Решение по дело №16447/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2711
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20183110116447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2711 / 17.6.2019г. 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

   Варненският районен съд, ХІV състав  в открито  съдебно заседание на 14.5.2019  година, в състав:

 

           Районен съдия:  Даниела Павлова 

 

 

   при секретаря Кичка Иванова  разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16447 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са кумулативно съединени искове с пр.осн.чл. 405 КЗ /чл.208, вр.чл.200 КЗ отм./ и чл.86 ЗЗД от ищец  Адвокатско дружество “Никова и съдружници“, Булстат *********, седалище и адрес на управление ***, офис 1, представлявано от Галина Младенова Никова, чрез пълномощник адв.Р.Ралчев от ВАК срещу ответник „Армеец“ АД,  ЕИК ***,  седалище и адрес на управление ***  с искане за постановяване на решение за осъждане на ответника да заплати на ищеца  сумата 860.74 /осемстотин и шестдесет лева и 74 ст./ лева,  представляваща  дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по застрахователна полица № 0306Х0317718  от 26.07.2017 г. по щети  № 13017030106826, № 13018030105263, № 13018030105380, № 13018030105414,  ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.  

              Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че на 26.07.2017 г. автомобилът му с марка и модел „Мерцедес МЛ 320“  с ДКН В6660ВН е застрахован при ответното дружество със застрахователна полица № 0306х0317718, със срок на действие една година, считано от 26.07.2017 г. При сключване на договора е извършен оглед на автомобила, който е собственост на адвокатското дружество и е определена застрахователна стойност в размер на 27800 лева при дължима застрахователна премия в размер на 1512.32 лева, която е заплатена с квитанция № **********/26.07.2018 г. По време на действието на договора са възникнали общо четири застрахователни събития за увреждания на   „Мерцедес МЛ 320“  с ДКН В6660ВН. При настъпване на всяко едно ищецът е уведомявал застрахователя и е подавал искане за заплащане на щета или отстраняване на уврежданията. За същите са образувани щети, както следва: За същите са образувани щети, както следва:

        1. щета  № 13017030106826 по която са  заявени увредени детайли – задна лява броня и заден ляв светлоотразител. Налице е отказ  на застрахователя да изплати обезщетение или да отремонтира увредените детайли; 

        2. щета № 13018030105263 по която е заявен увреден един детайл – предна лява рамка на таван по опис на щета от 17.07.2018 г. Налице е отказ  на застрахователя да изплати обезщетение или да отремонтира увредения детайл;

        3. щета  № 13018030105380 по която са  заявени увредени детайли – предна лява врата и облицовка на предна броня  по опис на щета от 20.07.2018 г. Налице е отказ  на застрахователя да изплати обезщетение или да отремонтира увредените детайли;

4. щета № 13018030105414 по която е заявен увреден един детайл – заден десен калник. За същото увреждане е определено и заплатено обезщетение в размер на 73.51 лева на 31.08.2018 г. по опис на щета от 23.07.2018 г. 

        Мотивите на застрахователя за всички откази са идентични, а именно, че конкретните увреждания са били налице при сключване на застрахователния договор и не подлежат на обезщетяване за което са получени писма от ответното дружество от 28.11.2017 г., от 23.07.2018 г. и от 27.07.2018 г. В същите дружеството се е позовало на т.16.2 от Общите условия. Процесните увреждания не са били налични към момента на сключване на застрахователния договор. Не са налице основанията, посочени в чл.408 КЗ и в Общите условия при които застрахователят може да откаже да изплати  обезщетение по застраховка „Каско“. Твърди, че вещта е приета от застрахователя при сключването на договора в състоянието в което е била и без увреждания. Ако е имало такива, които застрахователят не е отразил при  огледа на МПС, ищецът заявява, че същите не са идентични с претендираните и заявените такива. След направено проучване и изготвена оферта, ищецът е установил, че за ремонта на  увредените детайли е необходима  сума в размер на 934.25 лева. От същата следва да се приспадне уважената от ответника сума 73.51 лева и остава дължима сума в размер на 860.74 лева. Към датата на подаване на молбата застрахователят не е изплатил дължимото на ищеца обезщетение в пълен размер и не е възложил отремонтиране на увредените детайли в негов доверен сервиз. 

        Ищецът моли за уважаване на иска и осъждане на ответника да му заплати  разноски за производството.

        В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва предявеният иск по основание и по размер. Не оспорва твърденията, че между страните е налице застрахователен договор.  Договорът за застраховка „Каско” е сключен при Общи условия, които обвързват страните. 

        Посочените в молбата щети са заявени от представител на собственика на 29.08.2017г., 17.08.2018г., на 20.07.2018г. и на 23.07.2018г. При извършване на оглед на автомобила и преглед на застрахователното му досие е установено, че предна лява врата, облицовка предна броня, предна лява рамка таван и задна броня са били увредени в същата степен при сключването на полица № 0306Х0314718, видно от снимков материал при извършения оглед. Заявява  следните възражения срещу иска:

         1. Ответникът твърди, че изплатената сума в размер на 140.06 лева представлява пълно обезщетяване на вредите за които са образувани описаните щети. По щета  № 13017030106826 е изплатена сумата 66.55 лева за ремонт на заден ляв светлоотразител  съгласно фактура от 04.10.2017 г. на „Оникс Ауто Груп“ ООД, а по щета № 13018030105414 е изплатена сумата 73.51 лева за увреден детайл заден десен калник на собственика на увредения автомобил на 31.08.2018 г.

         2. Същевременно са били налице основанията за отказ да се изплати обезщетение, посочени в т.16.2 на Общите условия.

         3.Отделно от това твърди, че не дължи изплащане на обезщетение по щета № 13018030105380 съгласно установената практика за ликвидация на щети и Общите условия за азастраховкаКаско“.

          4. В евентуалност оспорва исковата претенция по размер, като счита същата за завишена, тъй като към датата на събитието застрахованият автомобил  е бил на  възраст над 7 години от датата на първата му регистрация и съгласно ОУ застрахователят не дължи ремонт с оригинални части и  обезщетението се определя по експертна оценка. Счита, че е изпълнил точно задълженията си по застрахователния договор с ищеца съгласно действащата Методика за определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

               В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители поддържат становищата си.    

               Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, като взе предвид становищата на страните и въз основа на закона,  приема за установено следното от фактическа страна:

       Ответното дружество – застраховател не оспорва наличието на валиден застрахователен договор с ищеца по застраховка „Каско“ и „Злополука“,   действащ към датата на настъпилото  застрахователно събитие,  установено от  застрахователна полица № 0306Х0314718/26.07.2017 г., неоспорено от ответника.  Дължимата премия е заплатена еднократно с квитанция от 26.07.2017 г. – лист 10 от делото. Ищецът е заявил за възстановяване вреди от настъпило застрахователно събитие „увреждане на  МПС“ по четири щети  като ответникът не е признал същите и  оспорва размера на дължимото обезщетение.      

       Единственият спорен въпрос в производството  е били ли са налични щетите към датата на сключване на застрахователният договор и техния размер. 

              Извършен е опис на щети по всяка заявена претенция и калкулация на ремонт.

              По искането за изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят е образувал щети с  №№ 13017030106826,  13018030105263,   13018030105380, 13018030105414.

              С възлагателно писмо от 09.04.2017 г. е отказано изплащане на разходи за резервни части, труд и материали, които не са резултат на застрахователното събитие.

              От заключението на проведената САТЕ,  което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че след извършени справки и сравнителен анализ на пазарните цени за разходите, необходими  за подмяна и  ремонт на увредените детайли, посочени в таблици 1, 2, 3 и 4 към датата на събитието, съобразени с техническите характеристики на  увредения автомобил  е 1049.67 лева с ДДС.  В заключението си експерта е съобразил  идентични увреждания при сключване на договора и ги е изключил при определяне на стойността на разходите за отстраняването им.        Ответникът не е оспорил заключението.

               Съгласно разпоредбата на чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1, т.3-5 КЗ.  Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор. Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда.

      

 

 

 

         Това задължение на застрахователя възниква по силата на договора и разпоредбите на Кодекса на застраховането. Нормата е  императивна и  съгласно същата  при настъпило  застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни от  представянето на всички доказателства.

               В чл.408, ал.1 КЗ е посочено, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само в следните случаи:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

                 В настоящия случай ответникът е отказал заплащане на  обезщетение с мотил, че заявените щети са били налични при сключването на застрахователния договор и на основание т.16.2 от Общите условия към договора същите не подлежат на възстановяване. Доказателства, че същите действително са били налични към датата на подписване на договора не са представени от ответника и възраженията му са останали недоказани.  

                Ответното застрахователно дружество не е установило в производството наличието на обстоятелства,  които да изключват отговорността му за заплащане на обезщетение в размер на действителните щети, установен от вещото лице по САТЕ.  От събраните в производството доказателства, съдът приема, че заявените щети не са били налични към датата на сключване на застрахователния договор.  От горното следва, че  в срока на действието на договора е възникнало  застрахователно правоотношение по силата на което е възникнала  отговорност по застрахователен договор за обезщетение за имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие,  поради което съдът приема за установено, че е настъпило  застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя  на осн.чл.405 и сл. от КЗ и обезщетение се дължи в пълен размер на необходимите разходи за отремонтиране на увредените детайли.

       При настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на собственика за  имуществени вреди в определените от договора лимити.

       Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал.1 КЗ  да заплати на застрахования обезщетение в посочения срок.  Обезщетението трябва да съответства по размер на  вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид. В този смисъл  е налице трайно установена практика на ВКС по чл.290, ал.3  ГПК изм.ДВ, бр.86 от 2017 г. В този смисъл са постановени  решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/. В случая при частично или пълно унищожаване на имуществото обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид.

        Това означава, че при частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие  като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. Същата, макар да не е задължителна, съставлява указание за застрахователя относно начина на изчисляване размера на щетите върху автомобила когато застрахованият не е представил надлежни доказателства за извършен ремонт в сервиз и е предоставено на застрахователя да определи обезщетението по експертна оценка.  В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., Решение № 209/2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 ІІ-ро т.о. и др.

       Съгласно приетото заключение  на проведената САТЕ по искане на страните,  което съдът кредитира изцяло,  средната  пазарна стойност на разходите е 1049.67 лева с ДДС. Предявеният иск за 860.74 лева е изцяло основателен, поради което същият следва да се уважи.

    От основателността на главния иск следва и основателността на акцесорния иск  за  заплащане на  лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от подаване на молбата  до окончателното изплащане на сумата. 

 

     По въпроса за разноските:

     Страните са направили допустими  искания по реда на чл.78 ГПК, подкрепени с доказателства.

     При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 53.00 лева за заплатена държавна такса и 120.00 лева за възнаграждение на вещо лице. На осн.чл.38 от ЗА и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ ответникът дължи на процесуалния представител на ищеца – адвокат  Радослав Василев Ралчев от АК Варна, ЕГН **********, служебен адрес ***, офис 1 възнаграждение в размер на 300.00 лева. Същото е в минимален размер поради което възражението на ответното дружество по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. 

    

     По изложените мотиви,  съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

             ОСЪЖДА „Армеец“ АД,  ЕИК ***,  седалище и адрес на управление *** да заплати на   Адвокатско дружество “Никова и съдружници“, Булстат ***, седалище и адрес на управление ***, офис 1, представлявано от Галина Младенова Никова сумата 860.74 /осемстотин и шестдесет лева и 74 ст./ лева,  представляваща  дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по застрахователна полица № 0306Х0317718  от 26.07.2017 г. по щета  № 13017030106826, № 13018030105263, № 13018030105380 и № 13018030105414,  ведно със законната лихва от подаване на молбата – 30.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 405 КЗ /чл.208, вр.чл.200 КЗ отм./ и чл.86 ЗЗД.

 

 

             ОСЪЖДА „Армеец“ АД,  ЕИК ***,  седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат  Радослав Василев Ралчев от АК Варна, ЕГН **********, служебен адрес ***, офис 1 възнаграждение за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 26.10.2018 г. в размер на 300.00 /триста/ лева,   на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК, вр.чл.38 ЗА.

 

 

       Решението  може да се  обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването  му на страните.

 

 

                                  Районен съдия: