№ 389 / 4.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.М., 04.10.2019г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. М. …..........................трети наказателен състав в публично заседание н. 04 септември.…….…….…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година..…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Н.Александрова........................................и в присъствието н. прокурора..………….……….……....….........като разгледа докладваното от съдията Цветкова.……..…..................................................АНД 992 по описа за 2019г.………………...............и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда н. чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001348/ 13.06.2019г. н. Д. н. Д. „ИТ” – М. н. „В.” ООД със седалище и адрес н. управление град М., представлявано от Д.А.К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева н. основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание пълномощникът му поддържа доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите н. страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата н. страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Н. жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка н. 22.04.2019г. и по документа н. 23.04.2019г. по спазване н. трудовото законодателство от служители н. въззиваемата страна в хотел „В.” находящ се в гр.М., обект н. жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си н. работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 1, дадено с протокол от извършена проверка изх. № 1223/ 25.02.2019г, а именно „Едновременно с установяване н. сумирано изчисляване н. работното време по чл.142 ал 2 от КТ, работодателя да изготвя и утвърждава поименни графици за работа, за периода, за който е установил сумирано изчисляване н. заетите си работници, както и да запознава заетите работници и служители с утвърдените графици срещу подпис преди започване н. работа по тях и да ги съхранява най-малко три години след края н. периода”. Срок 28.02.2019г.
Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 23.04.2019г. Проверяващите счели, че деянието съставлява нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.
Актът за установяване н. административно нарушение е бил съставен н. 14.05.2019г, предявен и връчен н. 16.05.2019г. /видно от обратна разписка н. л.9 от делото/.
Въз основа н. акта за установяване н. административно нарушение, наказващият орган е преценил, че е налице извършено нарушение н. трудовото законодателство и е издал атакуваното наказателно постановление, с което, н. основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ н. Дружеството е наложена имуществена санкция в размер н. 1 500.00 лв.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност н. обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода н. административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения н. процесуалните правила, които да са ограничили правото н. защита н. наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и н. материалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че при извършената проверка по спазване н. трудовото законодателство в обект н. жалбоподателя е установено, че жалбоподателя в качеството си н. работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 1, дадено с протокол от извършена проверка изх. № 1223/ 25.02.2019г. Срок 28.02.2019г.
Съгласно разпоредбата н. чл.415, ал.1 от КТ задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане н. контролен орган за спазване н. трудовото законодателство. Задължителните предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица в предприятието, в чийто кръг н. служебните задължения е допуснато нарушение н. трудовото законодателство. С него след като се посочва конкретното допуснато и констатирано нарушение се заповядва отстраняването му в посочените от контролният орган срокове. Това нарушение не е отстранено, въпреки даденото задължително за изпълнение предписание от контролния орган и е видно от приложените с административно наказателната преписка писмени доказателства.
По отношение н. направеното възражение от наказаното дружество, че им е ограничено правото н. защита в хода н. административнонаказателното производство съдът намира за неоснователно. Дружеството, жалбоподател в настоящето производство е получило АУАН и в законоустановеният срок по чл.44 от ЗАНН е имало възможност да подаде възражения по констатациите. Жалбоподателят се е възползвал от това право.
По отношение н. наложеното наказание съдът намира, че правилно и законосъобразно административнонаказващият орган го е определил в минималния установен в закона размер. АНО е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта н. нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата н. основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта н. нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна н. работодателя. Касае се за сериозно нарушение н. трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права н. работниците и служителите. Касае се за едно формално нарушение, тоест за осъществяването н. фактическия състав, н. което не се изисква настъпването н. определен противоправен резултат и респективно вреди. Поради което не може да се приеме, че е налице маловажно нарушение.
Н. следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване н. противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци н. административно нарушение по смисъла н. чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава н. административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ .
Извършеното нарушение н. разпоредбата н. чл. чл.415, ал.1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от жалбоподателя и е обявено за наказуемо с административно наказание имуществена санкция по реда и условията н. чл.415, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и н. основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001348/ 13.06.2019г. н. Д. н. Д. „ИТ” – М., с което н. „В.” ООД със седалище и адрес н. управление град М., представлявано от Д.А.К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева н. основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: