Р Е Ш Е Н И Е
№ 2219/6.12.2023г.
Град Пловдив, 06.12.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2582 по
описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р.Й.К., действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Р. и Ани – Р.К.“, срещу разпореждане
за спиране на част или на цялата дейност № 0000015 от 02.10.2023 г. на главен
инспектор към ОДБХ Пловдив, с което е спряна напълно цялата дейност на кемпер
за продажба на закуски с адрес: с.Розино, община Карлово, ул. „Христо Ботев“ №
2, с ветеринарен одобрителен номер 27626 от 28.07.2023 г., временно
разрешително от 28.07.2023 г. до 01.06.2024 г., стопанисван от ЕТ „Р. и Ани – Р.К.“,
със седалище и адрес на управление: с. Розино, община Карлово, ул. „Христо
Ботев“ № 2, поради съмнение за взрив от хранително заболяване.
Според жалбоподателя са оспореното разпореждане е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие
с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона и липса на
компетентност на органа, издал акта. Моли да бъде отменена оспореното разпореждане и да му
бъдат присъдени разноските по делото.
Ответникът в писмения отговор оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли тя да бъде отхвърлена, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното разпореждане, чиито права и законни интереси са
неблагоприятно засегнати предвид разпореденото спиране на цялата дейност на
търговския обект, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено
лично на жалбоподателя на 03.10.2023 г., и срещу разпореждане, което съгласно
чл.25, ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ), поради
което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.10.2023 г. в
РЗИ Пловдив е получен сигнал (л.18) от директорката на основното училище в град
Клисура за 16 деца от училището и за 2 деца от професионалната гимназия на град
Клисура с оплаквания от обилно повръщане и силни болки в корема след консумация
на дюнери, закупени от каравана в с. Розино, в началото на селото, до
полицейския участък, който сигнал е препратен на ОБДХ Пловдив за предприемане
на мерки по компетентност (л.16).
Със заповед № 476 от 02.10.2023 г. на директора на ОБДХ Пловдив (л.19) е
формиран кризисен щаб, в чийто състав влиза д-р Стоянка Иванова – издател на
оспореното разпореждане, за предприемане на действия съгласно „Процедура за
реакция при кризисна ситуация – съмнение за взрив от хранително заболяване“ –
СОП КХ-34 (версия 01), утвърдена със заповед № РД-11-1292 от 30.05.2023 г. на
изп. директор на БАБХ.
Във връзка със сигнала и в изпълнение на цитираната заповед на директора на
ОБДХ Пловдив е извършена проверка на обекта, за резултатите от която е съставен
констативен протокол № 0016288 от 02.10.2023 г. (л.20). При проверката на място
е установено наличие на продукти с изтекъл срок на годност, след който се
счита, че специфичните свойства на храната се променят и тя не трябва да се
предлага за човешка консумация в такъв вид. Затова са издадени оспореното
разпореждане № 0000015 от 02.10.2023 г. – предмет на настоящото съдебно
производство, разпореждане за забрана № 0002455 от 02.10.2023 г. на търговия на
ливански хляб и два акта за вземане на проби.
Видно от съдържащите в административната преписка протоколи за изпитване
(л.29-34), лабораторните изследвания са показали наличие на Ешерихия коли над
допустимите норми във взетите проби от партида L270923 – пилешки шиш
за дюнер (според акт за вземане на проби № 0010141 от 03.10.2023 г. – л.28),
поради което неоснователно и недоказано се явява възражението на жалбоподателя
за липса на доказателства за настъпило хранително натравяне и издаване на
оспореното разпореждане единствено въз основа на съмнението на контролните
органи.
В хода на съдебното производство при доказателствена тежест за жалбоподателя
не се събраха доказателства, които да оборят констатациите на контролните
органи, че в обекта не се спазва режима на работа, за която е получено
разрешение, като се извършва дейност по изпичане и продажба на дюнер, която не
е вписана в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ и не е посочена в удостоверението за
одобрение на обекта, както и че в хладилното съоръжение в обекта са установени
пакети с ливански хляб с изтекъл срок на годност. В този смисъл установените
нарушения по Закона за храните, заради които с оспореното разпореждане е
наложена принудителната административна мярка спиране на дейността на
жалбоподателя, се явяват безспорно доказани.
При тези факти съдът намира, че оспореното разпореждане е законосъобразно и
не са налице основания за неговата отмяна.
Съгласно чл.24, ал.1 ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл.7,
в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените
нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл.138, параграф 2 от
Регламент (ЕС) 2017/625. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 ЗУАВ мерките по чл.24, ал.1
се прилагат с разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален
контрол – по чл.138, параграф 2, букви „г“, „ж“ и „и“ от Регламент
(ЕС) 2017/625.
Оспореното разпореждане е издадено от главен инспектор в отдел „Контрол на
храните и граничен контрол“ в ОДБХ Пловдив, видно от заповедта за
преназначаване от 2020 г. (л.38), в чиято длъжностна характеристика (л.39-40)
като основна цел на длъжността са посочени предотвратяване възникването на
опасност за здравето на хората, свързана с консумация на храни и суровини от
животински и неживотински произход, контрол на вида, състава и безопасността на
суровините и храните от животински и неживотински произход, страничните
животински продукти и продуктите, получени от тях, а в преките задължения на
главния инспектор са включени извършването на всякакъв официален контрол на
всички етапи от производството, преработката и дистрибуцията на храни (т.1-6) и
налагането на принудителни административни мерки съгласно действащото
законодателство (т.20). Следователно издателят на оспореното разпореждане е
компетентен орган – длъжностно лице, осъществяващо официален контрол по смисъла
на чл.25, ал.1, т.2 ЗУАВ и разполагащо с правомощията да
налага мерките по чл.138, § 2, б.“и“ от Регламент (ЕС) 2017/625 – да разпорежда
прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от
дейностите на съответния оператор. Съответно неоснователно и недоказано се
явява възражението на жалбоподателя, че оспореното разпореждане е нищожно като
издадено от некомпетентен орган.
Съгласно
чл.23, т.1 ЗУАВ при осъществяване на официален контрол и
други официални дейности по агрохранителната верига контролните органи са
длъжни да предприемат незабавно необходимите мерки за профилактика,
ограничаване и ликвидиране на болести по животните, зоонози и токсикоинфекции
при хората, вредители по растенията и за ликвидиране на кризи, свързани с
елементи на агрохранителната верига, без да е необходимо съгласието на лицата,
извършващи дейност по агрохранителната верига. В този смисъл неоснователно и
недоказано се явява също възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила, доколкото контролните
органи, включително издателят на оспореното разпореждане, са действали незабавно,
както изисква законът, по подадения от директорката на училището сигнал.
Разпореденото от закона незабавно предприемане на необходимите мерки означава,
че в случая няма да намерят приложение общите норми на АПК, не е налице
задължение за предварително уведомяване на жалбоподателя, не е необходимо
неговото съгласие за извършване на проверката. От друга страна, на
жалбоподателя са връчени копия от всички съставени протоколи по време на
проверката, присъствал е при проверката и вземането на проби, осигурено му е
правото на обжалване, т.е., противно на заявеното от жалбоподателя, в хода на
производството по издаване на оспореното разпореждане не е допуснато такова съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за
отмяна на акта само на това основание и което да е довело до нарушаване на
правото му защита.
Оспореното разпореждане е издадено на основание чл.138, § 2, б.“и“ от
Регламент (ЕС) 2017/625 и при спазване на установената форма съгласно чл.59,
ал.2 АПК. В разпореждането са посочени ясни и конкретни мотиви за налагане на
мярката, а установените при проверката нарушения са подробно описани в констативния
протокол, съдържащ фактическите основания за издаване на разпореждането. Според
константната съдебна практика административният акт е мотивиран, когато
мотивите се съдържат в съпътстващите издаването му документи, неразделна част
от административната преписка.
Действията на контролните органи в случая са предприети в съответствие с
чл.137, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625, съгласно който, когато предприемат
действия в съответствие с разпоредбите на настоящата глава (дял VІІ, глава І),
компетентните органи отдават приоритет на действията, които трябва да бъдат
предприети за отстраняване или ограничаване на рисковете за здравето на хората.
Проверката е извършена в обекта на жалбоподателя, присъствал лично и запознат
със съдържанието на констативния протокол, подписал го е и е направил възражение.
Направил е възражение и във връзка с издадения и връчен му акт за установяване
на административно нарушение № 0000528 от 06.10.2023 г. (л.35).
Наложената мярка е чл.138, § 2, б.“и“ от Регламент (ЕС) 2017/625, съгласно
който, когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия
член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за
гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва,
но не се ограничава до следното: разпореждат прекратяването за целесъобразен
период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако
е приложимо – на интернет сайтовете, които той поддържа или използва.
Съгласно чл.138, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 при установено
несъответствие компетентните органи предприемат: а) необходимите действия с цел
да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи
отговорността на оператора; и б) подходящи мерки с цел да се гарантира, че
съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната
поява на такова несъответствие. Когато вземат решение какви мерки да
предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на несъответствието
и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряване на
съответствие.
Т.е., несъответствие по смисъла на чл.138, § 2, във връзка с § 1 от
регламента е неспазването на правилата на общностното и националното
законодателство в областта на агрохранителната верига, включително въпросите,
свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност на
всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните. А
оспореното разпореждане е функция от контрола за спазване на задължението по
безопасността на храните на всеки от етапите по чл.1, § 2, б.“а“ от регламента,
което задължение е регламентирано в чл.4, ал.1 от Закона за храните, въвеждащ
общо задължение към операторите храната да е годна за консумация от хора по
отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества
и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве. В случая
нарушението на това императивно правило е установено по безспорен начин с оглед
констатациите от проверките и издадения акт за установяване на административно
нарушение № 0000528 от 06.10.2023 г., както и липсата на оборване на тези
констатации от страна на жалбоподателя при негова доказателствена тежест в
настоящото съдебно производство. В този смисъл неоснователно и недоказано е
възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.
Предвид всичко изложено
жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
ОДБХ Пловдив сумата 100 лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Й.К., ЕГН **********,***,
действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Р. и Ани – Р.К.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Розино, община Карлово, област Пловдив,
ул. „Христо Ботев“ № 2, срещу разпореждане за спиране на част или на цялата
дейност № 0000015 от 02.10.2023 г. на главен инспектор към ОДБХ Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Й.К., ЕГН **********,***, действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ
„Р. и Ани – Р.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Розино, община Карлово, област Пловдив, ул. „Христо Ботев“ № 2, да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: