НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 22.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 234 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от „Мого
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“, № 16А срещу Р.А.Р. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че между страните
по делото на 10.05.2018г. е сключен Договор за
финансов лизинг №AG0002493 със
задължително придобиване на собствеността. В изпълнение
на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от
Лизингополучателя лек автомобил от продавача Р.А.Р. (обратен лизинг) марка „Volkswagen"
модел „Passat", идентификационен номер на рама WVWZZZ3BZXE109840, peг. № *** и
е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен
приемо - предавателен протокол. Първоначалните разходи и договорената
първоначална вноска са прихванати срещу задължението за заплащане на продажна
цена със Споразумение за прихващане от 10.05.2020 г. Размерът на финансирането
е 2669 лева. Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни
вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър
стопанин.
Договорен е срок от 24 месеца,
изтичащ на 03.05.2020 г. съгласно приложения Погасителен план - неразделна част
от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на
39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 162,73 лева.
Лизингополучателят е преустановил
плащания по Договора, като последното постъпило частично плащане е от
27/07/2018 г., но е продължил да ползва лизинговия актив до 15.09.2018
г., на която дата след връчено изявление от Лизингодателя за разваляне на
Договора поради неизпълнение и лизинговият актив е върнат във владение на
собственика – Лизингодател, за което е
съставен Приемо - предавателен протокол между страните.
На основание чл. чл. 345 от ТЗ във
вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който
лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, той дължи заплащането на
договорените месечни вноски по погасителен план от трета (с падеж 03.08.2018
г.) до четвърта (с падеж 03.09.2018 г.) включително и пета частично (за период
от 04.09.2018 г. до 15.09.2018 г.) в общ размер от 401,12 лева, в това число
главница в размер на 201,63 лева и възнаградителна лихва в размер
на 199,49 лева.
На основание чл. 15.1 от приложимите
ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на трета и четвърта вноска е
начислена неустойка в размер на 2,59 лева към датата на прекратяване на
договора - за период от 03.08.2018 г. до 15.09.2018 г. Неустойката е начислена
както следва: за забава в плащането на трета вноска за периода от 03.08.2018 г.
до 15.09.2018 г. върху съответната част от главницата в размер 1,97 лева; за
забава в плащането на четвърта вноска за периода от 03.09.2018 г. до 15.09.2018
г. върху съответната част от главницата в размер 0,62 лева.
На основание чл.15.5 от приложимите
към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен
размер на договорената месечна вноска или общо 488,19 лева, дължима еднократно
към датата на прекратяване на Договора - 15.09.2018 г., формирана като сбор от
три месечни вноска, всяка една в размер на 162,73 лева.
На основание чл. 8.6. във вр. С чл.
8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на
Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователни премии
за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по полица
BG/03/1180001978244 на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп.
На основание чл. 14.4 във вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на
Лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на Лизинговия
актив. За целта, са ползвани услугите на трето лице - „Фиксед Асистантс"
ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между „Мого България"
ЕООД и „Фиксед Асистантс" ЕООД дължимото възнаграждение възлиза на 540
лева с ДДС, за което е издадена фактура № **********/24.09.2018 г..
Твърди се, че за горепосочените суми
ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, по което е издадена Заповед за
изпълнение връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
се предявява настоящия иск. Заявява се, че в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по погрешка е посочено, че сумата в размер на 134,55
лева е заплатена за местен данък като тя е заплатена като първа вноска по
застрахователна премия както правилно е посочено в исковата молба.
Иска се постановяване на решение, с което да се установи в отношенията
между страните, че ответникът по делото дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповедта по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 1585/2019г. на
ПРС, както и присъждане на разноски по исковото и заповедното производство и
адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност в случай, че съда
приеме, че подадения иск е недопустим по отношение на сумата в размер на 134.55
лева се иска осъждането на ответника за тази сума.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, в писмена молба поддържа иска и моли за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът не се явява и не се представлява.
Ответникът по иска, редовно уведомен
за висящността на производството и насроченото по делото съдебно заседание
/съобщението до ответника, с което му се дава право на отговор му е било
връчено чрез съпругата му на 15.06.2020г., а за насроченото заседание чрез
майка му на 24.08.2020г./, не е подал писмен отговор в предоставения му срок,
не се явява и представлява в първото съдебно заседание, и не е направил искане
за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът, взема предвид, че с връченото на
ответника съобщение на 15.06.2020г.,
ведно с препис от Определение № 434/20.05.2020г. и с
връчване на призовка за насрочено открито съдебно заседание на 24.08.2020г. ведно с определение № 674/05.08.2020г., са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание.
Съдът намира, че предявеният иск е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приобщените
доказателства - Договор за финансов лизинг № AG002493 от 10.05.2018 г.;
Приемо-предавателен протокол към договор за финансов лизинг № AG002493; Пълномощно за застраховане и
съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив; Декларация по чл. 4,
ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закон за мерките срещу изпирането на пари;
Споразумение за прихващане от 10.05.2018 г.; Погасителен план; СЕФ за
предоставяне на информация за потребителски кредити; Тарифа към общите условия;
Общи условия; Декларация-съгласие по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД; Уведомление за
прекратяване на Договор за лизинг № AG002493; Приемо-предавателен протокол от 15.09.2018 г.;
Договор от 29.05.2017 г.; Фактура № **********/24.09.2018 г.; Преводно
нареждане № 963В1О018218М74В; ч.гр.д. № 1585/2019 г. по описа на РС-Провадия.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и
следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло
като се признае за установено съществуването на вземанията на ищеца към
ответника по издадената заповед по чл.410 ГПК и като ответника бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 134,55 лева на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
представляваща заплатени от лизингодателя застрахователни премии.
Производството по отношение на
предявения установителен иск за сума в размер на 134,55 лева, представляваща
заплатени от лизингодателя застрахователни премии следа да бъде прекратено като
недопустимо, тъй като това вземане не е предмет на издадената заповед №
1001/04.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
С оглед уважаване на предявените
искове и направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени направените
по делото разноски. Според доказателствата за сторените от ищеца разноски, те
са следните - 31,33 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50.00 лв., 31.33 лева – държавна такса в
исковото производство и юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП определя на 100 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Провадия 50 лева по осъдителния иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД на основание чл.71, ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК
съществуването на вземането на „Мого България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“, № 16А към Р.А.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***, за
което е издадена Заповед № 1001/04.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1585/2019г. за
следните суми: в размер на 201,63 лв.
(двеста и един лева и шестдесети три стотинки) – падежирала непогасена
главница за лизингови вноски от 3-та до 4-та и 5-та частично по Договор за
финансов лизинг сключен на 11.05.2018 година между „Мого България“ ООД, ЕИК:
********* в качеството му на лизингодател и Р.А.Р., с ЕГН: ********** в качеството му на лизингополучател; в размер на 199,49 лв.(сто деветдесет и
девет лева и четиридесет и девет стотинки) представляваща падежирала
непогасена лихва за лизингови вноски от 3-та до 4-та вноска и 5-та частично; в размер на 2,59 лв.(два лева петдесет и
девет стотинки) представляваща задължение за заплащане на неустойка за
забава, дължима при неплащане на изискуеми лизингови вноски; в размер на 488,19 лева (четиристотин
осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки) представляваща задължение за неустойка за
прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя, дължима съгласно т.15.5
от Общите условия, в размер на последните три лизингови вноски с настъпил падеж
преди прекратяване на Договора; в размер на 540 лева/петстотин и четиридесет лева/ представляваща задължение за
възстановяване на направените от лизингодателя разноски във връзка с
възстановяване владението на лизинговия актив; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на настоящото заявление в съда – 01.11.2019 г., до окончателното погасяване на
дълга.
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо
производството по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК
за признаване на установено съществуването на вземането на „Мого България“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“, № 16А към Р.А.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, за сума в размер на 134,55 лева,
представляваща заплатени от лизингодателя застрахователни премии.
ОСЪЖДА
на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД Р.А.Р. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Мого България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“, № 16А сума в размер на 134,55 лева, представляваща
заплатени от лизингодателя застрахователни премии.
ОСЪЖДА, Р.А.Р.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Мого
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“, № 16А сума
в размер на 81,33 лева представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч.грд. 1585/2019г. на ПРС и в
размер на 131,33 лева разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА,
Р.А.Р. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Районен съд Провадия сума
в размер на 50 лева представляваща
държавна такса по предявения осъдителен иск, на основание чл.71, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………