№ 1832
гр. Варна, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110116182 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции от „Д. т.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: град П., район Ц., бул. „Хр. Б.“ № ** срещу
„Д. в Б. БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
В., район Пр., ул. „Д-р П. С.“ № ** както следва:
1/ с правно основание чл. 372 във връзка с чл. 367 ТЗ във връзка с чл. 79
ЗЗД с искане да се осъди „Д. в Б. БГ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Д.
т.“ ООД, ЕИК ******** сумата от 4080 евро с вкл. ДДС, равняващо се на
7979.78 лева, представляваща дължимо превозно възнаграждение по сключен
договор за международен автомобилен превоз, съгласно заявка – договор за
извършване на международен превоз от 26.08.2024 г., за което е издадена
фактура № ********/04.09.2024 г. ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.12.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2/ с правно основание чл. 86 ЗЗД, с искане да се осъди „Д. в Б. БГ“ ООД,
ЕИК ********* да заплати на „Д. т.“ ООД, ЕИК ******** сумата от 163.74
евро, равняващо се на 320.25 лева, представляваща дължимо обезщетение за
забава, дължимо за периода от 05.09.2024 г. до 18.12.2024 г. вкл.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Между страните е налице сключен договор за международен
превоз на товар от дата 26.08.2024 г. като е възложено извършването на
международен превоз на стоки от Холандия – De Koppelsteeg 5351, Berghem,
Netherlands до Република България – град Варна, ул. „У. К. Ф.“ № **, с дата и
час на товарене – 30.08.2024 г., след 12.00 часа; платец на превоза - „Д. в Б.
БГ“ ООД, ЕИК ********* и срок за плащане – веднага след разтоварване, по
1
банков път. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, при спазване
всички изисквания на ответника, както и тези за качество, навременност и
грижа на добър търговец. Заявява, че товарът е приет от ответника като не са
заявени претенции за некачествено изпълнение на превоза. За осъществения
превоз е издадена фактура № ********/04.09.2024 г. на стойност 7979.78 лева
с вкл. ДДС. Заявява, че не е налице заплащане на дължимата сума за
извършения превоз. Твърди, че падежът за заплащането й е настъпил на
04.09.2024 г. като след тази дата е налице забава за периода от 05.09.2024 г. до
18.12.2024 г. вкл., поради което претендира обезщетение в размер на 320.25
лева. Посочва, че дължимото възнаграждение е договорено в евро, поради
което претенцията възлиза на 4080 евро с вкл. ДДС, равняващо се на 7979.78
лева, а на претендираното обезщетение за забава - 163.74 евро, равняващо се
на 320.25 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски, вкл. и тези в обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 15.05.2025 г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е
направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение чрез
упълномощения процесуален представител в съдебно заседание, проведено на
15.05.2025 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание. Уведомен е двукратно за възможността за постановяване
на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на
които процесуалният закон предвижда това – с разпореждането по чл. 131
ГПК /връчено му на 21.01.2025 г./ и с определението за насрочване,
постановено по реда на чл. 140 ГПК /връчено му на 18.03.2025 г./. Ответникът
при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище
по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не
е оспорил изложените в исковата молба твърдения. В исковото производство
ответникът не е депозирал отговор, не е ангажирал становище, не се явява в
първото по делото заседание и не отправя искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, въпреки редовното си призоваване.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1 ГПК. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се
явява в проведеното по делото съдебно заседание /за което е редовно
призован/, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
2
основанието на претенциите, ищецът е ангажирал писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му и които не са оспорени от страна на
ответника. Тези писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с
оглед доказване на относимите правнорелевантни факти. Предвид горното,
преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за
вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по
размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
претенциите следват да се уважат по този ред, без да се излагат мотиви по
съществото на спора, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените разноски като
представя и списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78 ГПК и предвид
гореизложените мотиви, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 332 лева, разноски включващи заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, както и разноските във
връзка с обезпечителното производство в размер на 1100 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 45 лева – заплатена държавна такса, проведено
пред Районен съд – град Пловдив, последните съобразно постановките на
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.5.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. в Б. БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., район Пр., ул. „Д-р П. С.“ № ** да заплати на „Д. т.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град П., район Ц.,
бул. „Хр. Б.“ № **, на основание чл. 372 във връзка с чл. 367 ТЗ във връзка с
чл. 79 ЗЗД сумата от 4080 евро с вкл. ДДС, равняващо се на 7979.78 лева ,
представляваща дължимо превозно възнаграждение по сключен договор за
международен автомобилен превоз, съгласно заявка – договор за извършване
на международен превоз от 26.08.2024 г., за което е издадена фактура №
********/04.09.2024 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 19.12.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението
ОСЪЖДА „Д. в Б. БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., район Пр., ул. „Д-р П. С.“ № ** да заплати на „Д. т.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град П., район Ц.,
бул. „Хр. Б.“ № **, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 163.74 евро,
равняващо се на 320.25 лева, представляваща дължимо обезщетение за
забава, дължимо за периода от 05.09.2024 г. до 18.12.2024 г. вкл.
ОСЪЖДА „Д. в Б. БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., район Пр., ул. „Д-р П. С.“ № ** да заплати на „Д. т.“
3
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град П., район Ц.,
бул. „Хр. Б.“ № **, сумата от 2977 лева, представляваща сторени в исковото
и в обезпечителното производство разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4