О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
29.04.2020 г., гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в
закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева гражданско дело № 68 от 2020г. година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Ф.И.М. против А.А.Б., М.А.Б.,
З. А. И., М.а Х. А., М. С. М., А. С. М., С.А. С. за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на ПИ с пл. № 161 в кв. 9 по
плана на с. Пашови, общ. Велинград, с площ от 405 кв. м., за който е отреден
УПИ VIII-161
с неприложена за имота регулация, при граници и съседи от север-имот с пл. №
160, от изток-имоти с пл. № 162 и 170, от юг-имот с пл. № 173, от запад- улица
/стар път/, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 48 кв. м. и стопански постройки, на основание придобивна давност в резултат
на упражнявано владение повече от 10 години..
Твърди
се, че имотът бил собственост на наследодателя на ответниците-Х. А. Б. . и след
смъртта му, по силата на наследствено правоприемство е преминал в техния
патримониум.
На
12.10.2009г. между ищцата и наследниците А.А.Б. и М.А.Б. бил сключен
предварителен договор за продажба, по силата на който ответниците А.Б. и М.Б.
се задължили да прехвърлят на Ф.М. 2/3 ид. части от имота, заедно с построените
върху него двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка. Владението върху
целия имот било предадено веднага и изцяло в деня на подписване на предварителния
договор. До 2010г. ищцата поддържала отношения с продавачите във връзка с
изплащането на уговорената цена, но след като цената била платена изгубила
връзка с тях. Въпреки многократните й
опити да уредят отношенията си по сключване на окончателен договор продавачите
не предприели действия да й прехвърлят собствеността върху процесните 2/3 ид.
части, като отказвали под различен предлог-че има време, че няма да има
проблеми, казвали и да ползва имота, че не претендират за него, като след
известно време престанали да вдигат телефона.
Макар че
с предварителния договор било уговорен прехвърлянето на 2/3 ид. части от имота,
имотът не се ползвал и от останалите наследници Х. А. Б.. Ищцата го владеела
изцяло, като свой собствен, като го поддържала и облагородявала. Никой от
останалите наследници не идвал в имота, не се интересувал от него и не е
оспорвал владението й.
От датата на сключване на предварителния
договор ищцата се нанесла в имота, направила преустройство на къщата, извършила
всички необходими подобрения за нормално живеене. От тогава до настоящия момент
ответниците продавачи и другите наследници не били посещавали имота и не се
интересували от него. В продължение на 11 години ищцата упражнявала
фактическата власт върху имота с намерението да го свои.
Понеже
нямала достъп до имота с моторно превозно средство, за да си докара дърва за
огрев, поискала от Община Велинград да бъде отворен път. Било й отговорено, че
по разписния лист към регулационния план имотът е записан на наследодателя на
подавачите Х. А. Б., поради което я посъветвали първо да впише Договора в службата
по вписванията.
С оглед
гореизложеното предявява положителен установителен иск за собственост, с който
съдът да я признае за собственик по отношение на ответниците на целия имот, ведно с построената върху него
жилищна сграда и стопански постройки, на основание давностно владение
продължило повече от десет години.
С
определение № 380 от 27.02.2020г. по гр. д. 68 от 2020г. на Районен Велинград е оставил без движение исковата
молба, като на ищцата е указано да обоснове правен интерес от предявяване на
установителния иск за собственост като посочи конкретните правни или фактически
действия, които ответниците извършват върху имота и с които оспорват претендираното
от нея право.
С
молба вх. № 1434 от 17.03.2020г., в
изпълнение на указанията на съда, Ф.М. уточнява, че правният й интерес
произтича от бездействието на ответниците продавачи А.А.Б. и М.А.Б. да изпълнят
задължението си да й прехвърлят собствеността върху имота и от
незаинтересоваността на останалите ответници към него.
Съобразно
изложените от ищцата доводи, с които обосновава правен интерес от предявяване
на иска, съдът счита, че същият е недопустим и исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото прекратено.
Правен интерес от предявяване на
установителен иска за собственост е налице, когато се оспорва претендирано от
ищеца право или се претендира отричано от него право, т.е между страните е
налице правен спор, пораждащ нуждата от защита. Правен интерес от търсената
защита с положителен установителен иск е налице, когато ответникът оспорва претендирано
от ищеца право с фактически или правни действия.
Правният
интерес е процесуална предпоставка за предявяване на иска, като наличието му се
преценява с оглед изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е носител на
конкретно субективно материално право, което ответникът извънсъдебно оспорва,
отрича или засяга, и формулирано в съответствие с тези твърдения искане до съда
за защита на това право. Когато предмет на делото е правото на собственост
върху недвижим имат, правният интерес от иска се свързва с твърденията на
ищеца, че е собственик на конкретен имот и че с действията си ответникът оспорва
правото му на собственост върху същия имот.
В
случая, в исковата молба не са
изложени твърдения за извършени от
ответниците фактически или правни действия, с които оспорват правото на собственост
на ищцата, пораждащи нуждата от защита. Както самата тя сочи продавачите по
предварителния договор изрично й
заявили, че нямат претенции по отношение на имота и не възразяват да го ползва
както досега, т. е. не се твърди, че същите претендират притежавано от ищцата
право. Неизпълнението на поето с предварителния договор задължение за
прехвърляне на собствеността върху 2/3 ид. части от имота, не може да се счита, че е действие, с което
се оспорва правото на собственост на ищцата, доколкото преди сключването на
окончателен договор тя не притежава защитимо право. Изложените твърдения в тази
насока обосновават извод за неизпълнение на облигационни задължения, в който
случай на разположение на ищцата е конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване на предварителния договор за окончателен.
Правен
интерес от предявяване на иска в случая не е налице и по отношение на
останалите ответници, за които се твърди, че не смущават владението на ищцата,
не са посещавали имото от години и напълно са се дезинтересирали от него.
Според твърденията на предявилото иска
лице липсва правен спор за принадлежността на правото на собственост с лицата, посочени
като ответници, доколкото изрично ищцата е посочила, че никой от тях не й пречи
да упражнява фактическата власт, претендирайки, че е собственик на имота. Предпоставка
за допустимост на иска по чл.124, ал.1 ГПК е наличието на интерес от
установяване на твърдяното право поради оспорването му или претендиране на
отричано от ищеца право като при липса на правен спор с конкретни лица е налице
друг ред за установяване на правото на собственост, а именно чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по реда на чл.587 ГПК след обстоятелствена проверка,
а при отказ на нотариуса да извърши съответното нотариално удостоверяване
същият подлежи на обжалване по реда на чл.577 ГПК.
Предявяването на установителен иск за
признаване правото на собственост против невладеещо, но претендиращо същото
право лице е допустимо само когато правата на ищеца са засегнати, т.е. налице
са действия, които сериозно засягат правата му, като оспорването следва да бъде
основано на съображения,обосноваващи в лицето на ответниците претенции за
притежание на вещни права в пълен или ограничен размер върху процесния имот. В
подадената искова молба следва да се съдържат твърдения именно за такива
действия и претенции на лицата, посочени като ответници. В случая доколкото в
подадената от Ф.И.М. искова молба не се съдържат подобни твърдения за конкретни
действия по оспорване на правата й от страна на посочените като ответници лица,
не може да се приеме да е налице правен спор с тези лица, който да следва да
бъде разрешен по реда на чл.124,ал.1 ГПК и поради тази причина предявеният иск
е недопустим, поради липса на правен интерес.
С оглед гореизложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл.
130 ГПК, производството по гр. д. № 68/2020г
по описа на Районен съд Велинград, поради недопустимост на предявеният иск с
правно основание 124, ал. 1 ГПК.
ВРЪЩА
исковата
молба на Ф.И.М..
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева