РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Враца, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 16.02.2022 г. /шестнадесети февруари две хиляди и двадесет
и втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 610 по описа на АдмС – Враца за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на А.А.С. ***, чрез адв. К.К. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0938-001927/01.09.2018
г., издадена Началник група към ОДМВР – Плевен, Сектор „пътна полиция“, с която
му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват
съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения ИАА, тъй като
приложената ПАМ касае отнемането на СУМПС до решаването на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, а е връчена едва след като
наказанието вече е изтърпяно, поради което не може да породи правно действие. Въпросът
за отговорността е бил решен от компетентния съд, като се позовава на Присъда
от 21.01.2019 г. на РС - Плевен, постановена по НОХД № 2202/2018 г., влязла в
сила на 23.10.2019 г., едно от наказанията по която е „лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години“. Отговорността е била изцяло поета от
санкционираното лице и наложеното наказание е изтърпяно към датата 24.09.2021
г., когато му била връчена оспорената ЗППАМ. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на сторените в настоящото съдебно производство разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът, Началник
група към ОДМВР – Плевен, Сектор „ПП“ не се представлява в с.з. В съпроводително
писмо рег. № 316000-36151/15.10.2021 г., с което е изпратена административната
преписка в съда изразява становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата, като моли да бъде оставена без уважение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата, тъй като в настоящото производство се извършва проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК,
а доводите, че АО не е върнал СУМПС след изтичане на посочените срокове са
извън предмета на настоящото дело. Отправя искане за отхвърляне на жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 01.09.2018 г. на
жалбоподателя е съставен АУАН № АА 104105 от мл. автоконтрольор към ОДМВР –
Плевен затова, че на същата дата, около 09.00 ч. в гр. Плевен по ул. „Д.К.“, кръстовището
с бул. „Д.П.“, движейки се в посока жп гара, управлява л.а. Ауди А4, след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, като изпробван с техническо
средство Дрегер Дръг тест 5000, уредът отчел положителна проба за метамфетамин.
Издаден е талон за медицинско изследване № 0001127. Констатираното в АУАН е
прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
На същата дата – 01.09.2018
г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0938-001927 от Началник група към ОДМВР
– Плевен, Сектор „пътна полиция“, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на СУМПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Към преписката е
приложен препис от Присъда № 4 от 21.01.2019 г., влязла в сила 23.10.2019 г. по
НОХД № 2202/2019 по описа на РС – Плевен, с която на жалбоподателя е определено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице-адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване
съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая
по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен, чиято компетентност е установена от
т.1.2 на приложената по делото заповед №31оз-27/03.01.2018 г. на Директора на
ОДМВР – Плевен, а последната заповед съгласно отбелязването в нея е издадена
въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, с оглед на което не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Принудителните административни
мерки, като вид административна принуда засягат в негативна степен правата и
интересите на адресатите си, но не са санкция и за тях не важат правилата по
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. ПАМ се прилагат с индивидуален административен
акт, носещ характеристиките по чл. 21, ал. 1 от АПК и описанието в заповедта
следва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което в случая е
сторено.
В акта се съдържа
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност
на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС след употреба на наркотично
вещество – метамфетамин. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е
достатъчно установяване на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от същия закон,
въвеждащ забрана за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Изложените мотиви в оспорения акт са достатъчни, за да може
жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване
на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката
законът не изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което
тя е приложена.
Изложеното налага
извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е издадена
и в съответствие с материалния закон и не е налице отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК. С нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено
временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози (в настоящата хипотеза),
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В случая
административният орган правилно е приел, че са налице посочените по-горе
предпоставки на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото се
установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващия е управлявал МПС
след употреба на наркотично вещество, като техническото средство е отчело
положителен резултат на метамфетамин. Цитираната разпоредба е императивна и при
наличие на основанията изчерпателно изброени в нея, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на
преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на
административнонаказателното или наказателното производство, т.е. независимо
дали и как нарушението ще бъде санкционирано, органът е длъжен да приложи ПАМ
„Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца“.
Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че
процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и
едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към
прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по
смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на нарушението, срокът на мярката е определен в закона и се
прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на
водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. Въпросът за отговорността на водача, с оглед на това
извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН , се решава в друго
производство.
В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер.
Тя се прилага без оглед на вината, а
чрез нея се реализира диспозицията на
правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на
приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса
за отговорността на водача на МПС”, но за не повече от предвидения в
разпоредбата срок и следователно има временен характер. Целта на прилагане на
превантивната принудителната административна мярка е да обезпечи
безпрепятственото и законосъобразно развитие на
административнонаказателния/наказателния процес, в който именно ще се реши
въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно
нарушение/престъпление, при което му се наложи следващата се санкция.
Настоящият състав на съда намира, че е спазена и процедурата във връзка с
издаване на оспорената заповед. Действително в административната преписка липсват доказателства за уведомяване
на жалбоподателя по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по
прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че
спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът
не констатира да са допуснати нарушения
на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на
административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено
нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени
по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита
срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален административен
акт се явява законосъобразен и правилен.
Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата
и преустановяване на административните
нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно
приложената мярка - осуетяване на евентуално противоправно поведение чрез
осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението.
Възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е незаконосъобразна
поради факта, че въпросът за отговорността му е решен с влязла в сила Присъда от 21.01.2019 г. на
РС - Плевен, постановена по НОХД № 2202/2018 г., по която
наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години“ към датата на връчване на ПАМ – 24.09.2021 г. вече е изтърпяно е
неоснователно.
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, действието
на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е "до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца".
Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "Лишаване от право да се управлява
МПС тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Съгласно чл.
20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, основанията за отнемане на СУМПС са - влезли в сила НП,
решения или присъди, с които е наложено наказание "Лишаване от право да се
управлява МПС", наложена ПАМ за временно отнемане на свидетелството за
управление на ПМС, съставен АУАН в предвидените от закона случаи, респективно
основанията за връщане на отнетите свидетелства са регламентирани в чл. 24 от Наредбата,
като едно от тях е изминаване на 18-месечен срок от отнемането на
свидетелството от водач, за който е установено, че е управлявал МПС след употреба
на наркотично вещество - до решаване на въпроса за отговорността му.
Съвместното тълкуване на посочените по-горе разпоредби води до извода, че
СУМПС фактически се изземва при установяване на нарушението, превантивно, на
основание на наложената ПАМ, до влизане в сила на издаденото НП, присъда,
споразумение, но за не повече от 18 месеца, като след влизане в сила на
НП/присъда, споразумение, отнемането на свидетелството продължава във връзка с
изпълнението вече на наложеното наказание
- лишаване от право на правоуправление. Крайният момент, до който
отнемането може да продължи по аргумент от разпоредбите на чл. 24 от Наредбата
е изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че НП/присъда/споразумение
влезе в сила в рамките на 18-месечния срок от отнемането или изтичането на
18-месечния срок от отнемането, ако в рамките на този срок
НП/присъда/споразумение не влезе в сила. Следователно, под израза "до
решаване на въпроса за отговорността му", употребен в чл. 171, ал.
1, т. 1, б."б" от ЗДвП законодателят е имал предвид до влизане в сила
на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила
съдебно решение, или влизане в сила на присъда/споразумение, или изтичане на
срока на наложено с присъда/споразумение наказание „лишаване от правоуправление“.
Установено е, че в конкретния случай е налице присъда, по силата на която Алекси А.С. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от 01.09.2018
год., с оглед на което ПАМ следва да се
счита за отпаднала на датата на настъпването прекратителното условие, с което е
обвързано действието й, а именно изтичането на този 3-годишния срок.
Обстоятелството, че
ЗППАМ е връчена на 24.09.2021 г. не означава, че от тази дата отново започва
действието ѝ. Решаването на въпроса за отговорността на водача в
административнонаказателно/наказателно производство с влязъл в сила акт не
прави издадената заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна, а само е
основание за отпадане на наложената принудителна мярка.
Възражението на оспорващия, че административният орган не е върнал СУМПС
след изтичане на 3-годишния срок, е извън предмета на настоящото производство.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е неоснователна и такива не му се дължат.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.С.
***, против ЗППАМ № 18-0938-001927/01.09.2018 г., издадена Началник група към
ОДМВР – Плевен, Сектор „пътна полиция, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т.
1 б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: