Р Е Ш Е Н И Е
№……………../22.07.2020г.
гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 6204
по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 436 и сл. ГПК,
във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано
е по жалба на „З.А.Д.ОЗК -З.“ АД, ЕИК ********срещу разпореждане
№2116/25.02.2020 постановено по изп.д. № 20207880400081 по описа на ЧСИ М.К., с
което е отказано намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното делото до размера на сумата от 200,00 лева.
Жалбоподателят
счита, че възнаграждението на взискателя следва да бъде определено в минималния
размер на сумата от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. Претендира разноски.
Взискателят оспорва
жалбата и твърди, че възнаграждението е уговорено в минималните размери
съгласно Наредбата
На
основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител мотивира
действията си.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното
производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде
изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане,
извършено преди неговото образувано, или са направени за изпълнителни способи,
които не са приложени, в които случи те са за сметка на взискателя. В случая не
са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за
разноски, тъй като не се твърди осъществяване на нито едно от изключенията
предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.
Задължението не е
погасено и в срока за доброволно изпълнение, тъй като такива доказателства не
са представени по изпълнителното дело, не се представят и с жалбата. Плащането
на дълга е резултат от поисканите от процесуалния представител на длъжника и
извършени от съдебния изпълнител принудителни действия – запор на банковите
сметки на жалбоподателя. При това положение на взискателя се дължи
възнаграждение не само за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т.
1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а и за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Минималният размер на
възнаграждението определен по посочения в Наредбата начин възлиза на сумата от 1030,00
лева. Претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 1028,00
лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие, на който
изрично е придаден вид на разписка. Възнаграждението не е прекомерно с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, тъй като е уговорено и платено такова
в размер към минималния съгласно Наредбата.
Следва да се посочи, че взискателят няма задължение да уговаря възнаграждение в
минимален съгласно наредбата размер.
С оглед изложеното
жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
При този
изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователно.
При тези мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на „З.А.Д.ОЗК -З.“ АД, ЕИК ******* срещу разпореждане №2116/25.02.2020
постановено по изп.д. № 20207880400081 по описа на ЧСИ М.К..
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.