№ 19203
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110125809 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от Л. В. С., ЕГН ********** в
качеството му на заемател по договор за потребителски кредит № ***** срещу
„*****“ АД, ЕИК ***** конститутивен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.
1 ЗЗД за установяване нищожност на неустоечна клауза - чл. 12 от договор за
потребителски кредит № *****, поради противоречие със закона, под
евентуалност поради нарушаване на добрите нрави.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за потребителски
кредит № *****, с което му е предоставена в заем сумата от 1000 лв. Излага
становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит. Сочи се, че
в чл. 12, ал. 1 от договора е било уговорено между страните кредитът да бъде
обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия. Релевират се доводи, че
съгласно чл. 12, ал. 4 от договора в случай на неизпълнение на задължението
по чл. 12, ал. 1 заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на
1194,36 лв. Обосновава се, че процесната клауза противоречи на закона и на
добрите нрави. Ищецът счита, че клаузата е нищожна. Излага подробни
твърдения за твърдяната нищожност на процесната клауза. Претендира
разноски.
1
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв
от ответника. Искът се оспорва като неоснователен и се излагат подробни
твърдения за валидността на договора за заем и клаузата за неустойка.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявеният иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на
валидна неустоечна клауза.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства по делото: че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № *****, с което на ищеца от
ответника е предоставена в заем сумата от 1000 лв., както и че в чл. 12, ал. 1 от
договора е било уговорено между страните кредитът да бъде обезпечен с
гарант и съгласно чл. 27 от договора в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 12, ал. 1 заемателят дължи на заемодателят неустойка в
размер на 1194,36 лв.
Съдът намира, че уговорената в чл. 4 от договора неустойка в размер на
300 лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие със закона.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на
заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 12 от договора
въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при
неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на
получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне
на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката е в размер по-
голям от отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че
2
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при
договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка
ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от
неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това
неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и
противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и
да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната
лихва. Предвидената в договора сума за неустойка обаче би го обогатила
неоснователно и е недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, като
противоречаща на закона.
Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Поради
3
изложеното искът за обявяване на клаузата за нищожна е основателен и следва
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 80 лв. за платена държавна такса.
Съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение на адв. Е.
Г. И.-М. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл. 80 ГПК в размер на 360 лв. с ДДС, поради липса на
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
предявен от Л. В. С., ЕГН ********** срещу „*****“ АД, ЕИК *****
нищожност на неустоечна клауза - чл. 12 от договор за потребителски кредит
№ *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „*****“ АД,
ЕИК ***** да заплати на адв. Е. Г. И.-М. сумата в размер на 360 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ и
съдействие с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4