Р Е
Ш Е Н
И Е
№191
Б., 18.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
секретаря-Т.Б.,
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 3 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ/Кодекс за застраховането/.
П.М.Г. ***, с ЕГН: **********, чрез
пълномощник адв. В.И. *** моли да бъде осъдено Застрахователно дружество „***“АД
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ***№87 да заплати
сумата-главница от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от П.М.Г., изразяващи се в болки, страдания, стрес и
дискомфорт от причинените му телесни увреждания-мозъчно сътресение,
лицево-челюстна травма, прорезни рани на лицето и обезобразяване на лицето,
които вреди са причинени вследствие на виновно противоправно поведение на Т.В.Н.
като водач на лек автомобил марка “Фолксваген Голф“ с рег. № ***, за което е
признат за виновен с одобрено споразумение на ***г. по НОХД № ***г. по описа на
РС-Б., за който автомобил към датата ПТП на 12.05.2017г. в с.С., община Б., на първокласен път 1-1, в района на 188-ми
километър, има валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД *** АД с полица №***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2019г./датата на предоставяне
на банкова сметка / ***.
П.М.Г. ***, с ЕГН:
**********, чрез пълномощник адв. В.И. *** моли да бъде осъдено Застрахователно
дружество „***“АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ***№87
да заплати сумата-главница от 10 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от П.М.Г., изразяващи се в болки, страдания,
стрес и дискомфорт от причинените му телесни увреждания-мозъчно сътресение,
лицево-челюстна травма, прорезни рани на лицето и обезобразяване на лицето,
които вреди са причинени вследствие на виновно противоправно поведение на М. Д.И.
като водач на лек автомобил марка“БМВ 320 И“ с рег. № ***, за което е признат
за виновен с одобрено споразумение на ***г. по НОХД № ***г. по описа на РС-Б.,
за който автомобил към датата ПТП на 12.05.2017г. в с.С., община Б., на първокласен път 1-1, в района на 188-ми
километър, има валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД *** АД с полица № ***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2019г./датата на предоставяне на банкова сметка ***/ до окончателното
заплащане, както и заплащане на направените по делото разноски.
В с.з. ищецът,
чрез пълномощник адв. В.И. *** /пълномощно на л.26 и 27/ поддържа исковете и
моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата, тъй като се явява безплатно по приложения договор за правна
защита.
ОТВЕТНИКЪТ-Застрахователно дружество „***“АД
с ЕИК: ***, чрез пълномощник адв. В.В.А. от САК/пълномощно от 05.02.2020г.-л.64/,
е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ ***.г., изпратен по пощата с
п.кл. от 05.03.2020г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор
ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че
дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не му е дадена възможност
да определи и изплати застрахователно обезщетение, като изискуемият в чл. 498,
ал. 3 от КЗ тримесечен срок от предявяване на претенцията пред застрахователя,
изтичането на който е процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск по
чл. 432 от КЗ, в случая не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба-
ищецът е депозирал претенцията си за вреди пред застрахователя на 05.04.2018г.,
на 24.04.2018г. застрахователят е изискал повторно допълнителни документи,
същите не са представени от ищеца, представена е на 14.12.2019г. молба с
приложено удостоверение за банкова сметка ***а на 02.01.2020г. Заявява, че с
действията си ищецът го е поставил в невъзможност да определи размера на
обезщетението, включително наличие/ липса на основание за плащането му, както и
да изплати такова в законовия 3 месечен срок, като последното е от значение и
за определяне на момента, от който ищецът може да претендира лихва за забава.
По
същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани, както и като
завишени по размер. Оспорва да е причинен деликт от Т.В.Н. и М. Д.И.,
застрахован при дружеството. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на
ПТП и твърдението да се осъществил единствено по причина на действията на
водачите на леките автомобили. Оспорва законосъобразността на издадения на
12.05.2017 г. Констативен протокол No **, като неотговарящ на изискванията на
чл. 3, ал. 1 от Наредба No Iз – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Оспорва твърдението, че
ищецът има качеството на пострадало и увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, тъй като в случая не е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Поддържа, че тъй като
Констативният протокол е съставен незаконосъобразно, от него не може да се
установят пострадалите лица и механизма на настъпване на процесното ПТП. Според
ответника причинната връзка установена в наказателното производство не е
задължителна за гражданския съд, тъй като в наказателното производство не е
предмет на изследване поведението на пострадалия. Оспорва да са настъпили
такива вреди при ПТП, които да обосноват размера на исковата претенция, както и
наличието на причинно-следствена връзка между механизма на транспортния
инцидент и настъпили имуществени вреди. Счита, че е налице изключителен принос
на пострадалия, който е бил без поставен обезопасителен колан, като е налице
самоувреждане на лицето. Дори да се приеме, че вредите са настъпили вследствие
на твърдяното ПТП, то счита, че същите не са в резултат на деликт по смисъла на
чл. 45 от ЗД, а в резултат на случайно деяние. Заявява, че ако ищецът е бил с
поставен предпазен колан, не би се стигало до настъпване на вредоносния
резултат или вредата не би била в същия обем. Предвид това са налице основания
за намаляване на обезщетение на ищеца поради съпричиняване на настъпилите
вредни последици. Твърди, че причина за настъпване на телесните увреждания на
ищеца са извършени от него виновни нарушения на разпоредбите на ЗДвП,
изразяващи се в непоставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137 от ЗДвП
задължение, както и поради причина, че е пътувал в автомобил, в който са се
превозвали повече от законно определения брой пътници в автомобила, с което
поведение сам се е поставил в риск. Оспорва като неоснователна и претенцията за
заплащане на лихва за забава от 14.12.2019г. моли да бъде осъден ищеца да
заплати направените разноски по делото.
В съдебно заседание
ответникът е депозирал молба с вх.№ ***г., с която заявява, че оттегля
пълномощията си дадени на адвокат В.А. и че ще бъде представляван от адв. М.И.Г.
от САК, за което е приложено пълномощно на л.68. Ответникът, чрез пълномощник адв. М.Г. с молба
с вх.№ ***г. моли да им се присъдят направените разноски, включително и
адвокатско възнаграждение, като молбата представлява списък за разноските по
чл.80 от ГПК/л.93/.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от приложените писмени
доказателства: копия от съдебен протокол от ***г. по НОХД № ***г. по описа на
PC–Б., от съдебен протокол от ***г. по НОХД № ***г. по описа на PC–Б., се
установява, че на 12.05.2017г. в с.С.,
община Б., на първокласен път 1-1, в
района на 188-ми километър е настъпило пътно транспортно произшествие между лек
автомобил марка“БМВ 320 И“ с рег. № ***, управляван от М. Д.И. и лек автомобил
марка“Фолксваген Голф“ с рег. № ***, управляван от Т.В.Н. и от Констативен протокол
№***г. се установява, че има 9 пострадали лица, измежду които ищецът П.М. Г. е пострадал.
От горното се
установява, че по
НОХД № ***г. по описа на РС-Б. в съдебно заседание на ***г. съдът е одобрил
споразумение за решаване на наказателното производство, като е признал М. Д.И.
за виновен в това, че на 12.05.2017г. около 22.21 часа в с. С., обл. Софийска,
на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока на движение
от гр. Б. към с. Н., обл. Софийска, при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил марка “БМВ 320 И” с peг. номер *** при условията на независимо
съпричиняване с Т.В.Н. от гр.Б. нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1 чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от Закона
за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“; чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.“; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“; чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава следните стойности в km/h - категория В, в
населено място - 50 km/h“) и тези визирани в разпоредбата на чл.63, ал.1 и
ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата (чл.63,
ал.1 от ППЗДвП: „ Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на
пътните ленти, на които е разделено платното за движение и очертаване на
неговата граница“ и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП: „единична непрекъсната линия -
МГ. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат…..”)
като докато се е движил с управлявания от него лек автомобил „БМВ 320 И” с
рег.номер *** със скорост от 117 км/час и несъобразявайки наличието на
предупредителните пътни знаци А26 - „Кръстовище с път без предимство“ и А40 -
„Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“ е пресякъл
единичната непрекъсната линия, отграничаваща дясното от лявото платно за
движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в резултат на което е
настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и извършващия в този
момент ляв завой и намиращ се в лентата за насрещно движение лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.номер *** и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, за което и на основание чл.343, ал.3, б.“а“,
вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е наложил на М.
Д.И. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението
на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от 3 /три/ години,
считано от датата на одобряването на споразумението от съда и на основание
чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го е лишава от правото да управлява
МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на одобряването на
споразумението от съда.
Също
така по НОХД № *** г. по описа на РС-Б. в съдебно заседание на ***г. съдът е
одобрил споразумение за решаване на наказателното производство, като е признал Т.В.Н.
за виновен, за това, че на 12.05.2017г. около 22.21 часа в с.С., обл.Софийска,
на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока на
движение от с.С. към гр.Б., обл.Софийска при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. номер ***, при
условията на независимо съпричиняване с М. Д.И. от с.Н., обл.Софийска нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.37,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. ….”) и това,
визирано в чл.77, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по
пътищата (чл.77 от ППЗДвП: „Водачът, който има намерение да извърши маневра е длъжен
да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите
участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде своевременно
ясен и достатъчен за възприемане сигнал“) като докато се е движил с
управлявания от него лек автомобил “Фолксваген Голф”
с рег.номер *** със скорост от 19 км/час, несъобразявайки факта, че ще премине
кръстовище и ще се включи в движението по първокласен път е предприел маневра
ляв завой и е навлязъл в кръстовище без да спре и без да пропусне насрещно
движещия се с висока скорост по път с предимство лек автомобил “БМВ
320 И“ с рег.номер ***, въпреки че е имал видимост към същия, поради което е
настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и намиращия се в лявата
лента за движение с посока от гр.Б. към с.Н. лек автомобил „БМВ 320 И“ с
рег.номер *** и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече
от едно лице, за което и на основание чл.343, ал.3, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, е наложил на Т.В.Н.
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 /три/
години, считано от датата на одобряването на настоящето споразумение от съда и
на основание чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го лишава от правото
да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца, считано от датата на
одобряването на споразумението от съда.
От показанията на св.М.С. С., който през
2017г. е работил в РУ-Б. като „младши автоконтрольор“ се установява, че не си
спомня за ПТП на 12.05.2017г. на главен път І-1 в района на 188км. между с.С. и
с.Н.. След предявяване на приложеното по делото писмено доказателство-
Констативен протокол №***г./л.4-6/ се установява, че той е съставил и подписал
същият.
Видно
от приложеното писмено доказателство-копие от Констативен протокол №***г. се
установява, че има 9 пострадали лица, измежду които ищецът П.М.Г., който е бил
пътник в лек автомобил с ДК№ *** и с диагноза: прорезна рана на устна, комоцио.
Съгласно показанията на св.М.Г.Ц., баща на
ищеца, се установява, че той е посетил ПТП и е видял сина му да лежи на земята,
като на място вече имало линейки. Синът
му П. бил обезобразен-носът му бил обърнат, веждата цепната, долната устна я
нямало, целият бил в кръв. С линейка бил транспортиран до болница в гр.С.,
където останал 3-4 дни. Правили му операции, трансплатация на устата, на носа.
Близо два месеца след това се хранил със сламка и само с течна храна. Сега като
пие вода има проблеми, тъй като изтича от едната страна на устната, в която
няма сетивност. По време на катастрофата ищецът е бил ученик и му споделял, че
го е срам да ходи на училище, тъй като бил обезобразен. Не излизал с приятели
заради това обезобразяване. Възстановявал се месец и половина, два. Имал чужди
тела по лицето или стъкълца, които самостоятелно падали, за което имал малки
ранички по лицето, използвал мехлеми, с които мажел лицето, приемал лекарства
за болките и възстановяването.
Към датата на ПТП или на 12.05.2017г. за
управляваният от М. Д.И., признат за виновен за причиняване на процесното ПТП
(в съпричиняване с Т.В.Н.), лек автомобил с ДКН *** е имал валидна сключена
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
при ответното дружество ЗД “***” АД – застрахователна полица No
***, със срок от 08.10.2016г. до 07.10.2017г. Също така
за управляваният от Т.В.Н., признат за виновен за причиняване на процесното ПТП
(в съпричиняване с М. Д.И.), лек автомобил с ДКН ***, към момента на настъпване
на произшествието на 12.05.2017 г. е имало валидна сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ЗД “***” АД –
застрахователна полица No ***, със срок от
27.03.2017г. до 26.03.2018г.
Горното се установява от приложените по
делото писмени доказателства-копия от Справки от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд и от застрахователни
полици №№ *** и № ***на ЗД “***” АД.
Съгласно приетата и
неоспорена от страните съдебно-автотехническа-оценителна експертиза/САТЕ/ с
вх.№ ***г., изготвена от вещото лице инж. В.Т.П., която съдът кредитира като
компетентна и обоснована, както и от обясненията на вещото лице, дадено в
открито съдебно заседание, се установява механизмът на настъпването на ПТП и
причините за настъпването му от техническа гледна точка, затова, че лекият
автомобил БМВ 320 И, управляван от М.И., се е движил с превишена скорост от
117км/ч в район на населено място при разрешена скорост от 50км/ч и
несъобразявайки се с предупредителни пътни знаци А26 „Кръстовище с път без
предимство“ и А40 „Внимание! Участък с концентрация на пътно транспортни
произшествие“ и пресякъл единичната непрекъсната линия, разделяща дясното от лявото
платно за движение, като е навлязъл в насрещното движение в резултат, на което
е настъпил сблъсък с лекия автомобил Фолксваген Голф. Също така лекият автомобил Фолксваген Голф,
управляван от Т.Н.е предприел маневра „завой на ляво“ на Т-образно кръстовище
като не е спрял и осигурил предимство на движещите се по главен път Е-79 МПС.
От същото се установява, че в лек автомобил БМВ е разрешено да се возят 4-ма
пътници: един отпред и трима отзад. Същият автомобил е оборудван с
обезопасителни колани и за 4-мата пътници. Вещото лице П. е коментирало
показанията на св. Г.Н.Д., дадени в хода на Досъдебното производство или на
29.07.2017г., според които в лек
автомобил БМВ са се возили 5 човека с шофьора или са били 4-ма пътници, измежду
които и ищецът, който е седял на предната седалка до шофьора. По отношение на
получените от ищеца телесни увреждания и поставянето на обезопасителен колан от
него, в.л. П. изрично в заключението си е посочил, че телесните увреждания е
редно да се коментират от съдебен лекар, както и не е редно автоексперт да
коментира телесните увреждания, които е получил пострадалия. В обясненията си
пред съда в.л. П. заявява, че обезопасителният колан е ефективен при движение
на автомобила до 36км/час. В случая скоростта на автомобила, в която е пътувал
като пътник ищеца се е движила със скорост от 117км/ч. С оглед данните по
делото няма категорични данни затова дали пътниците са били с колани или не.
По искане на
ответника по реда на чл.192 от ГПК като писмени доказателства са приложени заверени
копия от наличната медицинска документация от УМБАЛ “Света Анна” АД-С.,
свързана с приема, лечението и престоя на ищеца П.М.Г. след процесното ПТП от
12.05.2017г. От горната се установява, че има приложени Епикриза и
Предоперативна Епикриза, издадени от Клиника по лицево челюстна хирургия в УМБАЛ“Света
Анна“АД-С., в която по снети данни на ищеца са отразили, че същият има ясен
спомен от случилото се и съобщава, че колата е била шофирана с около 120км/ч,
когато другата кола й сече пътя. В резултата на удара се преобръща и предното
стъкло се счупи в лицето на ищеца, който бил пътник в автомобила.
От приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ с вх.№ ***г., изготвена от вещото
лице д-р Д.Н.Т., който е ортопед-травматолог, се установява, че в резултат на
ПТП на 12.05.2017г. ищецът е получил следните травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана на горната устна с дефект на кожата; разкъсно-контузна
рана на лявата вежда; разкъсно-контузна рана
на крилата на носа и множество контузии и охлузвания на лицето. По своя
медико-биологичен характер получените увреждания по отделно и в съвкупност са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният
период за всяко едно от раните е 10-14 дни. Лечението първоначално е било в
болнично заведение, след което в абмулаторни условия. В теоретичен план може да
се отговори, че пътуването на повече лица в автомобила от посочените от
производителя му, със сигурност би довело до по-лесното получаване на телесни
увреждания при ПТП. В обясненията си пред съда в.л. д-р Н. е посочил, че е
възможно нараняванията, които ищецът е получил при ПТП да се получат след
счупване на стъклото и по него се посипят стъклата, тъй като автомобилът се е
обръщал. В заключението си е посочил, че ищецът е бил без поставен
обезопасителен колан, тъй като няма данни за описани следи по тялото на ищеца,
оставени от колан, както и в.л. д-р Н. е приел, че ищецът е бил на задната
седалка на автомобила, така, както е посочено в исковата молба, при удара е
излетял напред и се ударил в тавана или в предното стъкло на МПС.
Съдът не кредитира
заключението на в.л. д-р Н. в частта, в която е посочил, че ищецът е бил без
поставен предпазен колан, тъй като по делото се установява, че ищецът е бил на
предна дясна седалка на автомобила като пътник, а не отзад, за което
представеният от него механизъм за получаване на телесните увреждания не
съответстват на местоположението на ищеца като пътник в МПС, участник в
ПТП.
Видно от приложените по делото писмени
доказателства-копия от молба от
21.03.2018г., входирана на 05.04.2018г. при ответника и молба от 13.12.2019г. с
банкова сметка ***, се установява, че
ищецът е предявил застрахователната си претенция в
ответното дружество ЗД “***” АД с молба от 21.03.2018
г., както и че с молба от 13.12.2019г. е представил пред ответното дружество
удостоверение за банкова сметка, ***елното обезщетение. С молбата си до
ответника от 21.03.2018г. ищецът е заявил искане да му бъде изплатено
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 50000 лв. Със
същата молба ищецът е приложил заверени преписи от съставения за ПТП-то Констативен
протокол No 36 от
12.05.2017 г., както и множество медицинска документация и фактури, посочени в
молбата.
С писмо с изх. № ***.,
получено от ищеца на 25.04.2018г., застрахователят ЗД “***” АД е изискал от
ищеца П.М.Г. още доказателства за виновността на застрахования в дружеството
водач за настъпване на ПТП-то, като е заявил, че до представяне на влязъл в
сила акт, доказващ това обстоятелство, ЗД “***” не е в риск и няма основание да
му изплати претендираното застрахователно обезщетение.
Исковата молба по настоящето гражданско дело №
3/2020г. е предявена от ищеца срещу ответника на 02.01.2020г., т.е. 3 месеца
след получения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от телесните увреждания при ПТП.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на
застрахователно обезщетение до момента.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ са допустими.
Неоснователно
е възражението на ответника за недопустимост на иска поради неспазване на
тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 от КЗ от искането
за доброволно плащане до предявяване на претенцията. В случая е
безспорно, че ищецът е предявил претенцията си за заплащане на
застрахователното обезщетение пред ответното дружество на 21.03.2018г. като на
13.12.2019г. е посочил банкова сметка, ***.01.2020г., към който момент е бил
изтекъл предвиденият в цитираната разпоредба тримесечен рекламационен срок.
Следва да се посочи, че във връзка с посочения срок като предпоставка за
допустимостта на иска в Определение № ***г. по ч. т. д. No 1614/2018 г., I т.о.
на ВКС е прието, че изискването от страна на
застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото
лице по чл. 498, ал. 2 от КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3
от КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил
определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по
основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със
законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната
претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на
чл. 106, ал. 5 от КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно
произнасяне по претенцията задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или да определи и
изплати размера на обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да откаже
плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в посочените в б. “а”, “б” и “в” хипотези. По силата на чл. 108,
ал. 3 от КЗ, когато по застрахователна претенция по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не са представени
всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът за произнасяне от
застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4 на чл. 108 от КЗ
е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл. 492, ал. 2, т. 2, а именно
мотивираният отговор по претенцията, когато: 1. отказва плащане /б. “а”/; основанието на претенцията не е било напълно установено /б. “б”/, или размерът на вредите не е бил напълно установен /б. “в”/, се счита за отказване на плащане. Наред с това, съгласно чл.
496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за
удостоверяването на ПТП-то е бил представен някои от изброените в т. 1 – т. 5
документи, сред които констативен протокол за ПТП (т.1). Сред представените от
ищеца с молбата му за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника
документи е и констативен протокол за ПТП № ***г. С оглед на това и
допълнително отправеното от застрахователя искане за представяне на други
документи, включително влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на
водача, управлявал застраховано в дружеството МПС, какъвто акт не се изисква от
закона, представлява неправомерен отказ на застрахователя да се произнесе по
основателността на претенцията - в нарушение забраната по чл. чл. 496, ал. 3,
т. 1 от КЗ, а по силата на чл. 108, ал. 4 от КЗ отговорът му, с който е изискал
допълнителни документи, се счита за отказване на плащане. Предвид всичко
изложено съдът намира, че предявените искове са допустими.
Разгледани по същество, съдът намира, че всеки един от двата иска е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от по 5000лв./пет хиляди лева/, тъй като общо сумата от 10000лв./десет хиляди лева/, представлява обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на ПТП на 12.05.2017г., изразяващи се в болки, страдания, стрес и дискомфорт от причинените на ищеца телесни увреждания, които са лицево-челюстна травма, прорезни рани на лицето и обезобразяване на лицето му, представляващи разкъсно-контузна рана на горната устна с дефект на кожата; разкъсно-контузна рана на лявата вежда; разкъсно-контузна рана на крилата на носа и множество контузии и охлузвания на лицето, които по своя медико-биологичен характер по отделно и в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като доказани и основателни, по следните правни съображения:
Съгласно чл. 432,
ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По
силата на чл. 380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция.
За
да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието
на виновно и противоправно поведение на водач/и на
МПС, в резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди; вида и размера
на вредите, както и наличие на причинна връзка между деянието и вредите; наличие на договор/и за застраховка гражданска
отговорност, сключен/и между ответника и виновния/те водач/и; реализиран в хода
на действие на същия/те застрахователен риск.
В
случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия
състав на претендираното право на застрахователно обезщетение по предявения
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По
делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното
застрахователно дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение
с молба от 21.03.2018г., като с допълнителна молба от 13.12.2019г. е представил
пред застрахователя удостоверение за банковата си сметка. Не е спорно и
обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното
обезщетение.
Съгласно
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Задължителна за гражданския съд сила имат още влязлото в сила решение на
наказателния съд по реда на чл. 78а от НК и одобреното от съда споразумение за
прекратяване на наказателното производство. Поради това в настоящия случай
съдът намира за категорично установено извършването на противоправните деяния
от лицата Т.В.Н. и М. Д.И., за които същите са признати за виновни с одобрени
от съда споразумения за прекратяване на наказателното производство – съответно
по НОХД № *** г. и НОХД № *** г. по описа на РС-Б., като всеки един от тях е
нарушил конкретно посочени в одобрените от съда споразумения правила за
движение по пътищата и при условията на независимо съпричиняване с другия водач
са причинили настъпването на процесното ПТП на 12.05.2017г. между лек автомобил
“Фолксваген Голф” с рег. No
***
(управляван от Т.В.Н.) и лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No
*** (управляван
от М. Д.И.), в резултат на което по непредпазливост са причинили средна телесна
повреда на повече от едно лице– престъпления по чл. 343, ал. 3,
б.“а”, вр. ал. 1, б. “б”
вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца са
причинени леки телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на
горната устна с дефект на кожата; разкъсно-контузна рана на лявата
вежда; разкъсно-контузна рана на крилата на носа и множество контузии и
охлузвания на лицето. По своя медико-биологичен характер получените увреждания
по отделно и в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Съгласно трайната съдебна практика на ВС и
ВКС, задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на
престъпния състав, поради което и по силата на чл. 300 от ГПК настоящият съд е
длъжен да приеме за установени както факта на виновно извършване на деянията от
лицата Т.В.Н. и М. Д.И., в резултат на които е настъпило процесното ПТП на
12.05.2017г. и тяхната противоправност, така и на причинените от деянията
телесни увреждания на ищеца, квалифицирани като леки телесни повреди. С
одобрените от съда споразумения по НОХД № ***г. и НОХД № *** г. по описа на РС-Б.
Т.В.Н. и М. Д.И. са признати за виновни и съдът приема, че всеки един от тях,
при процесното ПТП по непредпазливост са причинили на ищеца леки телесни повреди,
изразяващи се в разкъсно-контузна рана на горната устна с дефект на кожата;
разкъсно-контузна рана на лявата вежда;
разкъсно-контузна рана на крилата на носа и множество контузии и охлузвания на
лицето, които по своя медико-биологичен характер по отделно и в съвкупност са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Така описаните
леки телесни увреждания могат да се
опишат по-общо и като лицево-челюстна травма, порезни рани по лицето и
обезобразяване на лицето.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
получените и описани по-горе телесни увреждания на ищеца не са вследствие на
процесното ПТП и посоченият въпрос не подлежи на преразглеждане в настоящото
производство предвид задължителната сила на одобрените от съда споразумения за
прекратяване на наказателното производство. По същите съображения неоснователно
е и възражението на ответника, че евентуалните вреди не са настъпили в резултат
на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние.
Неоснователно като недоказано се явява и твърдението му за наличие на
изключителен принос на пострадалия за настъпване на увреждането, поради това,
че е бил без поставен обезопасителен колан като пътник, возещ се на предната седалка
в лек автомобил БМВ, управляван от М. Д.И., при настъпване на ПТП-то.
Доказателства за това не бяха събрани в производството по делото като съдът не кредитира
заключението на приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н. само в тази
част /относно поставяне на предпазен колан от ищеца/, тъй като от обясненията
му, дадени пред съда се установява, че тези изводи същият е направил с оглед
приемането, че ищецът се е возил на задната седалка на автомобила. От приетата
СТЕ, изготвена от в.л. П. се установява, че ищецът към момента на ПТП е бил
пътник в автомобила и е бил на предна дясна седалка. В този смисъл са неоснователни и възраженията
на ответника, че ищецът сам се е поставил в риск от увреждане с оглед на това,
че в автомобила, в който той е пътувал са били повече лица от допустимия брой,
тъй като в тази насока доказателства не са събрани. В този смисъл е и приложеното писмено
доказателство-Констативен протокол №***г., съставен и подписан от св.М. С.
съгласно показанията му за това, дадени в съдебно заседание при предявяване на
протокола, в който е отразено, че при ПТП има 9 пострадали лица, един измежду
които е ищецът. Съдът не приема като доказани възраженията на ответника относно
оборена доказателствената сила на описания по-горе Констативен протокол, който
е официален документ и съдът кредитира изцяло. Съдът приема, че не се установи
по делото да е налице съпричиняване на телесните увреждания от страна на
ищеца.
На
следващо място по делото безспорно се установи, че и за двата леки автомобили,
управлявани от виновните за настъпване на процесното ПТП лица - Т.В.Н. и М. Д.И.,
а именно лек автомобил “Фолксваген Голф” с
рег. No *** (управляван от Т.В.Н.) и лек автомобил “БМВ 320
И” с peг. No *** (управляван от М. Д.И.), към
датата на произшествието на 12.05.2017г. е имало сключени валидни договори за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника ЗД “***” АД -
застрахователна полица No *** със срок от
27.03.2017 г. до 26.03.2018 г. за лек автомобил “Фолксваген Голф” с
рег. No СО4206ВН, и застрахователна полица No
*** със срок от 08.10.2016 г. до 07.10.2017 г. за лек
автомобил “БМВ 320 И” с peг. No ***.
Поради гореизложеното е налице основание
за ангажиране пряката отговорност на ответника, като застраховател на
гражданската отговорност на водача на увреждащото моторно превозно средство - лек автомобил “Фолксваген
Голф” с рег. No ***, както и на
водача на увреждащото МПС- лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No
*** за причинените на ищеца
неимуществени вреди в резултат на травматичните и увреждания от настъпило по
вина на тези водачи пътно транспортно произшествие при условията на независимо
съпричиняване от всеки един от тях на 12.05.2017г. Съдът приема, че съгласно приетите
заключения на изслушаните СМЕ и СТЕ за механизма на процесния пътен инцидент и
за участниците в същия, за вида, характера и степента на получените от ищеца
травматични увреждания, представляващи леки телесни повреди, както и давайки
вяра на показанията на св.М.Г.Ц., баща на ищеца за претърпените от ищеца болки,
страдания, неудобства, дискомфорт и емоционално състояние след получаване на
уврежданията в резултат на ПТП, намира, че обезщетение за неимуществени вреди
от сумата от общо 10 000 лева съответства на установените в задължителната
съдебна практика критерии, като: младата възраст на пострадалия - 17 годишен
към датата на увреждането, интензитета и продължителността на понесените болки,
страдания и битови неудобства от причинените му физически травми, наложилите се
във връзка с тях медицински интервенции-пластика на долна устна, хранене със
сламка и течна храна за около два месеца, невъзможност да посещава учебните
занятия и ограничаване на социалните му контакти с оглед обезобразяване на
лицето през оздравителния и възстановителен периоди.
Съдът след
като взе предвид вида на получените от ищеца наранявания, описани по-горе,
периода на възстановяването, имайки предвид и момента на причиняването на
увреждането преди около три години и половина, а именно на 12.05.2017г.,
съгласно чл.52 от ЗЗД и по справедливост определи, че ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от общо 10000лв. или по 5000лв. по всяка една от двете
застраховки, за причинените множество телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна
рана на горната устна с дефект на кожата; разкъсно-контузна
рана на лявата вежда; разкъсно-контузна рана на крилата на
носа и множество контузии и охлузвания на лицето, които могат да бъдат обобщени
като: лицево-челюстна травма, прорезни рани на лицето и обезобразяване на
лицето, които сега са отшумели и ищецът
се е възстановил напълно.
Съдът съобрази всички обстоятелства, указани в т. 2 на ППВС № 4/1968г. и Практиката на ВКС отразена в т. д. №
708/2009 г. на II т. о., № 749/5.12.2008 г., по т. д. № № 387/2008 г. на II т. о.; № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г.; № 1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на II т. о.; № 95 от 24.10.2012 г., по т. д. № 916/2011 г. на I т. о.,
формиращи съдържанието на понятието "справедливост". Според същата,
соченото понятие не е абстрактно, а всякога - свързано с преценката на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени
в тяхната съвкупност, както и на общественото разбиране за справедливост на
даден етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от
съществуващата в страната икономическа конюнктура. Индиция за последните са и
лимитите на застрахователни покрития, които дори да нямат самостоятелно
значение по отношение на критерия за справедливост, следва да бъдат взети
предвид и обсъдени, за да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи
значение за приложението на чл. 52 от ЗЗД. Следователно, да бъде справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да
бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и
сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или
по-продължителен период от време.
Исковете за разликата над
сумата от по 5000лв. или общо над 10000лв. до пълния предявен размер от по 10000лв.
или общо до 20000лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани като завишени по размер както и поради това, че от събраните по
делото доказателства не се установи ищецът да е претърпял мозъчно сътресение в
резултат на ПТП, за което същият е претендирал заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Ответникът дължи заплащане и на законната лихва за забава върху горните
суми-главници от по 5000лв., считано от посочената в исковата молба дата на 14.12.2019г.,
на която ответникът е получил банковата сметка на ищеца, до окончателното
заплащане.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3 от КЗ. Считано от 14.12.2019г. същият е бил в забава за плащане на
дължимото обезщетение, поради което дължи законната лихва за забава върху
неговия размер.
Следва да се посочи, че доколкото в случая
искането на застрахователя към увреденото лице за представяне на допълнителни
документи не представлява искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 от КЗ –
с оглед изложените по-горе съображения във връзка с допустимостта на исковете
(а в същия смисъл и Решение No 167 от 30.01.2010г. по т.
д. No 2273/2018г. на ВКС, II т.о.), то и
забавата на застрахователя е настъпила именно на посочената от ищеца дата,
която предхожда подаване на исковата
молба на 02.01.2020г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по съществото на спора и с
оглед направеното искане от ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА и приложения договор за правна помощ от 11.07.2020г./л.161/
на адв. И., пълномощник на ищеца, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, платимо от ответника по делото, в размер на 830лв., определен
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.20004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на РС-Б. държавна такса в размер на 400лв., както да заплати и сумата от 150лв.
за направени разноски в производството
за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, заплатено от бюджета на съда.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от
720лв. за направените разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно приложения договор за правна помощ/л.94/ и списък за разноските /л.93/
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***“АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул. *** №87 да заплати на П.М.Г.
***, с ЕГН: ********** сумата-главница от 5000лв.
/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от П.М.Г., изразяващи се в болки, страдания,
стрес и дискомфорт от причинените му телесни увреждания, които са
лицево-челюстна травма, прорезни рани на лицето и обезобразяване на лицето, изразяващи се в разкъсно-контузна
рана на горната устна с дефект на кожата; разкъсно-контузна
рана на лявата вежда; разкъсно-контузна рана на крилата на
носа и множество контузии и охлузвания на лицето, които по своя медико-биологичен
характер по отделно и в съвкупност са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, които вреди са причинени вследствие на виновно
противоправно поведение, при условията на независимо съпричиняване от Т.В.Н.
като водач на лек автомобил марка “Фолксваген Голф“ с рег. № ***, за което е
признат за виновен с одобрено споразумение на ***г. по НОХД № ***г. по описа на
РС-Б., за който автомобил към датата ПТП на 12.05.2017г. в с.С., община Б., на първокласен път 1-1, в района на 188-ми
километър, има валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД *** АД с полица №***г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.12.2019г./датата на
предоставяне на банковата сметка/ до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ горния иск за разликата над 5000лв.
до пълния предявен размер на сумата от 10000лв./ десет хиляди лева/ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***“АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул. *** №87 да заплати на П.М.Г. ***, с ЕГН: ********** сумата-главница от 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от П.М.Г., изразяващи се в болки, страдания,
стрес и дискомфорт от причинените му телесни увреждания, които са
лицево-челюстна травма, прорезни рани на лицето и обезобразяване на лицето, изразяващи се в разкъсно-контузна
рана на горната устна с дефект на кожата; разкъсно-контузна
рана на лявата вежда; разкъсно-контузна рана на крилата на
носа и множество контузии и охлузвания на лицето, които по своя медико-биологичен
характер по отделно и в съвкупност са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, които вреди са причинени вследствие на виновно
противоправно поведение, при условията на независимо съпричиняване от М. Д.И.
като водач на лек автомобил марка“БМВ 320 И“ с рег. № ***, за което е признат
за виновен с одобрено споразумение на ***г. по НОХД № ***г. по описа на РС-Б.,
за който автомобил към датата ПТП на 12.05.2017г. в с.С., община Б., на първокласен път 1-1, в района на 188-ми
километър, има валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗД *** АД с полица № ***г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 14.12.2019г./датата на
предоставяне на банковата сметка/ до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ горния иск за разликата над
5000лв. до пълния предявен размер на сумата от 10000лв./ десет хиляди лева/
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата „***“АД с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., бул. *** №87 да заплати на адвокат В.И. ***
сумата от 830лв./осемстотин и
тридесет лева/ за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“АД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. *** №87 да заплати в полза на РС-Б.
държавна такса в размер на 400лв./четиристотин
лева/, както да заплати и сумата от 150лв./сто
и петдесет лева/ за направени разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице
от бюджета на съда, както
и държавна
такса от 5лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
П.М.Г.
***, с ЕГН: ********** ***“АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. *** №87 сумата от 720лв./седемстотин
и двадесет лева/ за направените разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./