О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Кюстендил, 26.02.2018г.

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти въззивен състав, в закрито заседание от двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

                                                                        МАРИЯ АНТОВА

 

разгледа докладваното от мл. съдия Антова в. ч. гр. д. № 42 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.577, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба № 7/24.01.17г. по описа на Службата по вписванията при РС- Дупница на Детска градина „Д-р Тодора Миладинова“, чрез директора й И.Т., срещу Определение № 7/29.12.2017г. по гр.д.№ 395/2016г. по описа на РС- Кюстендил.

 С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал на основание чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/ вписването на Договор № 200 за безвъзмездно управление на недвижим имот- публична общинска собственост по реда на Закона за общинската собственост /ЗОС/, доколкото е приел, че процесният договор не е акт с който се прехвърлят, учредят, изменят или прекратят вещни права върху недвижим имот, с оглед на това, че касае предоставянето на управление, а последното не попада в кръга на ограничените вещни права.

В частната жалба жалбоподателят е изложил съображения за неправилност и за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Счита, че договорът, сключен между него и Община Рила, на основание чл.12, ал.3 ЗОС касае именно правото на ползване като вещно право, поради което и подлежи на вписване предвид разпоредбата на чл.112, б „а“ ЗС.

 

Настоящият състав, след служебна проверка на подадената частна жалба, счита същата за допустима, доколкото е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт. По съществото й я счита за неоснователна поради следното:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с процесния договор е учредено в негова полза от страна на Община Рила ограничено вещно право на ползване върху имот, представляващ публична общинска собственост. Следва да се прави разграничение между ползването като ограничено вещно право и правомощието ползване като фактическо служене с дадена вещ. В конкретния случай, именно с предоставянето на управление върху имота за нуждите на Детска градина „Д-р Тодора Миладинова“, последната ще упражнява ползване върху същия с оглед дейностите, така както са уговорени в процесния договор. Доколкото обаче вещните права са абсолютни и изчерпателно изброени, същите се учредяват по специален ред и начин- в настоящия случай последните са предвидени в ЗОС и Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение №55 от 26.01.2012г.; изменена и допълнена с Решение № 180 от 29.08.2012г.; изменена и допълнена с Решение № 272 от 31.01.2013г.; изменена и допълнена с Решение №601 от 13.10.2014г.; допълнена с Решение № 640 от 29.12.2014г.; изменена и допълнена с Решение №707 от 28.05.2015г.; допълнена с Решение № 766 от 24.09.2015г.; допълнена с Решение № 46 от 13.01.2016г. на Общински съвет,  изм. с § 3. от ПРЗ от Наредба за реда за получаване и управление на дарения от Община Рила, приета с Решение № 205 /31.08.2016г. изм. с Решение №440/17.01.2018г. Съответно, не може да се приеме, че с оглед тълкуването на договора страните са имали предвид именно учредяване на право на ползване, а не предоставяне на управление, в което се включва и ползването като фактическо състояние. Не може да се приеме и че предоставянето на управление е равнозначно на учредяване на право на ползване. Най-малкото, ако последното беше вярно, законът нямаше да прави изрична разлика между редът за придобиване на ограничени вещни права и за предоставяне за управление, а такова е сторил в разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗОС. Съответно, доколкото разпоредбата на чл.34, ал.7 ЗОС предвижда само договорите за придобиване на собственост и ограничени вещни права върху имоти, както и за разпореждане с имоти- общинска собственост, да подлежат на вписване, конкретният отказ се явява правилен и законосъобразен.

 

Предвид гореизложеното, настоящият състав счита атакуваното определение за правилно и като такова следва да го потвърди, поради което:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7/29.12.2017г. на съдията по вписванията при РС- Дупница, с което е обективиран отказ за вписване на Договор № 200 за безвъзмездно управление на недвижим имот- публична общинска собственост по реда на ЗОС, сключен между Община Рила и Детска градина „Д-р Тодора Миладинова“.

 

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок пред Върховен касационен съд.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.