№ 81
гр. ЛЕВСКИ, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20244410100727 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 11.11.2023г. ищецът в качеството си
на главен съдия, назначен от Зоналния съвет на БФС - ***** ръководи
футболната среща от Северозападна Трета лига, между отборите на ***** и
*****, като срещата започва на стадиона в ***** и асистент съдии са П.М. и
Т.П., а делегат на БФС е Н.Н. от *****
Твърди се, че след края на срещата (около 16:30 часа), на терена нахлува
лицето Й. М. С., който по хулигански подбуди нанася на ищеца ми удар с
кенче бира в областта на лявото слепоочие, с което му причинява лека телесна
повреда, изразяваща се в болезнен оток в областта на лявото слепоочие и
скула, която е довела до болка и страдание, като тези негови действия са
наблюдавани както от футболистите на двата отбора, така и от треньори,
публика и останалите длъжностни лица на срещата.
Твърди се, че в следствие на удара, нанесен от С., ищецът получава
болезнен оток на лявото слепоочие и скула, че същият ден, след прибиране в
*****, П. К. посещава Спешния кабинет в МБАЛ „*****, *****, за което е
издаден лист за преглед на пациент № 018089/11.11.2023г., че на следващия
ден ищецът посещава съдебен лекар за освидетелстване на получените
травми, като видно от съдебно - медицинското удостоверение № 140/2023г.,
1
съдебен лекар установява, че са му причинени телесни увреждания, довели до
болка и страдание. Твърди се, че всички присъствали длъжности лица на
срещата - главния съдия, двамата асистенти и делегата на срещата изготвят
допълнителни доклади, в които подробно са описани всички подробности за
инцидента.
Твърди се, че в следствие на причинените увреждания, ищецът е
претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания, че лечението и възстановяването му, както и
оздравителният процес са съпътствани с претърпяване на болки от нанесените
увреждания, че след нанесения му побой ищецът се притеснява да ръководи
футболни срещи, като това е един от основните му доходи, че ищецът е
ръководещ съдия в Първа професионална лига, което е най - високото ниво на
професионалния футбол в България, като почти всяка седмица ръководи
елитни футболни срещи, всяка една от които се предава директно по
телевизията. Твърди се, че ищецът е публична и известна личност, като
вследствие претърпения инцидент преди всеки мач изпитва страх, като по
време и на самата футболна среща всяко негово решение е свързано с
притеснение дали същото ще доведе до саморазправа спрямо него. Твърди се,
че след инцидента ищецът започва да занижава представянето си във
футболните срещи, като по думи на неговите ръководители вече не е уверен,
притеснява се да отсъжда правилните решения и вследствие на това започва
да получава лоши оценки от делегатите по срещите, което неминуемо води и
до намаляване на ръководените от него срещи и финансовите му постъпления,
а освен това в резултат на претърпените увреждания и изживения шок от
нанесените му удари от Й. С. пред толкова много лица - публика, футболисти,
колеги, ищецът изпада често в стресови моменти, които продължили и след
периода на възстановяването му, което е създало множество неудобства на
ищеца, както и на неговите близки, които са полагали грижи за него през
целия период на възстановяване.
Твърди се, че по случая е подаден сигнал до Началника на РУ на МВР -
гр. Левски, за което е образувано ДП ЗМ-280/2024г. по описа на РУ - гр.
Левски (пр.пр. № 7590/2023г. по описа на РП - гр. Плевен) и след сключване
на споразумение с прокуратурата, обвиняемия Тасев е освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 1 и т. 12 във вр. c чл. 130, ал. 2 от HK с налагане на административно
2
наказание глоба в размер на 1 000 лв. по НАХД 53/2024г. по описа на Районен
съд - гр. Левски, че с влезлият в сила съдебен акт на основание чл. 300, ГПК
всички описани в исковата молба и извършени от С. действия, тяхната
противоправност и виновността му са безспорно установени и задължителни
за гражданския съд.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди Й. М. С. да
заплати на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени физически и морални болки и страдания, които
оценяват на сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 11.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и направените деловодни разноски, включително и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е изразил
становище по предявеният иск, не е представил доказателства и не е направил
доказателствени искания.
Ответникът се явява в съдебно заседание и се представлява. Заявява се
становище, че факта на деянието и неговото авторство, противоправността му
и виновността на ответника са безспорно установени, поради което исковата
молба е доказана по основание. Оспорва се исковата молба по размер, като се
заявява, че претендираното обезщетение е завишено и не съответства на
характера и последиците от увреждането. Изразява становище, че сумата от
1000 лв. би се оказала справедлива за репарация на щетата.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства е, че с
одобрено от съда споразумение, имащо силата на присъда по анд 53/2024 г.
ответникът е признат за виновен в това, че на 11.11.2023 г. на стадиона в
*****, обл. ***** по хулигански подбуди чрез нанасяне на удар с кенче бира в
областта на лявото слепоочие причинил на П. Г. К. от *****, в качеството му
на длъжностно лице, при изпълнение на службата му – съдия на футболен мач,
лека телесна повреда, изразяваща се в болезнен оток в областта на лявото
слепоочие и скула, довело до болка и страдание - престъпление по чл. 131 ал.1
т.1 и т.12 във връзка с чл. 130 ал.2 от НК.
По делото е разпитана като свидетел Г.М.Ц. – живееща на съпружески
начала с ищеца. От показанията й се установява, че в резултат на нанесения му
3
удар бил отекъл от едната страна на окото, бил видимо притеснен и изнервен,
боляла го главата, бил неспокоен, но не искал да споделя, за да не я
притеснява, тъй като била бременна в този момент. Свидетелката заявява, че
виждала К. да става нощем и че не му било добре, че на следващия ден бил на
мач в Търново, като четвърти съдия и не го бил отказал, защото там „вдигат
табелки за смяна, не участва да тича“ и, че ако е бил отказал мача съответно и
следвало да търпи наказание. Свидетелката обяснява, че кариерата на К.
постепенно ставала все по-зле, че ходел на мачове все по-притеснен, че не бил
концентриран и бил притеснен, да не се случи пак такова нещо, да го уцелят,
да стане някой инцидент. Обяснява, че постепенно намалели и самите мачове,
като по-малко го записвали да ходи на мачове и в момента му спрели мачовете,
като съответно и доходите на семейството намалели. Заявява, че причината да
го „извадят е, че не беше концентриран, беше притеснен“ и че К. видимо не се
чувствал добре на самите мачове като ходи.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаната свидетелка, която макар
и да живее на съпружески начала с ищеца по делото свидетелства за личните
си възприятия относно преживяванията на ищеца непосредствено след
нанесената му лека телесна повреда и в по-късен момент.
В резултат на представените по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че на ищеца след удар с кенче в областта на лявото слепоочие е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болезнен оток в областта на
лявото слепоочие и скула, че непосредствено след нанесения му удар същия е
претърпял болка и страдание, потърсил е медицинска помощ и му е
препоръчана консултация с невролог. Установява се, че след нанесената му
лека телесна повреда К. станал затворен, неспокоен и започнал да отказва да
бъде съдия на мачове, притеснявайки се от евентуален следващ подобен
случай. Предвид представените доказателства, съдът приема, че претърпените
от ищеца неимуществени вреди, са в причинно-следствена връзка от
извършеното от ответника деяние, както и че е налице виновно поведение у
ответника, което е установено с влязъл в сила съдебен акт по а.н.д. 53/2024 г.
по описа на РС Левски.
Тъй като се касае до неимуществени вреди, дължимото се на ищцата
обезщетение следва да бъде определено съобразно критериите по чл. 52 от
ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява начина на
извършване на деянието, настъпилите увреждания, степента на преживения
4
стрес и неговото отражение върху психическото състояние на ищеца за един
непродължителен период от време.
При това положение, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан изцяло по основание, а по размер е завишен. Приема, че причинените
на К. неимуществени вреди биха могли да бъдат репарирани със сумата от
1000 лв., предвид обстоятелството, че се касае само до един нанесен удар,
който е в резултат на замеряне с кенче, че в следствие на удара К. е претърпял
болка и страдание и няма данни същите да са с по-висок интензитет от
обичайните за този вид увреждане. Видно от медицинското заключение е, че
действително на К. е причинен болезнен оток в областта на лявото слепоочие
и скула, че същия се е оплаквал от главоболие и общо неразположение, но
няма данни за по-сериозни увреждания или по-интензивни от обичайните
болки и страдания.
По отношение на твърдението, че ищеца е започнал да отказва да бъде
съдия на мачове след случая, в резултат на което финансовото му състояние се
влошило по делото няма твърдения и искане за причинени на К. имуществени
вреди в резултат на деянието.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените на К.
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на деянието
на 11.11.2023 г., с което на К. е причинена лека телесна повреда, за което по
отношение на К. е налице влязъл в сила съдебен акт по а.н.д. 53/2024 г. на РС
Левски, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от датата
на увреждането 11.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
За разликата над сумата от 1000 лв. предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца направените от него деловодни разноски в настоящото производство
съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 200 лв. –
представляваща 1/3 от заплатената сума като възнаграждение за един адвокат.
Предявеният иск е уважен за 1/3 от претендираната с исковата молба сума.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати д.т., а именно сумата от 50
лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД осъжда Й. М. С. от *****, *****
*****, ЕГН ********** да заплати на П. Г. К. от ***** *****, ЕГН
********** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от К. неимуществени вреди, в резултат на нанесен му удар с
кенче бира в областта на лявото слепоочие на 11.11.2023 г., за който
последният е осъден с влязъл в сила съдебен акт по а.н.д. №53/2024 г. по
описа на РС Левски, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв.,
считано от датата на увреждането 11.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
За разликата над присъдената сума от 1000 лв. до претендираната сума
от 3000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. М. С. от *****, ***** *****, ЕГН ********** да
заплати на П. Г. К. от ***** *****, ЕГН ********** деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Й. М. С. от *****, ***** *****, ЕГН ********** да
заплати държавна такса в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6