорва и инкриминирания период, за който се отнася е
дълъг, но следва да се съобрази и това. Пробацията според защитата е
единственото наказание, което би било справедливо в по-минимален размер.
Подсъдимият се придържа изцяло към казаното от неговия защитник.
В последната си дума, подсъдимият моли съда за справедливо
наказание. Описва допълнително, че е станал инцидент, довел до
здравословните му проблеми, а именно -паднал в банята, и си счупил крака,
като макар и да е ходел на интервю за работа, като бил виждан, че е трудно
подвижен, не успявал да си намери работа. Сочи, че са му атрофирали
мускулите и че ходи на рехабилитация три пъти седмично, и че не работи,
защото не може да върви.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и ги
разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО
ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият В. А. Г., е роден на *************г. в *************,
*************, ****, *************, с постоянен адрес: *************, с
******** образование, *****, ********, *****, с ЕГН: **********.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е *****
както следва / бел. След реабилитаринето му по реда на чл. 86 НК/, ПО нохд
№ 1063/2023 г, по описа на РС-Шумен, със Споразумение №87 от 25.05.2023 г.
на съда, с което е бил признат за виновен в престъпление по чл.269, ал.1 НК,
като деянието е от 25.1.2023 г, и му е било наложено наказание „пробация“
със следните пробационни мерки:
3
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 /десет/
МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител, или определено от него длъжностно лице 2 /ДВА/ пъти седмично,
на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК; и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 10 МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал.2, т.2
от НК; като същото е било изтърпяно на 8.06.2023г. и следователно лицето се
води *****о.
Подсъдимият В. А. Г. и св. Р. В. П. живеели съвместно на съпружески
начала в периода от 2014г. до 2016г. От съвместното им съжителство двамата
им се родило дете, а именно - Р. В. Г., род. на ***г.
С Решение № 779/24.10.2017г. на PC-Перник по гр.д.№ 03506/2017г.,
влязло в сила на 21.11.2017г., подсъдимият Г. бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. на малолетния си син Р. В. Г., род. на
***г., като и до момента на завеждане и приключване на делото, този размер
не е бил изменян и не са били налице други съдебни решения на гражданския
съд, във връзка с изменение на размера на издръжката.
За периода от влизане в сила на цитираното по-горе решение, а
именно от 21.11.2017г. до м.05.2024г., вкл., подсъдимият В. бил заплатил една
месечна издръжка на малолетния си син, а именно издръжката за м.03,2018г.
Сумата от 200 лв. за издръжка на детето си за посочения месец подсъдимият Г.
превел на 26.03.2018г. по банковата сметка на св.П. в ЦКБ АД - клан Перник.
Парични средства за останалите месечни издръжки, включени в
инкриминирания период Г. не е заплащал по какъвто и да е начин. При тези
данни по делото, прокурорът е счел, че от обективна и субективна страна
подсъдимият В. А. Г. е осъществил състава на престъплението по чл.183
ал.1 от НК, тъй като в периода от м.11.2017г. до м.05.2024г., вкл. в гр.Перник
след като е осъден с Решение № 779/24.10.2017г. на РС- Перник по гр.д.№
03506/2017г., влязло в сила на 21.11.2017г., да издържа свой низходящ -
малолетния си син Р. В. Г., род. на ***г. съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на 78 /седемдесет и осем/ месечни вноски. В обвинителния акт е
посочено, че от обективна страна, деянието е извършено чрез бездействие,
изразяващо се в неплащане на дължима издръжка. Престъплението е на
просто извършване, и от субективна страна, обвиняемият е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, НК - съзнавал е общественоопасния
характер на деянията, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението, е
посочено, че се подкрепят от събраните при разследването доказателствени
материали: протоколи за разпит на обвиняемия /л 10-11/, за постановление за
привличане в това му качество / като същият е бил разпитван и в качеството
на свидетел, и тези протоколи съдът не цени/, протоколи за разпит на свидетел
на Р. П., разпитвана неколкократно в ДП /л.13, л.20, л.26-28/, приложените по
делото писмени документи: копия от банкови извлечения /л.38-124/, заверено
4
копие от Решение № 779/24.10.2017г. на PC-Перник по гр.д.№ 03506/2017г по
описа на РС- Перник /л.31-33/, справка за съдимост на обвиняемия /като по
делото предвид протичането му са налице множество приобщени справки за
съдимост- актуални такива/, и другите относими писмени доказателства, в
това число и събраните в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, а именно: СПРАВКА за съдимост на подсъдимия В. А. Г.,
актуална към 22.05.2025 г., ПИСМО от НЗОК рег.№6932/24.03.2025г. и
СПРАВКА рег. №7477/28.03.2025г. от Агенция по заетостта, от която е видно,
че подсъдимият В. А. Г. е ********, както и приобщеното в цялост ЧНД
№394/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник, както и мед. Доказателства
във връзка със здравословното състояние на лицето подсъдим по делото –
епикриза от 4.12.2024 г., стр.53 от делото, със заключение за фрактура на ляв,
фибуларен малеол, без дислокации, с описани допълнителни данни в същата
за остеопороза на дистални части на фибула и тибия и кости на лляво стъпало,
атрофия; както и за посттравматична атрофия след травми и обездвижване-
стр.54 от делото- резултат от образно изследване – рентген, като по делото в
този смисъл е представен и Договор № 394 ОТ 14.01.2025 Г. за предоставяне
на социални услуги- рехабилитация на подсъдимия- стр.55 и следващите от
делото.; като съдът по делото е изиска и е било представено и прието и
ПИСМО от НЗОК рег. №6932/24.03.2025г- стр.92 от делото, във връзка с
твърдения на защитата, че предстои издаването на ТЕЛК на лицето, като
видно от писмото, все още такъв няма данни е бил издаден, като са описани
диагностичните услуги, ползвани от лицето / стр.93-95 от делото/; служебна
бележка от Агенция по заетостта –стр.98 от делото, видно от която лицето е
безработно, като са посочени данни от 19.6.2022 г до 6.3.2025 г., и други данни
липсват. Следва да се посочи, че по време на делото, са били проведени
множество съдебни заседания, дори и след инстанционния контрол по същото
и проведеното пред ПОС, производство, по ВЧНД№394/2024 г по описа на
ПОС, като след връщане на делото и внасяне на нов обвинителен акт,
производството е протекло като цяло в множество съдебни заседания, предвид
здравословното състояние на подсъдимия, и отдалеченото населено място,
където същият живее, като обективни са били причините за провеждането на
множество съдебни заседания по делото, но следва да се отчете, че след
внасяне на новия обвинителен акт, подсъдимият се е явил, на второто
заседание, след това и е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото, като е признал изцяло фактите и обстоятелствата по повдигнатото му
обвинение и по делото, производството е протекло по глава 27 – ССС, в
хипотезата на чл.371, т.2 НПК, което следва да се отчете в положителен аспект
спрямо процесуалното поведение на подсъдимия, съотнесено и към
здравословното му състояние, което е видно и за съдебния състав
непосредствено в съдебна зала, а именно затрудненията в ходенето от страна
на подсъдимия, който и в последната си дума, видно от изложеното по-горе
обяснява какви са причините за това, че не работи и е с усложнен здравен
статус, след счупването на крак при падане в банята, за което по делото са
5
представени и съответни медицински доказателства, в това число и досежно
реализиран рехабилитационен процес във връзка с връщане нормалната
динамика на движение на долните крайници на лицето, което също е била и
причина за отлагане на делото неколкократно, с оглед лично явяване на
подсъдимия по делото. По делото са били изисквани и неколкократно
актуални справки за съдимост на подсъдимия, последната актуална към
22.05.2025 г., както и горепосочените писмени доказателства.
Съдът е приел, че изложената фактическа обстановка безспорно се
установява от гласните доказателствени средства- обясненията на подсъдимия
при проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно
следствие, както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които изцяло го подкрепят, както и допълнително представените по делото и
изискани от съда писмени доказателства, в това число и досежно
здравословното състояние на лицето и обстоятелството, че същият е
********.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От страна на съда не бяха
констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания
по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че подсъдимият В. А. Г., роден на *************г. в
*************, *************, ****, *************, с постоянен адрес:
*************, с ******** образование, *****, ********, *****, с ЕГН:
**********, с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл. 183,
ал. 1, от НК.
По делото безспорно е установено, че след *****ето на същия с
Решение № 779/24.10.2017г. на PC-Перник по гр.д.№ 03506/2017г по описа на
РС- Перник /л.31-33/,влязло в сила на 21.11.2017г., същият е бил осъден да
издържа свой низходящ - малолетния си син Р. В. Г., род. на ***г., като
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 78 /седемдесет и осем/
месечни вноски, а именно за периода от 21.11.2017г. до м.05.2024г., вкл.,
подсъдимият е заплатил една месечна издръжка на малолетния си син, а
именно издръжката за м.03,2018г. Сумата от 200 лв. за издръжка на детето си
за посочения месец Г. превел на 26.03.2018г. по банковата сметка на св.П. в
ЦКБ АД - клан Перник. Парични средства за останалите месечни издръжки,
6
включени в инкриминирания период Г. не е заплащал по какъвто и да е начин.
Не се спори по делото, и че малолетното дете, е с родители именно
подсъдимият и П., както и че подсъдимият не поддържа връзка нито с детето
си, нито с майката, като тези отношения са продължили през целия цитиран
период.
По делото не се спори, а е видно и от справката за съдимост на
подсъдимия, че същият има едно предходно *****е, както следва -Видно от
справката за съдимост на подсъдимия, същият е ***** както следва / бел.
След реабилитаринето му по реда на чл. 86 НК/, ПО нохд № 1063/2023 г, по
описа на РС-Шумен, със Споразумение №87 от 25.05.2023 г. на съда, с което е
бил признат за виновен в престъпление по чл.269, ал.1 НК, като деянието е от
25.1.2023 г, и му е било наложено наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки:„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
10 /десет/ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител, или определено от него длъжностно лице 2 /ДВА/
пъти седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК; и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 МЕСЕЦА, на
основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК; като същото е било изтърпяно на 8.06.2023г.
и следователно лицето се води *****о.
Безспорно се установява, че за период от повече от 6 години,
подсъдимият не е заплатил цели 78 броя вноски за дължима издръжка на
малолетното си дете, като се касае за сума от 200 лева месечно, която и към
момента е под минимума, установен от закона за това алиментно задължение
на родителя. Следва да се посочи, че макар и по делото да не са налице,
множество медицински доказателства, а основно–епикриза от 4.12.2024 г.,
стр.53 от делото, със заключение за фрактура на ляв, фибуларен малеол, без
дислокации, с описани допълнителни данни в същата за остеопороза на
дистални части на фибула и тибия и кости на лляво стъпало, атрофия; както и
за посттравматична атрофия след травми и обездвижване- стр.54 от делото-
резултат от образно изследване – рентген, като по делото в този смисъл е
представен и Договор № 394 ОТ 14.01.2025 Г. за предоставяне на социални
услуги- рехабилитация на подсъдимия- стр.55 и следващите от делото.; като
съдът по делото е изиска и е било представено и прието и ПИСМО от НЗОК
рег. №6932/24.03.2025г- стр.92 от делото, във връзка с твърдения на защитата,
че предстои издаването на ТЕЛК на лицето, като видно от писмото, все още
такъв няма данни е бил издаден, като са описани диагностичните услуги,
ползвани от лицето / стр.93-95 от делото/; както служебна бележка от Агенция
по заетостта –стр.98 от делото, видно от която лицето е безработно, то не се
спори, а е и непосредствено видно за съдебния състав, че подсъдимият има
очевидни проблеми с движението на долните крайници, и в частност след
счупен крак, последният твърди, че мускулите му са атрофирали и затова е по
-трудно подвижен, но ходи на рехабилитация, за което по делото са
ангажирани доказателства, както и че понастоящем видно от писмото на
НЗОК, то няма данни за издадени ТЕЛК решения, но същият сочи, че това му
7
състояние го препятства да работи, макар и да е в трудоспособна възраст,
което е видно, че е ******** и от справката изискана от съда по делото.
Безспорно това поведение на подсъдимия се явява отегчаващо вината
обстоятелство, както периодът на неплащане на издръжка, така и
неглижирането на грижата на един родител към детето си, както и че същият
многократно е ставал причина за отлагане на делото, но същото не следва да
се третира в негов ущърб, предвид доказване в хода на производството, че това
обстоятелство се дължи на влошен здравословен статус на подсъдимия,
вследствие на счупване на крак, като е безспорно и че същият живее в
отдалечено населено място от мястото на компетентния съд, предвид
обстоятелството, че се касае за носимо, а не търсимо задължение, каквото е
издръжката по ЗЗД.
Относно издръжката, съдът намира, че следва да посочи
следното:
Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на децата, които
са неработоспособни и не могат да се издържат от личното си имущество.
Задължение на родителите им е да положат грижа, за да им осигурят средства
за препитание.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в
бездействието на подсъдимия в посочения период по отношение на изплащане
на дължимите вноски по издръжката на малолетния му син, за което е бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 68 от ЗЗД неговото
задължение е носимо, а не търсимо, и се заплаща по местожителството на
кредитора (малолетното дете), като в настоящия казус е налице забава на
длъжника за много дълъг период от време /над 6 години/, като това безспорно
само по себе си е достатъчно отегчаващо вината обстоятелство, като макар е
да не е било *****о лицето за друго такова престъпление, то това се дължи
основно на факта, че е обхванат един продължителен период от време, на
неизпъленние на посоченото задължение от страна на прокуратурата, след
като същата е била сезирана, тоест другият родител, който очевидно сам
отглежда и се грижи за общото им малолетно дете, не само е поел издръжката
на сина им изцяло, но е проявил и една изключително толерантност, до
времето, в което е сезирал съда, в противен случай, е можело вече да се касае
за случай на повторност на деянието, каквато обаче по посочените причини не
е настоящата хипотеза, и следва да се отчете като отегчаващо вината
обстоятелство, само, че периодът и броят на вноските е изключително голям-
над 6 години и 78 дължими вноски за издръжка, като същите са от размер по
200 лв., като допълнителни доводи в този смисъл, съдът ще изложи при
индивидуализацията на наказанието по-долу.
Следва да се посочи, във връзка с правна природа на това престъпно
деяние и с доводите, че подсъдимият не е имал възможност да заплаща
издръжката на сина си, поради обстоятелството, че е бил ********, че е
налице изобилна практика на Върховната съдебна инстанция в посочения
8
смисъл, а именно, така в Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров е
посочено, че –„За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК о т обективна
и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му
състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите
съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна
уговорка с него да не се плаща издръжка и др.”, Деянието е реализирано и от
обективна и от субективна страна. Законът защитава семейството, семейните
отношения, издръжката и възпитаването на децата, видно и от аргумента
койпо посочва и защитата на чл.143, ал.2 СК. Съдът е този, който при
съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на
единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и
урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени
решението си по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга
страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна
отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от
възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава
на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение:
трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка
родител; здравословното му състояние /като в случая инцидентът с крака на
подсъдимия е станал в доста по-късен от начания период на дължимата
издръжка/; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са
възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща
издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава
достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка да изпълни
задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез
предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да
спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти,
заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Касае се за
алиментно задължение към своя низходящ и подсъдимият следва да гарантира
поне минимума на необходимостите му от житейски аспект.
От друга страна следва да се посочи, че задължението е с точен
падеж, именно защото е отчетено от законодателя, че се касае за едни
перманентни нужди на детето, а отговорност на родителя е поне според
своите възможности да ги задоволява / така в Решение № 167 от 19.01.2021 г.
на ВКС по н. д. № 663/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимира
Медарова е посочено, че –„За да е осъществен фактическият състав на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се изисква влязло в сила осъдително
съдебно решение за заплащане на дължима издръжка /с определен размер и
установен падеж на вноските/, обективна възможност на осъдения да
заплаща присъденото задължение и съзнателното му неизпълнение в размер
на две или повече месечни вноски…”В този смисъл е и Решение № 484/1980
9
г. на ВС, І Н. О., Решение № 198 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 165/2009 г.,
II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева-Всяко едно осъдително
съдебно решение, което има сила на присъдено нещо, респ. подлежи на
изпълнение, поначало може да служи като основа за *****е по чл. 183, ал. 1
НК.
От обективна страна, за да е съставомерно едно деяние по чл. 183,
ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който
нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът
изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите посочени в Семейния кодекс. / в този см. Решение № 361 от 21.10
2008 г. на ВКС по н. д. № 362/2008 г., III н. о., докладчик съдията
Красимир Харалампиев. Изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се изразява в бездействието на подсъдимия в посочения период
по отношение на изплащане на дължимите вноски по издръжката на
малолетния си син, за което е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, както по
гражданско дело, така и впоследствие по наказателно такова, което обуславя и
извода, че настоящото деяние е извършено при условията на повторност.
В случая, престъплението, за което е предаден подсъдимият В. А. Г.
на съд, е доказано както от обективна, така и от субективна страна, а именно,
че в периода от м.11.2017г. до м.05.2024г., вкл. в гр.Перник след като е осъден
с Решение № 779/24.10.2017г. на PC-Перник по гр.д.№ 03506/2017г., влязло в
сила на 21.11.2017г., да издържа свой низходящ - малолетния си син Р. В. Г.,
род. на ***г. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 78 /седемдесет и осем/ месечни вноски -
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, всяка от по 200 лв.
От обективна страна след влизане на цитирания съдебен акт,
подсъдимият не е заплатил в посочения период дължимата издръжка на
малолетния си син, като е знаел, че дължи такава всеки месец, като отделно от
това е извършил деянието и съзнателно при форма на вина пряк умисъл,
съзнаващ и целящ последиците му.
Деянието е извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Деецът е съзнавал обществената опасност на
деянието и е искал настъпването на обществено-опасните последици. Със
съзнанието, че е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща
10
издръжка на детето си не е заплащал дължимия размер, въпреки, че е знаел, че
дължи заплащането му.
По вида и размера на наказанието
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът
съобрази размера на предвиденото наказание, предвиденото за
престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Съдът взе предвид, че за
престъплението по чл.183 ал.1 от НК са предвидени две алтернативни
наказания –лишаване от свобода и пробация. При преценка кое от наказанията
е по-подходящо с оглед извършеното престъпление и личността на
подсъдимия, Съдът счита, че следва да се наложи наказание пробация, при
условията на чл. 54 НК, като съобрази всичко дотук изложено, и че до
настоящия момент, действително подсъдимият не е бил ***** за такова
престъпление, макар и да е ***** за друго престъпление от общ характер на
пробация, която е било изтърпяна, то предвид и здравословното състояние на
лицето към момента, трудната му подвижност, съдът счете, че това наказание
се явява най-адекватно в случай, като относно размера на същото и при
индивидуализацията му съдът счете, че адекватен и справедлив, съответен на
обществената опасност на деянието и дееца е, както следва: „ПРОБАЦИЯ“
със следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице 2
/ДВА/ пъти седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал.2,
т.2 от НК; като досежно генералната и индивидуалната превенция, намира, че
тези наказания в този размер са адекватни на целите на чл.36 НК, като намира,
че следва да посочи, че смекчаващо вината обстоятелство, не може отново да
се цени самопризнанието на подсъдимия, но безспорно такова е
здравословното му състояние, което е обективно, макар и възникнало през и
след периода на дължимостта на издръжката, и макар и съгласно цитираната
практика на ВКС, това да не е оневиняващо обстоятелство, както и че не може
да си намери работа към момента, като доводите на защитата за предходна
работа в чужбина, предвид липса на изрични писмени доказателства по
делото, в този смисъл, няма как да бъдат споделени, като съдът се уповава на
доказателствата, находящи се в кориците на делото и събрани със способите
на НПК, като е видно от справката за трудови догори, че лицето е безработно
към момента, и в този смисъл, съдът приема за достоверно и заявеното от
него, че предвид трудната му подвижност, не може да си намери работа в
момента, като е доказано и че същият ходи и на рехабилитация. В този
смисъл, наказанието пробация в този размер, би му дало шанс да се поправи и
превъзпита, като в бъдеще правомерно изпълнява това свое задължение, под
угрозата от по-тежко наказание, както и такова от друг вид, а именно ЛОС,
11
както пледираше и защита, при положение, че за това престъпление
законодателят изрично е предвидил и хипотезата на по -тежка наказуем състав
на повторност по см. на ал.4 на същия член, която към момента не е налице, и
поради което и съдът в настоящия му състав счете, че следва като лицето е за
първи път *****о за този вид престъпление, не е налице тежка съдимост, едно
*****е и то отдалечено във времето, за друг вид деяние, посоченото е
адекватно и справедливо, като размерът е висок, съобразно сходни по вид и
тип деяние, предвид отегчаващите вината обстоятелства, огромният брой
неплатени издръжки – 78 на брой повече от 6 години като време, което е
безспорно тежко укорима абдикация на един родител от грижата за детето му,
оставена изцяло в случай на другия родител по обективни данни в делото.
Така определеното наказание ще осигури възможност на
подсъдимия да осъществява трудова дейност по време на изпълнение на
наказанието, когато си намери работа и се възстанови след оздравително-
рехабилитационния процес, който твърди, че е в момента и да заплаща
дължимите суми за издръжка на детето си, както и да се грижи и своето
собствено нормално житейско битие, като съдът намира, че след настоящото
*****е същият ще прояви и уважение и респект и ще спазва стриктно
правовия ред, установен в страната и посочените обществени отношения,
които законодателят стриктно охранява.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на
чл. 55 от НК, като взе предвид и големия брой неплатени издръжки и
периодът на неплащането им, като член 58а, ал.5 НК се прилага в случая, като
относим предвид наложеното наказание- пробация, където няма и редукция,
като при наказанието ЛОС, тъй- като определеното наказание е пробация,
поради което и се вписа посочената привръзка в присъдата.
Съдът счита, че така определеното наказание, с оглед на всички
обстоятелства по делото и личността на подсъдимия в най-голяма степен ще
допринесе за оказване на превъзпитателно въздействие спрямо последния и е
съобразено с тежестта на извършеното от него престъпно деяние.
Веществени доказателства по делото няма приложени. По делото
няма направени разноски и в частност не се претендират такива, вкл. и от
частното обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
12