Р Е Ш
Е Н И Е
№ 41 26.02.2015 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря М.П.
и с участието на прокурор П.Г.
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 687 по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София против Решение № 757 от
19.09.2014г., постановено по АНД № 593 / 2014г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
3387 /10.02.2014г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва извода на
въззивния съд, че при издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна.
Поддържа че необосновано съдът е приел, че съдържанието на наказателното
постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Излага доводи, че с изричното посочване на законовата разпоредба,
нарушаването на която е основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност, не е налице приетата от съда непълнота при индивидуализацията на
нарушението от правна страна. С подробно изложени съображения по наведените
касационни основания и такива за безспорна установеност и доказаност на
административнонаказателното обвинение, е направено искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 3387
/10.02.2014г.
Ответникът по касационната жалба – Г.З.Х.,
чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е направил извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление и е постановил неговата
отмяна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е
основателна и предлага съдебното решение, като постановено в нарушение и при
неправилно приложение на закона, да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалба на Г.З.Х. *** против Наказателно постановление (НП) № 3387/ 10.02.2014г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”,
гр.София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 3923 от 20.01.2014г., на Г. Х. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000лв., на основание чл.53, ал.1
от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП.
Като административно нарушение са преценени
следните обстоятелства: На 20.01.2014г. в 10:00ч., на път ІІ-66, км 42+300, на
100м след разклона за с. Братя Кунчеви в посока гр. Стара Загора, Г.Х. е
управлявал и осъществявал движение на
извънгабаритно пътно превозно средство (ППС) с 5 оси, състоящо се от МПС с две
оси, марка ДАФ, модел ФТХФ95.430, с рег. № СТ0935ВК и полуремарке с три оси
(3-та, 4-та и 5-та) с рег. № СТ1564ЕМ,
без разрешение, издадено по реда на раздел ІV от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специалното ползване на
пътищата. За определянето на ППС като „извънгабаритно” по смисъла на §1, т.1 от
ДР на Наредба № 11/ 03.07.2001г., се сочат измерванията, направени при
проверката, както следва: - при измерено разстояние между осите - 1.30м,
измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 33.365т,
при максимално допустимо натоварване 21т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”а” от
Наредбата, а измерената обща маса на ППС е 50.740т, при допустима максимална
маса на ППС 40т, съгласно чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредбата. В наказателното
постановление са посочени данни за вида на техническите средства, с които е
извършено измерването.
Старозагорският районен съд е отменил обжалваното
наказателно постановление по съображения за неговата формална и процесуална
незаконосъобразност. Приел е, че макар фактите и обстоятелствата, описани в
наказателното постановление и с които се свързва установеното нарушение на
чл.26, ал.2 ,т.1, б.”а” от ЗП, извършено от Г.Х., да са доказани от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, се следва отмяната на наказателното
постановление, поради непълнота на съдържанието му от гл.т. на посочване на
основанието за реализиране на административно наказателната отговорност и на
конкретната хипотеза на приложената санкционна норма. В мотивите към решението
са изложени и съображения, че непосочването на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1
от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
представлява непълнота на обвинението досежно субекта на нарушението, водеща до
невъзможност санкционираното лице да разбере защо именно срещу него се води
производството и на него се налага наказанието.
Решението е постановено при неправилно приложение на закона.
Наложената на Г. Х. санкция се основава на разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП,
според която се наказват с глоба от 1000 до 5000лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25,
чл.26, ал.1, т.1 букви „в” и „г”, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или когато извършат
или наредят да бъдат извършени следните дейности: 1. нанасяне на повреди или унищожаване на
пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя; 2. движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя; 3. разпиляване на вредни вещества, опасни за
хората и околната среда; 4. извършване в обхвата на пътя на: а) дейности,
застрашаващи безопасността на движението или използване на пътищата извън
тяхното предназначение; б) дейности, предизвикващи прекъсване,отклоняване или
спиране на движението; 5. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без
разрешение на администрацията, управляваща пътя на: а) строителни и ремонтни
работи по пътищата; б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни,
телефонни, електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи,
водопроводи, напоителни и други канали; 6. разкриване на кариери на разстояние,
по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без
разрешение на администрацията, управляваща пътя.
Видно от административнонаказателната разпоредба на чл. 53, ал.1 от ЗП,
инкриминираните с посочената норма деяния, са описани чрез два способа на
законодателната техника: посредством изрично посочване на разпоредбите, за
нарушаване на някоя от които се налага предвиденото административно наказание,
както и посредством словесно описание в
т.1 – т.6 на дейностите, за извършване на които или за нареждане да бъдат
извършени на които, се следва административно наказание глоба в посочените размери.
В случая деянието, за което е повдигнато административнонаказателно
обвинение и съответно, за което е санкциониран ответникът по касация, се
изразява в извършване, в нарушение на забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от
ЗП, на движение на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение на
администрацията, управляваща пътя. Обективните признаци на изпълнителното
деяние са надлежно посочени в наказателното постановление, вкл. констатираните
от контролните органи на АПИ параметри, в които се изразяват претоварванията на
осите и общата маса на ППС, определящи го като извънгабаритно по смисъла на §1,
т.1 от ДР на Наредба №11/ 03.07.2001г. Неконкретизирането по кое точно
предложение на административно наказателната разпоредба на чл.53, ал.1 от ЗП е
наложена санкцията, в случая не може да бъде определено като съществено
процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и представляващо
основание за неговата отмяна. С оглед визирания по-горе начин на законодателна
регламентация и формулиране на изпълнителните деяния и на съставите на
административни нарушения по чл.53, ал.1 от ЗП /чрез посочване на конкретни
разпоредби от Закона за пътищата, за нарушаването на които е предвидено
налагане на административно наказание и чрез словесно описание на дейностите,
за извършване на които или за нареждане да бъдат извършени се следва
административна санкция/, приетата от съда непълнота от гл. т на липсата на посочване
на коя точно хипотеза на чл.53, ал.1 от ЗП се основава наложеното
административно наказание, не води до извод за правна необоснованост на обвинението.
Доколкото чл.53, ал.1 от ЗП предвижда налагане на административно наказание
глоба на физическо лице, което наруши разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗП /т.1,
б.”а” на която разпоредба въвежда забрана за движение на извънгабаритни и
тежки ППС в обхвата на пътя без съответното разрешение/ или когато лицето извърши движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, очевидно е, че при фактическо описание на
нарушението „осъществяване на движение на извънгабаритно пътно превозно
средство, без разрешение на администрацията, управляваща пътя” и посочена като нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП,
не е налице неяснота на кое от основанията по чл.53, ал.1 от ЗП е наложена
санкцията. Макар и при липса на цифрова конкретизация, текстово е
възпроизведеното предложението на чл.53, ал.1 от ЗП, при прилагането на което е
реализирана отговорността.
Неправилно съдът е приел, че определянето на водача на ППС като субект на
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”
от ЗП, следва от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г.,
поради което посочването й в АУАН и в НП е било задължително за обосноваване от
правна страна на повдигнатото на Г.Х. обвинение за това нарушение. Субект
на административнонаказателна отговорност за визираните в чл.53, ал.1 от ЗП изпълнителни
деяния е физическото лице, което ги е извършило, като посочената разпоредба изрично определя субектите на
нарушенията. Нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2.07.2001г. няма нито смислово
значение да допълни разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗП, нито определя водача на ППС като субект на административно наказателна
отговорност. Същата е структурирана в раздел VІІІ „Контрол” на Наредба № 11/ 03.07.2001г. и е
адресирана към контролните служби, като предвижда задължения, които се следват
в хода на изпълняваната от тях дейност.
Ето защо изводът на въззивния съд за допуснати
съществени формални нарушения на изискването по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, е
неправилен.
С оглед на изложеното обжалваното решение на Старозагорския районен съд,
като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото
е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да
бъде разгледано и решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и
установената фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното
съдържание, като административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата
и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Не са
допуснати процесуални
/формални/ нарушения при неговото постановяване, които да бъдат определени като
съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице. Извършването на административно нарушение се потвърждава от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а именно че Г.З.Х.,
на посочените в наказателното постановление дата, място и час, е управлявал, а с това и осъществявал движение
на извънгабаритно ППС, без разрешение, издадено по реда на раздел ІV от Наредба
№11 от 03.07.2011г за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията, управляваща пътя, за дейност от специалното ползване на пътищата. При определяне съставомерността
на деянието и неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.53, ал.1 от Закона
за пътищата, наказващият
орган правилно е приложил закона, като е наложил административно наказание
глоба в предвидения минимален размер. С оглед на което съдът приема,
че Наказателно постановление № 3387 /10.02.2014г., с което по така фактически и правно обоснованото
административно обвинение е ангажирана отговорността на Г.Х., е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. второ и чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 757 от 19.09.2014г.,
постановено по АНД № 593 / 2014г. по описа на Районен съд - Стара Загора и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 3387 /10.02.2014г., издадено от Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с което на Г.З.Х.
***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер 1000лв.,
на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал.2,
т.1, б.”а” от Закона за пътищата.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.