Р Е Ш
Е Н И E
№ 441 09.11.2018 г. гр.
Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ГОЧЕВ
ИРЕНА
АВРАМОВА
при участието на секретаря: В** К***...………………….……………………
прокурор:……………………………........................................................................................,
като разгледа докладваното от председателя съдия Пейкова в.гр.д. № 615 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 123 от 07.06.2018 г., постановено по гр.д. № 830/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград, е отхвърлен предявения от Д.П.Т. срещу А.П.А. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата притежава право на собственост върху избено помещение № 6, при съседи: изток – общ. място, запад – коридор, север – стълбище и юг – мазе № 16, находящо се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.98 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/ 05.07.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. Д***, ул. “Ц*С**“ № *, бл. 1*, посочено в Нотариален акт за дарение със запазено право на ползване № 33, том II, дело № 211/ 2007 г. на Нотариус с рег. № 355 като принадлежност към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.98.8.14, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 74.23 кв.м., с административен адрес: гр. Д*, ул. “Ц* С*“ № * бл. *, вх.*, ет.*, ап. *, както и за осъждане на А.П.А. да предаде на Д.П.Т. държането на описаното избено помещение.
Недоволна от постановеното решение е останала ищцата Д.Т., която обжалва решението в срок. В жалбата се сочи, че решението било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Избеното помещение не можело да се придобива по давност, тъй като нямало самостоятелен статут, представлявало прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект и поради това се явявало изключено от гражданския оборот. Ако се приемело, че все пак може да се придобива избено помещение по давност, това можело да стане само ако жилището, чието мазе е обект на давностно владение, да разполага с друго складово помещение, което трябва да е напълно самостоятелно. Освен това в настоящия случай не се установявали предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС – непрекъснато владение в продължение на 10 години (респ., 5 години при добросъвестно владение) и манифестиране на поведение по отношение на невладеещия собственик, че има намерение да упражнява собственическите правомощия в пълен обем. В случая, обаче, се установявало, че ищцата е търсела и претендирала собствеността върху мазето и е инициирала спор за собственост, като се е противопоставила на поведението на ответника. От друга страна, ответникът не демонстрирал поведение да свои вещта като своя. Освен това в сградата нямало други свободни мазета и ищцата оставала без избено помещение. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения ревандикационен иск. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А.А.. Посочено е, че обжалваното решение се явявало правилно и обосновано. По делото се доказали по безспорен начин собствеността, владеенето и необезпокояваното ползване на процесното мазе от 30.01.1975 г. от А* А* и от самия ответник, както и демонстрирането от страна на последния на поведение като пълноправен собственик. В сградата имало свободни избени помещения, които никой не ползвал именно поради установената липса на официално разпределение на мазетата спрямо апартаментите в блока. Допълнително са изложени аргументи във връзка с активната легитимация на ищцата да предяви иска по чл. 108 ЗС, тъй като тя не успяла да докаже по дело правото си на собственост върху процесното мазе. Отправя се искане за потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
В с.з. процесуалният представител на въззиваемия А. поддържа доводите, изложени в отговора. Във въззивното производство не са отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Въззивницата Д.Т. се легитимира като собственик с нотариален акт за дарение със запазване на право на ползване № 33, том II, рег. № 3031, дело № 211/2007 г. на Нотариус с № 335 на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент, находящ се в град Д*, с адрес: ул. Ц* С* № 10, блок 10, вход Б, етаж 2, ап. 6, съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със заповед № РД – 18 – 38 от 05.07.2006 г. имот с идентификатор № 21052.1015.98.8.14, който попада в сграда № 21052.1015.98.8, построена в поземлен имот № 21052.1015.98.8, при граници: самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатори № 21052.1015.98.8.15, под обекта – с № 21052.1015.98.8.6 и над обекта – с № 21052.1015.98.8.22, състоящ с е от две стаи и кухня, със застроена площ от 74,23 кв.м., ведно с избено помещение № 6 с полезна площ от 5,73 кв.м., при граници на избеното помещение: от изток – общинско място, от запад – коридор, от север – стълбище и от юг – мазе № 16, ведно с таванско помещение № 6 с полезна площ от 16,78 кв.м., при граници: от изток – коридор, от запад – общинско място, от север – стълбище и от юг – таван, както и ведно с 1,65 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като праводателите на ищцата (собствениците Р* Д* П. и П* Т* Х.).
Въззиваемият А. се легитимира като собственик с нотариален акт за продажба № 14, том III, рег. № 5459, дело № 389 от 2011 г. на Нотариус с рег. № 096 на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 21052.1015.98.8.20, находящ се в гр. Димитровград, област Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 – 38 от 05.07.2006 г., с административен адрес: ул. Ц*С* № *, блок *, вход *, ет. *, ап. *4, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор № 21052.1015.98.8 в поземлен имот с идентификатор № 21052.1015.98, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, санитарен възел, килер и коридор, със застроена площ от 71,03 кв.м., при граници: на същия етаж самостоятелни обекти с идентификатори № 21052.1015.98.8.21 и № 21052.1015.98.8.19, под обекта с № 21052.1015.98.8.12 и над обекта с № 21052.1015.98.8.28, с изложение – югозапад, ведно с прилежащото избено помещение № 6 с площ от 20,13 кв.м. при граници: от изток – общинско място, от юг – мазе № 16, от запад – коридор, от север – стълбище, ведно с таванско помещение № 26 с площ от 16,28 кв.м., при съседи по нотариален акт: от изток – общинско място, от юг – таван № 19, от запад – коридор и от север – таван за магазина, както и ведно с 1,203 % идеални части от общите части на сградата и 1,65 % идеални части от правото на строеж върху терена. Описаният недвижим имот е описан по същия начин и в документите за собственост на предходните собственици – „Кронос – Димитровград“ ЕООД, което е продало имота на въззиваемия А., и А* П. А* и З** Ц* А*, които са продали имота на „Кронос – Димитровград“ ЕООД (договор за продажба на жилищен имот от държавния жилищен фонд от 30.01.1975 г. и нотариален акт за продажба № 47, том I, рег. № 1004, дело № 19 от 2009 г. на Нотариус с рег. № 355). По отношение на първоначалните собственици – З**и А* А* – е установено, че са притежавали в същата сграда и още едно избено помещение, придобито впоследствие. Със заповед № 2495 от 29.12.1976 г., издадена от председателя на ГОНС – Димитровград, на А* А* е продадено избено помещение № 16, вход А. В заповедта е посочено, че избеното помещение се придава към закупения от него преди това апартамент. Видно от описанието в нотариалния акт от 2011 г., избено помещение № 16 граничи с избено помещение № 6.
По делото е установено, че и двете страни са заплащали дължимите данъци върху недвижимите имоти от момента на придобиването им, както и че имотите са отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри по начина, по който са описани в документите за собственост.
Около една година преди завеждането на исковата молба Т. проявила интерес кое избено помещение конкретно се явява прилежащо към нейният апартамент и установила, че избено помещение № 6 се владее и ползва от ответника. Между ищцата и ответника е възникнал спор за собствеността и владението на избено помещение № 6, посочено и в двата нотариални акта като прилежаща част към жилищата на всеки един от тях.
Съгласно изготвена по делото съдебно – оценителна експертиза, пазарната стойност на процесното избено помещение с площ от 5,73 кв.м. е на стойност от 802 лв.
Изготвена е и съдебно – техническа експертиза по делото от вещото лице Д*р К**, неоспорена от страните. Вещото лице е посочило, че избено помещение № 6 по документи за собственост е описано като неразделна прилежаща част към апартаментите на всяка една от страните. Видно от справка в техническата документация за сградата, съхранявана в Община Димитровград, избените помещения са номерирани еднозначно от номер 1 до номер 33 вкл., макар и непоследователно и хаотично. Мазета № 6 и № 16 са разположени едно до друго, като при оглед на място е установено, че двете са обединени в едно общо помещение, а вратата на мазе № 6 е зазидана. Прието е, че не съществува официално разпределение на прилежащите към всеки апартамент избени помещения в жилищния блок според номерацията. Използваната схема с номерация не е част от строителната документация на сградата, а е изготвяна впоследствие с цел остойностяване и продажба на жилищата, ведно с мазетата, таваните и идеалните части. В с.з. вещото лице приема, че посочването на едно и също избено помещение № 6 към апартаменти с № 6 и № 24 вероятно се дължи на техническа грешка към момента на изготвяне на документите за продажбата от общината.
По делото са разпитани свидетелите А* А., Н* С* и К* Р*. Свидетелят А. се явява съсед на въззиваемата Т.. Посочва, че известно време след закупуване на апартамента си тя не ползвала прилежащото към същия избено помещение. Въззиваемият ползвал своето избено помещение, което било доста голямо в сравнение с останалите. Свидетелят С* си спомня, че праводателите на Т. не ползвали мазето си преди, но имали проблем по повод на същото с А* А*. От около година Т. търсела кое е нейното избено помещение с помощта на свидетеля С*. Мазетата във вход „Б“ на жилищния блок били отделени с преградни стени, слагани допълнително, но преди 1983 г. Според С* всеки апартамент си имал прилежащо мазе, като дори имало свободни мазета в сградата. Свидетелката Р* твърди, че ответникът А. направил ремонт на ползваното от него мазе малко след като нанесъл. Посочва, че имало разминаване в номерацията на апартаментите, мазетата и таванските помещения (например, на апартамент № 29 съответствало таванско помещение № 26, аналогична ситуация и с избеното помещение).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства ответникът е установил давностно владение върху процесното избено помещение от 26.10.2011 г., когато е закупил собствения си апартамент в сградата – етажна собственост, а до предявяване на исковата молба на 07.11.2017 г. е изтекъл необходимият давностен срок - кратката 5-годишна давност, която се прилага, доколкото е налице основание за прилагане на същата. От друга страна се установило, че владението е предадено на ответника от праводателите по договора за покупко-продажба, поради което следвало да се приеме, че е изтекла и 10-годишна придобивна давност. В допълнение към тези изводи се сочи, че към апартамента на ищцата имало прилежащо таванско помещение № 6, с площ 16,78 кв. м. и с граници, описани в титула за собственост, следователно, имало налице прилежащо складово помещение, без значение, че същото било на тавана. Отделно от това, в сградата – етажна собственост съществували и други избени помещения, които били свободни и можели да се ползват от етажния собственик. С оглед на тези съображения районният съд е приел, че по делото се доказва ответникът, като собственик на апартамент в сградата, да е придобил на основание давностно владение процесното избено помещение № 6.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт, тъй като същите са изведени при неправилно приложение на материалния закон.
В действителност, ответникът А. се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, като в хода на първоинстанционното производство навежда алтернативно твърдения както за прилагането на кратката 5-годишна давност, така и на обикновената 10-годишна давност. На първо място, за да се приложи института на придобивната давност, трябва да се установи по категоричен начин, че осъществяваното от ответника владение е постоянно, непрекъснато, явно и несъмнително. По отношение на кратката придобивна давност от 5 години е необходимо върху вещта да е установено добросъвестно владение. Ответникът претендира, че неговото владение е основано на нотариален акт за продажба, поради което се явява добросъвестно. Нотариалният акт носи дата от 26.10.2011 г., когато е вписан и в Служба по вписванията при Районен съд – Димитровград. Следователно, датата на прехвърлителната сделка следва да се приеме като начална дата на давностния срок от 5 години. Този срок би следвало да изтече през месец октомври 2016 г. Както от изявлението на ищцата в исковата молба, така и от събраните по делото доказателства, обаче, се установява, че именно в този период Т. за пръв път е потърсила разположението на избеното си помещение и е предявила своите претенции към него спрямо ответника. Това се установява с показанията на свидетелите С* и Р*. И двамата твърдят, че доколкото им е известно Т. предявява своите претенции към мазето от около година. Доколкото исковата молба е входирана на 07.11.2017 г. и в нея също се съдържа подобно изявление, може да се приеме, че употребеният от свидетелите израз „преди около година“, съотнесен към датата на подаване на исковата молба, касае именно периода, в който е трябвало да изтече 5-годишната погасителна давност в полза на ответника. Последният, от своя страна, не е ангажирал достатъчно убедителни доказателства, че давността е изтекла в негова полза преди този период. Ето защо въззивната инстанция приема, че по делото не е доказано по категоричен и безспорен начин упражняването на непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ответника А. в продължение на пълния 5-годишен давностен срок. Противопоставянето на Т., предявяването от нейна страна на претенции към избеното помещение и инициирането на спор в тази насока се явяват обстоятелства, които прекъсват и смущават владението на ответника.
