РЕШЕНИЕ
№ 162/
10.05.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 156
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1323/10.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 3279/ 2018г. по описа на Пернишкия районен съд е признато
за установено по предявените от
„Сиесайеф“ АД, гр. София срещу „Европейски политехнически университет“, гр. Перник,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, че „Европейски политехнически университет“ дължи на „Сиесайеф“ АД
сумата от 20 833,34 лв., представляваща непогасена главница по Договор за заем
от 05.05.2011 г. и допълнителни споразумения към него от 25.11.2011г., от
18.07.2012г. и от 01.11.2016г., включваща сумата от 10 416,67 лв.,
представляваща неизплатена главница от погасителната вноска за месец януари
В установения от закона срок „Сиесайеф“
АД, гр. София е обжалвало решението в частта му, с която исковата претенция е
отхвърлена, като моли същото да бъде отменено и искът да бъде уважен.
„Европейски политехнически
университет”, гр. Перник изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че между страните по делото е имало сключен договор за заем, като
ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заетата сума и е уважил
претенцията относно главницата. В тази му част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Предмет на обжалване е решението в
отхвърлителната му част относно претенцията за лихви, като съдът е приел, че
същата е неоснователна, защото липсват доказателства за изпадане на ответника в
забава.
Обжалваното решение е валидно.
По допустимостта :
В исковата молба е посочено, че между
страните е имало сключен договор за заем, като е постигнато съгласие
заемополучателят да заплаща възнаграждение на заемодателя под формата на лихва
върху заемната сума в размер на 7 %. С допълнителни споразумения са уговаряни
начини на погасяване на задължението по договора, като е изменяван размерът на
уговорената лихва.
Поискано е съдът да признае за
установено, че ответникът дължи общо 24 743,27 лв., от които
10 416,67 лв., неизплатена главница от погасителната вноска за месец
януари
С определението си по чл. 140 ГПК,
съдът е приел, че предявен иск за заплащане на договорна лихва върху главницата
за месец януари 2018г. в размер на 1 977,08 лв. за периода от 09.05.2011г.
до 31.01.2018г. и договорна лихва върху главницата за месец февруари 2018г. в
размер на 1 932,85 лв. за периода 09.05.2011г. до 28.02.2018г.
Със същото определение са дадени
указания на ищеца да посочи претендира ли наред със сумата за главница в общ
размер на 24 743,27 лв., законна лихва за забава върху същата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С молба от 28.09.2018г. ищецът е
уточнил, че претенцията му включва и законна лихва за забава върху главницата в
общ размер на 24 743,27 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
В съдебно заседание пълномощникът на
ищеца е направил изявление, че поддържа исковата молба и уточнението към нея,
както и че претенциите за лихви касаят лихви за забава. Съдът, съобразявайки
становището на ищеца, е обявил проекта за доклад за окончателен с уточнението,
че се претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С решението по делото районният съд е
приел, че искът е за установяване дължимост на лихва за забава върху главницата
за месец януари 2018г. в размер на 1 977,08 лв. за периода от 09.05.2011г.
до 31.01.2018г. и лихва за забава върху главницата за месец февруари 2018г. в
размер на 1 932,85 лв. за периода 09.05.2011г. до 28.02.2018г., като изрично
е посочил, че в този смисъл са твърденията на пълномощника на ищеца в съдебно
заседание.
Въз основа на горното, въззивният съд
намира, че следва извод, че съдът е бил сезиран с иск относно уговорената в
чл.5 от договора лихва, но не и с такава за забава. Твърдения за дължимост на
мораторна лихва не са изложени в исковата молба, нито в хода на производството.
Извод за противното не може да се
направи и от направеното изявление от пълномощника на ищеца в съдебно заседание,
че претенциите за лихви касаят лихви за забава. Същото, преценено в контекста
на заявеното, че се поддържа искът и конкретизацията към него, не може да се
приравни на такова за изменение на иска по реда на 214 ГПК. Не се касае и за
отстраняване нередовност на искова молба.Указания в тази насока не са давани, а
единствената неяснота за съда е била дали се претендира законна лихва върху главницата
в общ размер от 24 743,27 лв. и в тази връзка щцовата страна ясно и
безпротиворечиво е конкретизирала, че претенцията включва и законна лихва за
забава върху посочената сума.
Предметът на делото и обемът на
търсената защита, се определят от страните, което следва от разпоредбата на
чл.6, ал.2 ГПК и след като се претендира установяване дължимост на лихва по
чл.5 от договора, то и съдът дължи произнасяне именно по тази претенция, а не
по незаявена такава по чл.86 ЗЗД.
Във връзка с горното, съдът намира,
че с решението в обжалваната му, част, районният съд се е произнесъл по
непредявен иск, предвид на което и на основание чл. 270, ал.3, предл. последно ГПК, същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на ПРС за произнасяне по
предявения иск.
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1323/10.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 3279/ 2018г. по описа на Пернишкия районен съд В
ЧАСТТА му, с която са отхвърлени предявените от „Сиесайеф“ АД, гр. София, срещу
„Европейски политехнически университет“, гр. Перник, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че „Европейски политехнически университет“ дължи на „Сиесайеф“ АД
сумата от 1 977,08 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
месец януари, дължима за периода от 09.05.2011 г. до 31.01.2018 г. и сумата от
1 932,85 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за месец
февруари, дължима за периода от 09.05.2011 г. до 28.02.2018 г.
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен
съд, друг състав, за произнасяне по предявения иск.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.