Разпореждане по дело №268/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от адвокат К. Г. В., АК-Б., процесуален представител на [фирма], регистрирана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Т., бул. "Б." №*, представлявана от В. Д. Г., с ЕГН [ЕГН], притежаваща л.к. №*, издадена на * г. от МВР -Б. с постоянен адрес е [населено място], като пълномощник на Р. Б. Н. с ЕГН [ЕГН], с л.к. №*, издадена от МВР- София на * г.- Изпълнителен директор и Ц. И. К. с ЕГН * с л.к. №*, издадена на *г. от МВР [населено място]- Изпълнителен директор, редовно упълномощена с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите с per. № 15778/06.12.2013г. и нотариално удостоверяване на съдържанието с per.№ 15779/06.12.2013 г., заверено от Нотариус В. И. с per. №271 на НК, с район на действие - Софийски районен съд, със съдебен адрес за призоваване: [населено място], пл. "Г. И." № *, ет.*, офис *, срещу М. К. К., с адрес: Т. У. Р. *, У., [населено място], В., п.к. EN5 * Б. К., с адрес: Т. У. Р. *, У., [населено място], В., п.к. *.

Предявен е иск с правно основание чл. 626 от ГПК във връзка с чл. 422 и чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 17 ал.4 от Регламент № 1896/2006г. на Европейския парламент и на съвета от 12.12.2006г., срещу ответниците по искането, с който се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по отношение на М. К. К. и солидарно задълженото физическо лице Б. К., и двамата от В., че дължат на [фирма], сумата в размер на 61 851. 59 евро (шестдесет и една хиляди осемстотин петдесет и едно евро и петдесет и девет евро цента), представляваща усвоена, но неиздължена част от отпуснат кредит съгласно Договор за банков кредит № 037/13.07.2007г., сключен между банката и ответните страни; сумата от 28 091.50 евро/двадесет и осем хиляди деветдесет и едно евро и петдесет евро цента/, представляваща договорна лихва върху главницата, изчислена от 27.11.2008г./датата на падежа на първата просрочена погасителна вноска/ до 19.09.2013г./датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане до съда/; сумата от 3 100.18 евро/ три хиляди сто евро и осемнадесет евро цента /, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена от 27.11.2008г./датата на падежа на първата просрочена погасителна вноска/до 19.09.2013г./датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане до съда/; сумата от 12 752.18 евро/дванадесет хиляди седемстотин петдесет и две евро и осемнадесет евро цента/, представляваща неустойка за забава върху просрочените лихви, изчислена от 27.11.2008г. /датата на падежа на първата просрочена погасителна вноска/ до 19.09.2013г./датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане до съда/; такса за подръжка на сметка в размер на 656.46 евро/шестстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евро цента/; за които има издадена европейска заповед за плащане по реда на чл.12 от Регламент №189б/2006г. на Европейския парламент и на съвета от 12.12.2006г. /Регламента/, издадена на 01.10.2013г. по ч.гр.д. № 405/2013г. по описа на Окръжен съд - [населено място], ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед до съда до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски по ч.гр.дело 405/2013г. и настоящото дело, включително адвокатско възнаграждение.

По делото е приключила фазата на съдебна размяна на книжа, като съдът е изготвил проекто доклада си по делото, произнесъл се е по доказателствените искания на страните към този момент, като е насрочил първо съдебно заседание по делото, за което е постановил редовното призоваване на страните.

На 11.05.2015г. по делото е постъпила писмена молба от адв. Г. С. Я., пълномощник на ищеца [фирма], с която се иска от съда на основание чл. 214 ал.1 от ГПК, да допусне изменение на първоначално предявения иск с правно основание чл.626, вр. чл.422 ГПК, вр.чл.17, ал.4 от Регламент 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. /Регламентът/, като вместо като установителен, искът да се счита предявен като осъдителен за солидарно осъждане на М. К. К. и Б. К., и двамата от В., да заплатят на [фирма] сумата в размер на 61 851.59 евро,усвоена, но неиздължена част от отпуснат кредит съгласно Договор за банков кредит №037/13.07.2007г., сключен между банката и ответните страни; сумата от 31 237.30 евро,представляваща договорна лихва върху главницата, считано от 27.11.2008г. /датата на падежа на първата просрочена погасителна вноска/до 15.04.2014г. /датата на депозиране на исковата молба/; сумата от 3 949.12 евро,представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 27.11.2008г. /датата на падежа на първата просрочена погасителна вноска/ до 15.04.2014г. /датата на депозиране на исковата молба/; сумата от 15 847.03 евро,представляваща неустойка за забава върху просрочените лихви, считано от 27.11.2008Г. /датата на падежа на първата просрочена погасителна вноска/ до 15.04.2014г. /датата на депозиране на исковата молба/; такса за поддръжка на сметка в размер на 656.46 евро,ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.

Във връзка с искането са изложени следните основания от фактическа и правна страна:

Пълномощника на дружеството ищец- адв. Я. твърди, че във връзка с възложената с доклада на съда на [фирма] процесуална тежест да докаже че са възникнали основанията на чл. 24 от сключения Договор за банков кредит, както и на надлежно упражненото от банката кредитор право на преобразуаване на кредита в изцяло и предсрочно изискуем и във връзка с т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС то ТД № 4/2013г. на ОСГГК, с която са дадени на съдилищата указания, че длъжника следва да е поканен да изпълни задължението си и уведомен за преобразуването на кредита за предсрочно изискуем, преди депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК, за дружеството ищец налице е правен интерес, без изменение на фактическите твърдения, наведени с исковата молба по делото и без промяна на основанието на предявения иск, да бъде поискано от съда разглеждащ делото преминаване от установителен иск с правно основание чл. 626, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл. 17 ал. 4 от Регламент 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г., към осъдителен такъв.

Излагат се съображения, че това е процесуално допустимо, тъй като се изменя само петитума на предявения иск, без да се изменят фактическите твърдения в исковата молба, на които дружеството ищец- [фирма] е основало вземането си, като в този случай твърденията в исковата молба относно издадената европейска заповед за плащане и възражението на длъжниците срещу нея, не са относими към основателността на иска, а към правния интерес от първоначално предявения иск за установяване на вземането./Решение № 454/03.06.2010г. по гр.д. № 195/2010г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Навадени са с писмената молба аргументи в полза на искането за допускане на исканото изменение на предявения иск от установителен към осъдителен. Така адв. Я. излага съображения, че след като в настоящия случай дружеството ищец- [фирма], не е уведомило длъжниците с нарочно писмено уведомление, за преобразуването на кредита в изцяло и предсрочно изискуем, то за такова уведомление следва да се счита предявената искова молба по делото, като М. К. К. и Б. К. следва да се считат за уведомени за настъпилата предсрочно изискуемост на кредита именно от този момент/Решение № 139/05.11.2014г. по ТД № 57/2012г. на І г.о. на ВКС/, което също обосновава правен интерес от преминаване от установителен към осъдителен иск.

Във връзка с искането за изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК, пълномощника на дружеството ищец моли съда да даде възможност за внасяне на допълнителна държавна такса в размер на 2 %, както и да постави допълнителни задачи на вещото лице, по допуснатата съдебно икономическа експертиза, които са формулирани в писмената молба.

Искането е процесуално допустимо. Съобразно разпоредбата на чл. 214 ал.1 от ГПК, ищецът може до провеждането на първото по делото съдебно заседание, да измени основанието на предявения иск, както и без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция, ищецът може да измени размера на предявения иск или да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. За това не е необходимо съгласието на ответника.

В настоящия случай при условията на чл. 214 ал.1 от ГПК, се иска изменение на предявения специален установителен иск с правно основание чл. 626, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл. 17 ал. 4 от Регламент 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г., към осъдителен такъв, като се твърди от ишщеца че се променя само петитума на исковата молба, без да се променят фактическите основания заявени с исковата молба при заявяване на исковата претенция.

Безспорно е че съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС то ТД № 4/2013г. на ОСГГК, предвид приетото решение на върховния съд и дадените на съдилищата задължителни указания, предсрочната изискуемост на вземането при наличието на предвидените в договора между страните обективни основания за нейното настъпване, има действия от получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора, с което той го уведомява че се е възползвал от предоставеното му преобразуващо право да внесе промяна в съществуващото между страните правоотношение, като поиска плащане за целия остатък от дължимата сума за главница, лихви, съдебни такси и т.н. Прието е в цитираното тълкувателно решение, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да има характер на такова уведомление от кредитора до длъжника, а последващото заповедта за изпълнение уведомяване, няма обратна сила и не може да валидира липсата на такова уведомяване преди заявлението по чл. 417 или чл. 410 от ГПК.

Настоящо производство обаче е образувано въз основа на предявен специален установителен иск с правно основание чл. 626, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл. 17 ал. 4 от Регламент 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г., който е обусловен от издадената преди това европейска заповед за плащане, въз основа на документ- извлечение от счетоводните книги на длъжника по партидата в банката кредитор, като предмета на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в производството по издаване на европейска заповед за плащане. С писмената молба от пълномощника на [фирма] се излагат съображения, че правния интерес за ищеца от искането за преминаване към осъдителен иск, е основан на твърдението че след като уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост на задължението преди молбата за издаване на европейска заповед за плащане липсва, то такава покана по смисъла на съдебната практика следва да съставлява връчването на препис от исковата молба на ответниците по делото. В Решение № 139 от 05.11.2014г. на ВКС по ТД № 57/2012г. на І о. на търговската колегия, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието че твърдението на ищеца в хода на вече образуваното исково производство въз основа на предявен иск по чл. 626, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл. 17 ал. 4 от Регламент 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г., за уведомяването на длъжниците, че кредитора счита кредита за обявен за предсрочно изискуем, но от друг момент- с връчване на препис от исковата молба или по друг начин, след подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието на което е издадена европейската заповед за плащане. Недопустимостта на изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената от съда европейска заповед за плащане, при субсидиарното прилагане на т. 11 б на ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС то ТД № 4/2013г. на ОСГГК, води на извода че искането за изменение на предявения иск от установителен по чл. чл. 626, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл. 17 ал. 4 от Регламент 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г., към осъдителен такъв, следва да бъде оставено без уважение, тъй като в настящия случай се касае и за изменение на основанието на предявения иск, а това е процесуално недопустимо в специалното производство по което се развива настоящото дело. В цитираната т. 11 б от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС то ТД № 4/2013г. на ОСГГК ясно и точно е казано, че в производството по предявен иск по чл. 422 от ГПК, не намират приложение правилата на изменение на иска по чл. 214 от ГПК, тогава когато се изменя основанието или се добавя ново основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.

Внимателния анализ на писмената молба на адв. Я., като пълномощник на дружеството ищец- [фирма], сочи на извода, че освен въвеждането на нови фактически твърдения и в този смисъл изменено на иска по основание, искането за преминаване от установителен иск към осъдителен такъв, е свързано и с увеличение на размера на вече предявения специален установителен иск за претендираната договорна лихва върху главницата и увеличение на вече заявеното с исковата молба вземане за неустойки. С цитираната по- горе т. 11 б от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС то ТД № 4/2013г. на ОСГГК, при задължителните указания дадени от съдилищата по приложението на разпоредбата на чл. 214 от ГПК в специалното производство по вече предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422 от ГПК, изменението на иска е изключено в случаите когато се иска изменение на вече предявения специален установителен иск, чрез увеличаване на неговия размер.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът намира искането за изменение на предявения иск с правно основание чл. 626, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл. 17 ал. 4 от Регламент 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г., към осъдителен такъв, по реда на чл. 214 от ГПК за процесуално недопустимо, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 214 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 214 ал 1 от ГПК, направено от от адв. Г. С. Я., пълномощник на ищеца [фирма], с която се иска от съда на основание чл. 214 ал.1 от ГПК, да допусне изменение на първоначално предявения иск с правно основание чл.626, вр. чл.422 ГПК, вр.чл.17, ал.4 от Регламент 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. /Регламентът/, като вместо като установителен, искът да се счита предявен като осъдителен- за солидарно осъждане на М. К. К. и Б. К., и двамата от В., да заплатят на [фирма] сумата в размер на 61 851.59 евро,усвоена, но неиздължена част от отпуснат кредит съгласно Договор за банков кредит №037/13.07.2007г., сключен между банката и ответните страни; сумата от 31 237.30 евро,представляваща договорна лихва върху главницата, считано от 27.11.2008г. /датата на падежа на първата просрочена погасителна вноска/до 15.04.2014г. /датата на депозиране на исковата молба/; сумата от 3 949.12 евро,представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 27.11.2008г. /датата на падежа на първата просрочена погасителна вноска/ до 15.04.2014г. /датата на депозиране на исковата молба/; сумата от 15 847.03 евро,представляваща неустойка за забава върху просрочените лихви, считано от 27.11.2008Г. /датата на падежа на първата просрочена погасителна вноска/ до 15.04.2014г. /датата на депозиране на исковата молба/; такса за поддръжка на сметка в размер на 656.46 евро,ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски, като процесуално недопустимо на основание т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС то ТД № 4/2013г. на ОСГГК.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :