№ 50
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Петър Гунчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600001 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.34 ал.1 вр.чл.20 от Закон за признаване,изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции/ЗПИИРКОРНФС/,като е образувано по жалба на З. В. П.,роден на **********
година в гр.***,женен,с постоянен и настоящ адрес гр. *** ,ж.к. “***“ ,ул.“Д. Х.“ №
***,ЕГН **********,срещу Решение №605/03.07.2019 година ,постановено по н.д.
№2582/2019 година по описа на Софийски градски съд.
С цитираното решение,на основание чл.32 ал.1 вр.чл.16 ал.7,т.1,чл.36 вр.чл.22 ал.1 ,
чл.38 ал.1,т.1,т.4 ЗПИИРКОРНФС,съдът е признал Решение №500055390170 от 12.09.2018
година на Полицейски президиум Райнпфалц Германия,в сила от 10.10.2018 година за
налагане на финансова санкция на З. П. В.,български гражданин,с установена
самоличност,ЕГН ********** за това,че на 25.07.2018 година в 20.09 часа,във ФР Германия
,като водач на лек автомобил с регистрационен номер ***,движейки се в землището
Нойтерсхаузен по федерална автомагистрала 3 при 94,55 км. в посока гр.Кьолн е превишил
максимално допустимата скорост извън населени места със 41 км/час-административно
нарушение,което се наказва по реда на чл.41 ал.1 вр.приложение 2,чл.49 от Правилника за
движение по пътищата,чл.24,чл.25 ЗДвП,11.3.7. от Федерален каталог за финансови
санкции, чл.4,ал.1 от Правилник за приложение на Федералния каталог за финансови
санкции,като му е наложена финансовата санкция в размер на 348,50 евро с левова
равностойност в размер на 681,80 лева /шестстотин осемдесет и един лева и осемдесет
1
стотинки/,вж-стр.4-та от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ ПВР на
Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции/.
Съдът е постановил след влизане в сила на решението да се изпрати препис на
съответния орган на НАП за събиране на наложената глоба,като е разпоредил да се уведоми
Министерството на правосъдието на Република България за уведомяване на издаващата
решението държава.
В съдебният акт е посочено,че подлежи на обжалване пред АС София в 7-дн.срок от
постановяването му.
Съдебният акт е постановен в съдебно заседание,за което заинтересованото лице З. П.
е бил редовно призован,но не се е явил пред съда.
Не е посочил уважителна причина за неявяването си.
Препис от постановения съдебен акт не му е изпращан.
Предприети са действия по изпълнение на съдебното решение от страна на орган по
приходите/НАП/,като е образувано изпълнително дело в НАП-ТД София срещу З. В.
№*********/2019 година.Впоследствие НАП-ТД София уведомява СГС затова,че на
19.10.2022 година е постъпило уведомление към НАП от заинтересованото лице З. В. за
частично погасяване по финансовата санкция.
На 04.11.2022 година е постановено Разпореждане на СГС по н.д. №2582/2019 година
по описа на съда,в което е коментиран въпроса за влизане в сила на постановеното от съда
решение,като е дадена възможност на З. В. да посочи дата,на която е уведомен за
постановеното решение от СГС.В отговор до СГС от 05.12.2022 година,л.66 от делото,З. В. е
посочил,че е узнал за постановеното решение от СГС по н.д. №2582/2019 година на
02.12.2022 година,с оглед полученото разпореждане от същия съд,постановено на 04.11.2022
година.Не е оспорил нарушението и наложеното наказание,но е заявил частично плащане.
Останал недоволен от постановения съдебен акт,на 08.12.2022 година,видно от клеймо
на пощенски плик,З. В. П. е подал жалба срещу постановения съдебен акт.
Сторено е оплакване,че съдебният акт не е законосъобразен.Жалбоподателят е
заявил,че е узнал за него на 02.12.2022 година,направил е частични плащания по санкцията
още през есента на 2018 година,но тези обстоятелства не са отчетени от първия съд.
С жалбата е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт.
Пред Апелативен съд гр.София заинтересованото лице се явява лично.
Акцентира изложените оплаквания в подадената жалба,като сочи,че не е съобразено от
решаващия първоинстанционен съд стореното от него частично плащане по наложената му
санкция.Поддържа искането за отмяна на атакувания съдебен акт в онази част,която не е
съобразена с частичните плащания по наложената санкция,включително при предоставена
му последна дума.
В хода на съдебните прения прокурор от САП изразява становище,че с оглед
събраните пред него доказателствени източници,първият съд се е произнесъл с обоснован
2
съдебен акт. Намира,че с оглед новите представени доказателства- две фактури за частично
плащане по наложената санкция от страна на заинтересованото лице,то тези факти следва да
се съобразят и обективно са налице обстоятелства,които налагат постановения съдебен акт
да се измени ,като се приспадне вече платената част по наложената финансова санкция на
основание чл.33 вр.чл.17 от Закона.
В тази насока претендира изменяне на атакувания съдебен акт.
След като прецени изложените в жалбата доводи и съобрази наведените оплаквания,
Софийският апелативен съд намери за установено следното:
Въззивната жалба е допустима,депозирана е от процесуално легитимирана страна в
срок,а разгледана по същество,с оглед ново представените писмени доказателства,е
основателна.
По делото настоящия съдебен състав,възприема фактическа обстановка,изразяваща се
в следното:
Засегнатото лице З. В. П. е роден на ********** година в гр. *** ,женен,с постоянен и
настоящ адрес гр. *** ,ж.к. “***“ ,ул.“Д. Х.“ № ***,ЕГН **********.С Решение
№500055390170/12.09.2018 година на Полицейски президиум Райнпфалц Германия,в сила
от 10.10.2018 година на З. П. В.,ЕГН ********** му е наложена финансова санкция за
това,че на 25.07.2018 година в 20.09 часа,във ФР Германия ,като водач на лек автомобил с
рег.№***,движейки се в землището Нойтерсхаузен по федерална автомагистрала 3,км.94,55
в посока гр.Кьолн,е превишил максимално допустимата скорост за движение извън
населени места от 80 км./час с 41 км/час, съставляващо административно нарушение ,което
се наказва по реда на чл.41 ал.1 вр. приложение 2,чл.49 от Правилник за движение по
пътищата,чл.24,чл.25 ЗДвП,11.3.7. от Федерален каталог за финансови санкции,чл.4,ал.1 от
Правилник за приложение на Федералния каталог за финансови санкции.За допуснатото от
него и констатирано надлежно административно нарушение на З. П. му е наложена
финансовата санкция в размер на 348,50 евро с левова равностойност в размер на 681,80
лева /шестстотин осемдесет и един лева и осемдесет стотинки/.
С Решение №605/03.07.2019 година,постановено по н.д. №2582/2019 година по описа
на Софийски градски съд,на основание чл.32 ал.1 вр.чл.16 ал.7,т.1,чл.36 вр.чл.22 ал.1,чл.38
ал.1,т.1,т.4 ЗПИИРКОРНФС,съдът е признал Решение №500055390170/12.09.2018 година на
Полицейски президиум Райнпфалц Германия,в сила от 10.10.2018 година за налагане на
финансова санкция на З. П. В..
Проследявайки процесуалното развитие на производството,въззивният съд посочи и
по-горе,че съдебният акт на първоинстанционния съд е постановен в съдебно заседание,за
което З. П. е бил редовно призован.Същият не се е явил пред съда,не е упълномощил и
представител,който да защитава правата му пред съда.Установява се,че препис от съдебното
решение не му е изпращан,въпреки че на основание чл.34 вр.чл.20 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС
заинтересованото лице може да обжалва решението в 7 дн.срок от узнаването му.Доколкото
по делото се установява,че В. е узнал за това решение на първоинстанционния съд на
3
02.12.2022 година,в хода на образувано и водено срещу него изпълнително производство
№*********/2019 година от ТД-НАП,в хода на предприети действия по изпълнение на
първоинстанционния съдебен акт от орган по приходите,то следва да се приеме,че жалбата
до Апелативен съд София,подадена чрез първия съд на 08.12.2022 година,е подадена в срок.
И пред въззивния съд З. В. не оспорва нарушението и наложеното наказание,но заявява
сторено от него частично плащане,което не е съобразено от решаващия съд.
Решаващият съд обосновано е посочил,че деянието съставлява административно
нарушение,уредено в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на
задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за
функциониране на Европейския съюз-чл.30 ЗПИИРКОРНФС,което е изрично посочено в
самото удостоверение по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ПВР и не се изисква двойна
наказуемост.Въз основа на отразеното в Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
№2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на
финансови санкции,съдът е приел за доказано,че засегнатото лице е запознато с воденото
срещу него административно производство и постановеното Решение и с правата си да го
обжалва,като това обстоятелство е установено чрез отметка в бланковото удостоверение.На
тази основа решаващият съд е приел,че издаващата държава е изпълнила редовно
процедурата по уведомяване на лицето съгласно вътрешното си законодателство.
Настоящият съд,както е приел и решаващият съд намира,че Удостоверението по чл.4 от
Рамково решение №2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, приложено по делото е надлежно преведено на български
език,пълно е и съдържа всички необходими и задължителни реквизити и данни по образец,
приложение №2 ЗПИИРКОРНФС.Предоставената информация е достатъчна за правилното
решаване на делото и не се налага събиране на допълнителна информация за засегнатото
лице.Изрично е посочено,че с оглед разпоредбата на чл.14 ал.8 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/ левовата равностойност на наложената
имуществена санкция следва да се определи на основа курса на БНБ към деня на
постановяване на решението за финансова санкция.Тя е 681,80 лева.В самото съдебно
решение първият съд изрично е подчертал,че пред него заинтересованото лице не е
представило доказателства за пълно или частично изпълнение.
Приетата от първия съд фактическа обстановка се разполага върху доказателствена
обоснованост и установителност на писмените доказателства по делото към момента на
постановяване на решението за признаване.С оглед представените доказателства за частично
изпълнение,настоящият съдебен състав на Апелативен съд София споделя фактическа
обстановка,приета от първия съд с допълнението за извършено частично изпълнение от З.
В.,което понастоящем следва да се съобрази.
Безспорно с две отделни фактури,едната от 07.09.2018 година,л.5-ти,за плащане на
сума от 188,50 евро по сметка на Полицейски президиум Райнпфалц Германия,а другата от
15.10.2018 година,л.4-ти за сума 98,50 евро,платена по сметка на Полицейски президиум
Райнпфалц Германия се установява,че общата платена сума от З. В. П. е в размер на 287
евро/с равностойност на 561,32 лева по курса на БНБ/.
4
С оглед събраните нови доказателства от въззивния съд се явява основателно
обобщителното оплакване на заинтересованото лице,че по същество не се отчитат сторените
от него две отделни плащания по наложената му санкция.Следва отново да се отбележи,че
пред първия съд такива доказателства не са представени и не са обсъждани.С оглед
установеното чрез тях следва да се приеме,че санкционираното лице на два пъти е сторило
плащания именно по административното нарушение,извършено от него.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира,че е налице основание за
изменяне на атакувания съдебен акт,като дължимият остатък за плащане по определения
първоначален размер на финансовата санкция се намали от 348,50 евро на 61,50 евро с
левова равностойност от 120,30 лева.Водим от горното и на основание чл.20 ал.2 вр.ал.3
ЗПИИРКОРНФС,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №605/03.07.2019 година,постановено по н.д. №2582/2019 година
по описа на Софийски градски съд,като намалява размера на дължимата финансова санкция
от З. В. П.,с установена самоличност,ЕГН ********** от 348,50 евро,левова равностойност
в размер на 681,80 лева на 61,50 евро,с левова равностойност 120,30 лева – неплатен
остатък.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5