№ 16014
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110104149 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. В. Т. срещу ****/, с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
незаконно обвинение.
В исковата молба се твърди, че в началото на **** г. Е. Т. била привлечена като
обвиняем по досъдебно производство № ***/**** г. по описа на ****, пр. пр. НСН №
*****/**** г., за извършено престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. След
внасяне на обвинителен акт за така повдигнатото обвинение, било образувано НОХД
№ **** г. по описа на Софийски районен съд, НО, ***-ти състав. В периода от 2016 г.
до 2019 г. няколко пъти съдебното производство било прекратявано и връщано на
прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство. На 08.10.2021 г. *** издала постановление за прекратяване
на досъдебното производство, образувано срещу ищцата, като постановлението за
прекратяване било връчено на 14.01.2021 г. Ищецът сочи, че в резултат на
незаконното обвинение били причинени неимуществени вреди, изразяващи се
психически срив, уронване на професионалната репутация, безсъние, усещане за
обезвереност, неспокойствие напрегнатост, накърняване на доброто име в
обществото, ограничаване на социалните контакти. Въз основа на изложеното е
1
отправено искане за уважаване в цялост на предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ПРБ за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова
претенция е оспорена в цялост и е отправена молба за отхвърлянето като
неоснователна. Ответникът сочи, че не били представени доказателства за
стабилизиране на постановлението за прекратяване на процесното досъдебно
производство. Изложени са подробни доводи, че липсвали доказателства за реално
претърпени от Т. неимуществени вреди. В условията на евентуалност са релевирани
възражения и срещу размера на претендираното обезщетение, тъй като според
ответника същият не бил съобразен с интензитета на реално претърпените от ищеца
негативни изживявания, установената съдебна практика и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление. За да се приеме, че
така предявената искова претенция е основателна, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване следните материално-правни предпоставки: 1/
наличието на повдигнато спрямо него обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; 2/ обстоятелството, че образуваното срещу ищеца наказателно производство
е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че не
представлява престъпление; 3/ претърпените от ищеца неимуществени вреди; 4/
наличие на причинно-следствена връзка между незаконните действия на
правозащитните органи и претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тежест на
ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност и
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица. Същата има обективен характер и
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки, като за
разлика от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД отговорността на държавата по
ЗОДОВ не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило
вредата (чл. 4 ЗОДОВ).
Установява се от събраните в хода на производството доказателства, че на
14.03.2016 г. Е. В. Т. е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно
2
производство № ЗМ-***/**** г. по описа на ****, пр. пр. № ***/**** г. по описа на
СРП, за извършване на престъпление по чл. 201 НК. На 11.05.2016 г. ищцата е
разпитана в качеството на обвиняем по образуваното срещу нея наказателно
производство. На същата дата на лицето са предявени и материалите по разследването,
като спрямо нея е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинителен акт срещу Е.
Т. е внесен в СРС на 19.07.2016 г., въз основа на който е образувано НОХД № **** г.
по описа на СРС, НО, ***-ти състав, като с разпореждане от 27.07.2016 г. съдебното
производство е прекратено и делото е върнато на СРП с указания за отстраняване на
съществени процесуални нарушения. Ищцата е привлечена като обвиняема за
извършването на същото деяние още три пъти – на 25.05.2017 г., като постановлението
за привличане е предявено на 31.05.2017 г.; на 29.05.2018 г., като постановлението за
привличане е предявено на 15.06.2018 г.; и на 25.04.2019 г., като постановлението за
привличане е предявено на 08.05.2019 г. Обвинителни актове по така повдигнатите
обвинения са внесени, както следва: 1/ на 18.07.2018 г., въз основа на което е
образувано НОХД № **** г. по описа на СРС, НО, ***-ти състав, като с разпореждане
от 21.09.2018 г. по делото е насрочено открито разпоредително съдебно заседание за
06.11.2018 г., в което делото е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения; 2/ на 29.05.2019 г., въз основа на което е
образувано НОХД № **** г. по описа на СРС, НО, ***-ти състав, като с разпореждане
от 04.07.2019 г. по делото е насрочено открито разпоредително съдебно заседание за
07.10.2019 г., в което делото е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения. Срещу прекратителното разпореждане на съда от
07.10.2019 г. е подаден протест, като първоинстанционният съдебен акт е потвърден с
определение на СГС от 13.03.2020 г. С постановление от 08.10.2021 г. процесното
досъдебно производство е прекратено, поради липса на безспорни и категорични
доказателства, че ищцата е извършител на деянието, за извършването на което е
подигнато обвинение. Няма налични данни в приложеното към настоящото дело
наказателно производство постановлението за прекратяване от 08.10.2021 г. да е било
предмет на инстанционен контрол. В проведените в хода цялото наказателно
производство открити съдебни заседания ищцата е присъствала лично. Първоначално
взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена на 22.01.2019 г., след
това отново е наложена същата мярка (на 08.05.2019 г.), която също е отменена (на
18.11.2020 г.).
От така установените факти се налага изводът, че спрямо ищцата е налице
хипотезата на незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като
срещу нея е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като така
образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от ищцата. Действително, като поддържа ответникът в отговора на исковата
молба, постановлението за прекратяване на наказателното производство, когато не е
3
обжалвано пред съд, не представлява влязъл в сила акт, доколкото съгласно чл. 243, ал.
10 НПК същото може да бъде отменено от по-горестоящия прокурор. За да придобие
постановлението стабилитет, съответно – да послужи за основание за претендиране на
обезщетение по реда на ЗОДОВ, е необходимо то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и същото да не е поискало
наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В
случая е налице именно тази хипотеза, доколкото процесното прекратително
постановление от 08.10.2021 г. е съобщено на ищцата на 14.01.2022 г., като не са
събрани доказателства то да е било обжалвано.
По делото е доказано и наличието на неимуществени вреди, претърпени от Е. Т.
в резултат на незаконното обвинение срещу него. Съгласно показанията на разпитания
в хода на производството свидетел, съпруг на ищцата, ценени с оглед това
обстоятелство съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, тя е изживяла сериозен стрес в
резултат на образуваното срещу нея наказателно преследване, ограничила е
социалните си контакти, изпитвала е срам и притеснение, претърпяла е унизителни за
честта и достойнството негативни емоции във връзка с професионалното си
положение и начина, по който е била приемана от свои колеги и познати след
привличането като обвиняема. Така депозираните от свидетеля показания следва да
бъдат кредитирани като логични, вътрешно непротиворечиви и съответни на останалия
доказателствен материал. Те отразяват преки впечатления на лицето от състоянието на
ищцата, като от същите се налага извод за търпени от ния негативни емоционални
преживявания в резултат на процесното обвинение.
Необходимо е да бъде съобразено още, че процесното наказателно производство
се отличава с по-голяма продължителност (от **** г. до 2021 г.), но действия, насочени
срещу ищцата в качеството на обвиняем са извършвани в рамките на пет години и
половина (от първото привличане като обвиняема на 11.05.2016 г. до прекратяването
на производството през 2021 г.).
Съгласно практиката на ВКС неимуществените вреди от незаконно обвинение
обхващат не само отрицателните психически преживявания на увредения, но и
обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност
се стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди включва, освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения.
При съобразяване на изложеното и на всички релевантни обстоятелства по
делото – тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение (същото е
"тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за неговото извършване се предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години), вида на наложената мярка за
4
неотклонение (най-леката възможна такава), срока на висящност на наказателното
производство за времето, през което ищцата е имала качеството обвиняем (5 години и
половина, при образувани в рамките на същото, съответно – прекратени, три съдебни
производства), преживените стрес, тревожност и психическо напрежение, както и
обстоятелството, че ищцата е неосъждана към периода на висящност на наказателното
производство, съдът приема, че заместващото обезщетение за причинените на Е. Т. от
незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на 5500,00 лева, до която
сума предявеният иск следва да бъде уважен, а в останалата си част до пълния
претендиран размер от 10000,00 лева – отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, в чиято полза следва
да бъдат присъдени такива в общ размер от 225,50 лева за държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********, с адрес гр. София, бул. „**** да заплати на Е. В. Т. ,
ЕГН: **********, с адрес: с. ******, комплекс „******** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата от 5500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по досъдебно
производство № ЗМ-***/**** г. по описа на ****, пр. пр. № ***/**** г. по описа на
СРП, за извършване на престъпление по чл. 201 НК, като ОТХВЪРЛЯ предявения от
Е. В. Т. срещу ********* иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата
над присъдената сума от 5500,00 лева до пълния предявен размер от 10000,00 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА *********, с адрес гр. София, бул. „**** да заплати на Е. В. Т. ,
ЕГН: **********, с адрес: с. ******, комплекс „******** на основание чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ сумата от 225,50 лева, представляваща сторени в хода на производството
разноски, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6