Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.08.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Евдокия-Мария Панайотова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 286 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Ю Е.К.“ ООД, твърди,
че е кредитор на ответника, тъй като има вземания към него, които са възникнали
от търговска сделка, представляваща сключен договор за изработка. Твърди, че по
силата на този договор се е задължил да извърши строителни дейности,
представляващи изкоп с багер, услуга с бобкат и извозване на земни маси, а
ответникът е поел насрещно задължение да му заплати възнаграждение за това в
размер на 5 352 лв. Посочва, че е извършил възложената му работа, която е
надлежно приета от възложителя, във връзка с което са издадени протокол за
извършване на услуги от 27.11.2012 г. и фактура № *********/ 29.11.2012 г. На
27.10.2017 г. между страните по договора за изработка е сключено писмено
споразумение, с което ответникът е признал, че има следните изискуеми и
неплатени задължения към молителя в общ размер от 10 000 лв., от които сумата
от 5 352 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени строителни
услуги съгласно фактура № *********/ 29.11.2012 г., сумата от 2 670, 17 лв.,
представляваща законна лихва за забава, както и сумата от 1 977, 83 лв.,
представляваща обезщетение за забава. Със споразумението ответникът е поел
задължение да погаси така възникналите в негова тежест задължения в срок до
31.12.2017 г., което не е изпълнил на падежа, поради което дължи и неустойка в
размер на 368, 41 лв., начислена за периода от 08.01.2018 г. до 09.02.2018 г.
Тези задължения не са погасени и към момента. След като ответното дружество не
е изпълнило на падежа своите парични задължения за заплащане на възнаграждение
за извършената работа, на лихва за забава, както и на неустойка за забава,
молителят счита, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 3 ТЗ и това дружество е
неплатежоспособен търговец. Предвид изложеното, иска от съда да обяви
неплатежоспособността на „С.*.“ ООД и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него. В случай, че съдът счете, че „С.*.“ ООД не е
неплатежоспособен търговец, молителят иска съдът да обяви, че това дружество е
свръхзадължено по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на това основание.
Присъединеният кредитор - „Л.и.“
ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника, който има вземане към него, което
също произтича от търговска сделка, представляваща договор за продажба на
стоки. С този договор кредиторът е поел задължение да достави на ответника
търговско оборудване, а последният се е задължил да му заплати покупна цена за
това в размер на 12 000 лв. Посочва, че е доставил уговорените вещи, за което
между страните е подписан приемо-предавателен протокол от 04.11.2014 г. и е
издадена фактура № **********/ 04.11.2014 г. Твърди, че ответното дружество не
е изпълнило нито на падежа, нито към момента задължението си да заплати на „Л.и.“
ЕООД уговорената покупна цена. С оглед на това, счита, че е налице хипотезата
на чл. 608, ал. 3 ТЗ и „С.*.“ ООД е неплатежоспособен търговец, поради което са
налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на това дружество.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „С.*.“ ООД, е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
заявява, че са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на него. Твърди, че последното плащане, което
е извършил към свои кредитори е от 03.07.2016 г., както и че към момента няма
активи, с които да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни и
дългосрочни задължения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на едно от двете установени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали молителят „Ю Е.К.“ ООД има качеството на кредитор на „С.*.“ ООД по търговска сделка, както и дали в тежест на последното дружество са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. При съобразяване на това и на фактите, посочени от молителя, на които той основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, се налага изводът, че в случая съдът следва да се произнесе дали в тежест на ответника по силата на сключен договор за изработка е възникнало парично задължение да заплати възнаграждение за извършената работа.
Съдът намира, че по делото се установява, че между „С.*.“ ООД, като възложител, и „Ю Е.К.“ ООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за изработка. Това е видно от представените по делото фактура № 2585/ 29.11.2012 г. и протокол за извършени строително-монтажни работи към 27.11.2012 г, въз основа на който е издадена описаната фактура. В тези два документа е посочено, че възложител на дейностите, за които са съставени, е дружество „С.*.“ ООД, а техен изпълнител – дружеството „Ю Е.К.“ ООД, като в тях са описани по вид и конкретните дейности, които изпълнителят се задължава да извърши, а именно строително-монтажни работи по направа на изкоп с багер, както и възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за тях, което е в размер на 5 352 лв. с ДДС. Те са подписани от двете страни по сделката, поради което и следва да се приеме, че доказват изразените волеизявления, както от възложителя, така и от изпълнителя за съгласие за сключване на договора за изработка със съдържание на основните права и задължения на този вид сделка такова, каквото е отразено в тях.
За да възникне задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за изработка, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя.
Фактът на извършване от молителя на работата, възложена с процесния договор, се установява от протокола за извършени услуги от 27.11.2012 г. Този документ, както беше посочено, е подписан от представител на възложителя „С.*.“ ООД и следователно трябва да се приеме, че той съдържа изявления на това юридическо лице, едното от които е за това, че от молителя са изпълнени определено количество строителни дейности по извършване на изкоп с багер и на услуга с багер Бобкап. С оглед на това трябва да се приеме, че описаният протокол представлява по своята същност разписка от страна на кредитора за изпълнение на основното задължение на изпълнителя по сключения договор за изработка - да извърши възложената му с договора работа. От съдържанието на протокола се установява и че изпълнената работа е приета от възложителя без възражения за лошо изпълнение.
Доколкото по делото се доказа, че между страните е сключен договор за изработка, че молителят е извършил възложената му работа, както и че тя е надлежно приета от възложителя „С.*.“ ООД, то трябва да се заключи, че в тежест на последния е възникнало задължение да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение, което възлиза на сумата от 5 352 лв.
Договорът за изработка е сключен между търговци, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че е свързан и с упражняваното от двете дружества занятие. По делото от ответника не са представени доказателства за това, че този договор е подписан във връзка с дейност, която е извън упражняваното от двете дружество занятие, поради което и установената законова презумпция не е оборена. Следователно сключената сделка за изработка следва да се определи като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се счете, че задължението на „С.*.“ ООД да заплати на молителя сумата от 5 352 лв., което е възникнало от нея, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредиторът по тях да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.
Съдът намира, че
от събраните по делото доказателства се установява, че падежът на задължението
на ответника да заплати на молителя уговореното възнаграждение от 5 352 лв.,
който е определен по общо съгласие на страните по договора за изработка, е
29.11.2012 г. Това обстоятелство следва да се приеме за установено от
съдържанието на споразумение, подписано на 27.10.2017 г., в което са
обективирани изявления както на кредитора на паричното задължение „Ю Е.К.“ ООД,
така и на длъжника „С.*.“ ООД, че последният е в забава изпълнението му,
считано от 29.11.2012 г. и дължи обезщетение за забава от тази дата. След като
двете страни по материалното правоотношение са направили изявление, че
длъжникът на паричното задължение дължи да заплати обезщетение за забава в
размер на законната лихва считано от 29.11.2012 г., това означава, че между тях
е безспорно, че това главно задължение е трябвало да бъде изпълнено до
29.11.2012 г. Изявлението на длъжника „С.*.“ ООД, което е обективирано в
съдържанието на посоченото споразумение представлява по своята същност и извънсъдебно
признание както на факта, че в негова тежест е възникнало задължението да
заплати на молителя възнаграждение за извършената от последния работа в размер
от 5 352 лв., така и на обстоятелството, че падежът на това задължение е
настъпил на 29.11.2012 г., след която дата той е в забава и отговаря за
последиците от нея като дължи законна лихва, която за периода от 29.11.2012 г.
до 26.10.2017 г. е в размер на 2 670, 17 лв.
Падежът на
задължението на ответника да заплати на молителя възнаграждение за извършената
работа в размер на 5 352 лв. е настъпил преди сезиране на съда с молбата по чл.
625 ТЗ, поради което то е изискуемо към този момент.
След като в производството се доказа, че в тежест на ответника е възникнало парично задължение към молителя за заплащане на сума в размер на 5 352 лв., което е възникнало от търговска сделка – договор за изработка, изискуемо е към момента и не се установява да е погасено, то следва да се приеме, че „Ю Е.К.“ ООД - в несъстоятелност е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се заключи, че ответникът „С.*.“ ООД е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Доколкото се установи, че първоначалният молител е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като има качеството кредитор, произтичащо от договора за изработка и възникнало в негова полза вземане по тази сделка за получаване на сума в размер на 5 352 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършената работа, то не е необходимо съдът да разглежда и въпросите дали в полза на това лице са възникнали и другите, описани в молбата по чл. 625 ТЗ вземания за получаване на обезщетение за забава и за неустойка за забава,както и дали такова качество има присъединеният кредитор „Л.и.“ ЕООД, което да е възникнало от твърдения от него правопораждащ факт – договор за продажба на стоки. Въпросите дали в тежест на „С.*.“ ООД са възникнали описаните други задължения към молителя, както и задължения към присъединения кредитор, ще бъдат разгледани при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали търговецът „С.*.“ ООД е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, , което основание е заявено от молителя като главно такова за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процЕ.и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както така възникналите в негова тежест парични задължения по търговската сделка за изработка, сключена с молителя, а така също и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъдат съобразени, от една страна, презумпциите, предвидени в чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ и от друга страна - събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които годишния финансов отчет на ответника за 2012 г., както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация. Освен това съдът трябва да приложи и правилата за разпределение на доказателствената тежест за установяване в процеса на фактите, определящи това състояние на ответника и съответно за възлагане на неблагоприятните последици от непредставяне на достатъчно доказателства за това на страната, която не е доказала обстоятелствата, от които черпи изгодни правни последици.
В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава молителя. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „С.*.“ ООД не е изпълнил на падежа паричното задължение, което е възникнало в негова тежест към молителя по силата на сключена между тези дружества търговска сделка – договор за изработка, т.е. има характер на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, то трябва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който това задължение е станало изискуемо, което е от 29.11.2012 г., и продължава до настоящия. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея се налага изводът, че „С.*.“ ООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена тежест на ответника, който следва да установи, че неговото финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За
установяване на финансово-икономическото състояние на ответника „С.*.“ ООД и за
определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите
краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е
допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице е
работило единствено върху годишния финансов отчет на дружеството към 31.12.2012
г., който е представен пред НАП /в НАП не са представени годишни финансови
отчети на ответното дружество за следващите отчетни години от 2013 г. до 2017
г., като такива не са представени от тази страна и по делото, нито пък са обявени
в търговския регистър до момента на приключване на устните състезания/.
От
изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2012 г., към която година при прилагане на презумпцията на чл. 608,
ал. 3 ТЗ се установява, че това дружество е неплатежоспособен търговец, балансовата
стойност на всички притежавани от ответника краткотрайни активи е 194 000 лв. Същевременно вещото лице е констатирало, че
към тази дата ответникът има и краткосрочни задължения, които са в размер от 631
000 лв. При съпоставяне на посочените две стойности, се налага изводът, че още към
31.12.2012 г. длъжникът не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, за да
може да погаси всички свои изискуеми парични задължения, което е намерило
отражение и в стойностите на показателите за ликвидност и особено на основния
такъв за извършване на преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща
ликвидност, който е на стойност от 0, 3074, която е много под минималната
референтна такава от 1, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо
състояние на ответното дружество към този момент. Следователно към 31.12.2012
г. „С.*.“ ООД е бил в състояние на неплатежоспособност.
За
да се прецени дали това състояние на неспособност на ответника да погасява
своите краткосрочни съответно текущи задължения е трайно и не е преодоляно,
съдът трябва да изследва какви са неговите възможности да посреща възникналите
в негова тежест и изискуеми задължения към всички кредитори и през следващите
отчетни години от 2012 г. до годината, предхождаща края на устните състезания в
производството – 2017 г.
По
делото от „С.*.“ ООД няма представени никакви доказателства, от които да е
видно, че това дружество притежава активи, с които да погасява своите
задължения към кредиторите към края на някоя от тези години. Ето защо съдът
приема, че установената в закона презумпция за наличие на състояние на
неплатежоспосбност през всяка една година в периода от 2013 г. до 201 г., не е
оборена от страната, която носи тежестта да направи това в настоящия процес, а
именно ответникът.
Ответникът
е представил на вещото лице, изготвило СИЕ, междинен отчет към 30.11.2017 г.,
който обаче експертът счита, че е недостоверен, тъй като към него липсват
съставени главна книга и оборотна ведомост, поради което е напълно невъзможно
да се извърши проверка за това дали вписаните в него данни отговарят на
първичната счетоводна документация /в тази насока е посоченото от вещото лице в
разпита му в съдебно заседание, проведено на 11.07.2018 г./. С оглед на това
съдът изобщо не кредитира изводите на вещото лице за финансовото състояние на
ответника към 30.11.2016 г., както и към 30.11.2017 г., направени въз основа на
този междинен финансов отчет. Трябва да се отбележи, че дори и тези изводи да бъдат
възприети, от тях несе установява нещо различно. Експертът е посочил, че от
представения междинен финансов отчет е видно, че ответното дружество не е
придобило нови краткотрайни активи към посочените дати, като същевременно е
намалило значително тези, които е притежавало към 31.12.2012 г. - към
30.11.2016 г. краткотрайните му активи са с балансова стойност от 78 000 лв., а
към 30.11.2017 г. те са с балансова стойност от 0 лв., т.е. към края на 2017 г.
търговецът вече не притежава никакви краткотрайни активи, с които да обслужва
своите краткосрочни задължения, които към посочените две дати са съответно 218
000 лв. към 30.11.2016 г. и 427 000 лв. към 30.11.2017 г. Това означава, че и
като се вземат предвид данните от междинния отчет към 30.11.2017 г., би се
стигнало до същия извод за това, че и в отчетните години, следващи 31.12.2012
г., „С.*.“ ООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси
възникналите в негова тежест и изискуеми задължения /краткосрочни и текущи/ и
следователно състоянието на неплатежоспособност на този търговец, в което той е
изпаднал още към 31.12.2012 г., не е преодоляно, като дори се е задълбочило и
към 30.11.2017 г. дружеството вече не притежава никакви краткотрайни активи, а
в същото време има краткосрочни задължения на значителна стойност.
С оглед на изложеното, следва да се
заключи, че при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, която не е
оборена от ответното дружество за периода от 2012 г. до 2017 г., в
производството е установено, че то е неплатежоспособен търговец.
Освен
горното, съдът счита, че по делото следва да се приложат и неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК
спрямо „С.*.“ ООД, който създава пречки за събиране на допуснати от съда
доказателства, и да се приеме за доказано обстоятелството, че към 31.12.2013
г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г.,
както и към момента той не е притежавал никакви краткотрайните активи, включително
и тези, които е имал към 31.12.2012 г. съгласно съставените към тази дата
счетоводни документи. Ответникът изрично е задължен от съда да представи всички
съставени от него годишни финансови отчети за 2012 г. до 2017 г., които са били
необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, за да
даде заключение за финансово-икономическото състояние на това дружество към
тези дати, включително за вида и размер на притежаваните от него към този
момент парични средства и други краткотрайни активи. Тази страна, обаче, не е изпълнила това свое
процесуално задължение съгласно изрично постановения акт на съда. Описаното
поведение на ответника, означава, че той
е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-икономическото
му състояние към към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., към
31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. и конкретно да установи обстоятелството дали
този търговец притежава към тези дати краткотрайни активи, включително парични
средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни
задължения, поради което и на основание чл. 161 ГПК съдът следва да приеме за
доказани следните факти, а именно: 1) че към 31.12.2013 г. „С.*.“ ООД вече не
притежава краткотрайните активи, които е имал към 31.12.2012 г., от който
момент е последният изготвен от дружеството финансов отчет, т.е. не притежава
никакви краткотрайни активи, както и 2) че той не притежава такива активи и към
края на всяка една от следващите финансови години, както и към датата на
изготвяне на заключенията на изготвената по делото СИЕ. Следва да се съобрази и това, че обстоятелството, че ответникът не притежава никакви краткотрайни активи към
31.12.2017 г., както и към момента, се признава от него в производството, като
изявления в тази насока са направени в писмения отговор от 12.03.2018 г., както
и в молба от 10.07.2018 г.
По делото няма събрани доказателства за това какъв е размера на краткотрайните задължения на ответника към 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. Съдът приема, че към всички посочени дати те са в размер от най-малко 5 352 лв., на каквато стойност възлиза задължението, което е възникнало в тежест на „С.*.“ ООД към молителя за заплащане на възнаграждение по сключения договор за изработка, което е станало изискуемо на 29.11.2012 г. и считано от тази дата има характер на краткосрочно такова, като не се установява да е погасено през нито една от следващите отчетни години както и към настоящия момент.
Следователно при прилагане на последиците, предвидени в чл. 161 ГПК, съдът приема за установено по делото, че към 31.12.2013 г., 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. ответникът няма никакви краткотрайни активи, като същевременно към тази дата, той има възникнали и изискуеми парични задължения, които са в размер от поне 5 352 лв. При съпоставяне на тези данни за стойността на активите и задълженията, следва да се заключи, че към всеки един от посочените моменти „С.*.“ ООД не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на дружеството към този момент.
След като ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в нито един момент в периода от 31.12.2012 г. до 31.12.2017 г., то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя „Ю Е.К.“ ООД, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „С.*.“ ООД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава шест последователни години, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „С.*.“ ООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „С.*.“ ООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 31.12.2012 г. ответникът „С.*.“ ООД е имал изискуемо парично задължение към кредитора „Ю Ес К.“ ООД, което е възникнало в негова тежест въз основа на сключен между тези две дружества договор за изработка, което е в размер на 5 352 лв. Това задължение е изискуемо от 29.11.2012 г. Съдът счита, че момента, от който това задължение става изискуемо, не се променя в резултат от изразената от страните по договора за изработка воля, обективирана в споразумение от 27.10.2017 г., с което те са постигнали съгласие, че на длъжника се предоставя срок да изпълни доброволно задължението си за заплащане на сумата от 5 352 лв., който е до 31.12.2017 г. Тази уговорка няма характера на такава, с която се изменя първоначално уговорения по сделката падеж на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената работа, тъй като тя е постигната след като падежът вече е настъпил и длъжникът е изпаднал в забава. Забавата в изпълнението на това парично задължение е факт, който е осъществен преди подписване на споразумението и от който вече е възникнала отговорността на длъжника по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което и последиците от това не могат да се заличат в по-късен момент с обратна сила от страните чрез уговаряне на нов срок за изпълнение. Със споразумението от 27.10.2017 г. страните са постигнали воля за доброволно уреждане на вече съществуващи между тях отношения, възникнали в резултат на допуснатото от длъжника неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение, но с него не се изменя някой от съществените или несъществените елементи на договора за изработка, включително не се изменя падежът на главното задължение на възложителя по чл. 266 ЗЗД да заплати възнаграждение за извършената работа, който е настъпил много преди това.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2012 г. „С.*.“ ООД вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като липсват данни, от които да се направи извод, че през следващи отчетни периоди тя би отбелязала някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 31.12.2012 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи произнасяне по евентуално заявеното такова от молителя, а именно дали това дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „С.*.“ ООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че в производството се установява, че към момента това дружество не разполага с никакви краткотрайни активи, включително и с парични средства, с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 11.07.2018 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „С.*.“ ООД в двуседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 17.07.2018 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече двуседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 07.08.2018 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „С.*.“ ООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
По присъждане на направените по делото
разноски:
От страна на молителя и на присъединения кредитор не са направени искания за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.*.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 31.12.2012 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „С.*.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „С.*.“ ООД, с
ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.*.“ ООД,
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 286/
2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „С.*.“ ООД и на длъжника,
че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно
искане в едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице
достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „С.*.“ ООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията
не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: