№ 14204
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110150722 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА твърди, че на 05.10.2018г. в гр. В. Търново, кв. „Чолаковци“, ул.
„Дълга лъка“, на паркинга пред търговски обект „Кроношпан“ ЕООД било паркирано МПС
марка „Рено“, мод. „Меган“ с рег. № ****, собственост на Е. Д. Я. . Около 22.00ч. на
паркинга пред обекта т.а. „Мерцедес“, мод. „Актрос“ с рег. № *** с ремарке с рег. № **** ,
управлявано от Б. Г., при маневриране и без да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението и да се съобрази с тяхното положение, се блъска в задна част на
паркираното МПС „Рено“, мод. „Меган“ с рег. № ****, вследствие на което настъпва ПТП
с материални щети. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол от
05.10.18г., в който било посочено, че именно действията на водача на МПС „Мерцедес
Актрос“ са причина за настъпване на инцидента. Поддържа, че към датата на ПТП
автомобил „Рено Меган“ с рег. № **** има валидна имуществена застраховка „Каско на
МПС“ в ищцовото дружествос полица № 0020510201800034/28.06.18г. В ищцовото
дружество била образувана по искане на собственика на увредения автомобил преписка по
щета № 0020-510-0047-2018, като след изготвен доклад на собственика на увредения
автомобил била определена за изплащане сума в размер на 647,43лева , като след
прихващане на дължими от застрахования застрахователни вноски, му била заплатена
сумата от 511,44лева с платежно нареждане от 09.11.18г.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно
1
вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че
след покана ответникът не е заплатил дължимата сума в размер на 662,43 лева, поради което
претендира същата, заедно със законна лихва от 31.08.2021 г. до погасяване на
задължението, както и сумата от 179,79лева , представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 28.12.2018 г. – 30.08.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА оспорва исковете, като поддържа, че събитието не е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач, че
платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди, както и
вземането за ликвидационни разноски. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определение от 09.03.2022 г. и с последващо протоколно определение за безспорни
са обявени следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, между
МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС, управлявано от свидетеля
Б. Г. ,е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е обезщетил застрахования при него в размер на 647,43
лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От приложената справка от Гаранционен фонд / л. 126-128 от делото/ се установява , че
към датата на ПТП управляваното от виновния водач МПС , вписано в двустранния
констативен протокол , има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество.
От представения констативен протокол за ПТП, както и от показанията на свидетеля
Е. Д. Я. се установява, че на посочените в исковата молба дата и място при излизане от
паркинг водачът на т.а. „Мерцедес Актрос“ удря в задната част паркиралия автомобил
2
„Рено Меган“ с рег. № **** , вследствие на което по последния са причинени материални
щети. Горният механизъм се установява и от изслушаното и прието заключение на вещо
лице по Съдебно-техническа експертиза , което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно, изготвено от лице, разполагащо с нужния опит и специални познания.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. относно механизма на
произшествието, доколкото същите не кореспондират с отразеното от самия свидетел /
според показанията му/ в двустранния констативен протокол, нито с изготвеното по делото
заключение от вещото лице.
Съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното /доколкото не се твърди и
установява обратното/ и противоправно поведение на водача на МПС „Мерцедес Актрос“ с
рег. № **** , който при движение и несъобразявайки се положението на останалите пътни
превозни средства е предприел маневра, с която е осъществил съприкосновение с
паркирания л.а. „Рено Меган“ с рег. № **** , при което по последния са причинени
материални щети по средни пазарни цени в размер според заключението на вещото лице от
1023,17лева .
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, обезщетени от
ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля Я..
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните
доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при
ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования
при ищеца лек автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
3
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите
възлиза на 1023,17лева, като заплатеното от ищеца е по-ниско от средната пазарна стойност
на реално причинените щети. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете
суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
плащането. Предвид заключението на САТЕ съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана
като ликвидационни разноски и включена в исковата претенция, съставлява обичаен разход
за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Или предявената
претенция в размер общо на 662,43лева следва да бъде уважена изцяло. Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, като върху вземането
следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От
представеното уведомително писмо до ответника относно заплащане на регресни претенции
се установява, че е получено от ответника на 28.11.2018г. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от
представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи
за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената преписка да не
е съдържала всички необходими документи. Независимо, че по извънсъдебната претенция
ответникът изрично е отказал плащане с писмо с изх. № от 17.01.2019г. , то ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да извърши плащане , считано
от поканата – или от 28.12.2018г.
Предвид изложеното , искът за мораторната лихва за забава за периода 28.12.18г.-
30.08.21г. в размер на 179,79лева за периода 28.12.18г.- 30.08.21г. се явява основателен и
следва да бъде уважен.
4
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, които възлизат на 680 лева /за държавна
такса, депозит за САТЕ , свидетел , съдебни удостоверения, и възнаграждение за адвокат/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ ФИРМА“ АД , ЕИК ***** да заплати на ЗАД „ ФИРМА“АД , ЕИК
***** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 662,43 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” за вреди на лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № **** , причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.10.2018 г., в гр. Велико Търново, за което
е образувана щета № 0020-510-0047-2018, заедно със законната лихва от 31.08.2021 г. до
погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 179,79 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.12.2018
г. – 30.08.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК „ ФИРМА“ АД , ЕИК ***** да заплати на ЗАД „ ФИРМА“АД , ЕИК
***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 680 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5