№ 7837
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110171093
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско”
заплатил на застрахования сума в размер на 29 777.58 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за щети на МПС, настъпили в резултат от ПТП,
реализирано на 04.07.2018г., в гр.София. Виновен за ПТП бил водачът на л.а. марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ******, чиято гражданска отговорност към датата
на ПТП била застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по предявената
от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в общ размер
на сумата от 29 792.58 лева, с вкл. 15 лева ликвидационни разноски, като останал
неиздължен остатък от 3 203.69 лева. Ищецът моли съдът да му постанови решение за
признаване на вземането за последната сума, ведно със законни лихви от 20.08.2021г.,
за които суми по ч.гр.д. № 48453/2021г. по описа на СРС, 70-и състав на 21.09.2021г.
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва механизма на настъпване на ПТП, твърди
съпричиняване – водачът на л.а. „Мерцедес“ се движил с несъобразена с пътните
условия скорост, в резултат на което не успял да спре при възникналата опасност и да
предотврати настъпването на удара, респ. уврежданията биха били по-малко и в по-
лека степен. Оспорва причинната връзка на щетите с ПТП – увредите по предната
броня и предния ляв калник на л.а. „Мерцедес“ не били в причинна връзка с това ПТП,
1
оспорва и степента на уврежданията. Оспорва иска и по размер. Излага, че с плащането
на сумата 26 588.89 лева изпълнил изцяло задълженията си по регреса. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ:
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна
полица № ************ от 01.05.2018г. се установява, че на същата дата ищецът и
„Стоди Текс“ ООД (собственик на застрахованото МПС съгласно свидетелство за
регистрация на л. 14 от преписката на делото), сключили в законовоустановената
писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „Мерцедес“,
модел „*********“, с рег.№ **********. Страните по имуществената застраховка
договорили застрахователна сума от 61 000 лева и период на покритие на
застраховката от 04.05.2018г. до 03.05.2019г.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за
ПТП от 04.07.2018г., уведомление за настъпило застрахователно събитие от същата
дата и описи-заключение по щета № 0000-1261-18/252449, неоспорени по делото и
гласните такива, събрани посредством разпитите на свидетелите И. и Ч., се установява,
че в срока на застрахователното покритие, на 04.07.2018г., около 19.15 часа, в гр.
София, л.а. марка „Мерцедес“, модел „*********“, с рег.№ **********, управляван от
св. И., се движил по бул. „Петко Тодоров“, покрай Южния парк, при лоша видимост и
метеорологични условия – мокър път и силен дъжд. Автомобилът спрял на пешеходен
светофар, където бил първа кола. След като потеглил и изминал около 20-30 метра, от
редицата на паркираните вдясно автомобили внезапно, без да подаде ляв
пътепоказател, излязъл л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№ ******,
управляван от св. Ч.. Св. И. предположил, че л.а. „Шкода“ ще навлезе пред него и ще
продължи да се движи напред, предвид на което намалил скоростта и се изнесъл вляво.
Вместо да продължи напред св. Ч. – водач на л.а. „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№
******, започнал извършването на забранена от хоризонталната пътна маркировка –
двойна непрекъсната линия, маневра – обратен завой. Св. И. се опитал да избегне
удара, навлизайки в съседната лента за насрещно движение, но л.а. „Шкода Октавия“
не спрял, а продължил предприетия обратен завой. Между двата автомобила настъпил
удар, който за л.а. марка „Мерцедес“, модел „*********“, с рег.№ **********, бил в
предната част и вдясно, а за л.а. „Шкода“ – странично вляво. В съставения двустранен
констативен протокол св. Ч. признал вината си за настъпването на ПТП. Признава
вината си и при разпита си в о.с.з. Излага, че от спряло положение тръгнал да извършва
обратен завой, на какъвто нямал право съобразно пътната маркировка. Потеглил без да
погледне в огледалото за обратно виждане идва ли автомобил отзад. Сблъсъкът се
2
случил в началото на съседната лента за насрещно движение. Другият водач нямал
възможност да го заобиколи, тъй като св. Ч. го „затворил“ с автомобила си.
Настоящият съдебен състав при преценката им по реда на чл. 172 ГПК напълно
кредитира показанията и на двамата разпитани свидетели в обсъдените им части, като
намира, че всеки от свидетелите излага фактите и събитията по начина, по който
непосредствено ги възприел. Показанията са детайлни, логични и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съдържанието на подписания и от
двамата водачи ДКП и основно и допълнително заключение на САТЕ.
С поведението си св. Ч. нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1, и чл. 25, ал. 1 и ал.
2 ЗДвП, като предприел маневра в нарушение на пътната маркировка, без да се
съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на идващия зад него лек
автомобил, създал опасност за участниците в движението и причинил щети на
застрахования автомобил. Поради това поведението му било противоправно.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
била налице вина за настъпването на ПТП от страна на водача на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „*********“, с рег.№ **********. В доказателствена тежест
въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на
които основава същите. В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от
които вина на св. И. да се установява. Напротив - от събраните по делото
доказателства, в т.ч. двустранен констативен протокол за ПТП и заключение на САТЕ
и от гласните доказателства, събрани посредством разпитите на двамата разпитани
свидетели, категорично се установява, че вината за настъпването на процесното ПТП
изцяло била на водача на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег.№
******.
Страните по делото не са формирали спор и от представената по делото справка
от ГФ се установява, че към датата на ПТП застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на делинквента бил ответникът по делото.
По делото са представени писмени доказателства за заведена пред ищеца в
същия ден сутринта предходна щета № 0000-1301-18/277088 по имуществената
застраховка „Каско“ на процесния л.а. марка „Мерцедес“, модел „*********“, с рег.№
**********, с констатирани от застрахователя-ищец увреди в предната броня, калник
преден ляв и ел.инсталация датчик. При разпита си св. И. потвърждава, че същите
увреди били налични преди настъпването на процесното ПТП и били причинени на
паркинг. Поради това и при определянето на размера на сумата на щетите съдът
кредитира допълнителното заключение на изслушаната автотехническа експертиза,
изключило наличните преди процесното ПТП увреди. Съобразно допълнителното
заключение на САТЕ сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни
цени към датата на ПТП възлиза в размер на 26 203.57 лева. Видно от представеното
3
по делото преводно нареждане /лист 34 от делото/ по същата щета застрахователят-
ищец заплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в
размер 29 777.58 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите,
съобразно допълнителното заключение на САТЕ, възлиза в размер на 26 203.57 лева.
Действителният размер е по-малък от размера на заплатеното от ищеца застраховател
обезщетение от 26 203.57 лева. Ето защо правото на регрес на ищеца възникнало за
по-малката от двете суми и ликвидационните разноски в размер на 15 лева, т.е. за
сумата 26 218.57 лева.
При съобразяване на доброволно заплатената от ответника част в размер на 26
588.89 лева, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ се явява
основателен за сумата от 370.32 лева. До последният размер предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от депозирането на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното погасяване. За горницата до
пълния предявен размер от 3 203.69 лева като неоснователен искът следва да бъде
отхвърлен от съда.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на
394.07 лева, от които 64.07 лева – държавна такса, 200 лева – за експертиза, 30 лева за
свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски пред СРС в размер на 45.55 лева.
Ответникът претендира и доказва разноски съобразно представен списък по чл.
80 ГПК в общ размер 725.11 лева, от които 350 лева – за експертизи, 30 лева за
свидетел и 545.11 лева адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски пред СРС в размер на 641.29 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
4
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 13.18 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 48453/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, дължи на
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 411, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата 370.32 лева, представляваща
обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„*********“, с рег.№ **********, настъпили в резултат на реализирано на 04.07.2018г.
ПТП, в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2021г. до окончателното
погасяване, за което вземане по ч.гр.д. № 48453/2021г. по описа на СРС, 70-и състав,
на 21.09.2021г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 3 203.69 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, сумата 45.55 лева – разноски, сторени пред
СРС в производството по чл. 422 ГПК и 13.18 лева - разноски, сторени в
производството по ч.гр.д. № 48453/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, сумата 641.29 лева, представляваща
разноски по делото, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5