РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Благоевград, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200500770 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от А.
М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. Г. Д., обл. Бл., ул. „О.“ № ,
чрез адв. В. А., адрес на кантората: гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № против Решение №
119/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1166/2024 г. по описа на РС- Г. Д. в
частта, в която e отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на
ответника Ш. Р. К., ЕГН ********** от с. Л, обл. Бл, че ищецът е собственик на
293,47 квадратни метра от следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор 44416.9.144 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
**********, одобрени със Заповед РД-18-134 от 07.03.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „О”, с площ от 870 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване-
нива, категория на земята - 9 категория; предишен идентификатор - няма; номер по
предходен план - 009114; при граници (съседи): имот с идентификатор 44416.9.176;
имот с идентификатор 44416.9.111; имот с идентификатор 44416.9.112; имот с
идентификатор 44416.9.113; имот с идентификатор 44416.9.115; имот с
идентификатор 44416.9.116, който имот съгласно предходен документ за
собственост се идентифицира като нива от 0.870 дка, девета категория, находяща
се в местността “О” в землището на с. Л., представляваща имот № 9114 по картата
на землището, при съседи: имот № 9115- на М. З. Ч.; имот № 9116- общински; имот
№ 9176- река; имот № 9111- на наследници на И. Ч.; имот № 9112 - на наследници
1
на Х. А. и имот № 9113- на А. А. и в частта, в която е отхвърлено искането за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на 293,87 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор 44416.9.144.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част.
Сочи се, че при постановяване на решението, районният съд се е позовал
изцяло на показанията на свидетелите, водени от ответника- св. Б. и св. И.. Твърди
се, че показанията на посочените свидетели по никакъв начин не установявали
добросъвестно владение от страна на ответника, което е могло да го направи
собственик на основание давностно владение. Показанията на двамата свидетели
били в противоречие с показанията на св. И. Р. и на писмените документи по
делото.
Твърди се, че свидетелските показания на св. Б. и св. И. не са успели да
оборят доказателствената сила и стойност на документа за собственост на ищеца,
както и волята, и фактическото положение на праводателя по сделката, а именно-
на дядото на ищеца. Сочи се, че свидетелските показания не успели да оборят
материално- доказателствената стойност на нотариалния акт за дарение, с който
ищецът черпи правата си на собственик. Същите не били категорични, ясни, точни
и последователни да обосноват давностното владение на ответника, а това
предпоставяло и доказаност на неоснователното ползване и владение. По делото
не били събрани доказателства ответникът да е владял имота като собственик, със
собственическо съзнание. Простото владение на един имот автоматично не водело
до давностно такова. Твърди се, че никой от свидетелите не е потвърдил
ответникът да е владеел спорната част като собственик, да е споделял, че се
чувства като такъв, да е предприемал действия да афишира и защити
собственическите си права.
Сочи се, че от страна на ищеца са доказани безспорно и трите предпоставки
за уважаване на предявения иск- ищецът е собственик на основание дарение на
процесния имот, спорните 293,87 квадратни метра се владеят от ответника, същите
се владеят без правно основание.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 119/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1166/2024 г. по описа на РС-
Гоце Делчев в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо
него- да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявения от
ищеца иск.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че от събраните доказателства по делото безспорно и категорично
е установено изложеното в отговора на исковата молба.
Сочи се, че по делото е установено, че дядото на ищеца се е разпоредил с
част от процесния имот, като е продал на въззиваемия частта от имота, заключена
между имотите с идентификатори 44416.9.111, 44416.9.112, 44416.9.113,
44416.9.115 и вадата, която разделя процесния недвижим имот с идентификатор
44416.9.114 на две части. Посочената част от имота била по-висока от другата част,
с голяма денивелация спрямо останалата част, и стара вада представлявала много
ясна, видима разделителна линия на двете части на процесния имот.
Посочва се, че заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза потвърдило изложеното в отговора на исковата молба. От
2
заключението било установено в процесния имот наличие на две естествено
оформени от релефа на терена части с площи- на имота с условен идентификатор
44416.9.1441 (частта от вадата на юг)- 293,47 кв. м, а на имота с условен
идентификатор 44416.9.1442 (частта от вадата до реката)- 576,67 кв. м., както и
денивелация от 1,20 до 1,85 м между двете части.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
решението на Районен съд- Гоце Делчев в обжалваната част.
Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Производството пред РС- Гоце Делчев е било образувано по искова молба,
депозирана от А. М. М. против Ш. Р. К., с която е предявен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот
с идентификатор 44416.9.144 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
**********, одобрени със Заповед РД-18-134 от 07.03.2019 г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: местност „О.”, с площ от 870 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 9 категория; предишен идентификатор - няма; номер по
предходен план: 009114; при граници (съседи): имот с идентификатор 44416.9.176;
имот с идентификатор 44416.9.111; имот с идентификатор 44416.9.112; имот с
идентификатор 44416.9.113; имот с идентификатор 44416.9.115; имот с
идентификатор 44416.9.116, който имот съгласно предходен документ за
собственост се идентифицира като нива от 0.870 дка, девета категория, находяща
се в местността “О.” в землището на с. Л., представляваща имот № 9114 по картата
на землището, при съседи: имот № 9115- на М. З. Ч.; имот № 9116- общински; имот
№ 9176- река; имот № 9111- на наследници на И.Ч.; имот № 9112- на наследници
на Х. А. и имот № 9113- на А. А. и осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху недвижимия имот.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесния поземлен
имот на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 485, том
III, дело № 858/1997 г. по описа на РС- Гоце Делчев.
Сочи се, че ищецът и семейството му трайно пребивават в чужбина, поради
което ответникът се настанил в процесния имот и ползвал същия, без правно
основание. Между ищеца и ответника никога не било имало устна уговорка или
писмен договор за ползване на процесния имот.
Твърди се, че ищецът многократно разговарял с ответника относно
преустановяване ползването на недвижимия имот, но ответникът категорично
отказвал с твърдения, че има права и няма да освободи имота.
С твърдения в горната насока ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на иска.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Твърди се, че през 1993 г. дядото на ищеца А. М. М.- А. У. Р. взел решение да
се изсели трайно в Турция. Преди да замине, се обърнал към ответника, с когото
били в добри взаимоотношения, с предложение да закупи една част от неговия
имот, заключена между имоти с идентификатори 44416.9.111, 44416.9.112,
44416.9.113, 44416.9.115 и вадата, която разделя процесния недвижим имот с
идентификатор 44416.9.114 на две части. Описаната част от имота била по-висока
от другата част, с денивелация повече от един метър, и визираната стара вада
3
представлявала ясна, видима разделителна линия на двете части на имота. Твърди
се, че ответникът заедно с дядото на ищеца отишли при кмета на селото, където в
присъствието на двама свидетели съставили писмен договор за продажба.
Договорът за продажба не бил в нотариална форма, поради което А. Р. подписал и
пълномощно, с което ответникът да действа и да довърши процедурата по
придобиването на имота. Твърди се, че след като А. Р. заминал, ответникът
установил спокойно и явно владение върху продадената му част от имота, със
съзнанието на негов собственик от 1993 г. до настоящия момент, като никой не
проявявал претенции към закупеното от него място. Сочи се, че месеци след
заминаването си, А. Р. се върнал в страната и поискал от ищеца още пари за
продадената част от имота, като предложил и да извършат прехвърлянето пред
нотариус. Ответникът преценил, че А. Р. няма да може да му върне парите, които е
платил за мястото, поради което додал поисканите допълнително пари.
Твърди се, че от 1993 г. до настоящия момент ищецът и съпругата му
упражняват фактическата власт и своят закупеното място, като никой не е
предявявал претенции към закупеното място. Посочва се, че през 2019 г. ищецът
поискал от ответника да му продаде закупеното място от имота. Поради семейни
проблеми ответникът известно време не обработвал имота, след което установил,
че ищецът е оградил своята част, като е присъединил към нея и малка част от
мястото на ответника. Поставяйки ограда, макар и не точно на правилното място,
ищецът признавал правото на собственост на ответника върху частта от имота,
която се намира извън ограденото от самия него място от процесния имот.
Направено е възражение за придобиване по давност на част от процесния
имот, заключена между имоти с идентификатори 44416.9.111, 44416.9.112,
44416.9.113, 44416.9.115 и вадата, която разделя процесния недвижим имот с
идентификатор 44416.9.114 на две части.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижими имот № 485, том III, дело № 858/1997 г. по описа на РС- Гоце Делчев,
А. У. Р. дарява на внука си А. М. М. следните земеделски имоти: 1) нива с площ от
0,870 дка, девета категория, находяща се в местността „О.“ в землището на с. Л.,
представляваща имот № 9114 по картата на землището, при съседи: имот № 9115-
на М. З. Ч., имот № 9116- общински, имот № 9176- река, имот № 9111- на
наследници на И. Ч., имот № 9112- на наследници на Х. А. и имот № 9113- на А. И.;
2) нива с площ от 3,153 дка, девета категория, находяща се в местността „К.“, в
землището на с. Л., представляваща имот № 10090 по картата на землището, при
съседи: имот № 10153- горски фонд, № 10091- на И. С.; 3) нива с площ от 5,291
дка, девета категория, находяща се в местността „А. ч.“ в землището на с. Л.,
представляваща имот № 13199 по картата на землището, при съседи: от всички
страни имот № 13276, представляващ общинска мера.
По делото е прието като доказателство пълномощно № 38/28.04.1993 г. по
описа на К. с. Л., с което А. У.Р. упълномощава Б. Р. К., живущ в с. Л.да узакони
градина, собственост на упълномощителя в м. О. (над вадата). Пълномощното е
подписано от упълномощител, упълномощен и кмет на с. Л..
От удостоверение за идентичност на различни имена изх. № 466/28.10.2024
4
г., издадено от Кметство с. Л., се установява, че имената Ш. Р. К. и Б.. Р.К. са имена
на едно и също лице.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.
В показанията си св. И. Р. (първи братовчед на ищеца и втори братовчед на
ответника) сочи, че знае имота, за който спорят страните. Имотът се намирал в
местността „Орешето“, която е близо до селото и е с площ от около девет ара или
един декар. До имота няма път, има речно корито. Знае, че имотът е собственост на
дядото на ищеца- А. Р., който подарил имота на внука си- ищецът А. М.. През
годините имотът бил ползван от бащата на ищеца. Дядо А. си живеел в България и
тук починал. Посочва, че имотът се ползва като градини, а сега като ливада, тъй
като ищецът тръгнал по чужбина. Имотът бил разделен на две парчета с
денивелация, като вада разделя имота на две. Не е виждал ответника в имота.
Свидетелят сочи, че когато ходи на работа, минава покрай имота и не е виждал
ответника в имота, виждал е ищеца в имота. Посочва, че външните граници на
имота са оградени. Знае, че дядо А. е продавал имоти някога, но не знае за кои
имоти става въпрос. Не е чул да се разправят за процесния имот, не е знаел
ответника да има нещо в имота.
Свидетелят А. Б. сочи, че знае процесния имот, не си спомня в коя местност
е. Твърди, че имотът се ползва на части. Пояснява, че през имота има бразда и
денивелация. От горната част имотът бил на Ш., а отдолу имало вада за
воденицата. Сочи, че дядото на ищеца заминавал за Турция и продал част от този
имот на Ш., частта, която е над вадата, около два и половина- три ара като площ.
По онова време нямало нотариус, всичко било с декларация и с трима свидетели се
подписали в съвета, пред съдията и адвоката. Виждал е договора. Знае, че са
направили документа за продажбата. Твърди, че след закупуване на мястото, 30
години Ш. го ползва. Свидетелят не е разбрал да има разправии за имота.
В показанията си св. А. И. сочи, че знае имота, намира се в местността „О.“.
Пояснява, че имотът е около 8-9 ара или декар, има вада и под вадата и над вадата
има равно и стръмно. Знае, че Ш. е закупил имота от А., но не знае каква площ от
имота е закупил. Имотът на Ш. е в по-високата част, в ниското не е много равно.
Сочи, че имотът граничи с реката, като Ш. ползва това, което е над вадата и е равно
място. Разяснява, че предишният собственик отишъл в Турция, където живеела
дъщеря му, и продавал имоти. Предлагал имот и на свидетеля, но на него не му
трябвал. За кратко време предишният собственик отишъл в Турция и се върнал.
След като дядото се върнал, Ш. казал, че дядото му търси пари, заем ли, за имота
ли, свидетелят не знае. Не е чул да има разправии за имота, нито дядо А. да казва на
Ш. да се маха от имота. Сочи, че Ш. обработва имота, който закупил.
В производството пред първата инстанция е назначена и приета съдебно-
техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
процесният поземлен имот с идентификатор 44416.9.144 с площ от 870,14 кв.м. по
Кадастралната карта е отразен с начин на трайно ползване нива (орна земя). При
огледа и заснемането на имота, вещото лице е установило, че същият не е
обработен и е затревена площ. Видимо имотът представлява нива с откос- слог към
реката. Денивелацията между двете релефно оформени части от имота между ръба
на откоса/слог и заложението му, където е разположена вадата, варира от 125 см до
185 см според измерените коти на място. По ръба на откоса на имота има
замонолитени в земята метални тръби, чиято височина над земята е към 200 см. В
5
имота има многогодишни дървета, които са около реката и не са плодни.
Поземленият имот не е ограден видимо, от южната страна съседният имот
44416.9.113 е ограден с масивна ограда на стоманобетонови колове и бодлива тел,
която служи като ограда на имота. В заключението вещото лице посочва, че по
комбинираните сателитни снимки от 08.2013 г. за южната страна на имота с площ
от 293 кв.м има данни, че е обработвана. Поземленият имот е с площ от 870,14
кв.м. Двете части от имота, които се оформят от релефа на терена са с площ 293,47
кв.м и е частта от имота от вадата на юг и 576,67 кв.м и е частта от вадата до
реката. Поземленият имот е оформен от релефа на две части. Денивелацията е
оформена във времето като слоги от обработката на нивата, за да се създаде
хоризонтална повърхнина, задържаща повърхностните води. Границата при имот
със слог е заложението на слога, за да не се измества границата.
При така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, поради което
настоящият съдебен състав следва да обсъди неговата допустимост и правилност
по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Районен съд- Гоце Делчев е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от А. М. М. против Ш. Р. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС всеки собственик може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При
предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, ищецът следва да докаже, че е
собственик на процесния имот на твърдяното от него основание, както и, че
именно ответникът е във владение на същия. Тези предпоставки следва да са
налице кумулативно. В случай, че ответникът твърди наличието на правно
основание на базата, на което се намира в имота, то тогава, досежно това
обстоятелство, той има тежест на доказване. Правото на собственост върху
недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона- чл. 77 ЗС.
В настоящия казус ищецът основава правото си на собственост на основание
договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
485, том III, дело № 858/1997 г. по описа на РС- Гоце Делчев.
От приет като доказателство по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 485, том III, дело № 858/1997 г. по описа на РС- Гоце Делчев, се
установи, че А. У. Р. (дядо на ищеца) е дарил на ищеца А. М. М. процесния
недвижим имот. От заключението на вещото лице е установено, че процесният
поземлен имот е с площ от 870,14 кв.м., разделен е на две части, които се оформят
от релефа на терена. Частите са с площ 293,47 кв.м, разположена от вадата на юг и
с площ 576,67 кв.м, разположена от вадата до реката.
От ответника е направено възражение за придобиване по давност на реална
част от процесния имот, която се явява заключена между имотите с идентификатор
44416.9.111, 44416.9.112, 44416.9.113, 44416.9.115 и вадата, която разделя
процесния имот на две части, осъществявано от 1993 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл.
6
69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да се
осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно владението да е
несъмнително, осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя и явно, т.е. намерението на владелците да
своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да
се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за него, като такова да
е достигнало до собствениците.
Презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по
недвусмислен начин е доказал, че е установил владение. Законовото
предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за владелеца, а
не за другиго, а не, че установилият държане е владелец до доказване на
противното. Следователно във всички случаи този, който твърди, че владее един
имот, следва да докаже и двата елемента на владението - упражняване на
фактическа власт и намерението за своене, а нормата на чл. 69 ЗС осигурява
законовото предположение, че установеното владение е за владелеца, а не за
другиго, до установяване на противното- Решение № 96 от 26.02.2010 г. по гр.д. №
44/2009 г., ВКС, І г.о.
По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност
по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването
невладеещият собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т.
е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика е прието, че такова
изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост- когато
съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите
съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по
отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато обаче се касае за
владение върху чужд имот, практиката не изисква уведомяване на собственика за
намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е
постоянно, непрекъснато, явно и спокойно- вж. Решение № 262/29.11.2011 г. по
гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, II г.о. В този смисъл, при липса на действия, целящи
отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за
имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на
необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68,
ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи вещта за себе си. С оглед на това е ирелевантно дали
владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на
елементите на фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 ЗС, и
приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС.
От ответника с отговора на исковата молба е представено пълномощно №
38/28.04.1993 г. по описа на Кметство с. Л., с което А. У. Р. (дядо на ищеца)
упълномощава ответника да узакони градина, собственост на упълномощителя в м.
Орешето (над вадата).
От показанията на св. Б. и св. И. се установява, че ответникът е установил
владение върху част от процесния имот, разположена в горната част на имота от
1993 г.-1994 г. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите
Б. и И.. Всички свидетели сочат, вкл. и ангажирания от ищцовата страна, че
процесният имот е разделен на две части с голяма денивелация между двете части.
7
Показанията на свидетелите се подкрепят и от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Също така,
съществено за преценка достоверността на свидетелските показания е и
посоченото от вещото лице в експертизата, че по данни от комбинирани сателитни
снимки от м.08.2013 г., южната страна на имота с площ от 293 кв.м е обработвана,
същата контрастира на зеления цвят на съседните имоти и частта от процесния
имот към реката. Показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените
доказателства- пълномощно, с което А. У. Р. (дядо на ищеца) упълномощава
ответника да узакони градина, собственост на упълномощителя в м. О. (над
вадата). Представеното пълномощно е индиция за начало на владение от ответника
върху посочената част от процесния имот. Показанията на св. Р. в частта, в която
сочи, че не е виждал ответника в имота не следва да се кредитират, тъй като
заявеното от него е в противоречие с показанията на останалите свидетели и
писмените доказателства.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за хаотичност и
непоследователност на показанията на свидетеля Б..
В показанията си св. Б. посочва местоположението на имота, като не сочи
името на местността, в която се намира. Описва, че имотът е разделен на две части
с денивелация между двете части. Посочва, че горната част, която е около два- три
ара, е на Ш., а долу има вада за воденицата. Твърди, че след закупуване на мястото,
тридесет години се ползва от ответника, който е установил владение. Около 1991-
1994 г. бил закупен имота. Виждал е договора за покупко- продажба. Когато е
минавал покрай имота, виждал Ш. в него. Показанията на свидетеля се подкрепят
от показанията на св. И., както и от показанията на св. Р., който сочи, че знае, че
дядото на ищеца е продавал имоти, но не знае за кои имоти става въпрос. В
показанията си св. И. описва процесния имот, както и спорната част от него.
Посочва в коя местност се намира и кои са съседи на имота. Показанията на св. Б. и
св. И. са вътрешно непротиворечиви, последователни, относно преки и
непосредствени впечатления, поради което не са налице основания за
некредитирането им.
С оглед изложеното ответникът е доказал възражението си за придобиване
на реална част от имота на основание давностно владение, с ангажираните
писмени и гласни доказателства. С последните е установено, че е установил
владение върху реална част с площ от 293,47 кв.м от процесния имот, разположена
от вадата на юг, след като дядото на ищеца го е упълномощил да узакони същата
част от имота. Ответникът е владял имота като свой, което намерение се
предполага по аргумент от установената в закона презумпция- чл. 69 ЗС.
Изложените доводи във въззивната жалба относно извършено дарение на
целия имот от дядото на ищеца през 1997 г. и непредприемане на действия от
ответника по сключване на договор за продажба в предвидената от закона форма,
касаят субективни възприятия, които са неотносими към предмета на делото.
В контекста на изложеното, атакуваният акт в обжалваната част се явява
правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК ще
следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на
районния съд.
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна. От
въззиваемия Ш. К. е представен е списък за сторени разноски в размер на 1200,00
8
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. От пълномощника на въззивника е
направено възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът
като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и съобрази
разпоредбата чл. 7, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, счита, че следва да намали
възнаграждението до размера на 1000,00 лв.
Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/28.04.2025 г., постановено по гражданско
дело № 1166/2024 г. на Районен съд- Гоце Делчев в обжалваната част.
Осъжда А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. Г. Д., обл.
Б., ул. „О.“ № ., чрез адв. В. А., адрес на кантората: гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ *** да
заплати на Ш. Р. К., ЕГН ********** от с. Л., обл. Бл. сумата от 1000,00 лева
(хиляда лева), представляваща сторени разноски във въззивното производство.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9