Решение по дело №162/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 228

гр.Поморие, 30.10.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 12 юни   през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 162 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Постъпила е искова молба от ищеца Община Поморие  против  ответника П.И.П. ***. В молбата се сочи , че със заповед №РД-16-221/26.03.2014 г. на кмета на Община Поморие е разпоредено премахването на незаконен строеж собственост на ответника, който бил поканен от ищеца доброволно да премахне строежа в 14-дневен срок на основание чл.277, ал.1 от АПК. Твърди се, че в предоставения му срок за доброволно изпълнение ответинкът не премахнал незаконния строеж, поради което ищецът наел „Аква системс” АД, за премахването на строежа, като за услугата заплатил сумата 1289,32 лв.. За така заплатената сума   по заявление  на ищеца срещу длъжника-ответник в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №367/21.12.2018  г. по ч.гр.д. №763/2018 г. по описа на ПРС, за сумата 1289,32 лева (хиляда двеста осемдесет и девет лв.32  ст.) за парично вземане произтичащо от неизпълнено задължение за плащане в срока по 277,ал.1 от АПК ;101 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.02.2017 г. до 29.11.2018 г.,както и законната лихва от 18.12.2018 г. -датата на постъпване на заявлението,до окончателното и изплащане  .  Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1289,32 лева (хиляда двеста осемдесет и девет лв.32  ст.) за парично вземане произтичащо от неизпълнено задължение за плащане в срока по 277,ал.1 от АПК ;101 лв.- обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.02.2017 г. до 29.11.2018 г.,както и законната лихва от 18.12.2018 г. -датата на постъпване на заявлението,до окончателното и изплащане  .  Претендират се и направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство. Представя  доказателства.

 Предявените обективно съединени  искове са с правно основание по   чл.422 от ГПК, вр. с чл.59 от ЗЗД ,вр. с чл.225А, ал.5 от ЗУТ и чл.86 ЗЗД.

           В срока по чл.131 ГПК ответникът,  е  подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска и моли за неговото отхвърляне. Не сочи доказателства.

          Ищецът в с.з. се представлява от процесуален представител адвокат, поддържа иска и моли за неговото уважаване.

         Ответникът се явява в с.з. Оспорва иска, прави възражение за изтекла давност за претендираното вземане срещу него.

         Предявеният от ищеца иск за установяване на вземането  , е допустим , предвид това ,че e постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК  на парично задължение №367/21.12.2018  г. по ч.гр.д. №763/2018 г.  по описа на ПРС и искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК .

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

С представената по делото заповед №РД-16-221/26.03.2014 г. издадена от кмета на Община Поморие, влязла в сила на 09.02.2016 г., на основание чл.255а от ЗУТ е разпоредено на ответника  да премахне обект-„тухлена стопанска сграда” находяща се частично в имот общинска урбанизирана територия с №...по плана на гр.Ахелой и частично в имот с №00833.4.105 със статут на земеделска територия-лозе в землището на гр.Ахелой собственост – наследници на Т.Б.. Със заповедта е предоставен срок от 60 дни за доброволно изпълнение на заповедта. Между страните не се спори, че строежът не е бил отстранен доброволно от ответника, а е отстранен от Община Поморие, която видно от представената фактура №1842/13.12.2016 г. и платежно нареждане от 20.02.2017 г. е заплатила сумата 1289,32 лв. на „Аква Системс „ АД гр.Бургас за извършената работа по премахване на незаконния строеж, съгласно представения протокол №4/14.12.2016 г..  

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: Съгласно  чл.225А, ал.1 от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Съгласно чл.225А, ал.5 от ЗУТ е предвидено, че премахването на незаконните строежи е за сметка на извършителя. В случая се установява по безспорен начин, наличие на  влязла в сила заповед на кмета на общината за премахване на незаконен строеж собственост на ответника. Установява се  и обстоятелството, че заповедта не е изпълнена доброволно от ответника, който въпрос не е и спорен между страните. За премахването на строежа се установява, че ищеца е заплатил сумата 1289,32 лв. , която следва на основание да му се заплати от ответника, в чиято тежест следва да са разходите във връзка с премахване на незаконния строеж съгласно чл.225А, ал.5 от ЗУТ. Предвид изложеното доколкото ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищеца с разходите за събарянето на незаконния строеж, които е следвало да са за сметка на ответника,  искът е основателен и следва да се уважи в претендирания размер от 1289,32 лв., представляващи стойността на разходите заплатена от общината за премахването на незаконния строеж на ответника. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла давност на вземането, предвид това ,че от момента на плащането – 20.02.2017 г. до подаване на заявлението на 18.12.2018 г. не е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД давностен срок.

По претенцията с правно основание  по чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът прие следното:  Заплащането на сумата за събаряне на незаконния строеж е извършено на 20.02.2017 г. видно от платежното нареждане, но по делото не са представени доказателства ищецът да е поканил ответника да му заплати тази сума преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, която и следва да се счита за дата на покана към ответника да заплати сумата. Поради това искът за присъждане на обезщетение за забава върху уважения размер на иска следва да се уважи за периода от 18.12.2018 г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното по-горе  съдът прие, че искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на 101 лв. за периода от 21.02.2017 г. до 29.11.2018 г. останал недоказан по основание и размер и следва да се остави без уважение. По направеното искане за присъждане на разноски на ищеца съдът прие следното:Ищецът е направил разноски в общ размер от 327,81 лв. в заповедното производство, от които 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 27,81 лв. д.т., а в настоящото производство е направил разноски в общ размер на 357,81 лв., от които 330 лв. за адвокатско възнаграждение и 27,81 лв. д.т.. От така направените разноски на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно с уважената част от исковете - 303,98 лв. в производството по чл.410 от ГПК и 331,79 лв. в настоящото производство. 

 

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  ответника П.И.П. , ЕГН**********, с адрес ***  ,съществуването на вземане в полза на ищеца Община Поморие със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул…., ЕИК…,  представлявана от кмета И.А., чрез  пълномощника адв.Б. *** със съдебен адрес *** , по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №367/21.12.2018  г. по ч.гр.д. №763/2018 г. по описа на РС-Поморие,   за сумата 1289,32 лева (хиляда двеста осемдесет и девет лв.32  ст.), представляващи стойността на дейностите във връзка със събаряне на незаконен строеж собственик на ответника на основание заповед №РД-16-221/26.03.2014 г.  за парично вземане произтичащо от неизпълнено задължение за плащане в срока по 277,ал.1 от АПК, както и законната лихва върху тази сума от 18.12.2018 г. -датата на постъпване на заявлението до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 101 лв.- обезщетение за забава върху главницата 1289,32 за периода от 21.02.2017 г. до 29.11.2018 г..   

ОСЪЖДА П.И.П. *** 331,79 лв. представляващи направени разноски по настоящото дело, като отхвърля иска за разноски в останалата му част над уважения размер до претендирания размер от 357,81 лв.  .

ОСЪЖДА П.И.П. *** 303,98 лв. представляващи направени разноски в производството по ч.гр.д. №763/2018 г. по описа на РС-Поморие, като отхвърля иска за разноски в останалата му част над уважения размер до претендирания размер от 327,81 лв.  .

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен  срок от съобщението.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :