Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №     

гр.С., 10    май  2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри    граждански състав     в публично съдебно заседание на  двадесет и трети април две хиляди и  деветнадесета   година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 6421/2018 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е   иск, който намира правното си основание в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.   

    

В Исковата молба на  „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД  чрез юриск.  Н.Х.  се твърди, че  на 29 юни 2015 г. между „4ФИНАНС” ЕООД и Д.Д.И.  е сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР.

Съгласно същият член Договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика при която от отправянето  на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние  - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключването на договора  подробно описана в ОУ на „4ФИНАНС” ЕООД.

Кредитополучателят  е подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус”  на интернет страните на кредитодателя. На посочената страница   „Вивус”   предоставя ОУ, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация с която трябва  да бъде запознат,   спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР.   След подаване на заявката проект за Договор за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страните на „Вивус”, който кредитополучателя , ако приеме трябва да  подпише. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя се счита, че се подписват  всяка страница от Договора и приложимите ОУ.

С подписването на Договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на  Договора и  бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи Договора за кредит  и се съгласява последният да приеме сумата по кредита по описаната във формуляра  за заявка банкова сметка ***.  

 В процесния случай на 29 юни 2015 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус”  под № **********, явяващ се първи между страните.

В Заявката си Д.Д.И.  заявява желание да й бъде отпусната сума в размер на 350 лева,  за период от 30 дни с падежна дата – 29 юли 2015 г.   Съгласно заявката на ответника   и условията по договора сумата е отпусната на името на кредитополучателя чрез паричен превод, посредством Изипей.

На основание и съгласно т. 11.1 от ОУ кредитополучателят се възползва неколкократно от възможността за удължаване срока завръщане на сумата по Договора и след удължаването  новата падежна дата е – 17 ноември 2015 г.

С настъпването на падежа  на 17 ноември 2015 г. кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите по Договора и т. 13.3 от ОУ от 19 ноември 2015 г. започва да се начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен от специалните условия по кредита с добавяне към него на наказателен лихвен процент   за просрочие.

От „Вивус”   изпращат три броя напомнителни писма до ответника на адреса, посочен в Договора за кредит. Въпреки отправените покани ответника не погасява  вземанията си.

На 1 февруари 2018 г. „4ФИНАНС” ЕООД сключва  с „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД   Договор за прехвърляне на вземания № BGF- 2018-005  по силата на който прехвърля  вземанията по Договор № ********** в общ размер на 775.43 лева от които:

-          350 лева главница

-          395.43 лева наказателна лихва за периода от 18.11.2015 г. до 31.01.2018 г.

-          30 лева  такси за събиране – 3 бр. изпратени писма.

В изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД   изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмова пратка, която е върната с отметка „Непотърсено”.

Считат, че в полза на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД   е формирано ликвидно и изискуемо вземане спрямо Д.Д.И. за сума в общ размер на 775.43 лева.  

Предвид изложено молят  съда да постанови решение с което да признае за установено, че  Д.Д.И. дължи на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД  чрез юриск.  Николай ХРИСТОВ     сума в общ размер на  428.39 лева,  от които:

-          350 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата ИМ до окончателното изплащане на вземането;

-          78.39 лева  – наказателна лихва за периода от 18.11.2015 г. до 31.01.2018 г.

            Претендират съдебни разноски  по настоящото производство  и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

В предоставения  едномесечен срок   е постъпил Отговор от назначената  за особен представител на ответницата  Д.Д.И. адв. Ю.С. *** който счита иска за  допустим, но не основателен.

-  Оспорва, че ответницата е страна по Договора за кредит;

- Оспорва, че ответницата е запозната с Договора за кредит и ОУ по Договора, както и че ги е приела;

-  Оспорва, че ответницата е подписала представения по делото Договор за кредит и приложимите към него ОУ;

- Оспорва, че ответницата е изпаднала в забава, считано от 17 ноември 2015 г. на което основание ищеца претендира наказателна лихва на основание чл. 13.3 от ОУ;

- Оспорва наведеното в ИМ твърдение, че на ответницата са изпратени 3 бр. напомнителни писма;

- Оспорва твърдението, че ответницата е уведомена за извършената между „4ФИНАНС” ЕООД и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД    цесия.

В качеството си на особен представител  оспорва, че между страните е възникнало валидно облигационно взаимоотношение.

Излага подробни съображения за основателността на исковите претенции.  

Ищецът   - „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, редовно призован не изпраща представител.  По делото е постъпила Молба от „Кредитреформ България” ЕООД, чрез упълномощен процесуален представител юриск. Н.Х. с която уведомява съда, че поради ангажираност с други съдебни дела не може да се яви в с.з. и моли делото да се гледа в негово отсъствие. Изразява становище по Отговора на Исковата молба, като излага конкретни аргументи в защита на своите твърдения и възражения. Моли съда да постанови решение с което да уважи предявения иск. С оглед възраженията в Отговора на исковата молба за доказване на предявения иск моли съда да задължи „Изипей” АД да представи разписките или други документи доказващи предаването на сумата от 350 лева на Д.Д.И.,  извършено в изпълнение на превод от страна на „4 Финанс (Вивус)”, удостоверен с разписка за извършено плащане № 2000000092063633 от 03.11.2015 г., както и да допусне назначаване на съдебно техническа експертиза при която вещото лице след като се запознае с материалите по делото и данните от системата на кредитоподателя, да отговори на поставените в молбата въпроси.

            Ответникът – Д.Д.И.,  редовно призована се представлява  от назначеният й особен представител адв. Ю.С. *** след запознаване  със становището на ищцовото дружество оттегля направеното оспорване и моли представените документи да бъдат приети по делото.  

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            По делото са представени множество документи, удостоверяващи отношенията между страните, а именно: 

1.      Договор за кредит № ********** от 29 юни 2015 г.;

2.      ОУ към Договора за кредит;

3.       Разписка за извършено плащане № 2000000085355678 от 29 юни 2015 г.;

4.      Договор за прехвърляне на вземания № BGF- 2018-005  от 1 февруари 2018г. и Приложение № 1 към него;

5.      Потвърждение за прехвърляне на вземания от 1 юни 2018 г., издадено от „4ФИНАНС” ЕООД;

6.      Приложение № 4 – пълномощно за уведомяване за цесия;

7.      Уведомление за цесия;

8.      Върната писмова пратка от „Български пощи” ЕАД /отметка/.              

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            За да бъде уважена исковата претенция, в производството по делото ищеца следва да докаже кумулативното наличие на следните обстоятелства- между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът като страна по последното да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която дължи на ищеца наказателна лихва.

            С отговора на исковата молба, както и в проведените по делото съдебни заседания особения представител на ответникът оспорва иска, заявявайки, че представените бланки на договори и други писмени документи не обвързват страните по делото, като няма доказателство ответницата да е била запозната с тях. Оспорва и твърдението, че ответницата е уведомена за извършената цесия между " Финанс ЕООД и Кредитреформ България ЕООД.  В  с.з. оттегля направеното оспорване на документите, представени с ИМ и моли съда същите да бъдат приети.

            Ищецът се позовава на сключен между ""Финанс" ЕООД и ответницата Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия.  С договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. заемятелят е прехвърлил на ищцовото дружество  вземанията си от физически лица, изброени в Приложение № 1, в което фигурира и ответницата.

            В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните се уреждат електронно. В тези случаи, сключването на договора става не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на договора, като е приел и общите условия по него. С извършване на фактическите действия, посочени в общите условия, договорът се валидира и страните се задължават по него. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало редовно правоотношение по такъв тип договор за заем, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение. В случая  " Финанс ЕООД е предоставил на ответника договорената сума, като я е превел по посочения в договора начин на заемополучателя. От събраните по делото доказателства - писмени такива се установи, че молбата за предоставяне на заем е била одобрена и заемът е бил отпуснат на ответника чрез превеждане на сумата.

            До длъжника по  реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено от страна на Финанс ЕООД чрез Крпедитреформ България Уведомително писмо с изх. № 4873/14.02.2018  за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника.  Писмото  е върнато в цялост като в Обратната разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя.  С отговора на исковата молба назначеният особен представител на ответника оспорва предявеният иск, като твърди, че длъжникът по договора не е уведомен за извършената цесия.

Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като  цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.  За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента –чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.  Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай.  Управителят на " Финанс ЕООД  е упълномощил Кредитреформ България да уведомява от името на кредитора всички длъжници по всички вземания, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало.

В случая ответницата не е уведомена за извършената цесия, тъй като пратките са непотърсени.

Дори и съдът да приеме упълномощаването за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжницата. Няма доказателства по делото, тя да го е получила. Уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /в този смисъл решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др./.

По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт – уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията, поради което дори и такива вземания по договора да съществуваха, то ищецът нямаше да е активно материално легитимиран да търси изпълнението им – арг. от чл. 99, ал.4 от ЗЗД.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД   с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.- Шандор Петьофи № 10  против  Д.Д.И. с ЕГН ********** ***  чрез назначеният й особен представител адв. Ю.С. *** за осъждането на ответницата  ДА ЗАПЛАТИ  сумата 350 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата ИМ до окончателното изплащане на вземането; 78.39 лева  – наказателна лихва за периода от 18.11.2015 г. до 31.01.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

      

  

Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: