Р Е Ш Е Н И
Е
№ / 06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
при секретар Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №603 по описа за
2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. №6378/28.01.2019г.
на П.И.Л., ЕГН:********** срещу Решение № 5318/21.12.2018г., постановено по гр.
дело №17618/2017г., на ВРС, в частта, с която е уважен иска на Г.И.Р.,
ЕГН:********** срещу П.И.Л., ЕГН:********** с пр. осн. чл.74, ал.1 от ЗС, като
е осъден последният да заплати на ищцата сумата от 9639.66лв., представляваща
разходи за извършени подобрение в Апартамент №9, находящ се в гр.Варна,
ул."Пенчо Славейков" №8, ет.5 за периода 12.03.2014г. до 19.05.2014г.
Според жалбоподателя решението в тази част е постановено при нарушения на проц.
правила и материалният закон, както и при превратно тълкуване на
доказателствата, поради което е неправилно и незаконосъобразно. На първо място
се твърди допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в неправилно допуснатото на осн. чл.214 ГПК
изменение на исковата претенция. Счита, че изменението както на правното
основание –от чл. 72 на чл. 74 ЗС, така и на размера на претенцията не е
извършено по предвиденият в ГПК ред и неоснователно ВРС е допуснал
присъединяването на още един осъдителен иск, като в същото време не е
предоставил на ответника възможност за отговор в законоустановеният срок, с
което е нарушено правото му на защита. Предвид изложеното счита за редовно
предявена само претенцията на осн.чл.72 от ЗС. На следващо място се твърди и превратно
тълкуване на доказателствата. Счита, че неоснователно са кредитирани само показанията
на св.Р., който е баща на ищцата, въпреки нормата на чл.172 ГПК, пред тези на
св.Илиева, която няма родство със страните и е напълно незаинтересована. По
изложените съображения моли да бъде отменено решение №5318 от 21.12.2018г. по
гр.д.№ 17618/2017г. по описа ВРС, XXV-ти с-в., в частта в която е уважен иска с осн. чл.74, ал.1
от ЗС на Г.И.Р., ЕГН:********** срещу П.И.Л., ЕГН:********** и осъден да
заплати на ищцата сумата от 9639.66лв., представляваща разходи за извършени
подобрение в Апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ул."Пенчо
Славейков"№8, ет.5, ап.9 за периода 12.03.2014г. до 19.05.2014г., като
неправилно и незаконосъобразно, като на негово място бъде постановено ново, с което да исковата претенция бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. В
условията на евентуалност, се моли решението да бъде изменено като бъде намалена
присъдената сума. Моли се за присъждане на съдебно-деловодни разноски. В о.с.з.
жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Насрещната
по жалбата страна не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263, ал.2 ГПК,
но в о.с.з. чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Счита, че
първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения, а след
като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен
извод за основателност на предявения от ищеца иск. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното
решение –потвърдено. Моли за присъждане на разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по
иск, предявен от Г. Иликова Р. срещу П.И.Л. за осъждане на последния да заплати
на ищцата сумата от 10 573 лева, представляваща увеличената стойност на Апартамент №9, находящ се в гр.Варна,
ул.“Пенчо Славейков“ №8, ет.5,ап. 9, на осн. чл.72 от ЗС. Ищцата излага, че
закупила Апартамент №9 в груб строеж на 12.03.2014г., за което бил съставен и НА
№116, том 11, дело №2193/2014г., и който ѝ бил отнет принудително по
силата на Протокол за принудително отнемане, издаден на 19.05.2014г. от ЧСИ
№712-Илиана Станчева и предаден на ответника като приобретател на основание
проведена по-рано публична продан. Твърди, че предала имота ведно с извършени
от нея в периода от закупуването -12.03.2014г. до отнемането -19.05.2014г.
подобрения както следва: два броя климатици „Panasonic”-12 BTU на стойност 1250 лева; един брой
конвектор Elektrolux
-12 BTU на стойност
250 лева; трислоен ламинат MDF
с клас за абразивност АС-3 и клас на удароустойчивост IC3, с цена 25 лева на кв.м положен във
всички стаи с обща площ 40 кв.м.; подов теракот 10 кв.м. в коридора с площ 9
кв.м., от вид „подови плочки“ с място за фигуриране, при цена 18 лева на кв.м.
и стойност на труд и материали 80 лева; гипсокартон и вата на всички тавани,
които са с обща площ 45 кв.м., за което е използван 45 кв.м. гипсокартон с
единична цена 5 лева за кв.м. и 45 кв.м. минерална вата с единична цена 1.50
лева за кв.м., като трудът и материалите е на стойност 200 лева; шпакловка и
плътни слоеве боя на всички стени, които са с обща площ 130 кв.м., като
стойността на използваните латекс, грунд, гипс и силикон за шпакловката е на
стойност 130 лева, а стойността на вложения труд 350 лева; напълно оборудвана баня-тоалет с поставени
плочки, санитарен фаянс, шкаф-мивка и душ-комплект, като квадратурата на помещението е с площ 4
кв.м.,а общата квадратура на стените 20 кв.м., като са поставени „подови плочки“
с цена 25 лева за кв.м., монтиран бил моноблок на стойност 250 лева. Използваните материали лепило, сифони, лайсни, вентилатор, гипс,
тръби, плънки за баня-тоалет били на стойност 350 лева, а вложеният труд,
извършен от майстор – 700 лева. Излага, че голяма част от вложения труд бил
извършен от бащата на ищцата, който бил дърводелец. Ищцата твърди, че е била
добросъвестен владелец, но в първото по делото съдебно заседание по реда на
чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция като в условията на
евентуалност- в случай, че се установи, че е недобросъвестен владелец на
основание чл.74,ал.1 ЗС, ищцата моли да ѝ
бъде присъдена по-малката сума между разноските и увеличената стойност на
имота.
Чрез
депозирания писмен отговор, и в о.с.з., чрез назначения му от съда особен
представител, ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявения иск. Оспорва твърдението на ищцата, че била добросъвестен
владелец, поради което счита, че тя няма право да претендира увеличената стойност на имота след
извършените подобрения. Оспорва, че заявените в исковата молба строителни
материали са вложени в имота в твърдяния период. Счита, че от доказателствата
не става ясно от кой обект била закупила ищцата материалите, като фактурите
носели дата две години преди дата 12.03.2014г. и били издадени две години преди
да е закупено жилището. Твърди също, че имотът е бил предмет на повторно обявена публична продан по ИД
№329/2013г. и че ответникът е бил обявен
за купувач с постановление от 21.12.2013г. Възбрана върху имота била вписана на
07.03.2012г. въз основа на обезпечителна заповед по ч.т.д. №1261/2012г. на ВОС
и на 06.03.2013г. от ЧСИ Илиана Станчева. Счита, че след вписване на възбраната
всички сделки, извършени с имота са непротивопоставими на лицето, в чиято полза
е наложена. Поради това правата на ищцата не можели да се противопоставят на
правата на приобретателя, придобил чрез публична продан и ищцата не можела да
се легитимира като добросъвестен владелец. Твърди, че към 12.03.2014г. ищцата е
можела да узнае наличието на възбрана, която е вписана в публичния имотен
регистър, още преди да се пристъпи към описа и оценката на имота. Излага, че
ищцата е можела да узнае и факта, че с постановление за възлагане от
21.12.2013г. за купувач е обявен ответника. Счита, че фактът, че ответникът е придобил имота на
оригинерно основание чрез публична продан, означава, че той го придобива във
вид какъвто е бил в момента на осъществяване на публичната продан, съобразно
определената от ЧСИ цена с включени подобрения, каквито са били налични към
момента на оценката. Излага също, че част от заявените подобрения не са трайно
прикрепени към имота и могат да бъдат отделени от него. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата, по
която е образувано настоящото произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от договор
за покупко-продажба от 12.03.2014г., обективиран в НА №11, том I, рег. №588, дело №8, Г.И.Р. закупува от „СИС.П“ ООД
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1026.266.5.9, находящ се на
адрес: гр.Варна, ул.“Пенчо Славейков“№8, етаж 5, ап.9 в сграда №5 със степен на
завършеност „груб строеж“ в ПИ с идентификатор №10135.1026.266, с
предназначение жилище, апартамент с площ от 69.21 кв.м. и Изба №9 с площ от
3.32 кв.м.
От съдържащите
се в приобщеното ИД №20137120400 по описа на ЧСИ И. С., писмени доказателства, се
установява, че върху Апартамент №9 е била наложена възбрана от ЧСИ с постановление
от 05.03.2013г., вписана по партидата на
имота под №54, том 3, вх.рег.№4344/06.03.2013г., както и предходна възбрана, наложена
с обезпечителна заповед от 13.05.2011г. по ч.т.д №1004/2011г. по описа на ВОС,
вписана в СВ под №199, том4, на 17.05.2011г.
Установява
се също, че на 28.10.2013г. имотът е обявен за публична продан, като в
обявлението е посочено, че е по БДС и има Акт 15.
С
Постановление от 21.12.2013г. имотът е възложен на купувача по публичната
продан П.И.Л. като същото е вписано в СВ на 16.04.2014г.
Между
страните липсва спор, а и от приобщения Протокол за принудително отнемане на
недвижим имот по ИД №20137120400, се
установява, че на 19.05.2014г. ап. 9 е бил отнет от Г.И.Р., като в него е бил въведен
П.И.Л.. В протокола е отбелязано, че в имота са извършени следните подобрения:
монтирани два броя климатици: Панасоник 12-ска, инвертор и Електролукс -12-ка;
във всички три стаи е поставен ламинат, в коридора -подов теракот; всички стени
и тавани са на гипсова шпакловка; на таваните са монтирани гипсокартон и вата;
баня-тоалет напълно завършени без да е монтиран бойлер.
С Решение
№48/03.01.2015г., постановено по гр.д. №1092/2014г. по описа на ВОС, потвърдено
с Решение №133/26.08.2015г. по възз.гр.д. №156/15г. по описа на Апелативен съд
–гр.Варна и Решение №85/11.05.2016г., постановено по гр. дело №5643/2015г. по
описа на ВКС, I-во г.о. е отхвърлен предявения от Г.И.Р.
срещу П.И.Л. иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да
предаде на ищцата владението върху Ап.9.
От
представените по делото стокови разписки, се установява, че на 02.03.2012г. е
закупен 0.500 кв.м. фаянс Лотос тъмно зелен; декор Лотос зелен 4 бр.; теракота
ууд White 1.089 кв.м. на обща стойност 13.40 лева, като в
същата за получател е вписан Илко Русев; на 04.12.2012г. е закупен моноблок Корона бял
1бр., гранитогрес Траима Робъл 10 кв.м., фаянс Лотос св. зелен 7 кв.м., фаянс Лотос тъмно зелен 10
бр., теракота Лотос зелен 4 кв.м., декор Лотос зелен 30 бр.; праг по поръчка
бял 1 бр. на обща стойност 1062.79 лева; на 28.02.2012г. е закупен Easy тик борнео на стойност 721.59 лева; на 28.02.2012г. е
закупен Easy тик борнео 45.659 кв.м.подложка 45 кв.м. ;перваз Dollken 22 17 бр.; ъгъл вътрешен 19 бр., ъгъл външен 10 бр.,
тапи 12 бр., снадки 4 бр.; клипс+рапиден винт 130 бр.; неопрен 1 бр.; лайсна
денивил. 3 бр., лайсна н.г. 22 - 5 бр.,
монтаж лайсна 8 бр.; монтаж ламинат 45.60 кв.м., монтаж перваз 42.500 кв.м.,
транспорт на обща стойност 160.33
лева.
В о.с.з.,
проведено на 19.09.2019г. са разпитани водените от страните свидетели.
Свидетелят И. Г. Р.– баща на ищцата, излага че на 12.03.2014г. бил издаден нотариалния акт на дъщеря му за
имота в гр.Варна, ул.“Пенчо Славейков“№8. Строителят издал имота с груби
мазилки и груб под, както издавали повечето строителни фирми. Излага, че съдействал на дъщеря си да
си направи апартамента така както бил заварен от съдебния изпълнител и всичко
било описано в протокола. Твърди, че парите били нейни, а той контролирал ремонта в имота, защото тя била на
работа, а той работел на смени. Някои от майсторите намерила дъщеря му, а други
намерил той. На пода първо направили замазка за да се изравни, а после сложили
ламинат. В целия коридор бил поставен гранитогрес, в банята - теракот, а стените
били с фаянсови плочки, имало душ система и моноблок. В банята липсвал само
бойлер. Във всички стаи имало ламинат с дебела подложка. Всички стени били
изравнени наново със замазка и шпакловка, защото не били в добро състояние
и след това били боядисани с латекс.
Всички тавани на апартамента били с гипсокартон и вата. Имало два климатика- в
дневния тракт и едната спалня. Всички материали – гипсокартон, плочки, ламинат
ги е купувал той, а другите били купени след нотариалния акт. В жилището имало поставени
само врати и прозорци, когато го купили. Всички подобрения били направени от
дъщеря му чрез него. Подобренията били правени след нотариалния акт до момента,
в който бил отнет от ЧСИ.
Свидетелката
Т. К. И., разпитана в същото о.с.з. излага, че е участвала в оглед на ап.9 през
месец ноември 2013г., тъй като имало търг. Тя закупила ап.9а. Спомня си, че в
ап.9 имало диван, бил поставен ламината. В банята имало бледо зелени плочки,
бойлер, имало също климатик и маса.
От
заключението на СОЕ, изслушана и приета в същото о.с.з., се установява, че вследствие на подобренията имотът е увеличил
стойността си с 21 500 лева. Изготвена е количествено-стойностна сметка на
извършените СМР, като стойността им възлиза на 10 573 лева, от които за
материали 5101 лева и за труд 5472 лева.
За да извърши изчисленията в.л. е посочило, че е използвало приетите по
делото документи. В о.с.з. в.л. пояснява, че оглед на апартамента не е бил
извършван поради отсъствието на ответника. За да опише СМР, в.л. е използвало
Протокола за принудително отнемане, съставен от ЧСИ, в който е описано
състоянието на апартамента, и в.л. е извършило изчисленията на база
количествата по скицата/чертежа на апартамента.
С оглед така
установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Между страните няма спор, че владението на процесния апартамент №9 е
било отнето от ищцата и предоставено на ответника на 19.05.2014г.
Предявеният иск, според правната квалификация, посочена от ищеца в
исковата молба е с правно основание чл. 72 ЗС, но в първото по делото о.с.з., е
допуснато изменение поради добавено от ищцата в условията на евентуалност
правно основание чл. 74 ЗС, а именно, ако съдът прецени, че тя е била
недобросъвестна, то ответникът да бъде осъден да ѝ заплати по-малката
сума измежду действително направените разходи за подобренията и увеличената
стойност на имота.
По отношение на изложените във въззивната жалба възражения за извършени
от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с допуснато
изменение на иска следва да се отбележи следното:
Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими
разноски и подобрения почиват на принципа на недопустимост на неоснователното
обогатяване. Основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от
ищеца разходи, с които ответникът-собственик се е обогатил. Според константната
съдебна практика, правната квалификация, дадена от ищеца не обвързва съда,
поради което ако се претендират права по чл.72, ал.1 ЗС, а се установи, че
ищецът е недобросъвестен владелец, претенцията ще се разгледа на основание
чл.74, ал.1 ЗС /в този см. решение
№359/21.07.2010 г. по гр.дело № 1205/2009 г., ВКС, ІІ г.о./ Съдът
може да отхвърли иска само ако вземанията не съществуват /не са направени
разходи или резултата от тези разходи не съществува към релевантния момент/,
ако вземанията са погасени по давност или ако ответникът не е длъжник по тези
вземания. Щом установи, че разходите са направени и ответникът се е обогатил,
съдът следва да квалифицира спора въз основа на установените по делото
твърдения на страните и да присъди следващия се от приетата правна квалификация
размер на вземането.
Според настоящия състав принципно така допуснатото изменение е
законосъобразно, тъй като е извършено преди приемането на окончателния доклад в
първото по делото о.с.з., но дори такова изменение да не беше направено, то
съдът има задължение при постановяване на решението да квалифицира спора според
твърдените от ищеца и доказаните по делото факти и въз основа на тях да
определи размера на дължимото обезщетение.
Във връзка с основателността на претенцията, съдът съобрази следното:
С оглед приетите по делото писмени доказателства, съдът счита, че
ищцата има качеството на недобросъвестен владелец, предвид наличието на вписана
възбрана върху недвижимия имот към датата на която тя е закупила същия от
„СИС.П“ ООД на 12.03.2014г.
Настоящия състав намира, че не е необходимо излагането на повече
съображения в тази насока, доколкото ищцата не обжалва решението, а само
ответника, като с оглед възраженията, изложени във въззивната жалба, основният
спорен въпрос е за наличието в апартамента на твърдяните от ищцата подобрения и
датата на тяхното извършване.
В тази връзка, съдът изцяло кредитира показанията на св. И. Г. Р.
Въпреки наличието на близка родствена връзка с ищцата, преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, неговите показания са последователни
непротиворечиви, и съответстват на останалите, събрани по делото писмени
доказателства. Доколкото същият лично е
участвал в извършването на голяма част от ремонтните дейности, включително в
закупването на материали, осигуряването на майстори и лично присъствие на
обекта, съдът приема за безспорно установено, че към момента на закупването на
апартамента от ищцата, той е бил само с циментова замазка на подовете и мазилки
по стените, като в него са били поставени само врати и дограма с прозорци.
Именно в този вид е описан апартамента в доклада за определяне на
пазарна оценка, назначен по изп. дело във връзка с обявената публична продан,
находящ се на стр. 46 и сл. от изп. дело. В „техническо състояние“ е посочено:
без Акт 16; степен на завършеност по БДС /стр.47 от изп. дело/ .
От друга страна, изложеното от свидетелката Т. К. И. е в
противоречие и не съответства на цитирания по-горе доклад за оценка и снимковия
материал към него, където ясно се вижда, че помещенията са негодни за живее,
като в тях липсва теракот, ламинат или други вещи, свързани с ежедневното му
ползване за живеене.
С оглед отразеното в Протокола за принудително отнемане от
19.05.2014г., съдът приема, че към тази дата в ап. №9 са били налични следните
подобрения: монтирани два броя
климатици Панасоник дванайска, инвертор; Електролукс дванайска; във всички три
броя стаи е поставен ламинат, в коридора подов теракот; всички стени и тавани
са на гипсова шпакловка; на таваните са монтирани гипсокартон и вата; баня-тоалет
напълно завършени без да е монтиран бойлер.
С оглед приетото за установено по-горе качество на ищцата на
недобросъвестен владелец, на осн. чл.74 ЗС същата има право да получи
по-малката стойност между разходите за подобренията и увеличената стойност на имота,
която съгласно заключението на вещото лице е в размер на 10 573 лева, в.
т.ч. стойността на труд и материали. От тази стойността следа да бъде приспадната
стойността на движимите вещи, които не представляват подобрения.
Неоснователно е и другото възражение на въззивника досежно первазите,
тъй като т.1 от уточнителната молба вх. №32473 от 16.05.2018г. касае
закупуването и монтажа на климатиците.
Съдът намира, че следва да се присъдят сумите, така както са посочени в
заключението, тъй като според в.л. закупуването на материали от вида на
процесните- ламинат, гранитогрес,
теракот, гипскартон обичайно включват доставка и монтаж. От друга страна,
въпреки че в заключението в първата
колонка /обозначена с №2/ е посочено общо „доставка и монтаж на…“, от изброени
в следващите колонки с номера от 3 до 11 става ясно, че по отношение на всяко
подобрение се включват количества на материалите /посочени по ИМ и
действителни/ и стойността на материалите /без изрично посочване на стойност за
доставка или монтаж/, като самите стойности в.л. е изчислило вземайки предвид
цените, посочени в Справочник за цените за строителя за съответния период.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на разходите, извършени за подобрения в процесния имот следва да бъде
уважен за сумата от 9639.66 лева, на осн. чл. 74 ЗС.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има право да ѝ
бъдат присъдени направените по делото пред настоящата инстанция разноски, но
предвид липсата на списък и на доказателства за направени такива, съдът не
ѝ присъжда разноски за производството пред ВОС.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5318/21.12.2018г. по гр.д. №17618/2017г. на ВРС,
в ЧАСТТА, с която П.И.Л.,ЕГН: ********** с адрес *** Е ОСЪДЕН да заплати
на Г.И.Р., ЕГН: ********** с адрес *** П.И.Л.,ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 9639.66
/девет хиляди шестстотин тридесет и девет лева и шестдесет и шест ст./лева,
представляваща разходи за извършени подобрения в Апартамент №9, находящ се в гр.Варна,
ул.“Пенчо Славейков“ №8,ет.5,ап.9 за периода 12.03.2014г. до 19.05.2014г., на
основание чл.74, ал.1 ЗС, както и в ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕН да ѝ заплати сумата от 2 329.50/две хиляди триста двадесет и
девет лева и петдесет ст./ лева,
представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
В останалата
/необжалвана/ част, решението е влязло в
законна сила.
Не присъжда
разноски за производството пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.