№ 108
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503224 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК, образувано по
частна жалба вх. № 33293/14.12.2022г., подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
********* чрез юрисконсулт А.С.Д. против разпореждане от 30.11.2022г.,
инкорпорирано в заповед № 8538 за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 16949 по описа за 2022г., с което се
отхвърля заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед и
изпълнителен лист с присъждане на: 47, 28 лева обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) и за 120 лева – дължими разноски при изискуем
кредит.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Оспорва се изводът на
заповедния съд за неравноправност на клаузата от процесния договор за
кредит на основание чл. 33, ал. 3 от ЗПК.Оспорват се и изводите на
заповедния съд относно претендираните разходи при изискуем кредит.Моли
се за отмяна на отхвърлителното разпореждане, вместо което да бъде
постановено издаването на заповед за изпълнение.Претендират се разноски за
настоящето производство.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната
жалба и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
1
едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество настоящият състав намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено „Банка ДСК“
АД, ЕИК ********* чрез юрисконсулт А.Д. против длъжника Я. А. Ж., ЕГН
********** за следните вземания: главница в размер на 4809, 57 лева,
договорна (възнаградителна лихва) в размер на 545, 50 лева за периода
20.11.2-21г. до 14.09.2022г., 47, 28 лв. обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) за периода 20.09.2021г. до 14.09.2022г. вкл., 90, 85 лева
законна лихва за периода 15.09.2022г. до 22.11.2022г., ведно със законната
лихва върху общо дължимата сума от 5613, 30 лева от 23.11.2022г. до
изплащане на вземането.Към заявлението е приложено извлечение от
счетоводните книги на Банката от 23.11.2022г., в което са удостоверени
дължимите суми по процесния договор, заверен препис на договора за кредит
за текущо потребление от 18.03.2015г., Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, договор за залог върху вземания от
18.03.2015г., погасителен план и ГПР и Приложение № 3 към тях, в което са
предвидени и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева.
С молба-уточнение във връзка с оставянето на заявлението без
движение заявителят е конкретизирал, че обезщетението за забава за периода
20.09.2021г. – 14.09.2022г. в размер на 47, 28 лева, е начислено на основание
чл. 19.1 от Раздел „Отговорности и санкции“ от Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление.Прилаганият лихвен процент
е 10% годишно върху частта просрочена главница в неплатените анюитетни
погасителни вноски.Искането за заплащане на такса „Разходи при изискуем
кредит“ в размер на 120 лева е на основание т. 6 от Приложение № 3.С тази
клауза предварително се определял размера на имуществените вреди, поради
което не попадал в ограничителния режим, предвиден в чл. 10а от ЗПК за
такси по усвояване и управление на кредита.
Заповедният съд е отхвърлил частично заявлението, приемайки, че е
налице обоснована вероятност искането за обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) да се основава на неравноправна клауза, с която реално се
заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, което не отговаря на изискването
2
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 от ЗЗП.
Относно разходите при изискуем кредит заповедният съд е изложил
доводи, че заявената сума не представлява реални разходи на кредитора, а
такса, уговорена в т. 6 от Тарифата, с която реално се възлагат в тежест на
потребителя задължения при забавено изпълнение.Поради това е приел, че е
налице обоснована вероятност за неравноправност и на тази клауза на
основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, защото задължава потребителя при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо
обезщетение.
Относно обезщетението за забава настоящият състав на съда не споделя
доводите на заповедния съд в изложената по-горе насока.Действително в
клаузата на чл. 19.1 от приложимите общи условия е предвидено, че при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.Ако кредитополучателят погаси дължимата
месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се
прилага.Тълкувайки така уговореното следва да се приеме, че страните са
предвидили наред с дължимата договорна (възнаградителна лихва) по кредита
и заплащането на обезщетение за забава в размер на 10 процентни пункта
съобразно направеното уточнение с допълнителната молба, което е в
съответствие с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени задължения, поради което
формулираното искане относно приложимия лихвен процент не се явява в
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.Съответствието на
заявената сума за претендирания период /47, 28 лева/ с размера на законната
лихва от 10 процентни пункта е допустимо да се проверява в исковото
производство, доколкото в заповедното съдът не може да извършва сам
пресмятания на дължими суми, в отклонение на заявените такива по пера в
извлечението от сметка.
По изложените съображения отказът на заповедния съд в посочената
част следва да се отмени, като делото се върне на същия за издаване на
заповед за НИ и относно заявеното обезщетение за забава.
3
Относно разходите при изискуем кредит заповедният съд е съобразил
уточнението на заявителя с молба вх. № 96555/29.11.2022г. с посочване, че
сумата не представлява реални разходи на кредитора, а такса, уговорена в т. 6
от тарифата, като с начина, по който е уговорена таксата – разходи при
изискуем кредит, в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при
забавено изпълнение.Правилно се възприема от заповедния съд, че начинът
на уговаряне на това вземане като фиксирана сума, без връзка с и независимо
от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат
направени, говори, че таксата не представлява разход, а отнапред уговорено
задължение на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение, което
се дължи при настъпването на предвиденото в клаузата обстоятелство –
изискуемост на кредита.Възлагането в тежест на потребителя на
допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за
която по правило същият дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от
ЗПК, в разрез с разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, т. 8 във вр. с т. 8а и т. 13 от ЗЗП,
е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна
/решение на ВКС по т. д. № 1768/2018г., II ТК/.В тази част заповедният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се
потвърди.Претенцията за присъждане на разноски следва да се разгледа при
произнасяне на искането по същество.
Мотивиран от горното
Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 30.11.2022г. по ч. гр. д. № 16949 по описа за
2022г. на Районен съд Пловдив, XIV гр. с., инкорпорирано в заповед № 8538
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК от същата дата, в частта, с която се отхвърля заявлението за сумата от
47, 28 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) и ВРЪЩА
делото на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.11.2022г. по ч. гр. д. № 16949 по
описа за 2022г. на Районен съд Пловдив, XIV гр. с., инкорпорирано в заповед
4
№ 8538 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от същата дата, в частта, с която се отхвърля заявлението за
сумата от 120 лева – дължими разходи при изискуем кредит.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5