№ 808
гр. Бургас, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Т. Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно
дело № 20252120202721 по описа за 2025 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. Р. В. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 25-3388-000303/ 21.07.2025г., издадено от Началник сектор
към ОДМВР-Бургас, РУ 05 Бургас, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание
чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че същото е материално незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л.7, НП е връчено на жалбоподателя на
23.07.2025г., а жалбата срещу него е депозирана на 24.07.2025г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.07.2025 г., около 09.55 часа в гр. Бургас, жалбоподателят Т. В. управлявал в ж.к.
„Лазур“ до хотел „Аква“ л.а. марка „Ситроен Ц4” с рег. номер *. При приближаване на
кръстовището с бул. „Демокрация” в посока на движение бул. „Стефан Стамболов“,
непосредствено след В., с полицейски автомобил се движили и свидетелите И. С. К. и Д. Н.
С.- и двамата служители на 05 РУ- гр. Бургас. В. се включил в движението на бул.
„Демокрация“ непосредствено преди участък, който бил регулиран с нормално работеща
светофарна уредба. Т. В. преминал през него на червен сигнал на светофарната уредба.
Полицейските служители настигнали В., спрели го и му извършили проверка.
1
За констатираното св. К. съставил срещу В. АУАН с бланков номер
3561456/06.07.2025 г., за неспазване на светлинните сигнали- нарушение по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП. АУАН бил връчен, като било отразено, че В. няма възражения.
Въз основа на АУАН, на 21.07.2025г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 183,
ал.5, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в
каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля, които са еднопосочни и
безпротиворечиви, които съдът кредитира изцяло. Показанията на двамата са логични и
последователни, като същите демонстрираха ясен спомен за случилото се.
На практика, самият жалбоподател също не спори по установените факти, като
неговите възражения са свързани с липсата на допълнителен знак А24.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Ясно е записано, че обвинението е за това, че жалбоподателят е преминал на
забраняващ червен сигнал на светофар, като няма необхоД.ст от някакво по-подробно
фактическо описание.
Съгласно чл.6 т.1 предл. второ от ЗДвП, участниците в движението съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според
чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването. Според чл.30 ал.1 от ППЗДвП, пътните
светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на
пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи
върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни
сигнали с определено значение. В чл.31 ал.7 от ППЗДвП е определено значението на
светлините подавани от светофарите. Значението на червената светлина е императивно и
еднозначно определено и означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека.
Жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.183
ал.5, т.1 от ЗДвП, като не е се съобразил със забранителен сигнал на светофара и навлязъл в
2
зоната му на действие. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните
свидетели, които както бе посочено, са изцяло еднопосочни и непротиворечиви.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.6, т. 1 ЗДвП, да се съобразява своетo поведение
със светлинните сигнали, което задължение обаче в настоящия случай не е спазил. От
материалите по делото, а и от самата жалба става ясно, че жалбоподателят не е видял
светофарната уредба, макар че е могъл да го направи, поради което неговото деяние следва
да се приеме за извършено при условията на непредпазливост.
Тук е мястото да се обсъди основния довод на жалбоподателя за липса на поставен
знак А24 „Светофар“, който съгласно чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-21-1 от 23
ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци се поставя преди всеки
светофар, за който не е осигурена виД.ст на светлинните сигнали от 100 m - при скорост на
движение не по-голяма от 50 km/h. Чрез този довод всъщност се цели доказването на липса
на виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради това, че не е имал възможност да
възприеме светлинната сигнализация. Този е довод е неоснователен по следните
съображения:
На първо място, видно от скицата, изпратена от Община Бургас, а и от свидетелските
показания, жалбоподателят се е включил в движението по бул. „Демокрация“ от място, което
се намира на много по-малко от 100 метра преди светофарната уредба. Иначе казано, дори и
да има знак А24, той би следвало да е поставен на бул. „Демокрация“ и би се намирал на
място, преди мястото, където жалбоподателят се е включил в движението. Същевременно,
самата улица, по която се е движил жалбоподателят, не сигнализирана със светофарна
уредба, а със знак Б2 „Стоп“, поради което и няма как по нейното протежение да има знак
А24.
На второ място, съставът счита, че по никакъв начин виД.стта на водача към
светофарната уредба не е била ограничена, като този извод следва както от скицата от
Община Бургас, така и от снимковия материал, представен от самия жалбоподател. От тях е
видно, че има разположени два светофара- един от дясно на платното за движение, и един,
който се намира над платното, като няма как да се приеме, че вторият не може да бъде
забелязан. Също така, от показанията на свидетелите става ясно, че след като е навлязъл по
бул. „Демокрация“, водачът правомерно се е движил в лентите за движение, които не са
предназначени за движение на МПС от масовия градски транспорт. Следователно,
жалбоподателят се е движил или в най-лявата лента, или в средната лента, над които е
поставен вторият светофар, видно от скицата от Община Бургас. Това се вижда още по-ясно
и от снимката на л. 6, която е приложена към жалбата.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че не е имало обективни пречки
жалбоподателят да възприеме светлинната сигнализация на мястото, а очевидно се касае за
проявена небрежност от негова страна, поради което и правилно е бил санкциониран.
На жалбоподателя правилно е наложено наказание глоба в размер на 100 лева,
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението), който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск, като
неспазването на правилата, свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава
сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното се явява деяние
със завишена обществена опасност. Липсват обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл. 28 ЗАНН.
3
В обобщение, обжалваното постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-3388-000303/ 21.07.2025г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ 05 Бургас, с което за нарушение на чл.
6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП на Т. Р. В. с ЕГН: **********, е наложено
наказание „глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4