№ 779
гр. София, 06.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110214230 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 2145/23.09.2021 г., издадено от
председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ (ДА „ДРВВЗ“) на „*****“ ЕООД е наложена „имуществена санкция”
в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 4, ал.
2 от Закона за запасите на нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), изразяващо се в
това, че до 15.02.2021 г. дружеството не е представило справка-декларация с
информация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН относно извършено ВОП на нефтен продукт
през 2020 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „*****“ ЕООД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Изложени са съображения, че извършеното
административно нарушение представлява маловажен случай, поради което
наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано, като присъди
направените по делото разноски.
1
Дружеството не изпраща свои процесуален представител в хода на
съдебното производство по делото, като в изложени писмени бележки от адв.
Й., с пълномощно по отношение на жалбоподателя, се поддържат изложените
в жалбата съображения за отмяна на атакуваното НП. Претендират се
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като се поддържат изложените в атакуваното НП съображения
относно липсата на основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. От съда се иска
да потвърди обжалваното НП, като се претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежно
легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие
с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
„*****“ ЕООД осъществило през 2020 г. вътреобщностни пристигания
(ВОП) на смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла – енергийни
продукти по приложение А, Глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008.
За посоченото ВОП през 2020 г. „*****“ ЕООД подало до ДА „ДРВВЗ“
справка-декларация по реда на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, която била изпратена по
куриер на 18.02.2021 г. и била входирана в деловодството на ДА „ДРВВЗ“ с
вх. № 910/19.02.2021 г.
Въз основа на изпратена по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН информация от
страна на Агенция „Митници“ до ДА „ДРВВЗ“ и извършена допълнителна
проверка от служители на ДА „ДРВВЗ“, резултатите от която били
обективирани в Констативен протокол № 933/08.04.2021 г., било установено,
че „*****“ ЕООД не е подало в срок до 15.02.2021 г. справка-декларация по
2
чл. 4, ал. 2 ЗЗНН за извършените ВОП на смазочни масла през 2020 г.
На 28.05.2021 г. св. М. съставила акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 2145/28.05.2021 г. срещу „*****“ ЕООД за извършено
административно нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 2145/23.09.2021 г., с което за описаното в
АУАН административно нарушение на „*****“ ЕООД била наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Представител на „*****“ ЕООД получил препис от наказателното
постановление на 27.09.2021 г., като в законоустановения 7-дневен срок (на
01.10.2021 г.) последният подал жалба срещу горепосоченото наказателно
постановление, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелката М.; справка-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН с вх.
№ 910/19.02.2021 г., КП № 1590/14.05.2021 г., Разпореждане № Р-12-
123/28.04.2021 г. на заместник-председателя на Да „ДРВВЗ“; Складов запис
№ 0003867/01.07.2021 г., КП № 2350/31.08.2021 г.; справка от ДА „ДРВВЗ“
(л. 105-116 от делото) и Заповед № РД-10-114/22.04.2020 г. на председателя
на ДА „ДРВВЗ“.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни доказателства. В този смисъл съдът намира показанията на св.
М.Ф. за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което ги
кредитира изцяло. Именно от показанията на посочената свидетелка се
установява, че през 2020 г. „*****“ ЕООД е осъществило ВОП на смазочни и
други масла, като е следвало да подаде справка-декларация по чл. 4, ал. 2
ЗЗНН до 15.02.2021 г. Св. Филипова е категорична, че справката-декларация е
подадена на 18.02.2021 г. по куриер и е заведена в деловодството на ДА
„ДРВВЗ“ с вх. № 910/19.02.2021 г. В този смисъл е и заверено копие от
процесната справка-декларация, приложено на л. 53-57 от делото. Следва да
се посочи, че между страните по делото липсва спор относно изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка, доколкото дружеството-жалбоподател
оспорва единствено неприлагането от наказващия орган на разпоредбата на
3
чл. 28 ЗАНН.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода
на административнонаказателното производство, като АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, вр. чл.
55, ал. 4 ЗЗНН и Заповед № РД-10-114/22.04.2020 г. на председателя на ДА
„ДРВВЗ“, с която св. Филипова е оправомощена да съставя АУАН за
нарушения по ЗЗНН. НП е издадено от компетентно длъжностно лице
съгласно нормата на чл. 74, ал. 2 ЗЗНН – председателя на ДА „ДРВВЗ“.
Същевременно, са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни
реквизити съобразно посочените норми и липсва каквото и да е противоречие
или неяснота в тяхното съдържание. С оглед на това, процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени при спазване на изискванията на процесуалния
закон.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото безспорно се установи, че
„*****“ ЕООД е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, доколкото не е подало в срок справка-
декларация за 2020 г. относно вътреобщностни пристигания на енергийни
продукти – смазочни масла, каквито са били получени от страна на
дружеството-жалбоподател през 2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2
ЗЗНН в този случай „*****“ ЕООД е следвало да подаде справка-декларация
за 2020 г. до 15.02.2021 г. В случая такава справка-декларация е била
подадена на 18.02.2021 г. или с три дни закъснение. С това и дружеството-
жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
4
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 60, ал. 2 ЗЗНН на юридическите
лица и ЕТ се налага имуществена санкция в размер от 2000 лева когато
справката-декларация не се представи в срока по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, какъвто е
настоящият случай, поради което наказанието е индивидуализирано в
законоустановения му размер.
В случая обаче съдът счита, че осъщественото от дружеството-
жалбоподател административно нарушение представлява маловажен случай,
обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от
административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания
контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните
указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се
определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, основен
критерий относно преценяване маловажността на случая се явява периодът на
закъснение при подаване на посочената информация. Както се посочи по-
горе, закъснението в подаване на справката-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН е
само 3 дни. Минималното закъснение в подаване на справката-декларация се
явява изключително смекчаващо отговорността на жалбоподателя
обстоятелство. На следващо място като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и, че това е първо нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател, като от приложената справка от ДА „ДРВВЗ“,
приложена на л. 105 от делото, се установява, че спрямо „*****“ ЕООД не са
съставяни други АУАН и издавани НП за извършени нарушения по ЗЗНН.
Отделно от това, както правилно е посочил жалбоподателят, от извършеното
нарушение не са произтекли никакви вредни последици. Съдът намира за
неоснователно твърдението на наказващия орган, че предвид съобразяване на
информацията от справката-декларация при определяне на нивата на запасите
по реда на чл. 12, ал. 3 ЗЗНН, то се изключва възможността нарушението да
5
се квалифицира като маловажен случай. На първо място, никъде в закона не е
предвидено, че нарушенията по ЗЗНН не могат да представляват маловажен
случай. На следващо място, действително съгласно нормата на чл. 12, ал. 3
ЗЗНН при определяне на нивата на запасите се съобразява и информацията,
посочена в справката-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН, но следва да се
отбележи, че в настоящия случай тези нива са определени от заместник-
председателя на ДА „ДРВВЗ“ с издадено от него Разпореждане № Р-12-
123/28.04.2021 г. (л. 18-19 от делото), а именно повече от два месеца след
доброволното подаване на процесната справка-декларация. Нещо повече, от
приложения на л. 29-31 от делото Констативен протокол № 2350/31.08.2021 г.
е видно, че след извършена надлежна проверка е установено, че „*****“
ЕООД е изпълнило задълженията си по чл. 17, ал. 1 ЗЗНН да създаде и
поддържа определеното му ниво запаси за извънредни ситуации в размер на
7665 тона котелно гориво на територията на Република България. В този
смисъл са били изпълнени целите на закона, посочени в чл. 1 от ЗЗНН. Не на
последно място следва да се посочи, че справката-декларация е подадена от
дружеството-жалбоподател доброволно преди да бъде извършена проверка от
страна на ДА „ДРВВЗ“ месец и половина след това. Всичко горепосочено
обуславя добросъвестното процесуално поведение от страна на „*****“
ЕООД, като следва да се приеме, че настоящото нарушение се явява
инцидентен случай в неговата дейност. Предвид факта, че не са настъпили
каквито и да е вредни последици от несвоевременното подаване на справката-
декларация, както и подаването й само 3 дни след изтичане на
законоустановения срок, съдът счита, че са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, които характеризират настоящия случай като
маловажен такъв по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Наказващият орган е следвало
да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, а не да издава обжалваното НП, с
което е допуснал нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН в настоящия случай
атакуваното НП следва да се отмени, като „*****“ ЕООД се предупреди, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
6
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, в полза на последния следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения
на л. 11 от делото договор за правна защита и съдействие, както и преводно
нареждане на л. 12 от делото, дружеството-жалбоподател е заплатило на адв.
Й. сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото. С оглед на това,
съдът счита, че ДА „ДРВВЗ“ следва да бъде осъдена да заплати на „*****“
ЕООД сумата от 500 лева направени разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2145/23.09.2021 г., издадено от
председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“, с което на „*****“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 4, ал. 2
от Закона за запасите на нефт и нефтопродукти, като:
ПРЕДУПРЕЖДАВА „*****“ ЕООД с ЕИК ****, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ да заплати на „*****“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: **** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8