Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
08.07.2020г.
гр.Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на десети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 960 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу М.С.В., ЕГН ********** с адрес ***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 2263,93лева,
представляваща дължима главница по договор за стоков кредит №
288819/02.09.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.С.В., вземанията по
който са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата
на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г. и
допълнително споразумение към него от 15.05.2018г. за цедиране
на вземания към същия; 506,22лева, представляваща
договорна лихва за периода от 25.10.2017г. до 02.09.2018г., 184,74лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 25.10.2017г. до 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
8327/05.11.2018г. по ч.гр.д. № 16638/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 02.09.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД
и ответницата е сключен договор за стоков кредит № 288819/02.09.2017г. С
подписването на договора, кредиторът се задължил да отпусне на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 2453,38лв. за закупуване на 1бр. телевизор „Samsung 55MU 6672“ с цена 2299лв., продаван от търговеца „Технополис
България ЕАД“, както и за сключване чрез „Банка ДСК“ЕАД застраховки по пакет “Стандарт+“ с еднократна застрахователна премия в размер
154,38лв. Въз основа на него, ответницата се съгласила предоставеният кредит да
бъде усвоен еднократно, чрез превод на сумата по банкова сметка ***, в чист
размер на 2299.00 лева, което станало на 02.09.2017г. В тази връзка било
издадено Уведомление от кредитора до търговеца за подписания Договор за стоков
кредит, което послужило, като основание за последния за предоставяне на стоката
на ответника. Отделно от това търговецът издал на кредитора „Банка ДСК“ЕАД
дубликат от служебния бон/фактура №0049166/02.09.2017г., върху която също бил
положен подписът на ответника. Кредиторът превел и застрахователната
премия съгласно Договора. На основание
сключения договор, страните постигнали съгласие кредита да се олихвява с
фиксиран лихвен процент в размер на 37,74%, като лихвата се начислявала върху
усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така договорната
лихва била уговорена в размер на 506,22лв., а общата стойността на плащанията
по кредита- 2959,60.
Ответницата се задължила да върне сумата по кредита в
срок до 02.09.2018г., на 12 броя месечни погасителни вноски, като първите 11
бр. били в размер на 248,61 всяка, а последната в размер на 224,89.
С подписването на
договора ответницата се е съгласила да плати такси съгласно Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните. Съгласно раздел
6 чл.12 от Общите условия към договора при забава в плащането на месечната
погасителна вноска от деня следващ падежната датата, определена в погасителния
план, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото
основание на кредитополучателя е начислена лихва за забава за период от
25.10.2017г. до 01.11.2018г. /датата на подаването на заявлението в съда/.
Твърди се, че ответницата не е платила в цялост задължението си, като извършила
плащане на сумата от общо 189,45лева, с която са били погасени главница
:189,45лв.
На 15.05.2018г. е подписано допълнително споразумение за цедиране на вземания към договор за продажна и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 11.04.2018г. по силата на който, ищецът придобил
вземането по договора за стоков кредит, с всичките му привилегии, обезпечения и
принадлежности, за което на ответницата било изпратено уведомително писмо.
Същото не било получено и било изпратено второ, върнало се в цялост.
Уведомяването за цесията се прави и с настоящата искова молба, за което ищецът
бил упълномощен от цедента на вземането. За събиране
на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
връчена на ответницата по реда на чл. 47 ГПК. Молбата е за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител на ответника - адв. С.Х., с който искът
се оспорва, като недопустим и неоснователен по основание и размер. Твърди, че
договорът за стоков кредит е нищожен на осн. чл.26 от ЗЗД, като сключен при липса на съгласие, от две лица, представляващи банката, а
подписан само от едно лице. Банката не била сключила договор за стоков кредит с
ответницата, а искането за стоков кредит било отправено към търговеца.
Търговецът не бил оторизиран да сключва договори за кредит от името и за сметка
на банката. Не било изпълнено изискването относно размера на шрифта на
договора, имало вкл. неравноправна клауза в чл.6 и чл.7, липсвал погасителен
план. Сочи недействителност на договора на осн. 22
ЗКП. Твърди, че ответницата не е получила сочената в договора сума, нито
посочената вещ, поради което не дължи плащане.
Твърди, че ако се установи, че банката е предоставила
посочената сума, то ответницата е заплатила всички задължения, произтичащи от
договора за стоков кредит.Твърди, че ако се установи, че договорът е валидно
сключен, то вземането на банката не е цедирано към ищцовото дружество. Липсвал валиден договор за цесия на
вземането, произтичащ от договора за стоков кредит. Не била изпълнена и
императивната разпоредба на чл.99 ал.3 ЗЗД за съобщаване на длъжника за
прехвърлянето, поради което договорът за цесия нямал действие спрямо
ответницата.
Молбата е за отхвърляне на исковата претенция в цялост.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед от
05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, състав на ВРС
по ч.гр.д. № 16638/2018г., е разпоредил длъжникът М.С.В. да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД сумата от 2263,93лева, представляваща главница по договор за кредит от
02.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 506,22лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2017г. до
02.09.2018г., и сумата от 184,74лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 25.10.2017г. до 01.11.2018г. Така издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от приложения на л. 6-10 от делото договор за стоков кредит №
288819/02.09.2017г., че „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставило на ответника стоков кредит под формата на финансиране на избрана
от кредитополучателя стока на обща стойност 2453,38лева. Съобразно предвиденото
в т.1 от Условията на договора, сумата е отпусната за закупуване на 1бр. телевизор „Samsung 55MU 6672“ с цена
2299лв., продаван от търговеца „Технополис България ЕАД“, както и за сключване
чрез „Банка ДСК“ЕАД застраховки по пакет “Стандарт+“
с еднократна застрахователна премия в размер 154,38лв. Според т.3 от същия
договор сумата по кредита се усвоява еднократно
и безкасово по сметка на търговеца, а според т.4, кредитът се погасява
чрез месечни вноски, съгласно погасител план, с падежна дата 25 число на
месеца.
От уведомително писмо /л.17/ на „Банка ДСК" ЕАД до Технополис България
ЕАД, се установява, че кредитодателят е предоставил
на кредитополучателя стоков кредит в чист размер на 2299,00 лв., което е
послужило като основание за предоставянето на стоките, обект на финансирането,
от Технополис България ЕАД на ответника. От своя страна Технополис България ЕАД
издал на „ДСК" ЕАД дубликат от служебния бон/фактура № 0049166 от
02.09.2017г. /л.19/ за закупуването на същата, върху която бил положен подписът
на ответника. Кредиторът превел и необходимата застрахователна премия съгласно
Договора, предвид което застрахователят е сключил предвидената в договора
застраховка Групама Животозастраховане"
ЕАД и „Групама Застраховане" ЕАД по пакет
„Стандарт +" за лица от 18 до 64 с кредитополучателя.
Погасителните вноски, които кредитополучателят се задължил да изплаща на кредитодателя, включвали изплащане на главницата по
кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразява общите разходи
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от
погасителен план и ГПР към искане за кредит №288819/02.09.2017г. кредитът се
олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 37,74%, като лихвата
се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща
месечно.
Съгласно раздел 6, чл. 12 от Общите
условия към договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от
деня следващ падежната дата, определена в погасителния план, частта от вноската
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Срокът на договора изтекъл на 02.09.2018г. с последната погасителна
вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Видно е, от представения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, че на 15.05.2018г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране
на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.04.2018г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ********* и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на „Банка ДСК" ЕАД произтичащо от
Договор за стоков кредит № 288819 от дата 2.09.2017 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД и М.С.В. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в."
АД, ЕИК ********* /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/ изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и отправените до М.С.В. 2 бр.уведомления за извършената
цесия, както и известие за доставка с отразяване, че адресатът е в чужбина.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че по процесния договор за стоков кредит са усвоени суми на обща
стойност 2453,38лева, от които 2299, платени по фактура
№**********/02.09.2017г., с издател „Технополис България“ЕАД и 154,38лв.,
платена застрахователна премия на ЗК“Групама“
Експертът е установил плащания от страна на кредитополучателя в обща размер
на 249лева, от които изцяло една погасителна вноска, както и частично заплатена
лихва по втора вноска по договора за кредит. Задължението по договора възлиза в
размер на 2263,93 лева – непогасена главница и 545,67 лева – договорна лихва,
начислена за периода от 25.09.2017г. до 15.05.2018г. Наказателна надбавка за
периода 25.10.2017г.-15.05.2018г. Законната лихва, която е начислявана от
страна на ищеца след сключване на договора за цесия – за периода от
16.05.2018г. до 30.09.2018г., възлиза в размер на 106,98 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № 16638/2018г., по описа на ВРС, 49-ти състав, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника М.С.В. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен
в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на
вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото
основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта,
респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно
доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение
между цесионера и ответника по договор за кредит, че
по него ответникът е останал задължен за процесната
сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било
прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена
на ответника.
От коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и „Банка ДСК” ЕАД в качеството му на цедент,
е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.04.2018г. и допълнително споразумение за цедиране
на вземания към Рамков договор от 15.05.2018г., с който е прехвърлено
вземането на цедента от ответника по договор за
стоков кредит № 288819/02.09.2017г.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът
на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес
на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4, които задължават старият кредитор да уведоми длъжника за
станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление,
длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т.н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е
направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване (решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
От коментираните доказателства се установи, че цедираното
вземане произтича от сключен между ответника и „Банка ДСК” ЕАД договор за стоков кредит № 288819/02.09.2017г., по силата на
който кредиторът е финансирал избрана от кредитополучателя стока, а от
заключението на вещото лице се безспорно, че сумата е заплатена на търговеца
Технополис България ЕАД, която съобразно удостовереното с подписа на ответника,
положен върху издадения документ - бон/фактура № 0049166 от
02.09.2017г., е получена от М. В..
Ответникът противопоставя възражение относно
липса на представителна власт у служителите на първоначалния кредитор за
подписване на процесния договор за кредит, което не
се споделя от настоящия състав. След подписване на договора за
кредит от страна на ответника и от страна на представляващото кредитора лице,
„БАНКА ДСК" ЕАД в качеството на страна по облигационното правоотношение е
предприел активни действия, които потвърждават действията на лицето, подписало
договора и изразяващи се в извършването на банков превод по сметка на
търговеца. Тези действия са предприети незабавно след подписването на договора
и изключват по категоричен начин противопоставяне от страна на кредитора „БАНКА
ДСК" ЕАД по отношение на извършените действия по подписване на договора за
потребителски кредит от страна на неговия служител.
Ответникът противопоставя още и възражение за недействителност на
кредитното правоотношение, с аргумент клаузите му да противоречат на закона и
добрите нрави.
Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г.,
в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г./. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
От коментирания договор за предоставяне на паричен заем се установи, че
същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем от 2453,38 лева;
лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент от 37,74% и
годишният процент на разходите – 45.12%, погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Налага се извода, че са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК, поради което и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
несъответствие на договора с изискванията на закона и не може да бъде споделена
тезата за недействителност на договора в неговата цялост.
С получаване на стоката, закупуването на която е финансирана от кредитора,
за ответника е възникнало задължението да погаси кредита на месечни вноски на
падежите, уговорени в договора. Доказателства за изпълнение на това задължение
от страна на ответника по делото не са ангажирани, поради което исковата
претенция се явява основателна. Вземанията на ищеца са станали изискуеми с
изтичане на уговорения краен срок за връщане на кредита – 02.09.2018г. При това
положение и съдът приема, че ответникът дължи плащане на предоставения му
кредитен ресурс от 2263,93 лева и уговорената договорна лихва в размер на
506,22лева, поради което и предявените установителна
претенция относно главницата, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и осъдителна такава относно лихвата – следва да бъдат уважени в
рамките на заявените размери. Върху тази сума ответникът дължи лихва за забава,
считано от деня следващ падежа на всяка непогасена вноска до 31.10.2018г. вкл.
/датата преди подаването на заявлението в съда/, която съобразно направените
изчисления посредством продукта „Апис Финанси“
възлиза на сума в общ размер на 132,45лева, като над тази сума до пълния претендиран размер от 184,74лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца
следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски
съразмерно с уважената част от претенцията за главницата, договорна и мораторна лихва, възлизащи общо в размер на 107,17лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД разноски за заплатена
държавна такса, депозит за особен представител и за вещо лице, които съразмерно
на уважената част от исковете възлизат в размер на 767,62лева. Съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отчитайки,
че в настоящото производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и
количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 150 лева. От така определеното възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следва сума от 98,23 лева.
Или, общо в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД следва да се присъди сума от 865,85 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, офис-сграда ****, ет. 2, офис 4 срещу М.С.В., ЕГН **********
с адрес ***, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: 2263,93лева, представляваща
дължима главница по договор за стоков кредит № *****/*****.2017г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и М.С.В., вземанията по който са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.04.2018г. и допълнително споразумение към него от
15.05.2018г. за цедиране на вземания към същия; 506,22лева, представляваща договорна
лихва за периода от 25.10.2017г. до 02.09.2018г., 132,45лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
25.10.2017г. до 01.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 01.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8327/05.11.2018г. по ч.гр.д.
№ 16638/2018г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за забава за разликата
над 132,45 лева до претендираните 184,74лева, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда ****, ет. 2, офис 4, сумата от 107,17лева, представляваща сторените от
ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 865,85лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: