№ 219
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З в закрито заседание на двадесет и
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507458 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № на ЧСИ -2234/11.05.2021 г. на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, длъжник по изпълнително дело №
20217880400173 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, срещу разпореждане на
частния съдебен изпълнител, обективирано върху становище на взискателя по делото от
21.04.2021 г., за отказ да се намалят приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя
и да се измени размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Оплакванията на жалбоподателя са, че поисканият адвокатски хонорар за
изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа
сложност на делото. Счита извършените по изпълнителното дело процесуални действия за
обичайни, тъй като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа за
изпълнението, поради което не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от
взискателя размер. В този смисъл намира, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в настоящия случай,
тъй като касае по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно, активно
поведение от страна на процесуалния представител по проучване на имущества на
длъжника, каквито действия в изпълнителното дело не са предприемани.
Моли разноските за адвокат да бъдат намалени до размер от 200 лева, при пълни
приети за дължими 300 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на
делото.
Моли и да бъде намалена определената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските
към ЗЧСИ пропорционална такса като прекомерна. Счита, че материалният интерес, върху
който се изчислява пропорционалната такса, следва да включва единствено присъденото
вземане по изпълнителния лист, а не и адвокатското възнаграждение по изпълнителното
производство.
В условията на евентуалност иска при намаляването на адвокатското възнаграждение
- съответно да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
Сочи съдебна практика в подкрепа на твърденията си.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски в общ
размер на 265 лева, включително юрисконсултско възнаграждение от 240 лева.
Взискателят В.В.О., чрез процесуалния си представител адв. В.В., оспорва жалбата
като неоснователна, като твърди правилно определяне на разноските от съдебния
изпълнител.
Сочи, че адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката и
клиента, като размерът му следва да бъде справедлив и обоснован, а съдът може да го
намали, когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Счита, че при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение
особеностите на делото не се вземат предвид, а единственият критерий е цената на иска.
Оспорва твърденията на жалбоподателя, че изпълнителното дело не се отличава с
фактическа и правна сложност. Излага, че договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е определено за образуване и водене на изпълнителното дело, като в
конкретния случай, в депозираната молба за образуване и последващи молби от
процесуалния представител на взискателя са посочени изпълнителни способи за
удовлетворяване на изпълняемото право.
Твърди, че длъжникът по изпълнителното дело не е заплатил дължимите суми след
получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което са предприети поисканите
изпълнителни действия - налагане на запор върху банковите му сметки.
Прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя адвокатското
възнаграждение в настоящото производство.
Частният съдебен изпълнител, в изложените мотиви намира жалбата за
2
неоснователна. Излага съображения, че претендираният размер на адвокатското
възнаграждение е по-нисък от минималния, уреден в Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, съгласно която са дължими 200,00 лв. за образуване на
изпълнително дело и 1/2 от уреденото в разпоредбата на чл. 7 ал. 2, т.1 на същата наредба,
или общо 350,00 лв.
Сочи, че адвокатът на взискателя е положил труд и усилия, изразяващи се в изготвяне
и депозиране на молба за образуване на делото и прочуване имуществото на длъжника,
както и извършване на справки по хода и развитието на производството. Счита, че
процесуалният представител на взискателя е указал адекватна правна помощ за
принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист, поради което вредите,
претърпени от взискателя, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело, трябва да му бъдат възстановени в пълен
размер.
Съдът взе предвид следното:
Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20217880400173 по описа на
ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ е било образувано по молба вх. № 1609/01.04.2021 г. на адв.
В.В., като пълномощник на В.В.О., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.03.2021
г. от Софийски районен съд, 74 състав, по гр. дело № 5346/2019 година.
Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да
заплати на адв. В.О. сумата от 586,66 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена от
него безплатна правна помощ.
Към молбата за образуване на изпълнително дело е бил приложен договор за правна
защита и съдействие от 01.04.2021 г., сключен между В.О. и адв. В.В., с предмет
процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителния лист от 15.03.2021 г., издаден по гр. дело № 5346/2019 г. по описана СРС,
при възнаграждение от 300 лева, и уговорен начин на плащане на сумата - в брой на
01.04.2021 година. Заплащането на възнаграждението не се оспорва по делото.
Разноските за адвокат са били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и
са били посочени в изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 2598/01.04.2021 г.,
изпратена до дружеството. Поканата е получена от длъжника на 01.04.2021 година.
Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е била определена от частния съдебен
изпълнител с постановление от 01.04.2021 г. в размер на 106,40 лева с ДДС - върху
материален интерес от 886,66 лева, включващ 586,66 лева - дължима сума по изпълнителния
лист и 300 лева - адвокатско възнаграждение.
3
С две молби от 16.04.2021 г. по изпълнителното дело взискателят е поискал справка и
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, във връзка с което на същата дата е
изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД.
На 13.04.2021 г. от длъжника е било подадено възражение с вх. № 1863, с искане
частният съдебен изпълнител да намали разноските за адвокат на взискателя до размер на
200 лева, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по съображения, идентични с тези, изложени
в жалбата по делото. Възражението е оставено без уважение с оспореното разпореждане,
обективирано върху представено от взискателя становище на 21.04.2021 година.
Със съобщение изх. № 3118/26.04.2021 г., получено на 26.04.2021 г., съдебният
изпълнител е уведомил дружеството за постановения отказ.
Жалбата е допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435,
ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата за неоснователна.
В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по
сключен договор за правна защита и съдействие. Сключването на договора и уговарянето на
адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.).
Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за процесуално
представителство във връзка с образуване на изпълнително дело – общо 300 лева.
Предвиденото минимално възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в
размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и
за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200
лева.
В случая жалбоподателят сочи, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно.
Възражението е неоснователно.
По делото не е установено в срока за доброволно изпълнение на задължението по
изпълнителния лист да е постъпило плащане от длъжника, но след изтичането му
процесуалният представител на взискателя е предприел принудителни действия, насочени
към събиране на вземането, които не са били включени в молбата за образуване на
4
изпълнителното производство. С оглед на изложеното, съдът приема, че взискателят има
право на разноски за адвокат, както за образуване, така и за водене на изпълнителното дело.
В настоящия случай уговореното и прието от съдебния изпълнител възнаграждение е
дори по-ниско от минималното такова за образуване и за водене на делото по Наредба № 11
от 09.07.2004г., поради което съдът приема, че възражението на длъжника за прекомерност е
неоснователно.
Предвид неоснователността на жалбата относно адвокатското възнаграждение,
оспорването на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също е
неоснователно. Размерът е изчислен правилно от съдебния изпълнител. Настоящият
съдебен състав намира, че при определяне на размера на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ следва да се включат и разноските на взискателя за адвокатското възнаграждение
в рамките на изпълнителното производство. Този извод следва и от редакцията на т. 26, т. 4
от ТТРЗЧСИ, съгласно която, при определяне основата за изчисляване на пропорционалната
такса по т. 26, изрично са изключени определени разноски на взискателя по изпълнението –
авансовите такси, но не са изключени направените от него разноски за адвокат.
Искането за разноски на жалбоподателя, с оглед изхода на делото е неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, като длъжник по изп. д. № 20217880400173 по описа на
ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител,
обективирано в съобщение изх. № 3118/26.04.2021 г, с което е оставено без уважение
подаденото възражение за намаляване на приетите в изпълнителното производство разноски
на взискателя за адвокатско възнаграждение и изменение на определената такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5