На следващо място, по делото не са събрани доказателства, които да установяват по безспорен начин, че в полза на А. е изтекла и обикновената 10-годишна давност. Той се позовава на нея, като твърди, че в случая следвало да се приложи правилото на чл. 82 ЗЗД, според което той е присъединил към своето владение това на праводателя си. Пряк праводател на ответника А. се явява търговското дружество „Кронос – Димитровград“ ЕООД, а праводатели на търговското дружество са физическите лица З* А* и А* А*. „Кронос – Димитровград“ ЕООД е придобило апартамент № 24, ведно с прилежащото му избено помещение, на 02.02.2009 г. и го е продало на ответника А. на 26.10.2011 г. По делото обаче не е установено дали е търговското дружество е осъществявало фактическа власт върху избеното помещение, как, по какъв начин и в какъв период от време. От свидетелските показания не се установява владение от страна на „Кронос – Димитровград“ ЕООД, а се обсъждат предимно действията на първоначалния собственик А* А*. Не е ясно и на коя дата търговското дружество е предало владението върху процесното избено помещение – датата на сключване на сделката или в по-късен период, за да се изчисли момента на присъединяването на владението. Дори и да се приеме наличието на подобно владение, неговата начална дата е 02.02.2009 г. и след присъединяването й към владението на ответника А. от 26.10.2011 г. обикновената 10-годишна давност би следвало да изтече на 02.02.2019 г. Очевидно е, че към датата на подаване на исковата молба и образуването на настоящото производство този срок все още не е изтекъл. Същите изводи важат и ако нормата на чл. 82 ЗЗД се отнесе към владението на първоначалните собственици А*А* и З* А*. Свидетелите С* и Р* споменават, че Апостолов имал проблеми с праводателите на Т. за избени помещения в жилищния блок, както и че си бил направил нещо като „механа“ в избата, но не се конкретизира за кое точно избено помещение става дума. Подобно уточнение е важно, доколкото от писмените доказателства е видно, че Апостолов е придобил собствеността върху две избени помещения - № 6 и впоследствие върху № 16. От свидетелските показания не е ясно дали възникналият с праводателите на Т. спор е касаел именно процесното избено помещение № 6 и дали то е било това, което е използвано като „механа“ според твърденията на С* и Р*. В този смисъл, няма сигурни данни, от които да се приеме, че владението на Апостолов върху избеното помещение може да се присъедини към това на „Кронос – Димитровград“ ЕООД, а оттам – и към това на ответника А..
На последно място, неубедителна е тезата на районния съд, че към апартамента на ищцата имало прилежащо таванско помещение, което се използвало като „складово“, а освен това в сградата имало и други свободни избени помещения, които можели да се използват от Т.. Наличието на таванско помещение не компенсира наличието на прилежащо избено помещение и едното не заменя функционалното предназначение на другото просто поради факта на съществуването си. Дали ищцата използва таванското помещение като „складово“ или би желала да използва избеното си помещение за същите нужди, е въпрос изцяло на личната преценка на собственика на един недвижим имот съобразно с неговите основни правомощия на владение, управление и разпореждане с вещта. Наличието на други свободни помещения в сградата е споменато единствено от свидетеля С*, но без да се уточнява точно кои са свободни, къде се намират (жилищния блок има повече от един вход), дали са годни за ползване и дали общият брой на мазетата е повече от броя на самостоятелните обекти в сградата. Последното обстоятелство е необходимо, за да се приеме възможността етажен собственик в сградата да придобие по давност складово помещение в същата сграда. Това може да се реализира, само ако в сградата – етажна собственост има повече на брой складови помещения, отколкото са самостоятелните обекти. Изявлението на свидетеля Савов, обаче, не е достатъчно в тази насока. В приетата по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Колев, който е извършил оглед на място и е ползвал техническа документация за сградата в Община Димитровград, не се споменава наличието на свободни избени помещения в жилищния блок. В констативната част на експертизата единствено е посочено, че на техническа схема към документацията на сградата се установява номерирането на избените помещение от 1 до 33. Номерирането на тези помещения обаче не води до извода, че някои от тях са свободни или пък че има такива, които не се ползват от собствениците им.
Предявеният от ищцата ревандикационен иск се явява основателен и доказан. По делото са събрани доказателства за наличието на всички елементи от фактическия състав на иска - доказване право на собственост в полза на ищеца върху спорния недвижим имот, осъществяване на владение върху имота от страна на ответника и липсата на правно основание за това владение. Ищцата Т. е доказала собствеността си върху процесното избено помещение с нотариален акт за дарение. Датата на прехвърлителната сделка е 18.04.2007 г., т.е. две години преди продажбата в полза на „Кронос – Димитровград“ ЕООД и малко повече от четири години преди продажбата в полза на ответника А.. Безспорно, същият е осъществявал фактическа власт върху помещението в продължение на определен период от време и именно това е послужило като основание за възникването на спор между него и ищцата. Владението на ответника върху същото помещение е без правно основание – по-ранното придобиване на имота от ищцата изключва това. С изложените по–горе изводи се опровергава и възражението на ответника за придобиване на собствеността чрез давностно владение. Следователно, всички предпоставки на иска по чл. 108 ЗС са установени по пътя на пълното и главно доказване от страна на ищцата.
С оглед на гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС да се уважи като основателен и доказан.
Предвид изхода на делото, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските,като ответникът се осъди да заплати на ищцата направените в производството разноски (50 лв. – държавна такса, 990 лв. – адвокатски хонорар, 113,80 лв. – за съдебно оценителна експертиза и 100 лв. – за съдебно техническа експертиза, или 1253, 80 лв. за първа инстанция, 25 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, 700 л. – адвокатски хонорар за втора инстанция, или общо 1978,80 лв.).
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 123 от 07.06.2018 г., постановено по гр.д. № 830/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на А.П.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, че Д.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, притежава право на собственост върху ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 (шест), при съседи: изток – общ. място, запад – коридор, север – стълбище и юг – мазе № 16, с площ по документа за собственост от 5,73 кв.м. (пет цяло седемдесет и три стотни квадратни метра), находящо се в сграда № 8 (осем), разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1015.98 (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, деветдесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. Д*, ул. “Ц* С**“ № 10 (десет), бл. 10 (десет), посочено в Нотариален акт за дарение със запазено право на ползване № 33, том II, дело № 211/ 2007 г. на Нотариус с рег. № 355 като принадлежност към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.98.8.14 (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, деветдесет и осем, точка, осем, точка, четиринадесет), с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 74.23 кв.м. (седемдесет и четири цяло и двадесет и три стотни квадратни метра), с административен адрес: гр. Д*, ул. “Ц* С*“ № 10 (десет), бл. 10 (десет), вх. Б, ет. 2 (втори), ап. 6 (шести).
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да предаде на Д.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, владението върху следния недвижим имот: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 (шест), при съседи: изток – общ. място, запад – коридор, север – стълбище и юг – мазе № 16, с площ по документа за собственост от 5,73 кв.м. (пет цяло седемдесет и три стотни квадратни метра), находящо се в сграда № 8 (осем), разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1015.98 (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, деветдесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. Димитровград, ул. “Ц*С*“ № 10 (десет), бл. 10 (десет), посочено в Нотариален акт за дарение със запазено право на ползване № 33, том II, дело № 211/ 2007 г. на Нотариус с рег. № 355 като принадлежност към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.98.8.14 (двадесет и една хиляди петдесет и две, точка, хиляда и петнадесет, точка, деветдесет и осем, точка, осем, точка, четиринадесет), с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 74.23 кв.м. (седемдесет и четири цяло и двадесет и три стотни квадратни метра), с административен адрес: гр. Димитровград, ул. “Ц* С*“ № 10 (десет), бл. 10 (десет), вх. Б, ет. 2 (втори), ап. 6 (шести).
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Д.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 1978,80 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.