Протокол по дело №995/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 355
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20203100900995
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 355
гр. Варна, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100900995 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ:
М. Д. С., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Я.Д., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Д. ЛЮДМ. С., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат Я.Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АНДР. ЛЮДМ. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я.Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призовано,
представлява се от адвокат Е.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. АНГ. Д., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението
в срока по чл. 199 ГПК.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване
разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.
АДВ. Д.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба. Запознат съм с
проектодоклада и нямам възражения по същия.
1
АДВ. С.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба, като поддържам
отговора и допълнителния отговор. Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по
същия.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба.
АДВ. Д.: Доколкото ми е известно, колегата мандат за сключване на спогодби. Изпълнили
сме предварителната процедура по предявяване на претенцията по доброволен ред. В
изключително редки случаи успяваме да се спогодим със застрахователна компания „Бул
Инис“. Считам, че на този етап няма как да постигнем спогодба.
АДВ. С.: Действително към настоящия момент не са ми дадени указания за сключване на
спогодба.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на
спогодба, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН
ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 526/05.04.2022
година, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Д. С., с ЕГН **********,
Д. ЛЮДМ. С., с ЕГН ********** и Аднрей Л.ов С., с ЕГН **********, подадена чрез адв.
Я.Д. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, с която са предявени искове за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за първата ищца и
по 120 000 лв. за втория и третия ищец, вследствие на смъртта на Л.А. С. – съпруг и баща на
ищците, починал при ПТП, настъпило на дата 12.08.2015 год. в гр. Варна, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на процесното ПТП до
окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М. Д. С., с ЕГН **********, Д. ЛЮДМ.
С., с ЕГН ********** и Аднрей Л.ов С., с ЕГН ********** срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите от 150 000 лв. за
първата ищца и по 120 000 лв. за втория и третия ищец, претендирани като обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди, произтекли от смъртта техния съпруг и баща -
Л.А. С., в следствие на настъпило на 12.08.2015 год. в гр. Варна ПТП, причинено от водача
на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ********, имащ сключена с ответното дружество
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на
ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.08.2015 год. до
окончателното им изплащане на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
платимо по следните банкови сметки: Титуляр: М. Д. С. IBAN: BG67STSA93000005786680
BIC: STSABGSF Титуляр: Д. ЛЮДМ. С. IBAN: B******** BIC: ******** Титуляр: АНДР.
ЛЮДМ. С. Routing: ********* Account number: ******** Spring Street, Portland, ME 04102
USA.
В исковата молба ищците излагат, че на 12.08.2015 год. в гр. Варна, на бул. „Христо
Смирненски“, пред входа за УМБАЛ „Света Марина“ настъпило ПТП, при което починал
2
техният съпруг и баща – Л.А. С.. Произшествието настъпило по вина на Георги Янков
Георгиев - водач на лек автомобил с марка „Рено Клио“, рег. № ********, който към
12.08.2015 год. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното дружество, което ангажирало отговорността на последното за обезщетяване на
неимуществените вреди, причинени на трети лица от водач, с когото той се намирал във
валидно застрахователно правоотношение. В следствие на внезапната си загуба и
претърпените шок и болка, ищците изпаднали в депресия и отказвали да се срещат и
общуват с когото и да било. Отправили до ЗД „Бул Инс“ АД искане за заплащане на
обезщетение в следствие на което били образувани щета № **********, щета №
**********, щета № **********. Ответното дружество поискало да му бъде предоставен
препис от крайния акт, с който завършвало НОХД № 43/ 2020 год. По описа на Варненски
окръжен съд, но доколкото наказателното производство не било приключило, такъв не
можел да бъде представен. Невъзможността за извънсъдебно уреждане на въпроса за
дължимостта и размера на застрахователните обезщетения преди изтичане на давностния
срок за предявяване на претенциите по съдебен ред, принудило ищците да предприемат
необходимите постъпки, вследствие на което било образувано настоящото производство.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ депозира отговор, в който
посочва, че предявените искове са допустими, но ги оспорва по основание и размер. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът намери исковете за основателни, отправя
искане да бъдат съобразени действително доказаните и реално претърпените болки и
страдания на ищците, като бъде взет предвид принципът за справедливост обективиран в чл.
52 ЗЗД. Застрахователят оспорва твърденията за дълбока привързаност между ищците и
починалия, понасянето на болки и страдания в сочената степен, механизма на настъпване на
произшествието, тъй като загубата на управление се дължала на внезапна техническа
повреда в зоната на дясно колело и съществуваща опасна техническа неизправност в преден
десен шенкел. Навежда и твърдения за влошено здравословно състояние на починалото
лице, което допълнително усложнило понасянето и възстановяването му от травматичните
увреждания. Наред с това, ответникът възразява, че размерът на претенциите е завишен и че
същият следва да бъде съобразен с икономическата обстановка в страната през август 2015
год., а не към 2020 год. Акцесорните претенции за обезщетение за забава също биват
оспорвани по основание и размер, като изрично се посочва, че началната дата за
начисляване на обезщетението не е съобразена с отправената до застрахователя покана и
законоустановения срок за доброволно изпълнение, в който не се дължала лихва. Възразява
се и че акцесорните вземания са погасени по давност. Наред с изложеното, ответникът
формулира и възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител
на ищците възнаграждение. С ДИМ ищците заявяват, че поддържат фактическите и
правните си твърдения, изложени в ИМ, вкл. и онези, свързани с претърпените от тях
неимуществени вреди и техния размер. В отговора на ДИМ, ЗД „БУЛ ИНС“ АД излага, че
поддържа изцяло депозирания отговор на ИМ с наведените в него твърдения, възражения,
оспорвания и доказателствени искания.
3
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си. Повдигнатият правен спор възлага в тежест на
ищците по настоящото дело доказването на активната си легитимация, фактът на
настъпилото ПТП, претърпяването на неимуществените вреди, както и техният размер. В
тежест на ответника е да установи липсата на претърпени от ищците болки и страдания в
претендираните размери, наличието на хронични заболявания у починалото лице и тяхната
връзка с възстановителните процеси от претърпените травматични увреждания.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, както следва: наличието на застрахователна полица № 02115000948785,
валидно сключена между водача на лекия автомобил, участвал в процесното ПТП и
ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок
на покритие 03.04.2015 – 02.04.2016 год.; настъпването на 12.08.2015 год. на процесното
ПТП, при което е причинена смъртта на Л.А. С., ЕГН **********; отправянето на
застрахователна претенция от ищците към ответното дружество на 16.04.2020 год. и откази
за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя от 07.05.2020
год. до представяне на влязъл в законна сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС; обстоятелството, че М. Д. С. е била съпруга на
починалото лице, а АНДР. ЛЮДМ. С. и Д. ЛЮДМ. С. - негови синове.
На основание чл. 300 ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че е изключена преценката
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца,
които са задължителни за гражданския съд, съобразно Присъда № 260005/ 01.09.2020 год.,
постановена по НОХД № 43/2020 год. по описа на ВОС, изменена с Решение № 260054/
10.05.2021 год., постановено по ВНОХД № 356/2020 год. по описа на ВАпС, изменено с
Решение № 60155/ 04.11.2021 год., постановено по КНОХД № 605/2021 год. по описа на
ВКС , III НО.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на
основанието на иска, както и че са ангажирали допустими доказателствени средства за
твърдените от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат становище във връзка
с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им
спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействието на медиатор.
АДВ. Д.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените с исковата молба
писмени документи.
АДВ. С.: Не възразявам да бъдат приети представените с исковата молба писмени
документи.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба писмени документи следва да бъдат
приети като доказателство по делото.
4
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с исковата молба
писмени документи: Констативен протокол с пострадали лица от 12.08.2015 г.- заверено
копие; Протокол, за оглед на местопроизшествие от 12.08.2015 г.- заверено копие; Албум на
местопроизшествие - заверено копие; Протокол за оглед на веществено доказателство /л.а.
„Рено Клио" рег. № ********/- заверено копие; Протокол за извършена видео-техническа
експертиза по ДП №457/2015 г. ОДМВР - Варна - заверено копие; Постановление за
привличане на обвиняем от 12.04.2017 г. - заверено копие; Акт за смърт № 0678 от
13.08.2015 г. - заверено копие; Препис-извлечение от акт за смърт на Л. С. - заверено копие;
Удостоверение за наследници изх. № 24384/20.08.2015 г. - заверено копие; Застрахователна
полица по застраховка ГО № 02115000948785 - заверено копие; Удостоверени за техническа
изправност на МПС от 23.04.2015 г. - заверено копие; Претенция ех. № ОК-
209068/16.04.2020 г. - заверено копие; Писмо изх. № НЩ-2471/07.05.2020 г. - заверено
копие; Писмо изх. № НЩ-2472/07.05.2020 г. - заверено копие; Писмо изх. № НЩ-
2471/07.05.2020 г.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 10649/04.05.2022 г. заключение по
съдебномедицинската експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, като
сне самоличността му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. АНГ. Д., 54 години, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл.
291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Поддържам заключението си.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете заключението.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, следва да бъде прието и приобщено по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице, платимо от внесения
депозит (издаден РКО за сумата от 300,00 лева).
АДВ. Д.: Водим допуснатите ни двама свидетели за разпит в днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите, допуснати на ищцовата страна при режим
на водене, като сне самоличността им, както следва:
5
СВИДЕТЕЛКАТА Е.Т.Г., лична карта № ********, издадена от МВР - Варна, 76 години,
българинка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство и дела със страните по
спора, предудпредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори истината.
СВИД. Г. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Д.: Познавам семейство С. от 1971 г. Децата ни
израстнаха заедно. Л., покойният и съпругата му, д-р Ж. още бяха студенти. Познаваме се от
много близо, защото непрекъснато общуваме, общуваха и нашите родители. Децата ни
израснаха заедно и продължават отношенията ни. Бяхме много близки.
Знам за настъпилия пътен инцидент през 2015 г., в който почина Л. С., баща на Д. и А. и
съпруг на М.. Това го научихме случайно, сутринта, преди обяд, някъде около 09.00 часа
може би. Това беше шок за всички нас. Съпругата М. и Д., естествено бяха в абсолютно
разстроено състояние, в паника. А., другият син, който живее в Америка, си беше оставил
децата и се върна в Америка, но при тази ситуция си купи билет и пристигна за
погребението. За много кратко време започнаха едни съобщения между познати, колеги за
това трагично събитие, защото то просто беше като светкавица за нас.
След настъпилия инцидент ежедневието на М., Д. и А. се промени съществено. То не само
се промени, то се отрази на тяхното поведение, на тяхното здраве. Д., който е връстник и
заедно в месеци са родени с моя малък син и той ми е като дете, получи много сериозно
психическо разстройство, което се отрази на връзката с неговата приятелка и се наложиха и
някои медицински процедури и лечение. Майката тя се сама си знае. А. го прие много
тежко, защото отношенията между А. и д-р С. и всички останали бяха много близки като
баща и син. Те много общуваха. Много се вслушваха един в друг, много се обичаха.
Независимо от това, че А. в края на 90-те години отиде да учи и остана в Америка, те
продължаваха да общуват, да поддържат много близък контакт, да се съветват за всяко
нещо. Д-р С. му организира една прекрасна сватба, тук в България, въобще прекрасни
отношения между баща и син.
След смъртта на д-р С., самото погребение, искам да Ви кажа, че както всички близки на
семейството, така и ние най-близките приятели бяхме просто в един шок, замаяни, но
семейството го погреба с всички христиански почести. Паметникът е прекрасен, ако може
въобще да се говори по този начин. Винаги съпругата чества годишнина от погребението.
На всеки христиански празник, Задушница, както може би всички знаете, го споменава,
подавки, споделене, не е прескочила дата нито на някакво семейно събитие да го спомене,
къщата е пълна с негови снимки, със снимки на децата и внуците му, както и аз лично и
много наши приятели имаме спомени от тях. Тя ни направи специални спомени с неговия
образ и ние си ги пазим.
Една такава загуба, аз лично съм преживяла такива загуби, трудно е да се каже, че са я
преживяли. Ние много често говорим. Нямаме случай, в който да сме заедно по някакъв
повод, на разходка, или на сме се срещнали, да говорим и да не стане въпрос за това. Това
нещо не се преживява. Ако трябва да кажа преживяване, иначе, човек не може да върне
нещата и се бори, и се мъчи да съществува в живота без любимия си човек, обаче дълбоко в
себе си много често споделяме с д-р Ж. – съпругата му, че пред хората можеш да се държиш
6
по някакъв начин, но дълбоко в себе си, катоостанеш сам е ясно за какво става въпрос –
трагедия. Мисли, които никога не я напускат.
Ако трябва да определя едно семейство като такова или такова, да дам някаква оценка,
това беше едно прекрасно семейство. Момчетата разчитаха изцяло на татко си и на майка
си. Много задружни. Ходеха по екскурзии. Това са подробности. Те се обичаха, не можеха
един без друг. Той, Л. преживяваше всяко нещо, което се случваше с децата и те разчитаха
изцяло на него. Едно прекрасно семейство. Жалко.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към свид. Г..
СВИД. Г. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: Ние живеем в съседния вход с ищците по
делото в една и съща кооперация. Д. в момента живее и работи в София. Но преди това,
естествено, те бяха тук и се виждахме всеки ден. Д. живее в София може би от 2000 г. или
малко след това. Той учеше в СУ, завърши и остана там. За проблемите с приятелката на Д.
научих от него и от майка му. Винаги, когато Д. е във Варна, той си идва често, идва и по
празници, се виждаме, а пък отношенията с неговата приятелка, с която той живееше в
София и покойният д-р С. бяха много добри, той много й се радваше. Чудесни отношения.
А. в края на 1999 г. замина за Щатите, където завърши образованието си, като преди това
беше студент в България. Аз общувам с него по вайбър. Моите внуци и неговите деца,
внуците на д-р С. са приятели. Когато дойдат пред лятото във ваканция са непрекъснато
заедно. И със съпругата на покойния д-р С. сме много близки, общуваме, чуваме се
непрекъснато.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към свид. Г.а.
СВИДЕТЕЛКАТА М.С.Т., лична карта № ********, издадена от МВР - София, 44
години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и дела със
страните по спора, предудпредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори
истината.
СВИД. Т. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Нямам родствена връзка с ищците. С Д. бяхме
съученици още от деца, след това имахме връзка, като по времето на инцидента бяхме
заедно и живеехме заедно и сме приятели и до днес.
СВИД. Т. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Д.: Знам за настъпилия пътен инцидент, при
който почина бащата на Д. и А. и съпруг на майка им М.. Вечерта преди инцидента бяхме на
ресторант всички заедно на плажната алея. След това с Д. бяхме тук във Варна и спяхме в
апартамента на майка ми и спяхме заедно. На сутринта М. се обади, за да съобщи, че се е
случил инцидентът и веднага отидохме в болницата, където той все още беше в кома и се
опитваха да го спасят. Така, че аз бях там, когато ги извикаха при лекаря, който беше личен
техен близък и им съобщи, че е починал и начинът, по който са се опитвали да се преборят.
А. пристигна веднага на следващия ден. Бях там да занимавам децата, докато те започнаха
да уреждат нещата около погребението. Бяха в пълен шок. Първата реакция и на тримата
беше шок. В първия момент хората се мобиизират. Просто се обединиха, сплотиха, веднага
започнаха да планират, организирахме се кой с какво да помага, за да може да се
7
организират нещата за погребението. Беше тежко.
След инцидента всеки по различен начин преживява. Д. и А. са много общителни хора, с
чувство за хумор, обичат да са сред хора, но след инцидента, просто и при двамата забелязах
как имаше едно оттегляне, затваряне в себе си, отказ от срещи с хора, от социални дейности.
Изобщо затваряне и много дълго време, по различен начин се отнасяха към света и въобще.
М., майка им, тя е много силна жена, но години наред ходеше само в черно облечена,
отказваше да участва в каквито и да е било събирания, чествания, празници, веселби. И до
ден-днешен, честно казано, не съм я видяла в ярка цветна рокля, както ходеше преди това.
Спомням си един много ярък момент след погребението, тя до такава степеп беше в себе си,
отваряше фурната, гледаше вътре и рухна пред нея и започна да плаче. Вътре нямаше нищо.
Така силно й се отрази цялото това събитие.
Ние с Д. имахме планове за семейство, като това се случи 2015 г., а ние се разделихме
2017 г., в края, защото освен, че емоционално му се отрази като оттегляне и повече
затваряне в себе си, това се отрази на нашите взаимоотношения. Той пострада от обсесивно
компулсивно разстройство и съответно преди това полагаше много старание и много усилия
да се справя с ежедневните си затруднения, които му костват много време. Но беше
постигнал доста добри резултат, като се справяше в ежедневието, в следствие на инцидента,
въпреки усилията, състоянието му се влоши значително и симптоматиката се увеличи, което
му костваше много повече време, много повече оттегляне в емоционален план във
взаимоотношенията и в един момент ни стана прекалено трудно да съжителстваме.
Отношенията на д-р С. с неговата съпруга и децата му бяха много топли, сплотени,
подкрепящи. А., който живее в чужбина се обажда и до ден-днешен, почти ежедневно.
Децата са по цяло тук, особено тогава прекарваха по цяло лято в България с баба си и дядо
си. Ние сме ходили неведнъж заедно на почивки. Няколко дни преди инцидента се бяхме
върнали от семейна почивка всички заедно. Л., когато се прибираше от някъде или пък,
когато е вкъщи, а М. се прибираше пееше такива забавни песнички. Имаха отношения, които
за мен бяха пример.
Те си спазват всички христиански обичаи. А. и Д. преди погребението искаха да напишат
някакви думи, които да се прочетат, защото Л. беше много известен и уважаван лекар, на
погребението му имаше огромно стълпотворение от колеги, приятели, благодарни пациенти,
та искаха да напишат някакви думи, които да са възпоменателни, но те бяха в ступор и не
можеха часове наред да се отпуснат, да си спомнят хубави неща и да облекат това в думи.
До голяма степен, бих казала, че това са 7 години почти са добре. М. благодарение на
работата си се държи, въпреки че вече е официално пенсионерка, но виждам как се
разстройва и до ден днешен. Продължава да носи тъмни дрехи предимно. При нея виждам
най-много как може би никога няма да отшуми.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към свид. Т..
СВИД. Т. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: Аз живея в София, но съм от Варна. Учила
съм в основно училище, от където се познаваме с Д.. От 2007 г. живея в София.
8
АДВ. С.: Нямам други въпроси към свид. Т..
АДВ. Д.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени
искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. С.: Нашият списък на разноските по чл. 80 ГПК е представен по делото на
04.02.2022 г. Нямам други доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по
същество.
СЪДЪТ предявява на адв. Д. списък на разноските, представен от ответната страна и
находящ се на лист 104-ти от делото.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните от
ответната страна разноски.
СЪДЪТ предвид изчерпването на доказателствените искания, намира, че са налице
предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на основание чл. 149,
ал. 1, изр. ІІ от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
АДВ. Д.: Моля, да уважите изцяло предявените искове, които намирам за доказани по
основание и размер. Моля, да ми бъде предоставен кратък срок за изготвяне на писмени
бележки по съществото на спора, като срокът да бъде достатъчен, така, че да се запозная
първо с протокола от днешно съдебно заседание, след което да депозирам бележките. Моля,
да присъдите сторените разноски.
АДВ. С.: Безспорно загубата на най-близък родственик, баща и съпруг е тежко събитие,
което би се отразило на всеки човек, като ние съчувстваме дълбоко на житейската драма на
ищците, въпреки това, моля, в случай, че счетете исковете за основателни и доказани, то да
присъдите обезщетение по справедливост, като считам, че претендираното такова е силно
завишено. Наред с това, считам, че от показанията на изслушаните днес свидетели не се
установиха по безспорен начин претърпените болки и страдания във визирания в исковата
молба размер. Както стана ясно, единият от синовете на починалия живее от преди 2000 г. в
САЩ, а другият, скоро след това в гр. София. Т.е. и двамата му сина са установили другаде
живота си, на друго място са установили дом и най-близък приятелски кръг, което е логично
и обосновано води до в известно степен охладняване на отношенията и дистанциране с
техните родители, което е напълно нормално. Предвид това, че и тримата ищци живеят на
различни места, считам, че няма как показанията на свидетелите да обосноват преки и
непосредствени впечатления за претърпените болки и страдания, тъй като те нямат
непосредствени контакти. Относно изложеното от последната разпитана свидетелка,
всъщност, според мен, няма изобщо наведено такова твърдение в исковата молба относно
заболяването на единия от ищците. Не може да се твърди със сигурност, че именно загубата
на баща му е довела до тези несгоди в личния му живот. Моля, да присъдите сторените
разноски.
9
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, като дава възможност
на процесуалния представител на ищцовата страна да изложи правните си доводи по
съществото на спора в писмена форма, в едноседмичен срок, считано от изготвяне на
протокола и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.33 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10