Р Е
Ш Е Н
И Е № 90
Самоков 21. 04. 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 486 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „АЯКС - 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. Стефан Стамболов, №4, вх. Г, ап. 10, представлявано от Управителя - Елена Маринова Тенева, на 22. 07. 2020 година е предявил срещу ответника „Т енд Г“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. Подридна №106, иск с правно основание: чл. 422 от ТПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК за установяване на вземане оспорено в заповедното производство.
Претендира се от ищеца че ответникът му дължи общо сумата 8 931.50 (осем хиляди деветстотин тридесет и един лева и петдесет стотинки)
Като основания на иска и обстоятелства на които се основава исковата претенция се твърди, че между ищеца „АЯКС - 1“ ООД, с ЕИК *********, като „Продавач“ от една страна и ответника „Т енд Г“ ЕООД, с ЕИК ********* като „Купувач” от друга страна, на 27.12.2018 г. бил сключен Договор за покупко — продажба като на същия ден чрез заявка по телефон от страна на Купувача ответник по делото е направена поръчка за закупуване на 30 броя свине, от коите две майки и 28 угоени прасета, които да се доставят на адрес: общ. Самоков, село Драгушиново, община Самоков по цена на един килограм живо свинско месо по 1.50 (един лева и петдесет стотинки) за майки и по 2.20 (два лева и двадесет стотинки) за угоени прасета.
Твърди се в исковата молба, че предвид ежедневната промяна на цената на свинското месо страните се договорили, цената да бъде обективирана в издадената от ищеца фактура, която уговорка се е прилагала и в миналото между страните, между които съществуват трайни търговски отношения, за което ищецът се позовава на приложената към ИМ хронологична ведомост, за която претендира, че установява константно извършване на сделки между страните.
Твърди се в исковата молба че съгласно наложилият се в търговската практика принцип се съставила и подписала между продавача и купувача Експедиционна бележка за удостоверяване на теглото на прасетата, съгласно която двете продадени свине-майки са с общо тегло от 478 (четиристотин седемдесет и осем) килограма, Претендира се в исковата молба, че ответникът дължи на ищеца по това тегло 717 лв. без ДДС, при цена за всяка майка свиня по 1,5 лв. на килограм живо тегло.
Твърди се в исковата молба, че общото тегло на 28-те угоени прасета е 2599 кг., като съгласно уговорената и обективирана във фактура цена, общата покупна цена която се претендира на угоените свине е 5717,80 лв. без ДДС, при цена 2, 20 лева на всеки килограм живо тегло за угоените прасета.
Твърди се в исковата молба, че общата покупна стойност на животните с ДДС е 7721,76 лв.
Твърди се в исковата молба, че страните договорили мястото на доставката да е общ. Самоков, с. Драгушиново, с оглед обстоятелството, че там е кланицата на ответника. Затова ищецът се позовава и на издаденото ветеринарно свидетелство за транспорт, издадено от ветеринарен лекар съгласно чл. 139 от Закона за ветеринаромедицинската дейност. Твърди се в исковата молба, че това е било официален документ с материално- доказателствена стойност.
Твърди се в исковата молба, че от свидетелството за транспорт и експедиционната бележка се потвърждава, че автомобилът, с който са транспортирали животните е с рег. № СО 73445 ВМ, като негов водач е Ст. Лобутов, който е подписал и експедиционната бележка за констатирано тегло и количество животни.
Твърди се в исковата молба, че съобразно търговската практика в сферата на продажбата на живи животни, че ищцовото дружество като продавач издало фактурите за заплащане с отложен падеж от три дни, като процесната фактура с № 9051 от 27.12.2018 г. не е заплатена преди или на датата на падежа.
Твърди се, че ищецът се е опитал повече от една година, чрез доброволни способи и множество обаждания да уреди заплащането без съд, но плащане на последвало.
Относно правния интерес от иска се твърди в исковата молба, че на 09. 03. 2020 година ищцовото търговско дружество депозирало в Самоковския районен съд заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано частно гражданско дело №224/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Самоков. По същото дело била издадена Заповед № 149 от 11. 03. 2020 година за изпълнение на парично задължение, но ответникът оспорил с възражения в срок вземането предмет на описаната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На 13.07.2020 г. дружеството ищеца получава Разпореждане от 06.07.2020 г., с което се указва на АЯКС - 1 ООД, в качеството му на заявител, че поради постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, следва в едномесечен срок да депозира установителен иск по смисъла на чл. 415 във чл. 422 от ГПК, с което се породил правният интерес на ищеца от настоящия установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 3 и чл. 200 ЗЗД и чл. 327 ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че денят на забавата е 17.12.2018 г., като мораторната лихва за забава върху главницата до предявяване на иска се претендира от 31. 12. 2018 годиина в размер на 1220, 46 лева и този иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В Петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца посочените суми, а именно 7721,76 лв. главница по фактура № 9051/27.12.2018 г. във връзка с договора за продажба, предмет на претенцията и 1220,46 лв. законна лихва върху посочената главница за периода от 31.12.2018 г. до датата на предявяване на иска. Претендира се и законната лихва върху главницата за периода от предявяването на иска – 21.07.2020 г. до погасяване на задължението. Претендира се и осъждане на ответника да заплати разноските по делото.
Ответникът оспорва предявения иск изцяло както по основание, така и по размер по съображенията изложени в отговора на исковата молба.
Оспорва се от ответника да е сключвал процесния договор с ищеца, оспорва се цената на прасетата и свинете майки, така както се претендира по исковата молба. Твърди се в отговора на исковата молба, че ответникът не се е договарял с ищеца за продажба на свине майки и прасета по претендираната в ИМ цена.
Оспорено е от ответника да се е съгласявал претендираната цена по фактурата.
Сочи се в отговора на ИМ, че Експедиционната бележка удостоверява теглото на прасетата , но не и покупната им стойност записана в процесните фактури.
Потвърждава се в отговора на ИМ, че доставката се е осъществила в село Драгушиново, община Самоков, но се изтъква възражение че животните нито фактически, нито юридически са приети надлежно от ответника, като се твърди че ответникът не се е договарял относно конкретната доставка.
Твърди се в отговора на ИМ, че след последващ преглед доставените животни не съответствали на изискуемото се според възрастта им качество включително и по отношение на угояването. В тази връзка се възразява от ответника че ищецът достави животни в различно качествено отношение включително по отношение на съответствие на месна телесна маса и замнини или недохраненост), включително и част от тях със заболявания, което съставляващо съществено отклонение от стандарта за този тип животни и определяло тяхната ценова категоризация по друг различен от претендирания начин. Твърди се че тези обстоятелства във връзка с отклоненията от качеството били заявявани на различни представители на ищеца.
В отговора на исковата молба се съдържа възражение, че в издаденото ветеринарно свидетелство за транспорт не се установявал здравословния статус на животните, нито техните индивидуални качества, същото не удостоверявало никакви официални факти които да имат материална доказателствена стойност.
Твърди се в отговора на ИМ, че с оглед големия обем на дейност в кланицата на ответника същият не е обърнал внимание и не се е запознал с факта, че процесната фактура за доставка е постъпила в счетоводството на фирмата, като се възразява че това е по електронния адрес на счетоводителката, което е място различно от седалището и адреса на управление на ответното дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното от фактическа страна.
Самият Йордан Георгиев Войнов собственик на капитала на ответното търговско дружество потвърждава, че направил поръчка по телефона да му бъдат доставени от ищеца 30 прасета, от които две свине майки при цена по 1, 50 лева на живо тегло и 28 броя угоени прасета при цена 2, 20 лева килограм живо тегло. При това положение съдът приема за доказано че между страните по делото е сключен неформален договор за покупко продажба на проценните прасета от които две свине майки и 28 броя прасета.
Съдът приема за доказано, че реално доставката е осъществена в село Драгушиново община Самоков и че килограмите на прасетата включително и свинете майки е така както същите са удостоверени в приложените по делото Експедиционни бележки от 25. 12. 2018 година, преписи от които са приложени по делото. Видно от тези експедиционни бележки 2599 е нето тегло на продадените на ответника 30 броя прасета, от които теглото на двете свине майки е 478 кг.
В тежест на ответника е на доказване, а не установява твърдяните в отговора на ИМ отклонения от качеството на животните. В тежест на ответника е на доказване, а не установява да е уведомил ищцовото дружество за каквото и да било отклонение в качеството на поръчаните животни. Същите са доставени в съответствие с поръчката килограмите се потвърждава от експедиционните бележки и от съставената за продажбата фактура и щом няма своевременно възражение за каквото и да било относно качеството с покана за връщане на съответното животно, съдът приема че животните са получени от ответното търговско дружество и усвоени при цени такива, каквито са посочени от собственика на капитала на ответното дружество Йордан Георгиев Войнов. Съдът не кредитира показанията му разпитан като свидетел в частта им в която твърди че са били бракувани прасета с отклонения от качеството. Щом тези прасета са приети и не са надлежно предложени с нарочна покана за връщане на ищцовото дружество, съдът приема че това възражение за отклонение от качеството не е доказано. Правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факти, на които страната основава своите възражения. Щом ответникът не установява с необходимото пълно доказване каквито и да било качествени отклонения на доставените прасета, щом същите са поръчани от ответника и получени от него и щом цената потвърдена от собственика на ответното дружество е по 1, 50 лева на килограм за свиня майка и по 2, 20 лева за прасе, това е и съдържанието на сключения договор за продажба, който е доказан. Щом не са установени отклонения в качеството за които ответникът надлежно да е уведомил ищеца и да е предложил връщане на съответните прасета, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че такива отклонения не е имало и прасетата са приети от ответника без нито едно от тях да е върнато, нито предложено за връщане. При това положение ответното търговско дружество дължи цената на прасетата съобразно теглото им, визирано както в експедиционните бележки, така и във фактурата издадена от ищеца, но осчетоводена и от ответника което за съда е доказателство че действително отразява сключеният между страните процесен договор, като броя на прасетата, цената им и реалното им доставяне от продавача на купувача се потвърждава и от собственика на ответното дружество Йордан Георгиев Войнов.
По изложените съображения съдът приема за установено че ответното търговско дружество на основание чл. 200 от Закон за задълженията и договорите дължи на ищеца за двете майки свине по 1, 50 лева на килограм живо тегло. За реално получените 478 килограма ответникът дължи на ищеца сумата 717 лева без ДДС. За поръчаните и получени на 25 декември 2018 година 28 угоени прасета по цена 2, 20 лева с общо живо тегло 2599 килограма ответникът дължи на ищеца 5717, 80 лева. За всичките доставени 30 броя прасета – 2 майки свине и 28 угоени прасета ответникът дължи на ищеца 6434, 80 лева без ДДС. С включено ДДС ответникът дължи на ищеца като неизплатена цена на доставените му 30 броя прасета сумата 7721, 76 лева.
По силата на чл. 200 ал. 1 от ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката. Стоката е получена от ответника, но същият не е изпълнил задължението си да заплати цената на закупените и получени прасета. По изложените по-горе съображения не са доказани от фактическа и правна страна никое от възраженията на ответника както относно сключения договор, така и относно съдържанието му. Както договорът за покупко продажба е доказан, така и цената килограм живо тегло на получените от ответника прасета. Доказано е и претендираното с иска живо тегло на получените прасета, никое от които не е нито върнато, нито надлежно предложено за връщане поради което не е основателно никое от възраженията на ответника за каквото и да било отклонение от качеството, което да налага друга цена на килограм живо тегло. Самата цена, така както се претендира от ищеца е доказана и същата е визирана не само в осчетоводената от ответника фактура № 9051/27. 12. 2018 год. но и потвърдена от собственика на ответното дружество Йордан Георгиев Войнов. Щом тази цена, както и количеството на поръчаните и закупени прасета е потвърдена и никакво прасе не е върнато, нито надлежно предложено за връщане това е цената която се дължи от ответника, а нищо от нея не е заплатено.
По изложените съображения, съдът следва да признае за установено, че „Т енд Г“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. Подридна №106 дължи на ищеца „АЯКС - 1“ ООД, с ЕИК ********* сумата 7721,76 лв. главница, представляваща неизплатена цена с включено ДДС по фактура № 9051/27.12.2018 г. на основание сключен декември 2018 година договор за продажба на 30 броя прасета, от които две свине майки с живо тегло 478 кв. и 28 броя угоени прасета с живо тегло 2 599 килограма, както и законната лихва върху главницата за времето от 09. 03. 2020 година. до окончателното изплащане, както и сумата 154, 44 лева разноски по заповедното производство, за които суми по частно гр. дело № 224/2020 година на РС Самоков е издадена Заповед № 149 от 11. 03. 2020 година за изпълнение на парично задължение.
Това задължение на ответника към ищеца е доказано, както е доказана и неговата изискуемост възникнала още към момента на получаване на прасетата и фактурата за продажбата им.
По акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 1220, 46 лева претендирани като законна лихва за периода от 31. 12. 2018 година до датата на предявяване на иска производството по делото следва да се прекрати по следните съображения. Тази сума не е нито претендирана със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано заповедното производство ч. гр. д. № 224/2020 година, нито това вземане е предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 149 от 11. 03. 2020 година. Само за вземания по тази заповед е налице правен интерес от процесния установителен иск. В случай, че се претендира законната лихва върху главницата до предявяване на иска ищецът може да си заведе осъдителен иск, но това вземане не може да е предмет на установителния иск при положение че липсва в заповедта за изпълнение, а и не е заявено като конкретно вземане и със заявлението вх. № 472 от 09. 03. 2020 година за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца като разноски по делото сумата 1354 лева, съобразно уважената част на иска.
Не е основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца адвокат Мавров. В тази насока съдът съобрази че ответникът е оспорил както договора така и цената, а така също и всичко от съдържанието на договора, с оглед на което платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева не е прекомерно при съобразяване цената на иска и възраженията подлежали на преодоляване от пълномощника на ищеца.
Мотивиран от изложените съображения съдът,
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Т енд Г“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. Подридна №106, че ищецът „АЯКС - 1“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Димитровград, улица Стефан Стамболов има неудовретворено и изискуемо вземане към този ответник „Т енд Г“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. Подридна №106 за сумата 7721,76 лв. (седем хиляди, седемстотин двадесет и един лева и 76 стотинки) главница с включено ДДС по фактура № 9051/27.12.2018 г. на основание сключен декември 2018 година договор за продажба на 30 броя прасета, от които две свине майки с живо тегло 478 кв. и 28 броя угоени прасета с живо тегло 2 599 килограма, както и законната лихва върху тази главница за времето от 09. 03. 2020 година. до окончателното й изплащане, както и сумата 154, 44 лева разноски по заповедното производство, за които суми по частно гр. дело № 224/2020 година на Самоковския районен съд е издадена Заповед № 149 от 11. 03. 2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от „АЯКС - 1“ ООД, с ЕИК ********* срещу ответника „Т енд Г“ ЕООД, с ЕИК ********* установителен иск за сумата 1220, 46 лева претендирани като законна лихва върху главницата 7721,76 лв. за периода от 31. 12. 2018 година до датата на предявяване на иска 21. 07. 2020 год. поради недопустимост на този установителен иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответника „Т енд Г“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. Подридна №106 да заплати на ищеца сумата 1354 лева (хиляда триста петдесет и четири лв.) за разноски по делото съразмерно с уважената част на иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
В частта му в която производството се прекратява по установителния иск за сумата 1220, 46 лева законна лихва върху главницата за времото от 31. 12. 2018 година до предявяване на иска 21. 07. 2020 год., настоящото решение е с характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: