РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Варна, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203160 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от *, срещу Наказателно постановление №ОКМД-3 от 19.07.2021 г., издадено от
Директор на РЗИ Варна, с което за нарушение по чл.5, ал.2 от Наредба за условията,
правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, на
въззивника е наложено наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.
Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения
на процесуалния и материалния закон и моли същото да бъде отменено. Твърди, че
процесното нарушение представлява неподлежащ на санкциониране маловажен случай
съгласно чл.28, ал.1 ЗАНН.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 15.04.2021 г. в гр. Варна свидетелят ст. инспектор Н.К. - служител на РЗИ
Варна, извършила проверка в обект аптека, находящ се на бул. „Ц*, вх.1, стопанисван от
въззивното дружество „*, при която чрез преглед на десетина произволно избрани опаковки
на различни лекарствени продукти била установена липса на етикет с отразена цена за една
опаковка на продукта „Равел СР 1.5 мг 30 таблетки“. След приключване на проверката свид.
Н. К. съставила АУАН №13 от 15.04.2021 г. срещу въззивника „*, в който отразила
констатираните обстоятелства и посочила, че същите представляват нарушение по чл.5, ал.2
от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на
лекарствените продукти.
На 24.04.2021 г. в РЗИ Варна съставеният АУАН бил връчен на управителя на
1
въззивното дружество в присъствие на свид. Ж.Г., посочена в АУАН като свидетел.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения по акта не постъпили и на 20.07.2021
г. наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, и
издал обжалваното НП, с което наложил предвиденото в чл.294, пр.1, вр. чл.291, ал.1
ЗЛПХМ наказание имуществена санкция в минималния установен размер - 3000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин, както от кредитираните като безпротиворечиви, взаимнодопълващи
се и дадени в резултат от непосредствени лични възприятия, показания на всеки един от
свидетелите Н. К. и Ж. Г., така и от напълно съответстващите им приобщени документи –
НП №ОКМД-3 от 19.07.2021 г., АУАН №13 от 15.04.2021 г., известие за доставяне №P*за
пратка с изх.№РД-05-19 от 20.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
РЗИ Варна, съобразно чл.295, ал.3 ЗЛПХМ.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
При съставяне на процусния АУАН е допуснато процесуално нарушение на
изискването по чл.40, ал.3, вр. ал.1 ЗАНН, тъй като посоченият свид. Ж. Г. е присъствала
само при връчване на акта, но не и при извършване или установяване на нарушението, което
не е установено въз основа на официални документи, а само чрез непосредствени
възприятия за състоянието на опаковката на лекарствен продукт, като същевременно, не е
изпълнено изискването по чл.40, ал.3 ЗАНН, в такава хипотеза, АУАН да се състави в
присъствие не на един, а на двама други свидетели, при това с изрично отразяване за
липсата на свидетел-очевидец на нарушението или неговото установяване. Допуснатият
порок е съществен, доколкото реално поставя наказващия орган в неведение относно
липсата на свидетел, който да удостовери верността на посочените в АУАН фактически
обстоятелства и констатации. Действително, с разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН на
наказващия орган е предоставена възможност да издаде НП и при допусната нередовност в
АУАН, но законодателят е позволил това да се случи само когато извършването на
нарушението е установено по безспорен начин. А след като АУАН и другите налични
документи не указват на наказващия орган реалната липса на непосредствен очевидец на
нарушението или неговото установяване, той е лишен от възможността да прецени,
безспорно ли се установява нарушението или не. И макар този порок на АУАН да има
основно отражение върху достоверността и правилността на сторените с АУАН и НП
фактически констатации, същият ограничава и пълноценната реализация на правото на
защита на лицето, посочено като нарушител, доколкото поставя и него в неведение за
липсата на непосредствен очевидец на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които
е счетено за осъществено. В този смисъл, констатираното процесуално нарушение се явява
съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Предвид дадените от свид. Ж. Г. показания, че тя е подписала процесния
АУАН не на датата 15.04.2021 г., когато е отразено същият да е съставен, а в деня на
неговото връчване (21.04.2021 г.) на управителя на въззивното дружество и при липсата на
2
данни за съставен констативен протокол за извършената проверка от 15.04.2021 г., който да
е предявен в проверявания обект на намиращи се там служители или представители на
въззивника, които да са възприели действията на контролния орган и тяхното надлежно
документиране, се налага извод, че за провеждането на проверка в съответния обект и за
направените при проверката фактически констатации не са надлежно запознати никакви
други лица освен актосъставителя Н. К.. По същество, този извод сочи реална
неподкрепеност от никакви други доказателства на описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка, при което същата не може да се счита за несъмнено и категорично установена и
твърдяното нарушение се явява недоказано, а поради това процесното НП подлежи на
отмяна като материално-правно неправилно и незаконосъобразно.
Независимо от тази констатация, съдът счита за необходимо да изтъкне също,
че дори посочените в АУАН и в НП фактически констатации да бяха счетени за достоверни
и правилни, при факта, че твърдяната липса на ценови етикет е за единичен брой стока,
чиято себестойност (около 3.50 лв) е изключително незначителна спрямо минималния
размер на предвидената санкция, която е почти 860 пъти по-висока, се налага извод за
фрапантна несъразмерност на съответната санкция спрямо защитения публичен интерес.
Нещо повече – спрямо тази изключително минимална стойност на конкретната неозначена
единична бройка от лекарствен продукт, е напълно несъразмерно и неоправдано
ангажирането на целия административен и съдопроизводствен, времеви, технологичен,
персонален и финансов публичен ресурс за реализация на административно-наказателна
отговорност. Тези основни констатации, наред с данните за липса на предходно
регистрирани нарушения от въззивника, навеждат на извод за маловажност на
административното нарушение. Законово определение на понятието "маловажен случай"
към датата на издаване на процесното НП се съдържа в чл.93, т.9 НК, чиито разпоредби по
силата на чл.11 ЗАНН са субсидарно приложими в производствата по налагане на
административни наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно посочената по-горе
законово определение, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Тоест, преценката за "маловажен
случай" се прави въз основа на конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на
извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната
действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за
осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към
осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени
нарушения. Тази проверка в случаите, когато нарушителят е юридическо лице включва в
обсега си обективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и
дееца и сравнението с други сходни и типични за деянието хипотези.
Незначителността на вредните последици и крайно несъществената степен на
засягане на разглежданите обществени отношения, както и ниската обществена опасност на
извършителя, предвид липсата на данни за извършени от него на други нарушения на
данъчното законодателство, обуславят констатация за маловажност на установеното
административно нарушение, поради което същото съобразно чл.28 ЗАНН е ненаказуемо.
При изтъкнатите съображения, с направената от наказващия орган преценка за
неприложимост на института маловажен случай също е допуснато неправилно приложение
на материалния закон, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспореното
НП като материално-правно незаконосъобразно.
При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице
основание за присъждане на обезщетение за сторени разноски по делото, но подобно искане
не е отправено и доказателства за присъждане на възнаграждение за адвокат не са
3
представени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №ОКМД-3 от 19.07.2021 г.,
издадено от Директор на РЗИ Варна, с което за нарушение по чл.5, ал.2 от Наредба за
условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените
продукти, на „*гр. Варна, ЕИК *********, е наложено наказание имуществена санкция в
размер 3000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4