№ 2392
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20231110214763 по описа за 2023 година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установява следното:
Производството се развива по реда на Глава Десета от Дял Трети на
АПК, като се оспорва пред районен съд индивидуален административен
акт (ИАА), обективиран в Заповед за задържане с рег. № 225зз-1170/07.10.2023г.,
издадена от Б. Н. Б.. Заемащ длъжност старши полицай в 01 РПУ – СДВР.
В жалбата се посочва, че заповедта страда от пороци, свързани с нейната
форма и реквизити, и най-вече с липсата на посочено основание за задържане на
конкретното лице. В писменото становище, представено по делото, адв. А. И.
поддържа така внесената жалба в пространно изложени писмени съображения с
доводи за опорочаване на формата и на съдопроизводствените правила за издаване
на конкретния акт.
В писмените съображения процесуалният представител на ответника по
жалбата счита, че жалбата е неоснователна, а оспореният административен акт не
страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност и отмяна.
В рамките на производството по оспорване на ИАА съдебният състав следва
да провери налице ли са основанията за оспорване на административен акт,
посочени в чл.146, т.1 – т.5 от АПК, а от тях с аргумент a contrario се извеждат и
онези условия, при наличието на които административният акт се явява
законосъобразен.
По делото се установява, че служителят на 01 РПУ – СДВР Б. Б. е издал
заповед, с която е задържал на осн. чл.72, ал.1, т.1 от Закона за МВР
жалбоподателят М. Ц. И.. Служителят, който е издал акта, е старши полицай във
1
въпросното полицейско управление, като по делото са налице доказателствени
източници, от които може да бъде направен извод, че ответникът по жалбата като
полицейски орган има компетентност да издаде оспорения индивидуален
административен акт. Съгласно чл.72 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лица в определени точно определени хипотези, като полицейските
органи – съответни служители на МВР, на които е възложена такава
компетентност. От това следва, че няма основания да се приеме, че ответникът по
жалбата се явява некомпетентно длъжностно лице, което да не е могло да издава
такъв акт.
На второ място, следва да бъде проверено дали е спазена установената
форма с реквизити за издаване на оспорения ИАА. В тази връзка съгласно
законовата разпоредба на чл.74 от ЗМВР заповедите по чл.72 от с. з. са в писмена
форма с точно определени реквизити и съдържание.
В нормата на чл.74, ал.2 от Закона за МВР е посочено, че процесният
административен акт следва да съдържа данни за името, длъжността и
местоработата на издателя на заповедта; данни, които индивидуализарат
задържаното лице – три имена, ЕГН, адрес; дата и час на задържане и
съответните ограничения в придвижването на лицето и останалите му права ,
както и данните по чл.74, ал.2, т.6 от ЗМВР.
В жалбата се релевира довод, че липсват основания за задържане. В
заповедта, която е предмет на настоящия спор, се съдържат данни, че М. Ц. И. се
задържа на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР (данни за извършило престъпление лице)
за притежание на наркотични вещества по чл.354а от НК, т. е. полицейският
орган се е позовал на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно
възможността полицейски орган да задържи лице, за което има данни, че е
извършило престъпление и е посочил издаващият заповедта какво престъпление
се визира. Няма задължения издаващият индивидуален административен акт
орган да опише цялостна правна квалификация на посоченото престъпление с
всички негови обективни и субективни елементи, а е достатъчно да отрази в
заповедта най-важните характеристики на престъплението, поради което
задържа даденото лице и в конкретния случай издателят на заповедта (ответник
по жалбата) е посочил, че става дума за притежание на наркотични вещества ,
което съдът приема за напълно достатъчно задържаното лице да разбере
причината за задържането си.
Фактическата обстановка, установена по водената полицейска преписка и
воденото след това досъдебно производство сочи, че на 07.10.2023г. полицейски
служители при 01 РПУ – СДВР, които са изпълнявали служебните си задължения
в гр. София, забелязват две лица от мъжки пол и едно от женски в района на
кръстовището на ул. „Граф Игнатиев” и ул. „Солунска”, със странно поведение.
Сред полицейските служители е бил и издателят на заповедта – Б. Б.. Трите лица
са спрени за полицейска проверка и са установени като самоличност – А.Д.М.
(род. на *******г.), М. Ц. И. (род. на ****г.) и П.Р.Р. (род. на *****.).
Полицейските служители са попитали трите лица дали имат в себе си някакви
забранени от закона вещества и всяко от трите лица посочило, че притежава
полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество.
2
За процесното (настоящо) дело за съда са релевантни фактите относно
жалбоподателя М. Ц. И., който е предал с протокол за доброволно предаване две
полиетиленови пликчета с прахообразно вещество и жълт контейнер, които са
запечатани със съответен картон сер. А № 0552897 и силиконов печат № 107
НЕКД-СДВР. Изготвена е експертна справка № 2837-х/2023, която се намира на
л.60 от съд. дело, и в нея е посочено, че въпросните два предмета, които са
предадени от жалбоподателя, а именно: полиетиленови пликчета с условни имена
обект № 1 и № 2, и жълт пластмасов контейнер (обект № 3), съдържат наркотично
вещество – кокаин, като при тези данни следва да се приеме, че полицейският
служител Б. Б., издал оспорваната заповед за задържане, е притежавал
обосновани данни, от които да заключи, че лицата, вкл. и жалбоподателят,
притежават вещества, чието притежание е забранено от закона и да квалифицира
действията им като престъпление, което означава, че в оспорената жалба за
задържане основанията за задържане почиват на реално осъществени факти ,
обосновани с материалите по преписката, от което следва, че няма нарушение
на установената форма и реквизити на оспорения индивидуален
административен акт.
Според съдебният състав липсват и нарушения със съществен характер на
административнопроизводствените правила, доколкото тази заповед е издадена
в писмена форма, с нужното съдържание и реквизити, на съответната бланка,
съдържаща всички реквизити, посочени в чл.74 от ЗВМР, връчена е надлежно на
лицето М. Ц. И., вкл. му е дадена възможност да я оспори по съдебен ред, което е
станало в случая, т. е. няма нарушения на процесуалните правила при издаването
на тази заповед.
Четвърто, съдебният състав не открива и противоречия между издаденият
административен акт и материално-правните разпоредби, които дават
основания за нейното издаване. Полицейският служител, който е издал заповедта,
е преценил, че веществата, които жалбоподателят притежава, са забранени от
закона, и е предприел единствено възможното действие в конкретния случай, а
именно: да бъде задържан в полицейското управление, където веществата да
бъдат предадени по надлежен ред с протокол за доброволно предаване и да бъдат
подложени на първоначални експертни изследвания, които са потвърдили
съмненията на полицейския служител, че става дума за наркотично
вещество (кокаин), а материалният закон – Законът за МВР, дава възможност на
органа, при наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице
(притежание на наркотици), да го задържи за срок до 24 часа.
Несъответствие с целта на закона не е налична в конкретния случай,
доколкото целта на Закона за МВР и на разпоредбата на чл.72 от цит. з., е
временно да бъдат ограничени определени права на българските граждани при
наличие на строго формални и точно изброени в закона основания за задържане
на даденото лице. Органът, издал тази заповед, не се е отклонил от изводимите от
разпоредбите на чл.72 и чл.74 от Закона за МВР, от което следва, че целта на
закона е изпълнена.
Цитираните в жалбата решения на Европейския съд по правата на
човека (ЕСПЧ) нямат приложение в конкретиката на казуса, т. к. лицето не
3
оспорва и не е оспорило в съответен срок фактическото си задържане под
стража, за да е налице възможност за произнасяне от първата инстанция по реда
на чл.5, § 4 от ЕКПЧОС и чл.64 от НПК.
За пълнота на изложението следва да се прецени, че извършеното
оспорване истинността на протокола за доброволно предаване с писмената
молба от 12.12.2023г. следва да се прецени за неоснователно, като в тази насока
следва да бъде отхвърлено оспорването по реда на ГПК на истинността на
документ по чл.193, ал.1 от ГПК, приложима и в административния процес
(чл.144 от АПК), вкл. и като съдържание, така и авторството на съответния
документ. В конкретния случай на оспорването, заключението на съдебно-
графическата експертиза по делото категорично сочи, че в протокола за
доброволно предаване подписът в графа „Предал” е положен от жалб. М. Ц. И.,
както и ръкописният текст в графата относно „предадените предмети и книжа” е
изписан от жалб. М. Ц. И., от което следва, че нито авторството е оспорено
успешно пред съда, нито съдържанието на въпросния документ, доколкото в
останалата част документът е изписан от Н.М. – полицейски служител, вкл.
същият го е подписал в частта относно „приел” съответните предмет, които са
предадени от жалбоподателя. При неуспешно оспорване по чл.193, ал.1 от ГПК
следва да се приеме, че документът е истински и не страда от пороците, каквито
се е опитал да докаже, че са налице, жалбоподателят.
Няма отношение към предмета по настоящото дело произнасянето на СРП с
постановление от 13.10.2023г., в което е прието, че въпросното деяние на жалб. М.
Ц. И. покрива белезите на чл.9, ал.2 от НК, доколкото стойността на
притежаваното от И. наркотично вещество (кокаин) от 0,21 грама е на стойност
84.00 лева. Настоящият съдебен състав не счита за нужно да коментира акта на
прокурора, но намира за нужно да отбележи, че полицията и съответният
прокурор не са изследвали каква е чистотата на наркотичното вещество в пробите
и дали не става дума за наркотик с по-висока стойност от гледна точка
съдържанието на неговия активен компонент, но произнасянето на прокурора
няма значение за настоящото производство, защото полицейският служител, към
датата на издаване заповедта за задържане, е имал данни, че тези вещества са
наркотични и са забранени за притежание от НК, като задържаното лице ги
носело в себе си, като ги предало с протокола за доброволно предаване.
При липса на което и е да било основание за оспорване по чл.146, т.1 – т.5
от АПК, жалбата следва да се отхвърли , а претенцията за присъждане на
разноски на жалбоподателя също следва да се отхвърли при този изход на
делото, като жалб. М. Ц. И. следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка
на СДВР разноските за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът
по жалбата е бил защитаван от юрисконсулт, като се присъди на осн. чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ (НЗПП) сумата в размер на 100.00 (сто) лева.
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№ 289713/17.10.2023г. (опис на СРС),
подадена от М. Ц. И. (чрез пълномощник) срещу Заповед за задържане рег.
№ 225зз-1170/07.10.2023г., издадена от Б. Н. Б., заемащ длъжност „старши
полицай” в 01 РПУ – СДВР, с която на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил
задържан за срок от 24 часа жалбоподателят.
ОСЪЖДА М. Ц. И. ДА ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на Столичната
дирекция на вътрешните работи сумата от 100.00 (сто) лева за възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да се оспорва в 14-дневен срок по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд – София-град, който срок за жалбоподателя и
за ответника по жалбата тече от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5