О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
803 Година
2017, 05 май гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на пети
май година две хиляди и
седемнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.МАРТИН
БАЕВ
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 937 описа за 2016 година
С
разпореждане № 3748 от 30.06.2016 г., исковата молба на “Профилактика, рехабилитация
и отдих” ЕАД, гр.София, против „Булгарконтрола” ЕООД, е оставeна
без движение pа конкретизиране от ищеца на претендирания недвижим имот,
като го опише с характеристиките му (идентификатори) съобразно одобрената
кадастрална карта на гр.Приморско.
В
предоставения му срок, ищецът е представил Молба-уточнение (вх.№
10907/07.07.2016 г.), с която е заявил, че претендираният с исковата молба
недвижим имот е: недвижим имот (земя и сгради), находящ се в землището на гр.Приморско,
съставляващ терен, предназначен за „Спортно-оздравителен комплекс „Черноморка“
с площ около 36 дка, при граници по документ за собственост - АДС № 1327 от
16.11.1994 г.***; от запад - улица; от север - улица и от юг гора, който терен
включва 33 бр.поземлени имота, съобразно одобрената със Заповед на Изп.директор
на АГКК РД-18-106/09.12.2008 г., и влязла в сила на 10.03.2009 г., кадастрална
карта на гр.Приморско, с подробно посочени идентификатори. В същата
молба-уточнение, ищецът е конкретизирал спорния предмет, както следва:
Претендираният
с исковата молба недвижим имот е: недвижим имот (земя и сгради), находящ се в
землището на град Приморско, съставляващ терен, предназначен за
„Спортно-оздравителен комплекс „Черноморка“ с площ около 36 дка, при граници по
документ за собственост - АДС № 1327 от 16.11.1994 г.***; от запад - улица; от
север - улица и от юг гора, включва следните поземлени имоти съобразно
одобрената със Заповед на Изп.директор на АГКК РД-18-106/09.12.2008 г., влязла
в сила на 10.03.2009 г., кадастрална карта на гр.Приморско:
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.302;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.303;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.304;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.305;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.312 и находища се в имота сграда с идентификатор
58356.503.312.1, със застроена площ: 23 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
складова база, склад;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.313;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.314 и принадлежащи към имота сграда с
идентификатор 58356.503.314.2, със застроена площ 339 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, и
сграда с идентификатор 58356.503.314.1, със застроена площ 291 кв.м, брой
етажи: 1, предназначение - сграда за битови услуги;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.316 и принадлежаща към имота сграда с
идентификатор 58356.503.316.1, със застроена площ 113 кв.м., брой етажи: 1
предназначение: складова база, склад;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.317;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.319;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.323;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.324;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.325;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.326, и находящи се в имота сграда с
идентификатор 58356.503.326.1, със застроена площ 489 кв.м., брой етажи: 4,
предназначение: курортна туристическа сграда, сграда с идентификатор
58356.503.326.2, със застроена площ 495 кв.м., брой етажи: 4, предназначение:
курортна, туристическа сграда, сграда с идентификатор 58356.503.326.3 със
застроена площ: 502 кв.м., брой етажи: 4, предназначение: курортна,
туристическа сграда, сграда с идентификатор 58356.503.326.4, със застроена
площ: 121 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: курортна, туристическа сграда,
сграда с идентификатор 58356.503.326.6, със застроена площ: 176 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: курортна, туристическа сграда и принадлежаща към имота
сграда с идентификатор 58356.503.326.10, със застроена площ 169 кв.м брои
етажи: 1, предназначение: курортна, туристическа сграда;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.332;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.333;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.334;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.335;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.447;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.448;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.449;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.450;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.322;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.306;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.315;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.311;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.327;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.328;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.318;
Поземлен
имот с идентификатор:58356.503.346;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.329;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.330;
Поземлен
имот с идентификатор 58356.503.331 и находящи се в имота сгради с идентификатор
58356.503.331.1, със застроена площ 1172 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
сграда за обществено хранене и сграда с идентификатор 58356.503.331.2, със
застроена площ 193 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: складова база, склад.
С
няколко становища, въззивникът-ответник „Булгарконтрола” ЕООД заявява, че
според него ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, тъй като
при така посочените от него поземлени имоти и построени в тях сгради, при
претендирани в исковата молба „имот с площ от 36 дка, находящ се на юг от кв.10
по плана на гр.Приморско, обл Бургаска, извън регулация, при граници по АДС №
1327/ 16.11.1994 г. от изток, запад, север - улица, юг - гора, върху който имот
са построени три пет етажни блока с 554 легла и обслужващи помещения -
кухня, столова, гараж, склад и пералня, а именно: Блок № 1 със застроена площ
от 651 кв.м. на 5 етажа, масивна конструкция, построен 1968 г.; Блок № 2 със
застроена площ от 651 кв.м. на 5 етажа, масивна конструкция, построен 1968 г.;
Блок № 3 със застроена площ от 605 кв.м. на 5 етажа, масивна конструкция,
построен 1968 г.; Кухня и столова със застроена площ от 1200 кв.м. на 2 етажа,
масивна конструкция, построени 1968 г.; Гараж със застроена площ от 100 кв.м.
на 1 етаж, полумасивна конструкция, построен 1984 г.; Склад и пералня със
застроена площ от 540 кв.м. на 2 етажа, полумасивна конструкция, построени 1982
г.“, и след уточнението на исковата молба с молба от 19.02.2009 г. – „12 бр.
поземлени имота с изброени номера по кадастралния план от 1999 г.“, в представената
пред въззивната инстанция молба-уточнение, се твърди, че имотът съответства на
33 бр.поземлени имота, без да се посочват старите номера на имотите по
предходния кадастрален план, претендира се площ от 45 708 кв.м. -
по-голяма от първоначално претендираната с исковата молба площ – 36 дка, както
и 12 сгради, при претендирани в исковата молба 6 сгради. Твърди се, че по този
начин недопустимо се разширява предмета на спора, като се включват обекти,
които не са били предмет на първоначалната искова претенция. На второ място се
твърди, че ищецът претендира сгради, нанесени на кадастралната карта, но не
съществуващи на място, както и че част от сградите, посочени от ищеца в
молбата-уточнение, сътв.претендирани от него, са записани като собственост на
трети лица.
След
връчване на подадените от въззивника-ответник становища на ищеца на
“Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, в предоставения му срок ищецът е
депозирал становище /вх.№ 5519/18.04.2017 г./, в което излага съображения по
заявените от ответника твърдения за нередовност на исковата молба, както и
искания – за спиране на делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
спора по гр.д.1141/2016 г. по описа на БРС, както и искания по доказателствата.
Оспорва
се твърдението, че през 1994 г. ищецът е прехвърлил част от имотите на трето
физическо лице. Сочи се, че това твърдение е невярно дори само поради
обстоятелството, че самото ищцово дружество е учредено в по-късен момент от
твърдяната продажба.
Оспорва
се твърдението на ответника, че с направеното от ищеца с Молба-уточнение вх.№
10907/07.07.2016 г. уточнение на имотите, по недопустим начин разширява спорния
предмет както по отношение на претендираните имоти /в още около 10 дка/, така и
по отношение на претендираните сгради /които се увеличават на 12 бр. от
първоначално претендираните в исковата молба 6 сгради/. Твърди се, че
първоначално спорният предмет е бил индивидуализиран съобразно АДС № 1327/1994
г., а молбата – уточнение е съобразена с данните от одобрената кадастрална
карта. В тази връзка се твърди, че границите на имота по АДС № 1327/1994 г. не
съвпадат с границите на обособените върху същия терен УПИ по кадастралната
карта, поради което е налице разминаване в площта. По отношение на
разминаването в броя на сградите, по-точно – в несъответствието между броя и
вида на сградите описани в исковата молба и тези – в молбата-уточнение, се
твърди, че това отново е резултат от кадастралното заснемане и отразяване на
съществуващите върху терена сгради с отделни идентификатори, както и отразяване
с отделен идентификатор на части от сгради.
И
в двата случая се твърди, че окончателното конкретизиране на претендираните
имоти ищецът ще може да направи след назначаване на съдебно-техническа
експертиза, каквото искане е направено с молбата-уточнение от 07.07.2016 г.
С
изложените съображения се оспорва и искането на ответника служебно да се изиска
от СГКК да представи комбинирана скица, отразяваща границите на регулационен
план от 1962 г. и последващите изменения, съотв.границите от регулационен план
от 1999 г. и последващите изменения, и настоящото фактическо положение на
имотите с описаните идентификатори.
Оспорва
се на следващо място възражението на ответника, че все още не е отстранена
нередовността на исковата молба по отношение на заявеното от ищеца придобивно
основание, поради противоречиви твърдения на ищеца в различните му молби.
В
тази връзка се сочи, че в Молбата-уточнение от 07.07.2016 г., ищецът е заявил
две алтернативни, при условия на евентуалност, основания за придобиване правото
от Държавата, което е предоставено на НОИ, чрез прехвърлянето му на основание §
5 от ПРЗ на ЗФОО /отм./, а „ПРО“ ЕАД е придобил собствеността върху имота с
внасянето му като непарична вноска от НОИ. Сочи се, че в 6.4 от Молбата-уточнение
ищецът е посочил при евентуалност двете основания, на които се позовава – ако
се приеме, че имотът е бил одържавен от 50-те години на 20 век и е бил
стопанисван от ДФ „Социален отдих“ – имотът е придобит от праводателя на ищеца
/НОИ/ на основание § 5, ал.2 от ПРЗ на ЗФОО /отм./, а ако се приеме, че имотът
е бил на БПС, то той е придобит от праводателя на ищеца /НОИ/ на основание § 5,
ал.1 от ПРЗ на ЗФОО /отм./. В подкрепа на твърденията си, ищецът сочи и прилага
писмени доказателства, подробно описани в становището.
Оспорва
се твърдението на ответника за нередовност на исковата молба поради установено
владение на имота от трети лица. Твърди се, че дори да е лице такова владение,
то няма отношение към редовността на исковата молба.
По
отношение на изявлението /в молбата на ответника от 31.03.2017 г./, че
собственик на имота е трето лице – „ХК Черноморец - БС“ ЕАД Бургас, което лице
е било привлечено като втори ответник по делото, а впоследствие производството
по отношение на него е било прекратено, се сочи, че това отново не е основание
за нередовност на исковата молба, или за недопустимост на иска, тъй като
апортирането на имота от ответника „Булгарконтрола“ ЕООД в капитала на „ХК
Черноморец - БС“ ЕАД Бургас е извършено след предявяване на иска, поради което,
на основание чл.121, ал.1 от ГПК /отм./, делото продължава между първоначалните
страни. Твърди се, че това апортиране е недобросъвестен опит на ответника, след
завеждането на иска против него, да запази имота, прехвърляйки го на дружество,
на което е едноличен собственик на капитала. Отделно от това се сочи, че
вписването на исковата молба по чл.114, б.“а“ от ЗС има само оповестително
действие с цел да даде гласност на спора относно имота, като в случая
оповестяването на ответника и на приобретателя по апорта е настъпило с
уведомяването на общия им управител – Ангелина Атанасова. На следващо място се
сочи, че на първо място, данните по делото сочат, че именно ответното дружество
/а не някой друг/ владее имота, но дори да се приеме, че „ХК Черноморец - БС“
ЕАД Бургас владее имота, това дружество е влязло във владение на имота след
завеждане на настоящото дело, поради което с осъждането на ответника няма да са
налице пречки за въвеждането на ищеца във владени ена имота.
Оспорва
се искането за спиране на производството по делото на основание чл.182, б.“г“ от ГПК /отм./ до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по
гр.д.1141/2016 г. на БРС. Твърди се, че доколкото АДС установява едностранно
права на държавата, а не свидетелства за извършени пред длъжностното лице
действия и изявления, оспорването на признатите с АДС права, както и на
признатите с констативен нотариален акт, съгласно ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013
г. на ВКС, ОСГТК, не се развива по реда на чл.154 от ГПК /отм./. Признава се,
че бланката на АДС е некоректно попълнена, но се сочи че с оглед това, че АДС №
1327/1994 г. няма „обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в
него факти и обстоятелства“, спорът по гр.д.1141/2016 г. на БРС не е
преюдициален по отношение на настоящото дело, съотв.не е налице основание по
чл.182, б.“г“ от ГПК /отм./ за спиране на делото. Отделно от това се твърди,
искът по гр.д.1141/2016 г. на БРС е недопустим.
Отново
е заявено от ищеца искане за допускане на СТЕ, вещото лице /геодезист/ по която
да отговори на въпроси относно местоположението на имота по Кадастралната карта
на гр.Приморско с изготвяне на комбинирана скица, като задачите се детайлизират
в Становището на ищеца. Направено е искане за приемане на приложените към Становището
писмени доказателства.
След
постъпването на Становището от ищеца /вх.№ 5519/18.04.2017 г./, по делото е
постъпило искане от ответното дружество за връщане на внесената от
въззивника-ответник държавна такса съобразно увеличената цена на иска, поради
изразеното от съда становище за нередовност на исковата молба.
По
така заявените от страните искания и възражения съдът намира следното:
Действително,
с направеното от ищеца конкретизиране на иска с Молба-уточнение (вх.№
10907/07.07.2016 г.), претендираният недвижим имот е описан по начин, при който
включва 33 бр.поземлени имота, съобразно одобрената със Заповед на Изп.директор
на АГКК РД-18-106/09.12.2008 г., и влязла в сила на 10.03.2009 г., кадастрална
карта на гр.Приморско, с подробно посочени идентификатори, като при тази
конкретизация, имотът включва терен с по-голяма площ от първоначално посочената
в исковата молба, намиращите се в поземлените имоти сгради от 6 бр.по искова
молба, са станали 12 бр.съгласно посочените от ищеца идентификатори.
По
отношение на по-голямата претендирана площ, съдът е изразил становище в
разпореждане № 5694 от 20.10.2016 г., а именно, че площта не е определяща,
поради което това не съставлява нередовност на исковата претенция, още повече,
че спорните УПИ могат да бъдат конкретизирани след изготвяне на комбинирана
скица от вещо лице-геодезист на границите на имота по АДС и на УПИ по
актуалната КККР на гр.Приморско.
Съдът
намира, че с оглед изразените съображения от ищеца в Становище /вх.№
5519/18.04.2017 г./, посочената от съда нередовност на исковата молба,
изразяваща се в претендиране /с молбата-уточнение/ на повече сгради /12 бр./ от
първоначално претендираните в исковата молба 6 сгради, също може да бъде
отстранена след установяване от експерт на точните граници на претендирания
имот и разположението му върху УПИ по кадастралната карта, както и на броя и
предназначението на находящите се в процесните УПИ сгради.
При
така изложените съображения, съдът намира, че към момента исковата претенция
включва изброените от ищеца в Молба-уточнение
вх.№10907/07.07.2016 г. УПИ и сгради, а конкретизацията на спорните УПИ
и попадащи в тях сгради, следва да бъде извършена след приемане на заключението
по СТЕ, която ще бъде назначена по делото поради липсата на необходимите
специални знания у съда.
По
отношение на твърдяното придобивно основание, съдът приема, че ищецът е
отстранил нередовността на исковата молба с представената Молба-уточнение от
07.07.2016 г., а именно:
„Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД е претендира, че е собственик на имота от
учредяването си като еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на
капитала НОИ чрез непарична вноска (апорт) въз основа на Решение № 41/1997 г.
на НС на НОИ и Решение № 1 по ф.д. № 18429/1997 г. от 27.01.1998 г. на СГС,
ф.о., като НОИ е придобил собствеността върху имота, част от предмета на
непаричната вноска, с която е учреден ищецът, от държавата по силата на закона
- § 5, ал. 2 от ПРЗ на Закон за фонд обществено осигуряване (ДВ бр. 104 от
28.11.1995 г.), където изрично е посочена ДФ „Социален отдих” София, прекратена
с Решение от 10.10.1996 г. на СГС, ф.о. по ф.д. № 8013/1991 г. въз основа на
Решение на МС № 775/1996 г. и Приложение към него, като до тогава имотът е бил
държавен, стопанисван от ДФ „Социален отдих“ гр.София, видно от АДС №
1327/16.11.1994 г. Уточнява се, че ДФ „Социален отдих“ гр. София, регистрирана
по Указ № 56 за стопанската дейност (отм.), поради което тази ДФ „Социален
отдих“ гр. София никога не е имала право на собственост, а право на
стопанисване (оперативно управление) върху държавна собственост. Съгласно § 5
от ПРЗ на Закон за фонд обществено осигуряване /отм./, на НОИ се прехвърля
собствеността върху две групи имоти собственост на Държавата: тези по Закона за
имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, Съюза на активните борци против фашизма и
капитализма и Българските професионални съюзи, които не са предоставени на
държавни или общински учреждения или на други организации по силата на други
закони, и собствеността върху почивната база на ДФ „Социален отдих“.
Твърди
се, че процесните имоти са държавна собственост въз основа на поне две
основания, при условията на евентуалност: Защото още от края на 50-те години на
20-ти век се владеят от Държавата, която ги предоставя за ползване на ЦС на
Професионалните съюзи, като в последствие са няколкократно преразпределяне за
ползване и управление на различни ведомства и организации, последната от които
е ДФ „Социален отдих“, като при липсата на еднозначен акт за придобиване от
страна на Държавата, е достатъчна констатацията за изтекла придобивна давност,
както е посочено и в АДС № 1327/16.11.1994 г.; евентуално - защото върху тези
имоти ЦС на БПС и неговите правоприемници са имали права, които са придобити
незаконно съгласно чл.1 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, Съюза
на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални
съюзи, при което тези имоти стават държавни съгласно чл.6 от ЗС (в редакцията
му към 16.11.1994 г. ( ДВ, бр. 77 от 1991 г.), както е посочено и в АДС №
1327/16.11.1994 г.
Като
извод се твърди, че правото на собственост на ищцовото дружество е придобито
при учредяването му с непарична вноска от учредителя НОИ, който е придобил
собствеността върху тези имоти чрез прехвърлянето по силата на Закона - § 5 от
ПРЗ на ЗФОО /отм./, като ако се приеме, че имотите са били отдавна държавни и
последно са стопанисвани от ДФ „Социален отдих“, това е станало съгласно ал. 2,
а ако се окаже, че са били на Българските професионални съюзи, това става
съгласно ал. 1.
В
Молбата-уточнение от 16.11.2016 г. е изложена хронологията на създаването на ДФ
„Социален отдих“, както и на предоставянето на процесните имоти от държавата –
първоначално на ЦС на ПС с решение на ИК на Приморски народен съвет за строеж
на младежки лагер (Протокол № 19 от заседание на ИК на Приморски народен съвет
от 12.09.1957 г.); впоследствие – на различни държавни стопански организации,
търговски обединения, до създаването през 1991 г. на фирма с държавно имущество
с наименование „Социален отдих“, която поема съответна част от на прекратените
организации, при което което процесиите имоти преминават за стопанисване и
управление в ДФ „Социален отдих“. Сочи се, че съгласно §5 от ПЗР ЗФОО /отм./,
на НОИ е прехвърлена собствеността върху почивната база на ДФ „Социален отдих“,
като последната е прекратена с Решение от 10.10.1996 г. по ф.д. 8013/1991 г. на
СГС ФО, като правоприемник на имущество й е НОИ. Твърди се, че С имуществото,
което е преминало в НОИ, с Решение на Надзорния съвет на НОИ от 10 декември
1997 г., (Протокол №21), е учредено ЕАД „Профилактика, рехабилитация и отдих“,
дружеството е вписано в регистъра на търговските дружества с решение № 1 по
ф.д. 18429/1997 г. на СГС на 27.01.1998 г., от който момент процесиите имоти са
собственост на ищеца.
По
отношение на пасивната легитимация на ответника, в първоначалната искова молба
е заявено, че той владее имота без правно основание, след като през 2001 г.
„ПРО“ ЕАД е стартирал процедура по преговори с потенциални купувачи на имота,
„Булгарконтрола“ ЕООД е бил определен за купувач на имота за определена цена, и
при предварително изпълнение на две допълнителни условия /погасяване на
задълженията на ПФК „Черноморец“ и на „Интрейд инженеринг“ към ДОО и за здравно
осигурителни вноски; и отказ от иска по гр.д.737/2002 г. на СГС/. Твърди се, че
на 07.05.2003 г. страните са подписали предварителен договор, но поради
неизпълнението от страна на ответника като купувач на уговорените допълнителни
условия, окончателен договор в необходимата нотариална форма не е бил сключен и
цената на имота не е била заплатена. Твърди се, че на 17.11.2003 г. е бил
подписан в обикновена писмена форма, договор за продажба на имота – „земя и
сгради на почивен дом „Черноморка“, представляващ обособена част от „ПРО“ ЕАД“,
подписан за продавача от прокуриста на дружеството, а за купувача – от
управителя на дружеството, като подписите са с нотариална заверка. Твърди се на
следващо място, че с многобройни изавлуния, достигнали до ответника, действието
на предварителния договор е прекратено. Твърди се, че подписаният на 17.11.2003
г. договор за продажба на имота, е нищожен на няколко, изброени в исковата
молба основания, поради което ответното дружество владее имота без правно
основание. В тази връзка се твърди, че независимо, че не осъществява фактическа
власт върху имота от 2000 г., ищецът е заплатил като негов собственик за
периода 2000 – 2008 г. местен данък за сметоизвозване и лихви в размер на
436 859,66 лв, от които претендира като частичен иск сумата от 9 900
лв. Претендира се и, отново като частичен иск от 5 000 000 лв, сумата
от 9 900 лв, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от
ползването на имота в периода от 19.05.2004 г. до датата на завеждане на иска.
С
оглед твърденията на ищеца, съдът приема, че са предявени при условията на
обективно съединявате, искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Въззивникът-ответник
оспорва предявените искове. На първо място се твърди, че исковата молба е
нередовна по изложените по-горе съображения, по които съдът е изложил своите
съображения. На второ място се сочи, че исковете са неоснователни, тъй като
част от претендираните имоти /съобразно уточнението на ищеца/, не се владеят от
него, а от трети лица.
Страните
са заявили искания по доказателствата:
Ищецът
представя писмени доказателства – описани в отговора на исковата молба; в
Уведомление вх.№ 17088/09.11.2016 г.; в Молба-уточнение вх.№ 17453/16.11.2016
г. /т.8/; и в Становище вх.№ 5519/18.04.2017 г.; и заявява искане за СТЕ,
задачите за която са формулирани в Молба-уточнение вх.№ 10907/07.07.2016 г.,
както и в Становище вх.№ 5519/18.04.2017 г.
Ответникът
– искане за прилагане на цялата преписка по съставяне на АДС № 1327/1994 г.***
и прилагане на цялата преписка по гр.д.1249/2011 г. по описа на БОС /молба вх.№
4619/29.03.2017 г./; искане за разпит на свидетел за установяване на
обстоятелството кой в момента владее Почивна станция “Черноморец“ гр.Приморско
и писмени доказателства /Молба вх.№ 4796/31.03.2017 г./
Съдът
намира, че представените от страните писмени доказателства следва да бъдат
приети, а относимостта им към спора да се цени в крайния съдебен акт.
Съдът
намира за основателно искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която да отговори на въпросите, поставени от ищеца в Молба-уточнение
вх.№ 10907/07.07.2016 г., и доуточнени в Становище вх.№ 5519/18.04.2017 г.
Следва
да се допусне до разпит поискания от ответника свидетел за посочените
обстоятелства.
Съдът
намира, че следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за прилагане
на цялата преписка по съставяне на АДС № 1327/1994 г.*** и на цялата преписка
по гр.д.1249/2011 г. по описа на БОС. С оглед заявеното от ищеца придобивно
основание след оставяне на исковата молба без движение, съдът намира, че
преписката по съставяне на АДС не е относима към спора. Ако ответникът счита,
че документи от гр.д.1249/2011 г. по описа на БОС имат отношение към настоящия
спор, може да ги представи по делото в заверен препис.
Неоснователно
е искането за спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б.“г“ от ГПК /отм./,
предвид заявеното от ищеца придобивно основание, което не се основава на АДС №
1327/1994 г.
На
последно място, съдът намира, че към настоящия момент не е налице основание за
връщане на цялата или на част от събраната държавна такса, поради което
искането на въззивника, направено с молба вх.№ 5812/24.04.2017 г., следва да
бъде оставено без уважение
С
оглед на изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
Оставя
без уважение искането на въззивника за връщане на искова молба вх.№
456/25.02.2008 г. по описа на ЦРС, подадена от “Профилактика, рехабилитация и
отдих” ЕАД, гр. София, ЕИК ********* против „Булгарконтрола” ЕООД, EИК
*********, пароди неизпълнение в срока на указанията на съда за отстраняване на
нередовностите на същата.
Оставя
без уважение искането на въззивника за спиране на делото на основание чл.182,
ал.1, б.“г“ от ГПК /отм./ до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр.д.1141/2016 г. на Бургаски районен съд.
Приема
представените писмени доказателства – от ищеца, описани в отговора на исковата
молба; в Уведомление вх.№ 17088/09.11.2016 г.; в Молба-уточнение вх.№
17453/16.11.2016 г. /т.8/; и в Становище вх.№ 5519/18.04.2017 г.; и от
ответника – с Молба вх.№ 4796/31.03.2017 г.
Допуска
до разпит, при довеждане, на посочения от въззивника в Молба вх.№
4796/31.03.2017 г., свидетел за установяване на обстоятелството кой в момента
владее Почивна станция “Черноморец“ гр.Приморско.
Оставя
без уважение искането на въззивника-ответник за прилагане на цялата преписка по
съставяне на АДС № 1327/1994 г.*** и прилагане на цялата преписка по
гр.д.1249/2011 г. по описа на БОС.
Допуска извършване на съдебно-техническа експертиза,
вещото лице - инженер- геодезист с
правоспособност по чл. 16 от ЗКИР, по която, след извършване на изискуемите
съгласно Приложение № 9 към Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри (ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г.) необходими дейности по дигитализиране на
посочения по-долу улично-регулационен план на гр.Приморско, да:
1.изготви комбинирана скица,
която да отрази местоположението и границите на описаните по-горе имоти по
кадастрална карта на гр.Приморско, върху действащия към момента на съставяне на
АДС № 1327 от 16.11.1994 г. улично-регулационен план на град Приморско, одобрен
със Заповед № 1062 от 25.07.1962 г., като в заключението отрази какви площи от
всеки отделен поземлен имот по кадастралната карта попадат в терена, отреден за
временен младежки лагер на ЦС на ПС;
2.изготви комбинирана скица, върху която да отрази границите на терена,
отреден за временен младежки лагер на ЦС на ПС по регулационния план от 1962
г., регулационния план на гр.Приморско, одобрен през 1999 г. и кадастралната
карта на землището на гр.Приморско, върху която комбинирана скица да отрази кои
урегулирани поземлени имоти или части от такива попадат съобразно действаща регулационен план на гр. Приморско, одобрен през 1999 г. и
кадастралната карта, върху терена отреден за временен младежки лагер на ЦС на
ПС по регулационния план от 1962 г.„ като в заключението си посочи за всеки
отделен урегулиран поземлен имот по плана от 1999 г. какви площи от всеки имот
попадат във терена по регулационния план от 1962 г.;
3.След
оглед на място да даде заключение колко отделни сгради съществуват в процесиите
имоти, като опише предназначение, етажност и застроена площ на всяка от
сградите и даде заключение, кои от отразените в кадастралната карта сгради,
съответстват на описаните в АДС № 1327 от 16.11.1994 г.
Експертизата
да се изготви от вещото лице инж.Мариета Гълъбова след депозит в размер на 300
лв, платим от въззиваемия-ищец в едноседмичен срок по сметката на Бургаски
окръжен съд.
Дава
на страните възможност да ангажират допълнителни доказателства във връзка с
изразените от тях твърдения и възражения.
Препис
от Становище вх.№
5519/18.04.2017 г., подадено от въззиваемия-ищец, да се връчи на
въззивника-ответник за отговор.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.