Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.София, ...........04.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III- ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
МАРИНА ГЮРОВА
СЕКРЕТАР: РАДКА ГЕОРГИЕВА,
ПРОКУРОР:АЛБЕНА ТАРАЛАНСКА
като разгледа докладваното от съдия Колева ВНОХД № 5834 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 01.11.2018г., постановена по НОХД №
11 829/2017г. по описа на СРС, НО, 108- ми състав съдът е признал подсъдимия Т.Л.Д. за невиновен
в това, че на 27.03.2016г. в гр.София, Гара Яна в Завод за
отпадъци по мобилен телефон ********** се заканил с убийство на С.Й.Б. като
казал “Ще ви запаля, ще изгориш ти и семейството ти“, „Ще ви запаля“ и това
заканване би могло да възбуди у С.Й.Б. основателен страх от осъществяването му,
поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
обвинението за престъпление по чл.144, ал.З пр.1 вр. ал.1 НК.
Против първоинстанционната присъда е постъпил протест от СРП, в който се поддържа, че същата е неправилна и незаконосъобразнообоснована, тъй като съдът неправилно приел, че не се установява наличието на реална възможност отправената закана да е от естество да възбуди у адресата си основателен страх от осъществяване. Твърди се, че преди момента на инкриминираното деяние между семействата на подсъдимия и пострадалата възникнал конфликт по повод заплащане на режийни разноски. Поддържа се, че пострадалата е изпитвала страх за личността си. Твърди се, че пострадалата е изпитвала страх от осъществяване на палеж и в този случай подсъдимият би осъществил състав на престъплението по чл.320а, вр.чл.330, ал.1 от НК. Прави се искане присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК или алтернативно за по- леко наказуемото престъпление по чл.320а, вр.чл.330, ал.1 от НК и му наложи справедливо наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП не поддържа протеста на СРП и предлага първоинстанционната присъда да бъде
Решение по ВНОХД № 5834/2018г., ГСГ, НО, III-ти въззивен състав, 2 стр.
потвърдена. Счита, че по делото няма убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия, адв.Ч.Н. моли съдът да не уважава протеста на СРП.
Подсъдимият Т.Д. заявява, че нищо не е направил и не е престъпник.
В последна дума подсъдимият Т.Д. заявява, че не е виновен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като прецени изложените в протеста доводи, взе предвид възраженията на страните, събрания по делото доказателствен материал и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, намира следното:
От фактическа страна СРС, е приел, че подсъдимият и
свидетелката С.Д.са съпрузи, а свидетелката С.Д.и С. Б. са сестри. Двете и
сестра им продали техен наследствен апартамент, за който имало неплатени задължения
към „Топлофикация София“ ЕАД. Във връзка с плащането на частта на свидетелката Д.,
между нея и свидетелката Б. възникнало неразбирателство. Тъй като частта от
задълженията на свидетелката Д. не била заплатена, тя била осъдена да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД 4 148, 54 лева. Било образувано изпълнително дело №
20108580401195 и частен съдебен изпълнител наложил запор върху вземанията й
банковите й сметки. Във връзка с това, отношенията между свидетелката Д. и
свидетелката Б. се влошили. Подсъдимият, който бил много избухлив, се ядосал и
започнал да пише гневни съобщения на свидетелката Б. в профила й в социалната
интернет мрежа „Фейсбук”, в които я обиждал й се заканвал, че щя я бие, звънял
на мобилния й телефон с номер **********, казвал й, че тя и другата й сестра
трябвало да платят тези задължения и й се заканвал, че ще ги „оправи” и ще бие.
На 27.03.2016 г. около обяд свидетелката Д. позвънила по мобилния телефон на свидетелката Б., която по това време била на работа в завод за отпадъци в гара Яна, гр.София. Двете разговаряли във връзка с плащането на неплатената част от задълженията. След това подсъдимият, който бил ядосан, взел телефона от свидетелката Д. и започнал да говори с Б., да крещи, да я псува и обижда. Казал, че тя трябва да плати задълженията, че ще я бие пред полицаите, както и „Ще ви запаля, ще изгориш ти и семейството ти“, „Ще ви запаля“.
След разговора свидетелката Б. се уплашила, но не
страхувала, че подсъдимият ще убие нея или член на семейството й, тъй като
знаела, че същият е избухлив и ядосан
във връзка със случая. Изпитания от нея страх бил от евентуален палеж на дома й
и тези й притеснения продължили няколко дни. Поради тях и поради влошените
отношения с подсъдимия, тя подала жалба до Софийска районна прокуратура.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са
направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства-
обясненията на подсъдимия Т.Д., показанията на свидетелите С. Д., С. Б., С., Б.,
заключения на съдебно психиатрични експертизи, справка за съдимост, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на
делото.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият Т.
Решение по ВНОХД № 5834/2018г., ГСГ, НО, III-ти въззивен състав, 3 стр.
Д. съдът е приел за установено, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин подсъдимият Т.Д. от обективна страна да е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК. Обосновано съдът е приел, че престъплението по този състав е осъществено, когато заканата е извършена по такъв начин, че съобразно с обстановката би могла да възбуди основателен страх, че престъплението ще бъда осъществено. Когато е отправена по начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението не е осъществено. Законосъобразно районният съд е приел, че инкриминираното деяние е част от продължителна конфликтна ситуация. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно искането на СРП, направено с протеста, съдът да признае подсъдимия в извършване на престъпление по чл.320а, вр.чл.330, ал.1 от НК и му наложи справедливо наказание. Действително съгласно заключението на съдебно- психиатричната експертиза възприетата закана не е възбудила страх от изпълнение на заканата с убийство, а уплаха от прояви на палеж, вербална и физическа агресия.
При извършената на основание чл.313 от НПК служебна проверка на правилността на присъдата въззивният съд не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, непълнота на доказателствата.
Предвид изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.11.2018г., постановена по НОХД № 11 829/2017г. по описа на СРС, НО, 108- ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|
|