№ 1113
гр. София, 25.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601296 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от
НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Н. – служебен защитник на осъдения П. И. П.
срещу Определение №541/11.11.2022 г. по ЧНД №602/22 год. на Окръжен съд - Враца, с
което е оставена без уважение молбата на П. за условно предсрочно освобождаване (УПО).
В мотивите се сочи, че оценката на риска от рецидив е снижена в средните граници,
позитивна промяна се наблюдава и в други зони, отговорник е за спортната дейност, участва
активно в културни мероприятия, държи се толерантно с останалите лишени от свобода,
няма проява на агресия, не поема рискове и е с дългосрочни цели. Липсвали мотиви в акта
на съда относно дефицитните зони, а докладът, на който се е позовал окръжният съд е
неясен. В този смисъл се приема, че е неправилна констатацията на съда за липса на
положителни промени свързани с поправянето на осъдения П.. В допълнение осъденият
успешно е завършил образованието си, има множество награди, приключил е корекционните
програми, полага доброволен труд, което първият съд не бил обсъдил.
Софийски апелативен съд, след като обсъди атакувания съдебен акт и материалите по
делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
1
С Определение №541/11.11.2022 г. по описа на Окръжен съд - Враца е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя.
Първоинстанционният съд правилно е изследвал материалите по делото, като е
съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените възражения.
От една страна, правилно и законосъобразно, окръжният съд е констатирал, че е
налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като към момента на
първоинстанционния съдебен акт е изтърпяно общо 1 година, 10 месеца и 21 дни или ½ от
наказанието.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, въззивната инстанция
констатира следното:
На първо място следва да се съобрази, че УПО при наличните предпоставки е право
на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се
приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице.
За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме,
че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Правилно първият съд е съобразил това, че от доказателствата по делото се
установява, че е налице позитивна промяна, тъй като процесът на адаптация протича
безпроблемно и не са нарушавани режимните изисквания като към администрацията
осъденият се отнася с уважение и респект и има нагласа за законосъобразно изтърпяване на
присъдата, награждаван е и се включва активно в културни и спортни мероприятия.
От друга страна, обаче, от наличните материали се констатира, че изготвената оценка
на риска от рецидив и вреди са все още със средни стойности, т.е. не е в границите, които са
необходими за констатираща трайност на позитивното поведение. На следващо място се
наблюдават съществуващи дефицитни зони като „отношение към правонарушението“ –
оправдава поведението си с безпаричие, смята присъдата за формална, с утвърдени
криминални нагласи и липса на мотивация за промяна на криминалното му поведение,
2
„начин на живот и обкръжение“ – наблюдава се трайна привързаност към криминално
проявени лица, „умение за мислене“ – не разпознава изцяло проблемите си, а част от тях
омаловажава и „злоупотреба с наркотици“ – употребява и разпространява наркотици, а част
от деянията му са извършени именно след употреба на същите.
Не е за пренебрегване и това, че отношението му към плана на присъдата е отчасти
положително. Стремежът му към промяна е насочен предимно към съкращаване на
наказанието, а не към постигане на трайна промяна, т.е. от представения Доклад за оценка
на ИСДВР - В. се заключава, че макар и да има позитивна нагласа за промяна, то тя е
лабилна, тъй като разпознава частично проблемите, не осъзнава напълно своите дефицити и
не проявява траен стремеж към положителна промяна и нагласа за водене на
законосъобразен начин на живот. Не е без значение и обстоятелството, че е склонен да
надценява личния си опит и да повтаря допускани в миналото грешки.
Не на последно място, правилно първият съд е акцентирал и върху това, че все още
трябва да продължи корекционната работа, тъй като е показателен фактът, че при предходно
УПО от 2017 година, осъденият в изпитателния срок е извършил ново престъпление.
В тази връзка не може да се приеме възражението в жалбата, че П. И. П. се е
поправил в такава степен, че да се уважи исканото УПО. Що се отнася до отбелязаното в
жалбата, че е трудоустроен, награждаван и пр., първият съд е констатирал тези
обстоятелства, но същите не са от категорията даваща основание да се прекъсне
корекционната работа за постигане на предначертаните цели.
От всичко изложено може да се направи констатацията, че при осъдения все още
липсва трайност при положителната промяна, включително и за преодоляване на
дефицитните зони и по този начин не може да се заключи, че са постигнати целите
залегнали в чл.36, ал.1 НК.
В обобщение може да се приеме като извод, че при осъдения не може да се говори за
категорично постигнати резултати.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд, VІІІ състав – НО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №541/11.11.2022 година по ЧНД№602/22 година на
Окръжен съд - Враца
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4