№ 75
гр. Дулово, 03.05.2019 г.
Районен съд - Дулово, граждански състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев
При участието на съдебния секретар Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 234/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Предявен е иск на осн. чл.108 ЗС, от П.Ю.С., ЕГН **********
и Х.Н.С., ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.М., САК, против Н.М. Ш., с ЕГН **********, и И.В.М., с ЕГН **********,***, за
признаване със сила на пресъдено нещо, че ищците са собственици на площ от 100
кв. м. в ПУП *****, като по този начин вътрешната регулационна линия между
двата имота бъде такава, каквато е определена със Заповед № 862/26.10.2016 г.
на Кмета на Община Дулово, който административен акт е влязъл в сила.
В исковата молба се твърди, че П.Ю.С. и Х.Н.С. са
собственици на недвижим имот, представляващ: застроено дворно място с площ от 1
925 кв. м., с кад. *****, за който имот по регулационния план на с. П., община
Дулово, е отреден УПИ-*****, с площ от 1 380 кв. м., с построени в имота:
полумасивна жилищна сграда с площ от 140 кв. м., полумасивна жилищна пристройка
- с площ от 30 кв. м., навес с оградни стени с площ от 300 кв. м., полумасивна
второстепенна сграда с площ от 50 кв. м., паянтов гараж с площ от 16 кв. м.,
при граници за имота: от две страни улици, имоти с № *****. Собствеността върху
описания имот ищците доказват с Нотариален акт № 89, том V, peг. № 4369, нот.
дело № **3/2003 г., издаден от нотариус Константин Костов, вписан под № 351 на
нот. камара на Р. България, с район на действие - Районен съд – Дулово.
Посочва се, че със Заповед № 862/ 26.10.2016 г. на Община - Дулово,
издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.129, ал.2 от ЗУТ, е одобрен
проект за изменение на ПУП - план за регулация за урегулиран поземлен имот
/УПИ/***** по плана на с. П., с цел поставяне на вътрешни регулационни линии в
съответствие със съществуващите граници на поземления имот. Според ищцовата
страна, видно от представената скица № 39/27.01.2017 г., издадена от Община
Дулово, в червено защрихованият имот УПИ/***** - е собственост на П.Ю.С. и Х.Н.С.,
а другият имот – УПИ*****- е собственост на ответницата Н.М. Ш.. Вътрешната
регулационна линия между двата имота е определена с влязлата в сила Заповед на
Кмета на Община Дулово № 862/26.10.2016 г., като част от имота, в размер на 100
кв. м., според ищците, следва да бъдат предадени към техния имот. Представят се
доказателства: удостоверение за данъчна оценка; скица № 39/27.01.2017 г.; скица
№ 277/27.01.2017 г.; Заповед на Кмета на Община Дулово № 862/26.10.2016 г.;
копие от Нотариален акт № 89, том V, peг. № 4369, нот. дело № **3/2003 г.;
копие от Нотариален акт № 77, том I, дело № 1**/1993 г.
Ответната страна в срока по чл.131 ГПК е депозирала
отговор на исковата молба, в който оспорват исковете с възражението, че са
неоснователни и недоказани. Излагат се аргументи, че имот УПИ/***** е
съсобствен. Не са представени доказателства в тази насока. Посочва се, че
единственото основание за придобиване на собствеността върху 100 кв. м., за
които е предявен искът по чл.108 от ЗС, е издадената от кмета на Община Дулово
Заповед № 862/26.10.2016 г. Акцентира се, че от исковата молба не става ясно на
какво основание е прието, че това са границите на УПИ *****. Ответната страна
счита, че като собственик на УПИ *****, държи и владее спорните 100 кв. м. на
правно основание.
Ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват
се в съдебно заседание от процесуален представител в лицето на адв. В.М. ***,
която от името на своите доверители поддържа исковата молба и моли да бъде
уважена исковата претенция. Ответниците, редовно призовани, не се явяват,
представляват се от процесуален представител адв. Р.Г. ***, който оспорва
предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Страните са депозирали писмени бележки по делото, в
които са изложили съображения по основателността и допустимостта на исковата
претенция.
По делото е назначена съдебно-техническа и ценова
експертиза, заключението на вещото лице, по които е прието като доказателство и
е неоспорено от страните.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото, че ищците са собственици на УПИ ***** по плана на с. П., общ. Дулово,
както и че ответниците владеят цялото УПИ VII-66 в кв.13 по плана на с. П., общ. Дулово.
От представените по делото писмени доказателства се
установяват следните обстоятелства: С Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение – констативен с № 89, том V, рег.
№ 4369, дело № **3 от 11.12.2003 г. на нотариус Константин Костов с район на
действие – Районен съд – Дулово, ищците са признати за собственици при
условията на СИО по покупка и давностно владение на застроено дворно място с площ от 1952 /хиляда деветстотин петдесет и
два/ кв. м. с кад. № *****, за който по регулационния план на с. П., общ. Дулово
е отреден УПИ *****, с площ от 1380 кв. м., ведно с построените в него сгради.
Със Заповед № 862/26.10.2016 г. на Кмета на Община –
Дулово е одобрен проект за изменение на ПУП – План за регулация/ПР/ на с.П.,
общ.Дулово, за УПИ *****, с площ от 1996 кв. м.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 77, том I, дело № 1** от 29.04.1993 г. на РС-Дулово, ответника Н.М. Ш.е
станала собственик на застроен парцел с площ от 1 090 кв. м., съставляващ по
ПУП на с. П., общ. Дулово УПИ *****, с неуредени сметки по регулация за
придаващите се към парцела 100 кв. м. от имот с пл.№ **, 25 кв.м. от държавно
място, 5 кв.м. от държавно място и 280 кв.м. от имот с пл. № **, заедно с
построената в парцела едноетажна сграда.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108,
том III, рег. № 2690, дело № 248/26.06.2011 г. на нотариус Константин Костов, с
район на действие – Районен съд – Дулово, ответникът Н. Ш.е дарила на брат си и
също ответник по делото И.М. ½ ид. част от собствения си недвижим имот с
площ от 1 090 кв. м., съставляващ по ПУП на с. П., общ. Дулово УПИ *****, придобит на 29.04.1993 г. от Н. Ш.на
основание покупко-продажба.
Всички изброени по-горе нотариални актове са приети
като писмени доказателства по делото и не са оспорени от страните.
По делото е изготвено и прието заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че в
Община Дулово не се съхраняват документи за уреждане на сметките по регулация
между страните по делото, че неуредените сметки по регулация са по предходния
ПУП на с. П., общ. Дулово, одобрен със Заповед № 304/29.06.1960 г. и че по сега
действащият ПУП за кв. 13 на с. П., одобрен със Заповед № 862/26.10.2016 г. на
Кмета на Община – Дулово, процесните 100 кв. м. са в границите на УПИ VIII-** и
са собственост на ищците.
Доказателства от страна на ответника Н. Ш., че е
уредила сметките по регулация с ищците не бяха представени по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Правна регламентация и защита на правото на всеки
собственик да иска собствената си вещ от всяко трето лице, което я владее или
държи без основание, законодателят е уредил изрично в чл. 108 от ЗС. Именно
това е и правната квалификация, дадена от съда при разглеждане на настоящия
спор. Поради което и предявеният ревандикационен иск се явява допустим.
По основателността на предявения иск, съдът намира
следното:
От заключението на вещото лице се установява, че по
сега действащия ПУП за кв. 13 на с. П., одобрен със Заповед № 862/26.10.2016 г.
на Кмета на Община –Дулово, процесните 100 кв. м. са в границите на УПИ VIII-**
и са собственост на ищците. Неуредените сметки по регулация са по предходния
план одобрен със Заповед № 304/29.06.1960г. и в Община – Дулово не се
съхраняват документи, че тези сметки са уредени. Ответниците също не представят
доказателства да си уредили с ищците сметките по регулация за процесните 100
кв. м., поради което съдът приема, че те са собственост на ищците така, както е
по сега действащия ПУП на с. П., общ. Дулово.
Съдът е разпределил доказателствената тежест, като е
указал на страните какво следва да докажат в настоящия процес.
От друга страна в тежест на ответниците бе да
установят, че държат вещта на годно правно основание.
Спорно в производството се явява още обстоятелството
дали ищците са собственици на посочените 100 кв. м.
При условие, че ищците се легитимират като собственици
на имота по давностно владение, за което са представили и надлежен констативен
акт, то и оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост,
носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право – в
случая това са ответниците. В рамките на
настоящото производство съдът намира, че ответниците не успяха да проведат
надлежно доказване на оспорването си, което може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на
акта за собственост, който притежават ищците, е необходимо да се докаже, че
титулярят не е бил или е престанал да бъде собственик, а в рамките на
производството ответниците не успяха да сторят това. /Тълкувателно решение №
11/ 2012 г., ОСГК на ВКС/.
Отделно в приложения като доказателство нотариален акт
за собственост № 77 от 29.04.1993 г. се
установява, че за процесните 100 кв. м., които са част от имота на ищците има
неуредени сметки по регулация. Доказателствената тежест, че тези сметки са
уредени, т. и. че ищците са получили парично обезщетение бе на отв. Н. Ш.,
която не представи доказателства в тази насока.
За пълнота на изложението, следва са се отбележи, че
съгласно Тълкувателно решение № 3/2010 г. от 28.03.2011 г. по тълкувателно дело
№ 3 по описа за 2010 г. на ОСГК на ВКС, с изтичане на сроковете, посочени в §
8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо
провеждането на административна процедура по § 8, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ
/сега § 8, ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен
план.
§ 8, ал.1 от ПР на ЗУТ има директно приложение, без да
е необходима, каквато и да е административна процедура. Следователно на база
директното приложение на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, при което отчуждителното
действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план на с. П., одобрен
със Заповед № 304/29.06.1960 г. се прекратява автоматично, поради което съдът
намира, че ответниците нямат титул за собственост за спорните 100 кв. м.
С оглед на
гореизложеното и съдът приема, че ответниците не успяха да оспорят правата на
собственост на ищците, поради което и следва да се приеме, че последните се
легитимират като собственици на процесните 100 кв. м.
В рамките на настоящото производство бе прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците упражняват без правно
основание фактическа власт върху вещта, факт, който те не отричат и признават,
поради което съдът намира, че и тази предпоставка бе установена, като в този
смисъл и предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен и следва да
бъде уважен.
Ответниците осъществят и владението върху вещта, като
владението безспорно е неоснователно и неправомерно, тъй като същите не са
придобили вещно право на собственост върху нея.
След като ищците са собственици на процесния имот, той
се намира във владение на ответниците, които го владеят без правно основание,
това е още едно основание искът да се
уважи изцяло.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК предвид изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 510 лева,
съобразно представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК/лист 87 от
делото/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК,
по отношение на Н.М. Ш., с ЕГН **********, и И.В.М., с ЕГН **********,***, че П.Ю.С.,
ЕГН ********** и Х.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са собственици
на 100 (сто) кв. м., които по ПУП на село П., общ. Дулово от 1960 г., действал до 26.10.2016 г. се
придават по регулация към УПИ *****, а по сега действащия ПУП на с. П.,
общ.Дулово, одобрен със Заповед № 862/26.10.2016 г. на кмета на Община – Дулово,
са част и са включени в границите УПИ *****,
по плана на селото, целият с площ от 1996 кв. м., при граници: от две страни – улици, УПИ № *****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, Н.М. Ш., с ЕГН **********, и И.В.М., с ЕГН **********,***, да предадат на П.Ю.С., ЕГН ********** и Х.Н.С., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, владението върху 100 (сто) кв. м., които по ПУП на село П.,
общ. Дулово от 1960 г., действал до
26.10.2016 г. се придават по регулация към УПИ *****, а по сега действащия ПУП на с. П., общ. Дулово,
одобрен със Заповед № 862/26.10.2016 г. на кмета на Община – Дулово, са част и
са включени в границите УПИ *****, по
плана на селото, целият с площ от 1996 кв. м.,
при граници: от две страни – улици, УПИ № *****.
ОСЪЖДА Н.М. Ш., с ЕГН **********, и И.В.М., с ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на П.Ю.С., ЕГН ********** и Х.Н.С., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляващи
направени от последните двама разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: