Решение по дело №2231/2023 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Б. Н. Б., [ЕГН], от гр. Д., срещу Решение № 1208/04.08.2023г., постановено по АНД № 1068/2023г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0439-000954/13.01.2023г., издадено от Началника на Трето районно управление при ОД на МВР – Варна, с което, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Б. Н. Б., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.Релевира се незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се, че НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, издаден от лице без представителна власт, тъй като вписаният актосъставител не фигурира в Заповед № 365з-1137/14.02.2022г. на Директора на ОД на МВР – Варна. Сочи се, че при постановяване на решението ВРС неправилно се е позовал единствено на свидетелските показания на актосъставителя, без да ги обсъди съвкупно с останалия доказателствен материал. Изтъква се, че въззивният съд е постановил решението си при неизяснена фактическата обстановка. Аргументира се, че НП е издадено при липса на задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената за нарушена норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, като административнонаказващият орган /АНО/ не е посочил разпоредбата от закона, конкретизираща техническата неизправност. Твърди се, че неизправността на шумозаглушителната уредба на автомобила не е установена по съответния ред, като нито в АУАН, нито в НП, е конкретизирано в какво точно се изразява неизправността. Като недостатък на НП се изтъква и непосочването на доказателствата, потвърждаващи твърдяното нарушение, което противоречи на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Релевира се, че не е извършена техническа проверка и замервания за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, за да се приеме, че е налице техническа неизправност на моторното превозно средство /МПС/. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.В съдебно заседание касационната жалба се поддържа изцяло от представител по пълномощие, който моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски за първата съдебна инстанция в размер на 200 лева и за касационната инстанция по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответната страна – Началника на Трето районно управление при ОД на МВР – Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Предмет на обжалване пред ВРС е било Наказателно постановление № 22-0439-000954/13.01.2023г., издадено от Началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна, с което на Б. Н. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Районният съд е приел от фактическа страна, че при извършена на 06.12.2022г., в 00:55 часа, в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ до магазин „Лидл“ посока бул. „Христо Смирненски“, проверка служители на ОД на МВР Варна установили, че Б. Н. Б. управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], собственост на Н. Б. Ю., като автомобилът е със значителна техническа неизправност – по шумозаглушителното устройство на автомобила липсват шумозаглушителни елементи. За констатираното срещу Б. Н. Б. е съставен АУАН, въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ВРС наказателно постановление.

От правна страна районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В мотивите на оспорения съдебен акт се съдържат аргументи за установеност на административното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и за правилно определяне на санкционната норма и на размера на наложеното административно наказание. Решаващият състав на ВРС е изложил мотиви, кои свидетелски показания са относими към процесния случай и кои не. Посочил е, че приложената ЗППАМ е неотносима към съставомерността на вмененото във вина на Бейханов, като е счел, че извършеното нарушение по безспорен и категоричен начин се доказва от приложения по преписката АУАН, подписан без възражения от касатора. Въззивният съд е счел, че от доказателствата по делото категорично се установява наличие на значителна техническа неизправност на управлявания лек автомобил. В заключение е посочено, че предвид факта, че отговорността на лицето е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1, буква „б“, предложение второ от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляващо Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредба № Н-32 от 16.12.2011г./, не е необходимо изрично посочване на степента на въздействие на повредата върху околната среда и в какво се изразява това въздействие. Така мотивиран, ВРС потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Решението е правилно. Приетата от ВРС фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на оспорения съдебен акт, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от касационния състав. Правилни са и правните изводи на първоинстанционния съд.

Неоснователно е релевираното за първи път с касационната жалба възражение за издаване на АУАН от лице без представителна власт. Актът, поставил началото на административнонаказателното производство е издаден от Г. П. В. – служител на ОД на МВР – Варна, която административна структура е компетентна в случая по смисъла на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, доколкото административното нарушение е извършено в гр. Варна. Същият е сред изрично посочените в Заповед № 365з-1137/14.02.2022г. на Директора на ОД на МВР – Варна служители, определени да съставят АУАН по ЗДвП /т. 7 от заповедта/, като обстоятелството, че в същата е посочено, че заеманата от него длъжност е полицай, а в АУАН и в НП е отразено, че е старши полицай, не променя факта, че се касае за един и същи служител на ОД на МВР – Варна, надлежно оправомощен да съставя АУАН.

В хода на въззивното производство не са допуснати сочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Противно на твърденията на касатора районният съд е формулирал и изследвал спорните по делото въпроси, като е изложил аргументирани правни изводи по тях. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред ВРС са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства, като същите са анализирани подробно и задълбочено от решаващия съдебен състав. Преценката за това кои доказателства да бъдат ценени и кои не е предоставена изцяло на вътрешното убеждение на съда, поради което сама по себе си същата не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. В случая при цененето на доказателствения материал първостепенният съд, анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, мотивирано е посочил кои от тях кредитира и кои не, поради което не е налице соченото от касационния жалбоподател касационно основание по чл. 348, ал. 2, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Правилни за правните изводи на първостепенния съд и по приложението на материалния закон.

С оспореното пред ВРС наказателно постановление касационният жалбоподател е наказан за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която правна норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Под техническа изправност следва да се разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство. В обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че техническата неизправност в конкретния случай представлява липса на шумозаглушителни елементи на управлявания от Б. Б. лек автомобил. Констатираната от контролните органи липса на елементи на шумозаглушителя обуславя извод, че нивото на шум на процесното МПС не е съответствало на предписаните нормативни стойност, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10, буква „б“ от Правилника за прилагане на ЗДвП следва да се приеме, че автомобилът е бил технически неизправен.

Установените по делото факти обуславят наличие на значителна техническа неизправност на управлявания от Бейханов автомобил, поради което правилно с процесното наказателно постановление е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя МПС да бъдат технически изправни. Противно на твърдяното в касационната жалба правната квалификация на деянието е правилно определена от административнонаказващия орган. Непосочването на допълнителни подзаконови разпоредби, конкретизиращи вида неизправност, не опорочава наказателното постановление до степен незаконосъобразност, доколкото както в АУАН, така и в НП, от фактическа страна нарушението, респ. неизправността, са описани достатъчно пълно и точно, а в хода на административнонаказателното производство защитата се гради срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация. От съдържанието на наказателното постановление става ясно за извършването на какво нарушение касационният жалбоподател е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което не е нарушено правово му на защита.

Развитите в касационната жалба доводи относно необходимостта от измерване с техническо средство на издавания от автомобила шум, релевирани и в хода на въззивното производство и обсъдени от районния съд, с основание са възприети от последния като неотносими към извършването на процесното административно нарушение. Както правилно е посочил ВРС в мотивите към оспорения съдебен акт, в случая административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за техническа неизправност, представляваща липса на елементи от шумозаглушителната система /„липса на крайно задно гърне“/, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум. Този извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., видно от която повредата в системата за намаляване на шума е квалифицирана като значителна неизправност поради две причини, посочени съответно в буква „а“ – нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и в буква „б“ – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От установените по делото факти и обстоятелства категорично се установява, че в разглеждания казус отговорността на Бейханов е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1., буква „б“, предложение второ от Методиката /липса на елементи на системата за намаляване на шума/. Липсата на елемент от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото на шума /т. 8.1.1., буква „б“, от Методиката/, респ. върху околната среда /§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП/.

Квалифицирането на констатираната в случая техническа неизправност като значителна /вж. т. 8.1.1. от Методиката, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. и § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП/ е обусловило налагане на административното наказание, предвидено в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, което е определено в изрично регламентирания в посочената санкционна норма фиксиран размер, поради което правилно районният съд е приел, че същото не подлежи на редуциране.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде удовлетворена, като съобразявайки че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което ОД на МВР – Варна не е била процесуално представлявана, съдът определя същото в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното, Административен съд – Варна, IІ тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 1208/04.08.2023г., постановено по АНД № 20232110201068/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Б. Н. Б., [ЕГН], от гр.Д., да заплати в полза на ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.