О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1000/30.5.2019г. Година 2019 Град Варна
Варненският районен съд двадесет
и седми състав
На тридесети май Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Христова-Желева
като разгледа
докладваното от съдията ЧНД № 2389 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243, ал.
4 от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба от Ж.Н.С. ***
срещу Постановление на прокурор при ВРП от 22.04.2019 г. за прекратяване на ДП
№ 1466/2007 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, образувано и водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК.
С обжалваното постановление, прокурор от
ВРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243,
ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1,
т.3 от НПК.
В жалбата си жалбоподателят изразява
несъгласие с постановлението за прекратяване на ДП.
По делото не са налични данни за датата на връчване на прокуроския акт на
неговия адресат и настоящ жалбоподател. Въпреки дадените изрични указания от
съда с разпореждане от 20.05.2019г. по ЧНД № 2245/2019г., от страна на
прокуратурата такива доказателства не са ангажирани. Напротив постъпило е писмо
от прокурор при ВРП М.Неделчева, че във ВРП не са налични доказателства-
обратни разписки за връчване на постановлението за прекратяване на делото, а
жалбата срещу постановлението постъпила във ВРП на 10.05.2019г.
С оглед горното, съдът приема, че жалбата е депозирана в срок, от надлежни
страна, лице конституирано в качеството на пострадал по делото, поради което и
същата е процесуално допустима.
След преценка на доводите изложени в жалбата и събраните по делото
доказателства и при извършена цялостна проверка за законосъобразност на
атакувания акт, съдът достигна до следния извод:
Наказателното
производство по ДП № 1466/2007 г. по описа на ВтороРУ при ОД на МВР -
Варна е образувано на 28.09.2007г.,
на основание чл. 212, ал. 1 от НПК, с постановление на прокурор при ВРП, срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, затова че на 06.09.2007г. в
гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у ж.Н.С.
заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на 1200 лева. В хода на наказателното производство няма
привлечено в качеството на обвиняем лице.
В
хода на разследването е разпитана единствено пострадалата Ж.С.- на 08.10.2007г..
Изискани и приобщени са писмени доказателства- трафични данни от мобилен
оператор „Мобилтел“ ЕАД- на 01.11.2007г. и 15.11.2007г. Видно от тези справки е
установено, че пострадалата е кореспондирала с различни мобилни номера в
посочения от нея часови интервал на 06.09.2007г. Въпреки това органите на разследването
не са установили на чие име са регистрирани тези номера, съответно кой е
техният ползвател, с оглед установяване на съпричастността му към
инкриминираното деяние за което е проведено разследване. В хода на
разследването дори не е изискана справка за трафичните данни на стационарния
телефонен номер на пострадалата, за който са налични данни в показанията й, че
е започнала кореспонденцията по възбуждането в заблуждение на същата.
След изтичане на
двумесечния законен срок на разследването, производството по същото е било
спряно с постановление на прокурор при ВРП от 06.12.2007г., като препис от
същото е изпратено на пострадалата С..
На 22.04.2019г., с
постановление на прокурор при ВРП, производството по делото е било възобновено
на основание чл.245, ал.2 от НПК. В същото постановление прокурорът констатирал
още, че давностните срокове за наказателно преследване по чл.80, ал.
т.1, т.3 от НК за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК са изтекли, а не били извършвани действия от
категорията да прекъснат давността. С тези аргументи прекратил наказателното
производство по делото на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК- поради изтекла
преследвателна давност.
С оглед така установената фактическа обстановка, възприета на базата
събраните в хода на досъдебното производство доказателства съдът прецени, че
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство като
окончателно решение е правилно.
Съдът
споделя извода на прокурора, че давностният срока за наказателно преследване за
извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК е изтекъл, което възпрепятства и продължаване на
действията по разследването по този текст от НК към настоящия момент. Съгласно разпоредбата на
чл. 79, ал. 1, т. 2 НК наказателното преследване се изключва, когато е изтекла
предвидената от закона давност. Под давност в наказателното право се разбира период
от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си
да осъществи наказателно преследване или да изпълни наложено наказание.
Давностните срокове, предвидени в НК, са посочени в години, като всяка година,
изтича на съответната дата, на която е началото на давностния срок. Давността
се прекъсва с всяко действие на компетентен държавен орган, предприето за
упражняване на съответното правомощие на държавата, като след прекъсването,
започва да тече нова давност. По общо правило давността, която погасява
наказателното преследване, започва да тече от довършването на престъплението,
както изрично е посочено в чл. 80, ал. 3 НК. В настоящия случай, ДП е било
образувано за деяние по чл.209, ал.1 от НК извършено на 06.09.2007г., което се
установява от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателствени средства. За престъплението
по чл. 209, ал. 1 НК /измама/ предвидената
в наказателния закон санкция е лишаване
от свобода от една до шест години, поради и което е приложима разпоредбата на
чл. 80, ал. 1, т. 3 НК като давностния срок е десетгодишен, тъй като максимума
на предвидената в особената част на Наказателния кодекс, за това престъпление,
наказание не надхвърля десет години, поради което и съгласно правилата на чл.
80, ал. 3 НК, давностния срок в случая е изтекъл на 06.09.2017г., считано от
датата на довършване на престъплението. За прецизност следва да се посочи, че с
оглед индивидуализацията на имотната вреда -1200 лева, измамата не е в големи
или особено големи размери по смисъла на наказателния закон /чл.210, ал.1, т.5
от НК, чл.211 от НК/. В действителност, деянието би могло да е извършено и при
наличие на квалифициращи обстоятелства визирани в разпоредбата на чл.210, ал.1,
т.1-5 от НК и чл.211 от НК/, но това не би оказало влияние върху давността за
преследване на извършителя му, тъй като и за тези два квалифицирани състава на
престъпления е предвидено наказание съответно от една до осем години /при
квалифицирана измама по чл.210, ал.1, т.1-5 от НК/ и от три до десет години /при
квалифицирана измама по чл.211 от НК/, те. Предвиденото наказание не надхвърля
десет години. От друга страна по делото не е налице дори индиция за такива
предположения.
Съгласно
задължителното за съдилищата разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 96 от
01.11.1961г. по н. д. № 76/1961г. на ОСНК на ВС, давността се прекъсва с
привличането на лицето в качеството на обвиняем или възбуждането на наказателно
производство срещу определено лице за конкретно деяние от надлежно
оправомощените от закона органи. В настоящият случай, наказателното
производство не е възбудено срещу конкретно лице, а е било водено срещу
неизвестен извършител, не е привличано и лице в качеството му на обвиняем. Поради
което и съгласно цитираното тълкувателно решение и разпоредбата на чл. 80, ал. 1,
т.3 НК, давностният срок за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което е
провеждано разследване /а и за квалифицираните състави на измама, визирани в
чл.210, ал.1, т.1-5 от НК и чл.211 от НК/ е изтекъл на 06.09.2017г.
С
изтичане на давностния срок се е погасило правото на държавата, в лицето на
компетентните органи на наказателно преследване, доколкото не са се проявили
обстоятелства и не са били предприети действия от страна на компетентните
органи, които действия да имат за последица спиране или прекъсване на
давността. В хода на образуваното наказателно производство, не е налице и
хипотезата на чл. 81, ал. 2 НК, тъй като от страна на компетентните органи,
каквито в случая се явяват, органите на досъдебното производство, не са били
предприети действия, имащи процесуална стойност и водещи до възбуждане на
наказателно производство срещу определено лице за конкретно извършено
престъпление и до привличането му в качеството му на обвиняем, а наказателно
производство се е водило срещу неизвестен извършител. Ефективността и пълнотата
на действията по разследването, съответно
и на издирвателните мероприятия, тъй като на практика доказателства за
провеждани такива в рамките на ДП, а и такива на основание чл.245, ал.1 от НПК
липсват, са извън предмета на преценката за изтичане на давността за
наказателно преследване. С оглед на всичко изложено, към датата на която е
прекратено наказателното производство от страна на държавното обвинение, а
именно 22.04.2019г. е бил изтекъл, предвиденият в чл. 80, ал. 1, т. 3 НК
давностен срок за наказателно преследване на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, поради което и към настоящия момент, е изключена възможността държавата да
осъществи наказателно преследване за такова престъпление.
Затова и жалбата срещу прокурорския акт за
прекратяване на досъдебното производство е неоснователно, тъй като давностния
срок за наказателно преследване за това престъпление е изтекъл.
С оглед изложените по-горе аргументи, на
основание чл. 243, ал.6, т.1 от НПК,
съдът
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление на прокурор при ВРП от 22.04.2019 г. за прекратяване на ДП №
1466/2007 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, образувано и водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване или
протест в 7 дневен срок от съобщаването му пред ВОС.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на страните - ВРП и жалбоподателя.
ПРЕПИС
от определението, след влизането му в сила, заедно с Досъдебно производство № 1466/2007 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, да се изпрати на ВРП.
СЪДИЯ
при РС- Варна: