Р Е Ш Е Н И Е
№ 1974/18.11.2019
година, град Б.
Административен съд – Б., на двадесет
и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 2118/2019 година
Производството е по глава десета раздел І от АПК.
Образувано е по жалба от „Фиоре“ ЕООД – Б. с ЕИК ********* и адрес – град Б., булевард
„**“ № *, ***, против заповед № ФК – 437 -0342900/23.08.2019 година на
началника на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП (лист 8 – 15).
Със заповедта на основание чл.186 ал.1
т.1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 15
(петнадесет) дни – за търговски обект магазин „Бонджорно“,
намиращ се в град Б., ж.к. „Славейков“ бл. 69, стопанисван от жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. Поддържа, че нарушение не е извършено, защото за контролната
покупка е издаден фискален бон и това се установява от разпечатката на КЛЕН на
фискалното устройство в магазина. Сочи, че поради грешка на касиера плодовете,
предмет на покупката, са били маркирани като покупка на друг клиент и включени
в неговия фискален бон, но заплатената сума за контролната покупка е надлежно
регистрирана и отчетена от търговеца, поради което не е налице нарушение на
правилата за отчитане на продажбите, а оттам – наложената мярка е
незаконосъобразна.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява в
писмено становище мнение за неоснователност на жалбата. Представя преписката.
Претендира разноски.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, във връзка с
чл.186 ал.4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
На 19.08.2019
година, в 14:16 часа, в обекта, стопанисван от жалбоподателя, започнало
наблюдение/проверка от служители от ТД – Б. на НАП, в рамките на което била направени
контролна покупка на 2 бр. нектарини на обща стойност
0,66 лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимацията, при цена 1,79 лева/кг, като било
констатирано, че не е издаден и предоставен фискален бон за покупката. За
извършената проверка, в присъствието на търговеца, бил съставен протокол № 0342900/19.08.2019
година (лист 16 – 18). Същият бил връчен срещу подпис на представител на
дружеството.
За установеното
нарушение, към момента на обжалването не е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
На 23.08.2019
година, била издадена и заповедта, обжалвана по настоящото дело.
В съдебното
производство – за опровергаване на констатациите при извършената проверка – а
оттам и на изложените фактически основания за издаването на заповедта, от
страна на жалбоподателя са ангажирани допълнителни доказателства. Представена е
разпечатка от КЛЕН на фискалното устройство, от която се установява, че в 14:16
часа оператор „Надя“ е издала фискален бон, в който (наред с други продукти -
лимонена киселина, пшеничени пръчици и кисело мляко) е описан, като продаден,
продукт „нектарина 0.368х1,79 = 0.66“. Това
извлечение се съдържа и в административната преписка по делото, макар и в не
толкова четлив вид (лист 7 и 90).
В
административната преписка са приложени и писмени обяснения от касиера и
управителя на магазина. От тях се установява, че контролната покупка е била
направена, без касиерът да е приключил покупката от предходния клиент, като
закупените нектарини са били маркирани във фискалния
бон на предходния клиент, плащането е било прието, а след това приспаднато от
общата цена, която е била заплатена по неприключилата продажба, прекъсната
временно поради поведението на клиента, върнал се в търговската зала за още
продукти (лист 58 - 60).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения
административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и
правомощията, предоставени му със заповед № ЗДУ- ОПР - 16/17.05.2018 година на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 111 - 112).
При
издаването на обжалваната заповед от административният орган не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съгласно
чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта, издадена по този ред,
в качеството ѝ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на
всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.
В
случая, съдът приема, че не е налице материалноправната предпоставка за
налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За налагане на ПАМ е
достатъчно констатирано нарушение, каквото, обаче, не е налице. При проверката
е констатирано, че за
извършена покупка на стоки не е издаден дължим фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186 ал.
1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен е факта, дали има
издадено наказателното постановление и дали то е влязло в сила, тъй като това
не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
От представените доказателства по делото, обаче, се
констатира, че нарушение не е извършено. Закупените плодове са надлежно
измерени, продажбата е маркирана във фискалното устройство, парите са приети,
издаден е фискален бон, а при разпечатването на КЛЕН на фискалното устройство
се установява, че получената сума присъства в паметта на устройството и участва
при формирането на оборота на търговския обект за съответния данъчен период,
т.е. не е налице никакво нарушение на интересите на фиска,
изискващо налагането на преустановителна ПАМ като процесната. За покупката на нектарините
не е издаден фискален бон точно на
инспектора, извършил контролната покупка, но целта на осъществявания контрол е
надлежното отчитане на продажбите на стоки и услуги, и предотвратяване
укриването на търговски оборот, а резултатът от проверката е показал
недвусмислено, че в търговския обект извършените продажби се отчитат коректно към
НАП. Действително, при работата на касиера е допусната грешка – тя е трябвало
да изчака края на предходната продажба, след което да маркира с отделен
фискален бон контролната покупка на плодовете, вместо „за улеснение“ на
следващия клиент (инспектора от НАП) да маркира неговата покупка като част от
все още неприключилата предходна и да приема плащането на сумата от 0,66 лева.
Като краен извод, обаче, съдът приема, че не е налице неотчитане на продажбата,
и липсва материалноправната предпоставка за налагане на издадената ПАМ.
С оглед на изложеното, жалбата, като основателна, следва да се уважи.
Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по
делото върху ответника. От жалбоподателя своевременно е поискано
присъждане на разноски и такива се дължат. Жалбоподателят е представил доказателство за
заплатена държавна такса в размер на 50 лева – за разглеждане на оспорването по
същество, която сума следва да се присъди в полза на „Фиоре“
ЕООД (лист 119 - 121)
Затова, на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № ФК – 437 -0342900/23.08.2019
година на началника на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати
на „Фиоре“ ЕООД – Б. с ЕИК ********* и адрес – град Б.,
булевард „**“ № *, *** сумата от 50 (петдесет)
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: