РЕШЕНИЕ
№49 14.02.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов
Д.
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №735 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №83/31.05.2019г., постановено по гр.д.№645/2018г. по описа на РС- П. е
уважен иска, предявен от Н.П.Л., с ЕГН ********** и А.Д.Л., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Р.К. ***, срещу Д.И.А., с ЕГН **********,***,
като е развален договора за гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот №17, том ІІ, нот.дело №../..г. по описа на
Панагюрски районен съд за нотариалните дела, с който е прехвърлен недвижим
имот, представляващ: Първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от
72кв.м., ½ ид.ч. от приземния етаж, ½ ид.ч. от таванското
помещение и ½ ид.ч. от общите части на сградата, построена в УПИ ХV-
1538, в квартал 115 по плана на гр.С., при съседи: УПИ ХVІ-1541, УПИ Х-1719,
УПИ ХІ-1537, УПИ ХІV-1536 и улица и е възстановено правото на собственост върху
този недвижим имот на Н.П.Л., с ЕГН ********** и А.Д.Л., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия.
Дадена е възможност на ищците Н.П.Л.,
с ЕГН ********** и А.Д.Л., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв.Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия, да направят отбелязване на влязлото
в сила съдебно решение в Служба по вписванията- гр. П., в шестмесечен срок от
влизането му в сила.
Осъден е Д.И.А., с ЕГН **********,***,
да заплати на Н.П.Л., с ЕГН ********** и А.Д.Л., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия, сторените
съдебно- Д.одни разноски в размер на 1470,69лв., която сума представлява сбор
от държавна такса в размер на 70,69лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1400лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Д.И.А., чрез пълномощника му адв.А.А..
Твърди се в същата, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Сочи се, че решението е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в
обжалваното решение липсват, каквито и да е било мотиви относно иска по чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД.
В този смисъл се приема, че
решението следва да бъде допълнено, като на съда се укаже да посочи, какви са
мотивите му за уважаване на иска по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, въз основа на
който се възстановяват имотите описани в Нотариален акт №…., том ІІ, дело №../..г.
по описа на РС- П..
Твърди се, че решението е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е
отказал да приеме, в противоречие с чл.147, ал.2 и чл.235, т.3 от ГПК,
представените по делото пощенски записи доказващи факти настъпили след завеждането
на исковата молба, които са от значение за спора и по конкретно, че ответника е
предоставял издръжка на ищците.
Визира се, че е нарушение на
процесуалните правила и това, че съдът не се е произнесъл по направеното
възражение за изтекла погасителна давност за иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Районният съд е посочил, че не дължи произнасяне по възражението на ответника А.
за наличие на придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот, но в
този смисъл се твърди, че в производството пред РС няма отправено възражение от
страна на ответника за наличие на придобивна давност, още повече не се касае за
иск за собственост, а за иск за разваляне на договор за гледане и издръжка.
Изрично се подчертава, че още в отговора на исковата молба е направено
възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на исковете по чл.87,
ал.3 от ЗЗД, защото се счита, че в исковата молба няма твърдения за нарушения
на задължения по договора, които не са покрити с давност.
Счита се, че искът за разваляне
на договора е погасен по давност, като това възражение важи и за двамата ищци.
Твърди се, че решението е
неправилно, поради противоречие с материалния закон, тъй като в процеса се
доказва, че ответникът е изпълнявал задълженията си по договора за гледане и
издръжка, а от страна на прехвърлителите
е налице неоснователен отказ да се грижат за тях, като същите са изпаднали в
забава, с оглед на което задължението за полагане на грижи се погасява, поради
невъзможност, за която длъжника не отговаря.
Визира се, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с един основен факт по настоящото дело, а именно, че след
като в договора за издръжка и гледане не е посочено какво се дължи, то тогава
задължението за издръжка и гледане се определя от действителните нужди на
ищците и според техните възможности.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Искането е да бъде
отменено обжалваното решение, като се
постанови ново такова по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените
срещу ответника искове.
Моли се, ако се счете, че по
делото са допуснати съществени процесуални нарушения, да се укаже на РС- П., да
се произнесе с мотиви по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и да се произнесе по
възражението за изтекла погасителна давност, относно иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса- Н.П.Л. и А.Д.Л., чрез
пълномощника му адв. К..
В него са изложени подробни
съображения, в насока неоснователност на изложените твърдения в жалбата.
Моли се за отхвърляне на
подадената въззивна жалба, като неоснователна, като се потвърди решението на
РС- П., като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба е направено
искане за приемане на писмени доказателства по делото, а именно два броя
системни бонове /пощенски записи/.
С писмения отговор е направено
доказателствено искане за разпит на свидетел.
С Определение
№354/13.08.2019г., постановено по гр.д.№645/2018г. по описа на РС- П. е
оставена без уважение молба за изменение
на решение, в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, предявена от Д.И.А.,
чрез пълномощника му адв.А. за изменение на Решение №83/31.05.2019г.,
постановено по гр.д.№645/2018г. по описа на РС- П..
Против това определение е
постъпила частна жалба от Д.И.А., чрез пълномощника му адв.А..
Счита се, че постановеното
определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Визира се, че неправилни са
изводите на съда, че сумата от 600лв. посочена в договора за защита и
съдействие от 17.07.2018г., реално е заплатена от ищците, съответно, че делото
е със значителна фактическа и правна сложност и адвокатското възнаграждение не
следва да бъде намалено до предвидените в Наредба №1/19.07.2004г. размери.
В този смисъл се излагат
съображения.
Моли се за отмяна на
обжалваното определение, като се измени решението на съда, в частта за
разноските, като се намали до предвидения в закона минимум, вкл. да се присъдят
реално сторените от ищците разноски.
В указания от съда срок, писмен
отговор от Н.П.Л. и А.Д.Л. на тази частна жалба не е постъпил.
В съдебно заседание,
жалбоподателят А., редовно призован не
се явява.
Ответниците по жалбата-А.Д.Л. и
Н.П.Л. се явяват лично и с процесуалния им представител- адв.Д.. От страна на
последната се моли да бъде постановено решение от въззивния съд с което да се
потвърди решението на РС. В тази връзка поддържа съображенията си развити в
писмения отговор и в представени пред въззивния съд писмени бележки.
Моли за присъждане на
направените разноски по делото.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в
чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата
допустимост, прие за установено следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по повод на подадена искова молба от Н.П.Л. и А.Д.Л., срещу Д.И.А.,
с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Твърди се в
молбата от страна на ищците, че с Нотариален акт №.., том ІІ, нот.дело №../..г.
по описа на РС- П. за нотариалните дела, същите са прехвърлили на ответника
следния недвижим имот, а именно: ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна двуетажна жилищна
сграда, с площ от 72кв.м., ведно с ½ ид.ч. от приземния етаж, ½
ид.ч. от таванското помещение и ½ ид.ч. от общите части на сградата,
построена в УПИ ХV- 1538, в кв.115 по плана на гр.С., при граници и съседи: УПИ
ХVІ- 1541, УПИ Х- 1719, УПИ ХІ- 1537, УПИ ХІV- 1536 и улица, собственост на А.Д.Л.
(Х.- А.).
Визира се, че
описаният недвижим имот е прехвърлен срещу задължението на ответника да гледа и
издържа до живот ищците, като е поставено и условието двамата да продължат да
ползват приземния етаж от процесната жилищна сграда. След като е извършено
прехвърлянето на процесния недвижим имот, отношението на ответника към Л.
започнало да се влошава.
Сочи се от
последните, че както и преди това, те продължили да си заплащат данъците, такса
смет, всички такси, свързани с ползването на жилищната сграда- водоползване и
електрическа енергия. Осигурявали си отоплението, като не били подпомагани с
никакви средства, дори и с труд, от страна на ответника А..
Твърди се, че
през годините, Н.Л. получил два мозъчни инсулта, като понастоящем се придвижва
изключително трудно. Не можел да се къпе и преоблича сам, а ищцата А.Л.
претърпяла гинекологична операция при която й били отстранени всички детеродни
органи, едната й гърда, като на няколко пъти са правени операции на пикочния й
мехур.
Приема се от ищците,
че по тези причини те се нуждаели от грижи и внимание, каквито не са получавали
от страна на ответника. Това било и основание да поискат от него да му продадат
втория жилищен етаж, за сумата от 10 000лв., с която да бъде нает човек, който
да полага грижи за двамата ищци.
Твърди се, А.
заявил, че е съгласен, но по- късно посочил, че всичко в имота е негово и няма
да им даде никакви средства.
Сочи се, че в
имота има изграден търговски обект, в който преди години съпрузите са работили,
но по- късно прекратили дейността си. За да набавят средства за издръжката, към
настоящия момент ищците обявили търговския обект за продажба.
Твърди се, че
кандидат- купувачът бил изгонен от А. който му заявил, че всичко в имота е
негово и по този начин осуетил възможността, Л. да сключат сделка, както и да
бъдат поставени в невъзможност да се издържат от доходите си.
Твърди се, че
преди години А.Л. влязла в банята да се изкъпе, а на излизане била пресрещната
от А., който започнал да я души, да крещи и да я блъска, задето е влязла в
банята преди него. Сочи се и случай, при който Л. си направили сбирка със свои
приятели във вече неработещото заведение, по време на която А.Л. е била душена
и блъскана от А., който й заявил, че ще я ликвидира. Последният прилагал върху
тях непрекъснат тормоз, което принудило Л. да се изнесат в друг свой недвижим
имот.
Сочи се, че
около 3 години след изнасянето им от процесния недвижим имот, ответникът А.
нарочно наводнил търговския обект и две други помещения, построени в имота за
жилищни нужди, като това обстоятелство е установено от ищците, заедно с
районния полицейски инспектор, който констатирал, че наводнението е причинено
от водните кранове, които са били оставени отворени.
Твърди се, че Л.
преди около 3 седмици е трябвало да бъде хоспитализирана, което е принудило Н.Л.
да се изнесе за около 1-2 седмици и да заживее в търговския обект, построен в процесния
недвижим имот. Оказало се, че А. е спрял водата и електроенергията, което е
направило търговския обект неподходящ дори за преспиване. Въпреки трудностите, Н.Л.
живял около седмица в сградата, но един ден, при почистване на бурени и
отпадъци във вътрешната част на имота, А. започнал да блъска Л., като повтарял
„Какво правиш там, ще ви изтрепя!“. Това
принудило Н.Л. да се върне в жилището на ул.„Т.И.“, макар това да му е струвало
много усилия, а А.Д.Л. се принудила да не влиза в болница за лечение.
Визира се, че
ответникът А. е следвало без прекъсване да изпълнява задължението си по
издръжката и гледането на двамата ищци, което той не е правил през целия период
на договора, от сключването му до датата на предявяване на исковата молба.
Искането е да бъде постановено решение с което, на
основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД да бъде развален Договор за гледане и издръжка,
сключен между Н. и А. Л., като прехвърлители и ответника Д.И.А., като
приобретател, поради неизпълнение от страна на Д.А. на задължението за гледане
и издръжка на Л., поето в Договор за гледане и издръжка, отразен в Нотариален
акт №17, том ІІ, нот.дело №../..г., по описа на РС- П. за нотариалните дела.
Моли се, да бъде
възстановена собствеността на ищците Н.П.Л. и А.Д.Л. върху процесния недвижим
имот, а именно: ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от 72кв.м.,
ведно с ½ ид.ч. от приземния етаж, ½ ид.ч. от таванското
помещение и ½ ид.ч. от общите части на сградата, построена в УПИ ХV-
1538 в кв.115 по плана на гр.С. при граници и съседи: УПИ ХVІ- 1541, УПИ Х-
1719, УПИ ХІ- 1537, УПИ ХІV- 1536 и улица.
В
законоустановения срок от страна на ответникът Д.И.А. е представен писмен
отговор на исковата молба. В него от страна на последния се сочи, че
твърденията, изложени от ищците в исковата молба са неоснователни и недоказани
Приема се отстрана на А., че е изправна страна по процесния договор за покупко-
продажба срещу задържение за издръжка и гледане.
Твърди се, че
през целия период ответникът е изпълнявал задължението си да гледа и издържа
своята майка и доведения му баща. Не оспорва фактът, че на 16.05.1991г. е
сключен процесния договор за покупко- продажба, чрез който Н. и А. Л. са
прехвърлили на А. процесния недвижим имот, но оспорва изнесените от ищците
факти, посочени в исковата молба.
Сочи, че ищците
са прехвърлили само първия етаж на ответника, докато целия втори етаж, ведно с
останалата ½ид.ч. от описаните общи помещения, както и от терена, са
останали тяхна собственост. От 1991г.,
като собственик на процесния недвижим имот, А. е заплащал дължимите
данъци и такси, включително данъците и таксите, които са дължими от
ползвателите на недвижимия имот. Заплащал е и ползваната електрическа енергия,
вода и телефон в имота.
Визира се, че от
17.06.1992г. до 04.12.1992г. А. е внесъл по сметка сумата от 7 177,54лв., от
които ищцата Л. на 06.04.1993г. е изтеглила с пълномощно, сумата от 7 000лв.,
като по този начин А. е предоставил по-добър социален живот и на двамата ищци. На
08.05.1996г., пак въз основа на пълномощно, ищцата А.Л. е изтеглила общо 664лв.
за периода 02.2002г. до месец ноември 2002г., а през 2003г. същата е изтеглила
130лв.
Приема се от
страна на ответникът, че така от негова страна е осигурявал необходимата на родителите
си издръжка, в противовес на твърдението на ищците, че не са получавали такава.
Не е вярно твърдението на ищеца Н.Л., че вследствие на получените инсулти не
може да се обслужва самостоятелно, тъй като инсулите му са леки и Л. всяка
седмица посещава футболни мачове, като пътува до съседния град П., а от година
и половина редовно посещава събития, организирани от религиозна секта
„Свидетели на Йехова“, заради които се инициира настоящия спор.
Твърди се, че е
невярно твърдението на ищците, че Н.Л. е
бил удрян и блъскан от ответника. През този период, ищците Л. са били скарани и
А.Л. е изгонила съпруга си от къщата, в която живеят. Граждани се обадили на А.
за да прибере доведения си баща, тъй като вечерта Н.Л. е преспал в изоставена
къща над гр.С.. Именно тогава,
ответникът взел при себе си Л. като му предложил да остане.
Сочи, че нито го
е гонил от имота, нито го е удрял или блъскал.
Счита се за
невярно твърдението, че поради системен тормоз двамата ищци са напуснали къщата
на бул.„Р.“ №73 в гр.С.. Макар да нямало изискване в договора за продажба,
прехвърлителите и преобретателят да живеят в една къща, двамата винаги са
живеели заедно с ответника, като никога не е съществувал проблем по ползването
на къщата. Преди 5 години, Л. сами решили да заживеят в наследствен имот на А.Л.,
тъй като там им е било по- удобно. Л. имат по- голям двор за отглеждане на
зеленчуци, плодове и добитък.
Твърди се, че
през всичкото време А. е осигурявал необходимата издръжка на двамата родители
съобразно с нуждите им, като им е осигурявал храна, лекарства, лекарска помощ и
всичко необходимо за нормалния им живот. Сочи, че за тяхно улеснение,
ответникът е осигурил възможност, когато ищците имат нужда от каквото и да било
за домакинството, да го купуват от близките магазини, а след това той да
заплаща закупената стока.
Сочи, че А.Л. е
претърпяла гинекологична операция преди повече от 35 години, т.е. много преди
да прехвърли недвижимия имот, като операцията е била успешна и след нея ищцата
не е имала никакви затруднения, които да изискват специални грижи.
Визира се, че
следва да се направи разграничение в периода на издръжка и гледане, докато
ищците са живеели заедно с ответника и след
това, когато са се изнесли доброволно от процесния недвижим имот, тъй
като преди изнасянето от къщата, А. е заплащал всички консумативи на ищците Л.-осигурявал
им е храна, топлина, дрехи и внимание, но по-късно, след изнасянето им,
ответникът е продължил да плаща храната и дрехите, да полага грижи за здравето
и домакинството им, според нуждите на ищците и възможностите им да се справят
сами.
Твърди се, че
през 1993г., когато Н.Л. е искал да посети дъщеря си във Франция, А. е бил
този, който му е обменил долари за посещението, съгласно банков документ от
09.04.1993г. Пак през тази година, А. е закупил строителни материали за
подобряване условията на живот на приобретателите, за което притежава две фактури,
издадени на 09.08.1993г. и 10.08.1993г. и квитанциите към тях. Ответникът
твърди, че не отговаря на истината и твърдението, че макар Н. и А. Л. да са
искали да продадат търговския обект, А. не се е съгласил, тъй като самият обект
е построен с парите на ответника и не притежава необходимите документи за
собственост, така че да може да бъде продаден по изискуемия нотариален ред.
Сочи се, че А.
не е спирал крановете на чешмите в помещенията на ищците Л., а помещенията са
били заключени и само ищците са имали ключове за тях, а когато са дошли
представители на полицията, е установено, че крановете са затворени, но поради
спукване на тръбите е изтекло около 400куб.м. вода, чиято стойност е заплатена
от А., което може да се докаже със споразумение от 28.03.2017г., сключено с „В
и К- С“ ЕООД, като се сочи, че стойността й възлиза на сумата от 886,55лв.
С отговорът се
прави възражение за изтекла погасителна давност за разваляне на договора за
гледане и издръжка, сключен на 16.05.1991г., по смисъла на чл.87, ал.5 от ЗЗД.
Искането е да
бъде постановено решение, с което се отхвърлят исковите претенции на Н.П.Л. и А.Д.Л.,
като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност се моли да бъде
прието, че правото за разваляне на договор за гледане и издръжка от 1991г. е
погасено по давност. Отново при условията на евентуалност, да бъде развален
договора само за частта, притежавана от единия прехвърлител, ако се докаже, че А.
е изпълнявал задълженията си само към другия прехвърлител.
Пазарджишкият окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното от фактическа страна:
Видно
от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №17, том ІІ, нот.дело №../..г.,
по описа на РС- П. за нотариалните дела се установява, че А.Д.Л. и Н.П.Л. са
продали на Д.И.А. следния недвижим имот: Първи етаж от масивна двуетажна
жилищна сграда, с площ от 72кв.м., ½ ид.ч. от приземен етаж, ½
ид.ч. от таванско помещение, ½ ид.ч. от общите части на сградата,
застроена в парцел ХV- 1538, в кв.115 по плана на гр.С., при съседи: от една
страна улица, от друга- К.Г., П.Н.П. и наследници на И.Х.Д., срещу задължението
на А. да гледа и издържа продавачите, както и да им предостави правото да
обитават приземния етаж от жилищната сграда, предмет на настоящата продажба,
докато са живи.
От Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот №46, том ІІ, нот.дело №597/1974г. по
описа на РС- П. за нотариалните дела, А.Д. Х.- А. е закупила от Х.Д.Х. дворно
място с площ от 408кв.м. и плевня, застроена на 40кв.м., находящи се в гр.С.,
за които е отреден парцел ХVІІІ-1617, в квартал 87 по плана на същия град, при
съседи: улица, К.Г., П.Н.П. и наследници на И.Х.Д..
Видно от Скица №
С-2613 от 12.06.2018г., издадена от Община С., процесния недвижим имот е
записан на А.Д. Х.- А. и на Д.И.А..
От Удостоверение
за сключен граждански брак, серия ГБ-75, № 77468, издадено на 15.11.1976г. от
Градски народен съвет, гр.П., въз основа на Акт за граждански брак №149/15.11.1976г.
се установява, че Н.П.Л. и А.Д. Х. са сключили граждански брак на 15.11.1976г.,
като съпругата е приела да се именува А.Д.Л..
Видно от Приходна
квитанция от 28.11.2013г., ответникът Д.И.А. е заплатил данъци за процесния
недвижим имот през периода 31.03.1998г. до 28.11.2013г.
От Приходна
квитанция №**********/07.09.2018г., издадена от Община С., Д.И.А. е заплатил
дължимите такси за битови отпадъци и данъци недвижими имоти за 2016-2018г.
Видно от сметки
за стационарен телефон, на името на А. И. А., за периода януари 2002г. до юли
2002г. се установява, че те са заплатени от ответника Д.И.А..
От Фактура
№1453, издадена от „Благоустройство и комунално стопанство“, гр.С., от
10.12.1993г. е видно, че Д.И.А. е закупил стоки на стойност 616,34лв.
От Фактура №1436,
издадена от „Благоустройство и комунално стопанство“, гр.С., от 09.08.1993г. се
установява, че Д.И.А. е закупил 200кг. вар, гасена, 6 броя чували с цимент и
винкел, 6 броя, като покупката е на обща стойност от 942,80лв.
От Квитанция към
приходен касов ордер е видно, че на 09.03.1993г. Д.А. е закупил 1000бр. тухли,
а съгласно Квитанция към приходен касов ордер от 10.08.1993г. същия е заплатил
616,34лв. за стоки, закупени чрез Фактура №1453 от 10.08.1993г.,
Видно Удостоверение
№2051 от 08.04.1993г., салдото по сметката на ищеца Н.П.Л. в „Банка ДСК“,
представителство С., възлиза на сумата от …… неденоминирани лв. или ……
американски долара.
Видно от 2 броя
системни бонове, Д.А. е заплатил електроенергия, употребена от клиентски номер,
разкрит на името на А.Д.Л., на 27.08.2014г.
От преписи от
Спестовна книжка, разкрита на името на Д.А. на 03.07.1992г., ответникът е
притежавал ………лв. към 06.04.1993г.
Видно от
безсрочен спестовен влог, разкрит в „Банка ДСК“, на името на ответника Д.А.,
същия е имал спестявания, през периода 08.05.1996г. до 28.06.2002г., като
общата сума се движи от порядъка на приблизително между ….лв. и ….лв.
Видно от Споразумение
за разсрочване на задължение №234/28.03.2017г., сключено между „В и К- С“
ЕООД, гр.С. и Д.И.А., като потребител се
констатира, че задължението на Д.И.А. за потребена вода по издадени фактури
през периода 14.05.2013г. до 14.03.2017г. възлиза на сумата от 742,27лв., като
разсрочването е на 23 вноски, в размер на 30,92лв. всяка, с падеж до 28.02.2019г.,
като само първата вноска, дължима на 28.03.2017г., възлиза на 31лв.
От 6 бр.
фискални бона се установява, че Д.И.А. е осъществил редовното заплащане на
задълженията към „В и К- С“ ЕООД през периода 13.02.2018г. до 21.03.2019г.
Видно от Фактура
№131442/04.07.2017г. се констатира, че Д.И.А. е инсталирал и заплатил монтаж на
водомер, демонтаж на стар водомер и пломбиране на водомер- население в
процесния недвижим имот.
От Справка,
издадена от „ОББ“ АД се установява, че през периода 17.04.2018г. до 17.09.2018г. Д.И.А. е заплатил 6 сметки на
името на абоната А.Д.Л. към „ЕВН България“ ЕАД.
Видно от Сведение
за задължение на платец към компаниите за комунални услуги, издадено от „ОББ“
АД за периода от 17.09.2011г. до 17.09.2018г. се констатира, че сметките на А.Д.Л.
към „ЕВН България“ за периода от 09.11.2016г. до 12.04.2018г. са заплатени от
сметката на Д.И.А..
Видно от
Удостоверение за наличие или липса на задължение, изх.№ **********/07.09.2018г.,
издадено от Община С. се установява, че ответникът Д.И.А. няма задължения за
местни данъци и такси „битови отпадъци“ към Община С..
От Епикриза №14504/15.11.2018г.,
издадена от Клиника по нервни болести при „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД е видно, че
ищецът Н.П.Л. страда от ограничена атрофия на главния мозък, като последица от
мозъчно-съдова болест, хипертонична болест на сърцето и хронична исхемична
болест на сърцето. Страда също и от прогресиращ когнитивен дефицит,
представляващ тежко когнитивно нарушение от съдово- дегенеративен тип.
Видно от Епикриза
№14511/15.11.2018г., издадена от Клиника по нервни болести при „МБАЛ Уни
Хоспитал“ ООД се установява, че ищцата Л. страда от ограничена атрофия на
главния мозък, както и от стенокардия, последици от мозъчен инфаркт, подагра и
неуточнена анемия.
От Фактура №**********
и Фактура №********** за престоя си в лечебното заведение ищците Л. са заплатили
сума на обща стойност 51лв.
Видно от
Експертно решение №2964/29.10.2010г., Н.П.Л. е с водеща диагноза Мозъчен
инфаркт, състояние след хеморагичен мозъчен инсулт в дясна хемисфера,
левостранна спастична хемипареза- лека степен.
От опростени
фактури за консумирана електрическа енергия се установява, че през периода
месец септември 1995г. до месец ноември 1997г., ответникът Д.И.А. е заплащал
електроснабдяването в процесния недвижим имот, но липсват данни дали част от
тази електроенергия е употребена от ищците Л..
Видно от
Превозен билет от 22.03.1999г. се констатира, че Д.И.А. е заплатил 1 куб.м.
дървен материал, представляващ иглолистни мини подпори.
Видно от Договор
за потребителски кредит №**********/09.05.2018г., „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са
предоставили на ищеца Н.П.Л. потребителски кредит в размер на 500лв., със срок
на договора до 15.05.2019г., като общият размер на кредита, който следва да
бъде погасен, възлиза на сумата от 560лв. на 12 месечни вноски, всяка в размер
на 50,67лв.
От Извлечение за
движение по сметка, разкрито на името на Д.И.А., през периода от 15.03.1996г.
до 16.04.2004г. се установява, че същият е осъществявал преводи по сметки,
както и касово теглене със спестовна книжка от порядъка на суми от 60, 70, 50,
30 лева. Констатира се, че към датата на закриване на банковата сметка салдото
е в размер на 21,39лв.
Видно от системни
бонове за заплатена електроенергия към „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД
се констатира, че Д.И.А. е заплащал електроенергията на потребителя А.Л. ***3 през
периода месец октомври 2012г., до месец май 2013г., като Д.И.А. е заплатил
дължимите суми на 16.05.2013г.
В показанията си
св.М.С.С. си сочи, че тя е приятелка на ищцата Л. от 2014г., от когато ходят
заедно на църква. Ответникът А. само веднъж е помогнал на ищцата А.Л., тъй като
при изваждане на зъб в гр.П., Л. е получила здравословен проблем и А. я е закарал
в болнично заведение в гр.П.. Това се осъществило преди около 3 години, като
след това не е виждала А. да помага на майка си. Визира, че често е давала дава
различни суми в заем на ищцата, за да може тя да посреща битовите си нужди. Двамата
ищци получават храна от социалния патронаж. Коментира, че ищцата има
здравословни проблеми, като често припада, трепери и не може да говори. Ответникът
А. живее в друга къща, в близост до гарата в гр.С., като жилището на ищците е отдалечено
на значително разстояние от процесния имот, в който живее последни. Сочи, че
ищецът Л. не може да помага в домакинството на ищцата Л., тъй като след инсулт
ръката му трепери, влачи единия си крак и не може да се обслужва сам.
Твърди също, че дърва за огрев ищците Л.
си закупуват благодарение на снаха им, която има розови насаждения. Ищцата А.Л.
ходила да й помага при брането, а снахата им купува дърва за огрев. През 2018г.
Л. били взели кредит, за да закупят 10куб.м. дърва за отопление. Заради
проблеми, възникнали между ищците и ответника, Л. не живеят в процесния
недвижим имот.
В показанията си
св.С.М.С.- братовчед на ищцата А.Л. се
визира, че същия поддържа електрическата система в жилището, в което
понастоящем живеят ищците Л.. Според него ищецът Н.Л., не е болен, но не може
да ходи, поради което всичко, което се налага да бъде поправено в дома им, го
извършва свидетелят С.. През този период нито веднъж не е видял в къщата на Л.
ответника А.. Визира, че през последната година е ходил около 2- 3 пъти месечно
и така е установил, че ищците ползват услугите на социалния патронаж, като
разходите по получаване на храната се заплаща от последните.
В показанията си
св.Н.Ц.Н. сочи, че процесният недвижим имот е построен от ищците Л. около
1980г., като те са живеели постоянно в този недвижим имот до преди около 2
години. След това са се преселили да живеят в къщата на лелята на А.Л., която
се намира в другия край на гр.С.. Ищците живеели сами там, като не е виждал
междуличностни проблеми между ответника А. и ищците Л..
В показанията си
св.П. И.П. визира, че процесния недвижим имот е посетен от него в качеството му
на младши инспектор в полицейски участък в гр.С., по сигнал за теч в недвижимия
имот от водопроводната инсталация. Сочи, че е течала спукана чешма, която е
аварирала поради замръзване. Разкрива, че това се е случило в ранната пролет на
2016-2017г., като ищцата А.Л. е отключила вратата на лятна кухня, в която се е
намирала авариралата чешма. Свидетелят твърди, че е имало достатъчно теч, за да
се констатира спукване на водопроводна тръба. Изяснява, че след констатацията
му ищцата Л. е казала на ответника Д.И.А. да отстрани повредата и всичко е
приключило. Когато са влезли в помещението, отключено от ищцата Л., в него не е
имало нищо разбито, нямало е счупени прозорци или разбити врати, за да се
твърди наличие на умисъл. Сочи, че понастоящем ищците живеят на ул.„Т.И.“ в гр.С.
в жилище, различно от процесния недвижим имот.
В показанията си
св.И.С.Ч. визира, че ищците ту живеят заедно, ту са разделени с ответника А.,
като понякога ищецът Н.Л. живее в процесния недвижим имот без ищцата А.Л. да е
с него. Твърди, че Л. понякога ходи в процесния недвижим имот на бул.„Р.“, в
гр.С., а след това се премества в другата си къща, която се намира далече от
този имот. Не му е известно, ответникът Д.И.А. да е тормозил физически или
психически ищците. Сочи, че преди много години те са живеели заедно в имота, а по-
късно ищците са заживели в другата къща, по тяхно желание. През 2016г., при
едно от пътуванията с ответника Д.И.А., последния го уведомил, че трябва да
вземат майка му- ищцата Л. и да я закарат до гр.П., защото има здравословен
проблем. Сочи, че след като стигнали в гр.П., Д.И.А. помогнал на Л. да бъде
хоспитализирана. След около 10 дни пак заедно със св.Ч., Д.И.А. е прибрал майка
си от здравното заведение.
В показанията си
св.К.Н.И.- дъщеря на ищците и сестра на ответника А. се установява, че през
месец юни 2018г. е научила от ответника А., че ищецът Н.Л. е бил намерен от
служители на строителна фирма, в полето на гр.С., където го изгонила ищцата А.Л..
Свидетелката сочи, че преди време ищцата е твърдяла, че й се налага спешна
операция, тъй като е много тежко болна. При разговор на ответникът А. с личния
лекар на ищцата Л., личния лекар посочил, че от 2 месеца не е виждала
пациентката, а при последните прегледи не е имало нищо тревожно в състоянието
на ищцата. Визира, че никога не е присъствала на актове на физически тормоз
упражняван от страна на ответника спрямо ищците. Съпругата на другия син на
ищците- П.Н. Л., притежава розова градина, при чието бране ищцата Л. ходила да
помага. Ответникът Д.А. не се е противопоставил, когато Л. са решили да се
преместят от процесния недвижим имот и макар да няма доходи, само той поддържа
тази къща. Твърди, че в новото жилище на ищците, А. не е добре приет, като е
изгонен от там. Ищците сами си плащат сметките в къщата, в която живеят към
момента на процеса. Свидетелката сочи, че Л. страда от подагра, но симулира
епилептични припадъци. Н.Л. е преживял два инсулта, в резултат на което лявата
му ръка и крак са трудно подвижни.
В показанията си
св.Д.С.Д. се визира, че през лятото на 2018г., докато е осъществявал изкоп на
къща в квартал „Крушака“, при него е отишъл ищецът Л. и му заявил, че от една
седмица живее в розовата градина, под найлони, от които си е направил колиба,
защото ищцата Л. го е изгонила и той няма къде да живее. Свидетелят предложил
на Л. да го приюти в стаичка до гаража на „Благоустройство и комунално
стопанство“ гр.С., като Д. дал на Л. 10лв., за да си купи нещо за храна. Незабавно
се свързал с Д.И.А., за да го вземе и прибере у дома. Преди пенсионирането му, Л.
работил с Д., като през този период
ищецът не е споменавал да е имало физическо насилие от страна на А. спрямо
него. По време на разговора ищецът е посочил, че са се скарали с А.Л. и тя го е
изгонила. Сочи, че веднага след обаждането му, ответникът Д.И.А. е отишъл и е
прибрал ищеца Л. от розовата градина.
При тези данни, въззивният съд прави следните правни
изводи.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено по допустимо надлежно
предявен иск.
В случая, ищците
са предявили два иска. Първият е с правно основание по чл.87, ал.3 от ЗЗД, като
в тази връзка искането е договорът за гледане и издръжка, сключен с Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижими имот №17, том ІІ, нот.дело №../..г. по
описа на РС- П. да бъде развален. Вторият иск е с правно основание по чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, да бъде възстановена собствеността на недвижимия имот описан
в цитирания по- горе нотариален акт. Два иска са уважени, което е и основание
за правен интерес от страна на ответника А. да обжалва решението на първата
инстанция.
Въззивният съд в конкретният казус приема, че по делото
са събрани всички относими доказателства по съществото на спора, които са
анализирани в тяхната цялост и въз основа на които РС- П. е достигнал до
обоснован правен извод за основателност на предявените искове.
Действително, в
мотивната част на обжалваното решение не се съдържат изрични мотиви касаещи
иска по чл.55 от ЗЗД, като е налице отразяване единствено в диспозитива на
същото, че се възстановява собствеността. В случая, следва да се посочи, че
възражението за липса на мотиви за този иск не влече, до незаконосъобразност на
постановеното решение, тъй като въззивния съд приема, че мотивите по основния
иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД обхващат и произнасянето по втория иск за
възстановяване на имота, тъй като те са последица за неговото уважаване.
Реално с развалянето
на договора, при което отпада облигационното отношение между страните, отпада
основанието за престиране на насрещните по договора престации, поради което
никоя от страните не дължи на другата изпълнение. При това положение договорът
като основание за възникване на права и задължения за страните вече не
съществува, като се възстановява
положението отпреди неговото сключване.
В този смисъл не
може да бъде възприето, като основателно възражението в насока, че се
затруднява защитата на ответника, тъй като от него не може да се установи,
какви са съображенията на съда за уважаване на този иск, както и дали са налице
всички предпоставки за уважаването му, като съответно няма законови основания за допълване на постановеното
съдебно решение.
Не може да се
приеме за основателно възражението в насока, че решението е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е отказал да приеме
представени по делото пощенски записи доказващи факти настъпили след исковата
молба, които са от значение за спора.
Пред районният
съд е направено такова искане, което е оставено без уважение с приемане на
представени от страна на ищеца пощенски записи. В протоколното си определение
от 15.01.2020г., настоящата инстанция се е присъединила към изложените мотиви
на първата инстанция да не бъдат приети същите. Същественият момент при
разглеждане на настоящия казус са последните пет години до завеждане на исковата молба. Датите на
пощенските записи са след датата на завеждане на исковата молба, като с това те
на практика се явяват неотносими и без правно значение за спора по същество. С
оглед на този извод, не може да се приеме, че се касае за допуснато съществено
процесуално нарушение, което да се отразява на законосъобразността на
постановения съдебен акт. Не може да се приеме, че е налице нарушение на
процесуалните правила с основание, че съдът не се е произнесъл по възражението
за изтекла погасителна давност за иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Съдебната
практика е категорична, че изпълнението на задължението за издръжка и гледане
не търпи забава, като престирането на дължимите грижи следва да се осъществява
постоянно и непрекъснато. Тоест с всеки един ден, в който ответникът не е
изпълнявал задълженията си започва нов давностен период. Безспорно е установено
по делото, че от страна на ответникът в последните години и най- вече при
преместването на ищците в друго жилище той не е полагал ежедневни грижи по
отношение на тях. Действително в исковата молба се коментират отношения между
страните по делото които не всички са и доказани, но следва се приеме както бе
посочено, че релевантен по делото е на практика, последния петгодишен срок до
подаване на първата. Ето защо и няма основание въззивният съд да приеме, че е
налице изтекла давност и иска е погасен по давност.
Не могат да
бъдат споделени възраженията в насока, че А. е изпълнявал в пълен обем
задълженията си по договора за гледане и издръжка, респ., че съдът не е
направил разлика в обема на задълженията при договора за гледана и издръжка,
когато прехвърлителите са живеели в едно домакинство с ответника и когато са
напуснали този имот по собствено желание. Съответно, че ищците са изпаднали в
забава, тъй като прехвърлителят отказва да приеме издръжка и гледане в натура.
Със сключването
на процесния договор между ищците и ответника, първите с прехвърлянето
собствеността на имота са изпълнили своите задължения. Същите твърдят, че не са
получили необходимите грижи по гледане и издръжка, което от правна страна се
явява неизпълнение на задължение по договора от страна на ответника.
В случая са
събрани достатъчно писмени доказателства- медицински експертизи от 2018г.- една
година преди завеждане на делото, че двамата ищци не са в добро здравословно
състояние, като няма как да бъде отречено и напредналата им възраст.
В показанията си
св.К.Н.- дъщеря не отрича, че Л. страда от подагра. Н.Л. е преживял два
инсулта, в резултат на което лявата му ръка и крак са трудно подвижни. В
относимост на тези данни са и и
показанията на св.С.., които не са опровергани от останалите събрани по делото
доказателства.
Св.Н., не
отрича, че ищците сами си плащат сметките в къщата, в която живеят към момента
на процеса. Те си плащат храната. Тази свидетелка коментира, че А. не е добре
приет в тази къща, като е изгонен от там, но на практика това й твърдение се явява
изолирано на база на останалия събран доказателствен материал. Именно в тази
част, показанията на тази свидетелка не могат да бъдат кредитирани, тъй като се
явяват изолирани, тъй като не са подкрепени от останалите гласни доказателства.
В тази връзка следва да се посочи, че св.С.. визира в излаганите от нея данни,
че не е виждала сина им у тях. Неопровергани са твърденията на същата, че
ищците имат нужда да се грижат за тях,
като те са си купили дърва, теглили са заем за това- като в тази връзка е и
приложения по делото договор за заем за 500лв., като не им стигат парите.
Тези
доказателства категорично установяват, че ищците са имали нужда, респ. А. да ги
гледа и издържа.
Без значение в
случая се явяват твърденията, че са плащани сметки от ответникът А. в
определени периоди от време, както и е водил майка си в гр.П.. Действително по
делото са налице доказателства, че в определени периоди от време, А. е плащал
определени сметки, но на практика тези му действия са инцидентни. Ответникът
реално не доказва по делото, че пълно и точно изпълнение, което да съответства
на нуждите на прехвърлителя. В този смисъл са Решение №363/26.05.2010г. по
гр.д.№756/2009г., на ВКС, ІІІг.о.; Решение №622/25.10.2010г. по
гр.д.№212/2010г., на ВКС, ІІІг.о. Без значение се явява, че ищците са отишли на
друг адрес да живеят. Доказателства за извършени плащания от негова страна към
родителите му няма в последните години.
В случая, не е
доказано, че има уговорка дължимите се грижи и издръжка за бъдат трансформирани
в друга форма. Следва да се отбележи, че прехвърлителите не са длъжни да сочат
в какво се състои неизпълнението, нито да доказват липса на изпълнение. В този
смисъл, Решение №217/26.05.2011г. по гр.д.№999/2010г. на ВКС, ІІІг.о.
По делото липсва
индивидуализация за дължима издръжка и след като такава липсва, то следва да се
приеме, че в същата се включва храна, режийни разноски, дрехи и други според
нуждите на прехвърлителите. При липса на ясно разграничение в договора на обема
на дължимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че страните по договора са
се съгласили да се осигурява цялата
необходима за прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички необходими за
тях грижи. Безспорно се установява
влошено здравословно състояние на ищците, които се нуждаят, както от гледане,
така и от издръжка, без оглед на това, дали прехвърлителите разполагат с
достатъчно имущество и доходи, за да си ги осигуряват сами.
Следва да се
посочи, че ответникът А. с поетото от него задължение по процесния договор е
поел задължение с продължително изпълнение. Последното следва да е ежедневно,
непосредствено, а не епизодично, в каквато насока има събрани доказателства. В
тази насока са Решение №293/24.06.2009г. по гр.д.№491/2008г., ВКС, Іг.о.;
Решение №165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г., ВКС, ІІІг.о.. Ето защо
престирането от време на време на грижи и храна, без изрично съгласие на
прехвърлителите, за каквото и не се твърди, че е налице, не е точно изпълнение
на договора от страна на длъжника.
Следва да се
посочи, че приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства
на всички нужди на прехвърлителите, като не е необходимо кредиторът да го
уведомява за промяна на нуждите си.
От страна на
ответната страна не са ангажирани доказателства, че е възпрепятстван да
изпълнява задълженията си, като данните са категорични, че той в последните
години не е изпълнявал процесните си задължения. Без правно значение се явява,
че ищците са отишли на друг адрес да живеят.
След като не е
установено по делото от страна на А., че е осигурил на прехвърлителите му
дължимата им издръжка и гледане, процесния договор следва да бъде развален
поради неговото неизпълнение, а иска уважен.
В последица от
това, следва да бъде уважен и иска за възстановяване на правото на собственост
на ищците на процесния недвижим имот обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба №17, том ІІ, нот.д.№../..г. на РС- П.
Поради съвпадане крайните правни изводи на първоинстанционния и
въззивния съд, обжалваното решение, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно в частта с която са уважени предявените искове.
В тази връзка, подадената жалба на А. против обжалваното решение
следва да бъде оставена без уважение.
Относно обжалваното определение, с което е оставена без уважение
молбата за изменение на цитираното по- горе решение, в частта за разноските по
реда на чл.248 от ГПК, съдът намира, че подадената срещу нея частна жалба от
страна на Д.А. следва да бъде уважена. Основанието за този си извод е
констатацията на настоящата инстанция по представения от страна на защитата на
ищците договор за правна помощ и съдействие от 17.07.2018г., от който е видно,
че между страните по този договор е постигнато съгласие за процесуално
представителство по делото пред РС, но по отношение на договореното
възнаграждение от 600лв. не се установяват данни, че същото е платено. В
последствие са налице доказателства за платени суми по 200лв. за адвокатски
възнаграждения представяни при провеждането на четири съдебни заседания. Ето
защо, първоинстанционния съд е имал основание да измени с постановеното от него
определение, което е предмет на обжалване с частната жалба на А. да го измени,
като отмени постановеното възнаграждение с решението от 31.05.2019г., като
приеме, че не е изплатена първоначалното договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв. По отношение на останалото възнаграждение визирано в четири
броя договори за правна помощ, то се установява от същите, че са изплатени за
процесуално представителство пред първоинстанционния съд по- цитираното дело
адвокатски възнаграждения по 200лв. или общо за са сумата от 800лв. Проведени
са съответно четири заседания, а не три както се твърди от страна на жалбоподателя,
като делото не може да се приеме, че е с ниска правна и фактическа сложност за
да се приеме наличие на основание за намаляване на така определеното
възнаграждение.
При тези данни, подадената частна жалба следва да се уважи, като обжалваното
определение бъде отменено, вместо което се постанови изменение на Решение
№83/31.05.2019г. в частта за разноските, като се уважи молбата на А. за
изменение на последния цитиран съдебен акт и вместо осъждането на Д.И.А., да
заплати на Н.П.Л. и А.Д.Л. общо сумата от 1470,69лв., от която ДТ в размер на
70,69лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1400лв., същият бъде осъден да
им заплати общо сумата от 870,69лв., от които- 70,69лв.- ДТ, както и 800лв.-
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Разноски пред настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани, тъй
като такива не са претендирани, със съответното съобразяване на изхода от
делото.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №83/31.05.2019г., постановено по гр.д.№645/2018г.
по описа на РС- П., в ЧАСТТА в която
са уважени предявените искове.
ОТМЕНЯВА Определение
№354/13.08.2019г., постановено по гр.д.№645/2018г. по описа на РС- П., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА Решение
№83/31.05.2019г., постановено по гр.д.№645/2018г. по описа на РС- П., в ЧАСТТА
в която е осъден Д.И.А., с ЕГН **********,***, да заплати на Н.П.Л., с ЕГН **********
и А.Д.Л., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Р.К. от
Пазарджишка адвокатска колегия, сторените съдебно- Д.одни разноски в размер на
1470,69лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 70,69лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 1400лв. вместо което:
ОСЪЖДА Д.И.А., с ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на Н.П.Л., с ЕГН ********** и А.Д.Л.,
с ЕГН ********** ***, направените от тях съдебно- Д.одни разноски в общ размер
на 870,69лв., от която 70,69лв.- държавна такса
и 800лв.- адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.