Решение по дело №305/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 170
Дата: 6 октомври 2020 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20203600500305
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 17001.10.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ШуменСъстав II
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова

Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20203600500305 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №468/20.07.2020г. по гр.д.№503/2020г. по описа на ШРС, съдът е
отхвърлил предявените от Г. Г. И. от гр.Ш. срещу РИОСВ гр.Ш. искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 , 2 и 3 от КТ да признае уволнението със заповед №ЧР-5/3.01.2020г. на
директора на РИОС –Ш. за незаконно и да го отмени, да се възстанови ищцата на заеманата
от нея длъжност преди уволнението „Главен специалист“ в дирекция „АФПД“ при РИОСВ-
Ш. , да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за времето през което е останала
без работа за срок от 6 месеца в размер на брутното трудово възнаграждение , което е
сумата от 5460лв., за периода от * до * ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане ,като неоснователни.
Решението е обжалвано от Г. Г. И. , като неправилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението и
вместо това да уважи исковете по чл.344 ал.1 т.1 , 2 и 3 от КТ .
Въззиваемата страна РИОСВ-Ш. , действаща ,чрез пълномощника си Н.Ф.Г. е
депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът
да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
1
По делото не е спорно , че ищцата е работила при ответника на длъжност “Главен
специалист” , като със заповед № ЧР-5/3.01.2020г. на директора на РИОСВ-Ш. трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ , считано от
3.01.2020г., поради определяне на нейната длъжност за заемане от държавен служител. От
тази заповед се установява, че на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, във връзка с одобрено
от Министъра на околната среда и водите и утвърдено от директора на РИОСВ - Ш.
длъжностно разписание на РИОСВ гр. Ш. в сила от 3.01.2020г. , на осн. чл. 5, ал.2 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите и Заповед №ЧР-4/3.01.2020г. на директора на РИОСВ - Ш., трудовото
правоотношение с ищцата по ТД №59/1.09.2011г. и допълнителните споразумения към
същия, било прекратено на соченото основание от КТ , поради определяне на длъжността за
заемане от държавен служител, съгласно одобрено и утвърдено длъжностно разписание на
РИОСВ – Ш., в сила от 3.01.2020г. и съгласно утвърдено поименно разписание на
длъжностите и заплатите на служителите в РИОСВ – Ш., в сила от 3.01.2020г. , на
Директора на РИОСВ - Ш.. Със заповед № ЧР-4/3.01.2020г. директорът на РИОСВ е
утвърдил разписание на РИОСВ в сила от 3.01.2020г. и поименно разписание на
длъжностите в РИОСВ в сила от 3.01.2020г. и в същата заповед е наредил , че
трансформира длъжността „главен специалист“, намираща се на позиция №9 в поименното
разписание действащо към 2.01.2020г., в длъжност „Директор на дирекция“ в Дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ, с длъжностно ниво 6А /ръководна/, по
Класификатора за длъжностите в администрацията и е определена за заемане от държавен
служител. В същата заповед е определено, че трудовите функции на трансформираната
длъжност в пълен обем ще бъдат изпълнявани от държавен служител –„младши експерт“-
експертно ниво 7, в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“, съгласно
Класификатора, заемащ позиция №8 в поименното разписание на длъжностите в РИОСВ-
Ш., в сила от 3.01.2020г. В тази връзка е било прекратено трудовото правоотношение с
ищцата.
В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже
неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.
Според действащата съдебна практика за да е налице уволнителното основание по
чл.325 ал.1 т.12 КТ е необходимо длъжността, която е заемал служителят, да е определена
по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от
държавен служител, т.е. да е издаден валиден административен акт, който определя
досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще
по служебно правоотношение от държавен служител. Също така при тълкуването на
разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, следва да се приеме, че единствената
предпоставка за законно упражняване на правото на прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя е, длъжността да е определена за заемане от държавен
служител, като във всички случаи основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 о КТ ще бъде налице,
когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да
2
бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови
функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.
При уволнение на това основание е без правно значение дали наименованието на
длъжността е променено или тя е трансформирана в друга, без значение е дали уволненият
служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение.
При определяне на длъжността за заемане от държавен служител, тя не се съкращава.
Съгласно Р. № 231 от 12.06.2013г. на ВКС по гр. д. №1353/2013 г., IV г. о., ГК, същата
длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са
запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността. При
предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да
премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде
някои нови функции, може да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за
заемане от държавен служител върху друга длъжност в предприятието. Във всички тези
случаи уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ би било налице, когато
длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде
заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции,
без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.
Съдът счита ,че след съпоставка на трудовите функции на длъжността която е заемала
ищцата „Главен специалист“ в Дирекция „Административни, финансови и правни
дейности“ и новосъздадената длъжност предназначена за заемане от държавен служител
„Директор дирекция“ в Дирекция „Контрол и превантивна дейност при РИОСВ-Ш. не са
били запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността
„Главен специалист , и новосъздадената длъжност е с коренно различни трудови
функции от тези на длъжността ,която е заемала ищцата. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството че съгласно заповед № ЧР-4/3.01.2020г. на директорът на РИОСВ
трудовите функции на трансформираната длъжност в пълен обем ще бъдат изпълнявани не
от определената за заемане от държавен служител „Директор дирекция“ в Дирекция
„Контрол и превантивна дейност при РИОСВ-Ш. , а от друго лице –„младши експерт“-
експертно ниво 7, в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“, съгласно
Класификатора, заемащ позиция №8 в поименното разписание на длъжностите в РИОСВ-
Ш., в сила от 3.01.2020г. Следователно длъжността „Главен специалист“, е съкратена,
като на нейно място е създадена нова длъжност „Директор на дирекция“ в дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ . Поради това и основанието за уволнението на ищцата
в този случай е това по чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ — съкращаване на щата, а не това
по чл.325, ал.1,т.12 от КТ - поради определяне на длъжността за заемане от държавен
служител. Видно от последната длъжностна характеристика на ищцата от 01.02.2019 г
длъжността й е била с длъжностно ниво 11 от Класификатора на длъжностите в
администрацията /КДА/, /обн. ДВ, бр.49/2012 г./, ниво специалист 1, с шифър по НКПД
3359 - 3026. Съгласно ДХ, основните й характеризиращи длъжността, трудови функции са в
сферата на общата администрация, секретар - деловодител и архив. Основната цел на
3
длъжността й е свързана с техническа обработка на документите и с административното
обслужване на физическите и юридическите лица. Сред преките й задължения са да приема
постъпващата входяща и изходяща кореспонденция на инспекцията и да я систематизира в
съответствие с установения ред; да завежда деловодството на инспекцията; да завежда в
софтуерен регистър постъпилите документи; да обработва своевременно изходящата
кореспонденция и да следи за нейното изпращане по електронен или хартиен носител; да
води регистъра на заповедите в инспекцията; да отговаря за Системата за управление на
качеството в РИОСВ по предоставяне на административни услуги по прилагане на
законодателството в областта на околната среда и водите, чиито параметри са установени от
законови и подзаконови нормативни актове и др. ,като тя е била на пряко подчинение на
директор дирекция „АФПД“, който бил и неин пряк ръководител. Съгласно чл.З, ал.1 и ал.2
от Наредбата за прилагане на КДА /обн, ДВ бр.49/2012 г./, длъжностите в администрацията
са ръководни, експертни и технически. Експертните длъжности в администрацията са:
експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции и експертни длъжности със
спомагателни функции. Вторите се заемат от лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгласно чл.4, ал.З от Наредбата за КДА, експертните длъжности със спомагателни функции
са посочени в длъжностни нива от 11 до 13 включително, с наименование "ниво специалист"
- 1, 2, 3 включително, и "ниво сътрудник". Предвид последното, длъжността която е заемала
ищцата е била експертна длъжност със спомагателни функции. В чл.4, ал.1 от Наредбата се
регламентира, че ръководните длъжности в администрацията са посочени в длъжностни
нива от 1 до 8 включително с наименование "ръководно ниво" -1,2, ЗА, ЗБ, ЗВ, 4А, 4Б, 5А,
5Б, 6А, 6Б, 7А, 7Б и 8 включително и трансформираната от длъжността на ищцата нова
такава „директор на дирекция“ е ръководна длъжност. Съгласно чл.5 от наредбата,
служителите на ръководна длъжност в администрацията: ръководят, включително планират,
организират, контролират и координират, съответната администрация и/или структурно
звено; носят отговорност за изпълнението на задачите на администрацията и/или на
структурното звено пред съответния държавен орган; отчитат постигането на целите и
дейността на администрацията и/или на структурното звено пред съответния държавен
орган; ръководят работата на непосредствено подчинените им служители в съответната
администрация и/или структурно звено. Съгласно чл.9, ал. 1 и ал.2 от наредбата,
изпълнението на експертните длъжности със спомагателни функции е свързано с
подпомагането и осигуряването на дейността на служителите на ръководна длъжност, както
и на служители, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива в съответната
администрация, като длъжността "главен специалист" е свързана с техническата обработка
на документите, с практическото прилагане на законодателството, със систематизирането на
информация и с административното обслужване. Видно е от гореизложеното ,че между
двете длъжности „Главен специалист“ в дирекция „АФПД“ / или в т.нар. обща
администрация/ и „Директор на дирекция“ в дирекция „Контролна и превантивна дейност“
/или т.нар. специализирана администрация/ няма нищо общо, както в мястото на длъжността
в структурата на РИОСВ, така и в основната цел на длъжността, в областите на дейност, в
преките задължения и в отговорностите. Разликите между двете длъжности са не само в
4
наименование на длъжностното им ниво и в мястото им в структурата на РИОСВ, но и
основно във функционалните им компетентности. Дирекция „АФПД“, в която e длъжността
на ищцата, съставлява общата администрация на РИОСВ, съгласно чл.9 от Правилника за
устройството и дейността на РИОСВ /обн., ДВ бр.49/2018 г./ Дирекция „АФПД“ извършва
дейностите, свързани с деловодното и административно обслужване; финансови дейности;
правни дейности; човешки ресурси; стопанска дейност; дейности по възлагане на
обществени поръчки; връзки с обществеността. Дирекция „Контролна и превантивна
дейност“ съставлява специализираната администрация на РИОСВ и съгласно чл.10 от
Правилника подпомага осъществяването на правомощията на директора на РИОСВ,
свързани с неговата компетентност, като осъществява дейности, свързани с опазване на
въздуха, водите и почвите от замърсяване и увреждане чрез осъществяване на превантивен,
текущ и последващ контрол върху състоянието и ползването им и източниците на тяхното
замърсяване; контрол за изпълнение на мерките, параметрите и изпълнението на условията
и изискванията в издадените в съответствие със законодателството по околна среда
административни актове, разрешения, разрешителни, регистрационни документи и др.;
екологосъобразно управление на отпадъците; управление на опасни химични вещества и
смеси и предотвратяване на големи аварии с опасни вещества; контрол на шума, излъчван от
промишлени източници в околната среда и др.
Видно от писмо изх.№АФПД - 438-2/27.12.2019 г. на директора на РИОСВ Ш., с което
новото длъжностно разписание на РИОСВ Ш. е изпратено за съгласуване в МОСВ, и
приложеният към писмото доклад, единствената промяна е трансформирането на
длъжността „главен специалист“ в дирекция „АФПД“, „чиито преки задължения са свързани
с обработката на документите /входиране и извеждане/, с практическото прилагане на
законодателството в областта на документооборота, съхранение на информацията и архив,
със систематизирането на информация и с административното обслужване на физическите и
юридическите лица“, в „Директор на дирекция“ „Контролна и превантивна дейност“. В
доклада е посочено, че длъжността „Директор на дирекция КПД“ е с ръководен характер, на
пряко подчинение е на директора на РИОСВ Ш., като „ръководи, включително планира,
организира, контролира и координира дейността на дирекция КПД; носи отговорност за
изпълнението на задачите на отдел КОС и ПД и отчита постигането на целите и дейността
им пред директора на РИОСВ — Ш. и ръководи работата на началниците на отделите КОС
и ПД“.
Предвид гореизложеното длъжността на ищцата не е била определена за заемане на
такава от държавен служител, при което са запазени в новоопределената длъжност
основните трудови функции на нейната. Длъжността й е съкратена, като на нейно място е
създадена съвършено нова длъжност „Директор на дирекция „Контролна и превантивна
дейност“ , а изпълнението на нейните трудови функции е възложено на друг служител в
РИОСВ –„младши специалист“. Според съдебната практика и правната доктрина
„съкращаване на щата“ е налице не само когато съществуващата длъжност/трудова функция
е премахната и не съществува ,но и тогава когато длъжността не съществува като отделна
5
щатна бройка защото е била разпределена за изпълнение на друг служител или служители и
тогава когато една длъжност се премахва и на нейно место се създава друга, с други трудови
задължения и трудова функция и изисквания за заемането й.
Съгласно действащото до 02.01.2020 г. длъжностно разписание на РИОСВ Ш., в
дирекция „АФПД“ е имало 2 бр. щатни бройки за длъжността „Главен специалист“.
Предвид извършеното реално съкращаване на щата работодателят е следвало да извърши и
подбор по чл. 329, ал.1 от КТ между ищцата и другият служител заемащ длъжността
“Главен специалист“ , който и към настоящия момент заема длъжността „Главен
специалист“ в дирекция „АФПД“, видно от Поименното длъжностно разписание на РИОСВ.
При прекратяване на трудовото правоотношение , поради съкращаване на щата
работодателят е бил длъжен да извърши подбор по критериите на чл.329 ал.1 от КТ за да
останат на работа тези които имат - по - високата квалификация и работят по-добре, тъй
като се уволняват служители , заемащи една и съща длъжност при ответника. Такъв
подбор не е бил извършен преди уволнението на ищцата.
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че уволнението на ищцата е
незаконосъобразно и първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и
заповедта , с която трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено
следва да се отмени. Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.
344 ал.1 т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност
преди уволнението при ответника “ Главен специалист” в дирекция „АФПД“ при РИОСВ
Ш..
Ищцата претендира да й се изплати и обезщетение за времето през което е останала без
работа ,поради незаконното уволнение за период от 6 месеца от * до * в размер на 5460лв.
Видно от приложеното копие от трудова книжка и регистрационна карта на Агенция по
заетостта, Дирекция ”Бюро по труда” гр.Ш., тя е останал без работа за исковият период
след уволнението.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената в първата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза ,която е посочила ,че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата по чл.228 от КТ е 910.01лв и следващото й се обезщетение по
чл.344 ал.1 т.3 от КТ за шест месеца е в размер на 5460.60лв.
Предвид гореизложеното искът е основателен и доказан и следва да се уважи до
размера на исковата сума от 5460лв..
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените исковете по чл.344 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от КТ да се уважат.
6
Във въззивната си жалба жалбоподателката претендира и съдът на осн.чл.242 ал.1 ГПК
да допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение
за оставане без работа.
На осн.чл.404 ал.1 пр.2 ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните
решения на въззивните съдилища ,поради което и не е налице правен интерес от искането по
чл.242 ал.1 ГПК и същото следва да се остави без уважение.
Ищцата не е направила разноски по делото и такива не й се дължат .
Ответникът следва да се осъди да заплати държавна такса върху уважените искове по
чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ в размер на 278.40лв. за първата инстанция и в размер на
139.20лв. за въззивната инстанция и направените по делото разноски за ССЕ в размер на
100лв.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №468/20.07.2020г. по гр.д.№503/2020г. по описа на ШРС, като
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г. Г. И. с ЕГН ********** от гр.Ш.
... извършеното със заповед №ЧР-5/3.01.2020г. на директора на РИОС – Ш. и го
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Г. И. с ЕГН ********** на заеманата от нея длъжност преди
уволнението „Главен специалист“ в дирекция „АФПД“ при РИОСВ-Ш..
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и води–Ш. ... представлявано от
директора С.Х.И. да заплати на Г. Г. И. с ЕГН ********** на осн.чл.344 ал.1 т.3 от КТ във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за времето през което е останала без работа ,поради
незаконното й уволнение за шест месеца за периода от * до * в размер на 5 460лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на исковата молба
26.02.2020г. до окончателното й заплащане.
Оставя без уважение искането на Г. Г. И. по чл.242 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и води–Ш. ... представлявано от
директора С.Х.И. да заплати сумата от 278.40лв. държавна такса за първата инстанция и
сумата от 100лв. разноски за експертиза пред ШРС по сметка на ШРС и сумата от 139.20лв.
държавна такса за въззивната инстанция по сметка на ШОС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република
7
България в едномесечен срок считано от 1.10.2020г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8