В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На девети април две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

Секретар: В.Н.

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело №719 по описа за 2013 година.

Предявени са обективно и субективно съединени искове по 79 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

В подадена искова молба от “Корадо груп” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Белмекен” № 4, представлявано от управителя Ж.П.Н. срещу ЕТ “Ив-Ци-И.Ц.”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. “К. Величков” №5, ет. 2, ап.6 се излагат обстоятелства, че между ищцовото дружество и ЕТ "Ив-Ци-И.Ц." са съществували трайни търговски отношения, по силата на които "КОРАДО ГРУП" ООД е доставяло на ЕТ "Ив-Ци-И.Ц." стоки, а последното е следвало да заплаща дължимата цена, като за извършваните доставки били издавани фактури от страна на ищцовото дружество. Съгласно постигнатата между страните договорка заплащането на цената на получената стока ставало чрез платежно нареждане след доставка и издаване на фактура. Твърди се, че в изпълнение на уговорките ищецът, при поискване от страна на купувача, е доставяло поръчаните стоки и е издавало съответна фактура за цената. В замяна на това купувачът е следвало да заплаща цената на стоките, предмет на доставките. Ищецът твърди, че на 20.10.2009г. е доставил на ЕТ "Ив-Ци-И.Ц." поръчаните алкохолни, безалкохолни напитки, бира, шоколади, ядки, череши, маслини и украса за напитки на обща стойност 12 230.52лв. с вкл. ДДС. За извършената доставка била издадена фактура №**********/20.10.2009 г. на стойност 12 230.52лв. с вкл. ДДС, с падеж - 20.11.2009г. В подписаната от получателя фактура, било изрично отбелязано, че стоките са получени от последния на 20.10.2009 г. В замяна на това цената по горепосочената фактура е следвало да бъде заплатена чрез платежно нареждане на 20.11.2009г. Твърди се, че въпреки настъпилия падеж на задължението ответникът-купувач не бил заплатил цената на стоките. Едва на 11.02.2010г. по банковата сметка на ищеца била преведена сума в размер на 5000лв. с посочено основание за превода - по фактура № 6141/20.10.2009г. и така с извършеното частично плащане от страна на ответника, същият бил признал задължението си по горепосочената фактура. Твърди се, че въпреки многократните опити за доброволно уреждане на отношенията и към настоящия момент ЕТ "Ив-Ци-И.Ц." не бил заплатил остатъка от задължението си в размер на 7230.52 лв. Предвид забавата за плащане на дължимата сума, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от деня на забавата.Така към настоящия момент ответникът дължал на ищеца следните суми: по фактура №**********/20.10.2009г. на стойност 12 230.52лв. с вкл.ДЦС, с падеж - 20.11.2009г. - остатък в размер на 7230.52лв. ведно с мораторна лихва върху главницата от 12 230.52лв, считано датата на падежа 20.11.2009г. до датата на частичното плащане - 11.02.2010г. в размер на 294.85 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата от 7230.52лв., считано датата на частичното плащане - 11.02.2010г. до датата на подаване на настоящата искова молба - 26.02.2013г. в размер на 2210.34 лв.

В едномесечния срок за отговор ответникът е оспорил дължимостта на сумата по ф-ра № 6141/20.10.2009г. като заявява, че действително е получил стоката по цитираната ф-ра, но я е изплатил изцяло, както следва: 5000.00 лева по банков път с преводно нареждане от 11.02.2010г.и сумата от 7230.52 лева в брой срещу издаден фискален бон на 07.09.2010 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Пазарджишкият районен съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството,с писменият отговор депозиран от ответника, като обсъди и анализира, събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност , при съблюдаване на разпоредбата на чл. 235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Ищецът е представил по делото една фактура № **********/20.10.2009 г., в която е обективиран, сключен между страните по настоящото съдебно производство, договор за продажба на стоки на стойност от 12 230, 52 лв. от 20.10.2009 г. Във фактурата са обективирани волеизявленията и на двете страни, тъй като е подписана както от издателят й, така и от получателя на стоката И.Ц.- в качеството си на ЕТ “Ив-Ци-И.Ц.”. В така представеният документ е установен начин на плащане на задължението- чрез платежно нареждане, както и моментът на неговата изискуемост- дължимо към 20.11.2009 г.

Ответникът е представил копие от преводно нареждане №4257286 от 11.02.2010г. за заплащане на сумата от 5 000 лв. по фактура № **********/20.10.2009 г., както и фискален бон, издаден от ищцовото дружество и удостоверяващ заплащане в брой на сумата от 7230, 52 лв. на 07.09.2010 г.

От депозираната по делото и неоспорена от страните СИЕ, се установява следното:приизвършена проверка в ищцовото дружество, се установява, че процесната фактура е била редовно осчетоводена и е включена в дневника за продажби за м. 10.2009 г., като с цялата й стойност е дебитирана сметка 411 “Вземания от клиенти”- Ив-Ци-И.Ц. ЕТ и е кредитирана сметка 702 “Приходи от продажби на стоки” за сумите от 10 192, 10 и 2 038.42, които отразяват извършени продажби и начислен ДДС. По процесната фактура е осчетоводено плащане за м. февруари 2010 г. в размер от 5000 лв., както и че съгласно счетоводните данни като неплатена сума по тази фактура се води сумата от 7 230,52 лв.От експертизата,се установява, че счетоводството на “Корадо груп” ООД е водено нередовно в периода 01.09.2010 г.- до 30.09.2010 г., тъй като било налице несъответствие между счетоводните данни за получени средства от продажби в брой - 90 818,87 лв. и отчета от фискално устройство ВТ017594, с № на фискална памет *********, отразяващо постъпване на средства от продажби в брой в размер на 68 524,77 лв.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Искът е по чл.327 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД.

От представената от ищеца и неоспорена от ответника фактура №**********/20.10.2009г. се установява, че между страните по настоящото дело е възникнало правоотношение, породено от сключен между тях договор за търговска продажба. Правното действие на така сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, във връзка с което за ищеца са породени две основни задължения- да прехвърли правото на собственост върху описаните в данъчната фактура стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника - да заплати уговорената пазарна цена в размер на 12 230,52 лв. с ДДС и да получи стоките- предмет на договора. Съдът счита,че представената фактура, издадена от ищеца по делото като продавач е доказателство, установяващо договорни отношения,тъй като договора за търговска продажба не изисква писмена форма. В тях се съдържат всички необходими реквизити, съгласно чл.7, ал.1 от действащия към момента на сделката ЗСч.

Доказателство за сключването на процесния договор и поетите от страните правни задължения представлява и частично изпълнение от ответника на договорно задължение за заплащане на продажната цена, погасено с платежно нареждане от 5000 лв. Това частично плащане по своето правно естество се явява извънсъдебно признание за пораждане на договорното правоотношение. Правнорелевантното обстоятелство, че е сключен процесният договор за търговска продажба се установява и от наведеното от ответника в отговора на исковата молба признание пред съда, както и от приетата като компетентно изготвена СИЕ.

По силата на чл. 327 ТЗ куповачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на стоките, предмет на договора. От процесната фактура се установява, че процесните стоки са предадени на И.Ц. на 20.10.2009г. В процесният случай изискуемостта на паричното задължение на купувача е настъпила на 20.11.2009г. , съгласно изрична уговорка, обективирана в представената фактура, а не в момента на предаване на стоките.

Съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при приемане - предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая уговореният начин на плащане е чрез платежно нареждане, т.е. по банков път, като това обстоятелство не бе оспорено от ответника.

Обстоятелството, че възникналото от процесния търговски договор парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл.154, ал. 1 ГПК. Изпълнението на парични задължения поначало се доказва посредством разписка или банков документ за плащане. Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното изпълнение. Разписката като писмено доказателствено средство за изпълнението на парично задължение в хипотезата на договор за продажба представлява писмено признание, издадено от продавача на купувача, за плащане цената на стоката, поради което следва да носи подписа на издателя - продавача. При възникнал правен спор по търговска сделка плащането на цената на стоката в исковото производство се удостоверява с фискална касова бележка, разходен касов ордер, приходен касов ордер или банков документ, като не съществува пречка купувачът да представи и разписка, издадена от продавача и удостоверяваща извършеното плащане.

В настоящия случай обаче страните изрично са уговорили,че плащането ще стане по банков път. Ответникът е представил по делото, издаден от ищцовото дружество фискален бон за заплащане в брой на сумата от 7 230, 52 лв., равняваща се на процесната претенция,но в нея не е отбелязано,че плащането е по фактура № **********/20.10.2009 г.. Тъй като по делото се установи и между страните не се спори, че помежду им съществуват трайни търговски отношения, така представеният касов бон не представлява достатъчно доказателство, годно да установи, че извършеното плащане е насочено да погаси именно задължението по конкретната търговска продажба, обективирано във фактура По делото не бяха ангажирани други доказателствени средства, установяващи изпълнение на процесното задължение. В тази насока е и наведеното от ищеца възражение, обективирано в писмените бележки, депозирани в съда на 25.04.2014 г. , а именно че обективираното в фискалният бон от 07.09.2010 г. е било насочено да погаси други задължения на ответника, различни от процесните.

Поради така изложените правни съображения претенцията за заплащане на продажната цена по посочената фактура за покупко-продажба на стоки, следва да се уважи като основателна.

Исковете по чл.86 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД визира, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да бъде присъдена на ищеца претендираното обезщетение за забава, е необходимо да са налице няколко предпоставки: да съществува основно задължение, това задължение да не е изпълнено на падежа.

Видно от представената по делото фактура, изискуемостта на цената на продадените стоки е изрично уговорена с дата- 20.11.2009 г., поради което ответникът купувач е изпаднал в забава в деня, следващ датата на плащане и следва да бъде осъден да изплати обезщетение за забава върху цялата сума, обективирана във фактурата- 12 230, 52лв., дължимо до датата на частично плащане-11.02.2010 г., в размер на 294,85 лв. От моментът на частично погасяване на процесното задължение- 11.02.2010 г. ответникът е в забава за заплащане на неизплатената част от 7230,52 лв., и следва да бъде осъден да заплати мораторна лихва в размер на 2210,34 лв., за периода 11.02.2010 г.- 26.02.2013 г. -датата на подаване на исковата молба.Видно от справка в епи-онлайн калкулатор размера на претендираните лихви е посочения в исковата молба.Поради което претенциите следва да се уважат в тез размери.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,на ищеца следва да бъдат присъдени всички разноски които са в общ размер от 1925.43 лева, /съобразно списъка по чл.80 от ГПК в т.ч. адв.възнаграждение – 1440 лева,ДТ -392.43 лева и заплатена такса за в.л. – 93 лева.

Воден от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ “Ив-Ци-И.Ц.”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. “К. Величков” № 5, ет. 2, ап. 6 да заплати на “Корадо груп” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. “Белмекен” №4, представлявано от управителя Ж.П.Н., сумата от 7230,52 лв., представляваща неизплатена част от дължимата по договор за покупко-продажба продажна цена, обективирана във фактура № **********/20.10.2009 г. , ведно със законната лихва върху главницата 7230,52 лв.,считано от 26.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху главница 12 230,52 лева за периода от 21.11.2009г.-11.02.2010г. – в размер на 294,85 лева, и мораторна лихва върху главницата 7230,52 лева за периода от 11.02.2010г. до 01.03.2013г. – в размер на 2210.34 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	393
Дата:	9 май 2014 г. (в сила от 24 септември 2014 г.)
Съдия:	Десислава Ангелова Ралинова

Дело:	20135220100719
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	1 март 2013 г.

Решение по дело №719/2013 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А