Решение по дело №169/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-гр.Стара Загора, ул.“Стара планина” №2, чрез главен юрисконсулт С. И. П.-С. против Решение №29/10.02.2025 г. по анд № 20242330200915/2024 г. на Районен съд-Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление № № 52-20-24/01.08.2024 г. на Директор на РИОСВ-Стара Загора, с което на Г. В. В., живущ в [населено място], [улица], на основание чл.156, ал.1 във връзка с чл.120 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл.120 от Закона за управление на отпадъците и е осъдена Регионална инспекция по околната среда и водите-Стара Загора да заплати на Г. В. В. направените по делото разноски в размер на 1000 лева.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, несъответстващо на материалния закон и доказателствата по делото, т.к. е погрешен извода на съда, че не е ясно кой е субекта на административно-наказателната отговорност и че лицето Г. В. В. и управителят на „Б.“ ЕООД са две различни лица по смисъла на закона. Претендира се за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за касатора се явява юрисконсулт М., който подържа жалбата и иска да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление.

За ответника по касацията се явява адв.С., която оспорва жалбата, като счита решението на Районен съд-Ямбол за правилно и законосъобразно, поради което претендира да бъде потвърдено по съображения посочени в писмени бележки, както и да се присъдят разноските по делото.

Според участващия в процеса прокурор решението на районния съд е правилно и законосъобразно, т.к. при допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление съдът правилно го е отменил, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С Решение №29/10.02.2025 г. по анд № 20242330200915/2024 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № № 52-20-24/01.08.2024 г. на Директор на РИОСВ-Стара Загора, с което на Г. В. В., живущ в [населено място], [улица], на основание чл.156, ал.1 във връзка с чл.120 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл.120 от Закона за управление на отпадъците и е осъдил Регионална инспекция по околната среда и водите-Стара Загора да заплати на Г. В. В. направените по делото разноски в размер на 1000 лева.

За да постанови решението си районният съд визира, че в съставения АУАН и издаденото НП е посочено като извършител на административното нарушение лицето Г. В. В., като същевременно при описание на нарушението в АУАН и НП е отразено, че е извършило нарушението в качеството му на управител на „Б.“ ЕООД, докато с Констативен протокол №011776/15.11.2023 г. е дадено предписание на управителя на „Б.“ ЕООД, като управителя е посочен и като отговорник. Същевременно в издаденото НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. В. като физическо лице и му е наложена глоба, съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗУО, поради което безспорно е налице противоречие и не става ясно кой е субекта на отговорността-физическото лице Г. В. или юридическото лице „Б.“ ЕООД, респективно управителя му. Според съдът не е безспорно установено кое е лицето, което не е изпълнило даденото му предписание с констативния протокол и са накърнени правата на административноправния субект.

Направеният извод не се споделя от касационната инстанция.

С Констативен протокол №011776/15.11.2023 г. е дадено предписание на управителя на „Б.“ ЕООД, както и управителя е посочен като отговорник.

Управител на дружеството е физическото лице Г. В. В., поради което и съответно на същото за неизпълнение на даденото предписание е съставен АУАН и е издадено наказателното постановление.

Независимо, че проверката е била извършена на „Б.“ ЕООД по отношение на стопанисван от дружеството обект, то след като предписанието е дадено на управителя, а не на „Б.“ ЕООД и управителя е определен за отговорник, то последния е задължен за изпълнението и носи съответните правни последици.

Що се касае до въпроса правилно ли предписанието е дадено на управителя, то същия е следвало да се реши в отделно административно производство по оспорване на предписанието и не може да се обсъжда понастоящем.

Ето защо не може да се сподели становището на въззивната инстанция, че е допуснато процесуално нарушение, а още по-малко да е съществено по своя характер, за да бъде самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

В този аспект като е достигнал до различен краен извод районният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция констатира, че в мотивите на районния съд липсват обсъждания, съображения и изводи по отношение извършването на соченото нарушение, неговия автор и вина, което съставлява съществено нарушение на процесуалните норми по чл.348, ал.1, т.2 във връзка с ал.3, т.2 НПК във връзка с чл.63в ЗАНН и е касационно основание за отмяна на съдебния акт.

Предвид посоченото и на основание чл.63в ЗАНН във връзка с чл.222, ал.2, т.1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото съдът след обстоен анализ на доказателствата по делото трябва да прецени законосъобразността на оспорения акт, а именно има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител, както и спазени ли са всички изисквания извън коментираните по издаването на АУАН и наказателното постановление.

Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбите на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.226, ал.3 АПК въззивния съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №29/10.02.2025 г. постановено по анд №20242330200915/2024 г. на Районен съд-Ямбол.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.