Р Е Ш Е Н И Е №……
гр. София,
09.05.2016 г.
Софийски градски съд, ГО, ІV А въззивен състав, в
публично заседание на четиринадесети
март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 12526 по
описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по жалба на Е.Б.Б. срещу решението на
СРС, 36 ти състав от 10.11.2014г. по гр. д. №11454/2014г., с което са уважени
предявените срещу нея от „Т.С.” ЕАД искове по чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ГПК до размер от 3598,80 лева и вр. с чл.86 ЗЗД до размер от 460, 20 лева, и са
присъдени разноски.
Въззивникът Б. иска отмяна на решението в частта, с
която исковете са уважени и постановяване на ново, с което бъдат изцяло
отхвърлени, като твърди да не било доказано възникването и размера на
процесните задължения.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач „Т.с.”
ЕООД не вземат становище по жалбата.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл.269 ГПК, намира решение в обжалваната част за валидно, допустимо и
правилно. На основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, които изцяло споделя.
В отговор на оплакванията в жалбата, които са
идентични с възраженията по отговора по чл. 131 ГПК, обсъдени в пълнота от
първоинстанционния съд, въззивният излага следното:
Договорът за търговска продажба на топлоенергия се
счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекиД. в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Публикацията на ОУ не е била спорна между
страните (възражението в този смисъл във въззивната жалба е преклудирано) и се
установява от представените с исковата молба извлечения от в-к П. и в-к Д..
Предвид безспорното качеството на ответника на собственик на топлоснабдения
имот и съответно на “потребител” по смисъл на дефинитивната законова
разпоредба, и липсата на предложение за специални условия по чл. 150, ал.3 ЗЕ
от негова страна, се налага извода, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, което е
действително и ги е обвързвало в процесния период. Не е необходимо сключване на
договор в писмена форма, нито пък писмено потвърждение на общите условия от
страна на потребителите.
Продавачът е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача. Това се
установява от приетата като компетентно извършена съдебно-техническа
експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна
енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в
апартамента на ответника (при проверка при ищеца и в дружеството за дялово
разпределение), вещото лице изяснява, че сумите за топлинна енергия за имота са
начислявани коректно от “Т.С.” ЕАД, при спазване на действащите към съответния
период нормативни актове. Липсата на
издадените от ищеца фактури като доказателства по делото е ирелевантна за
изводите относно възникването и съществуването на задълженията за заплащане
цената на топлинната енергия. Фактурата не е елемент от фактическия състав на
сделката. Освен това, в случая тя отразява данни, които се намират в
информационната база данни на ищеца, която е проверена от вещото лице Урумова
при изготвяне на заключението.
Възражението, че фактурите
са съставени в нарушение на чл. 24 ЗБНБ е неоснователно. Топлинната енергия е с
нормативно установени цени. Съгласно чл.
46 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (чл. 49 от сега
действащата наредба) количеството топлинна енергия се измерва в приетата в
система единица /Джаул/. За търговски плащания се използва единицата Ватчас и
кратните й. В приетите от ДКЕВР решения за утвърждаване на цената на топлинна
енергия, същата е посочена в мегават/час ( например 72.30 лв. за 1
мегават/час). С оглед обстоятелството, че потребяваната топлинна енергия за
битови нужди е в малки количества, е неприложимо отчитането на енергия в
мегават/часа, поради което потребеното количество се изчислява в киловат/час. 1
мегават/час е равен на 1000 киловат/часа, следователно и сумата за топлинна
енергия за 1 киловат/час е равна на 0,0732 лв. По този начин от ищеца се
запазва утвърдената от ДКЕВР цена на топлина енергия за 1 мегават/час и в
същото време се отговаря на по-малките потребности, които имат потребителите на
топлинна енергия за битови нужди, като посоченото трансформиране не води до
неправомерно завишаване на цената на топлинната енергия и съответно до
нарушение на чл. 24 от ЗБНБ. Освен това при съставянето на първични счетоводни
документи е допустимо единичната цена да бъде изписана с повече от два знака
след десетичната запетая, с цел по-голяма точност, като е задължително при
докладването на съответната стопанска операция, стойностното й изражение да
бъде обявено в български лева и с два знака след десетичната запетая.
Доказан е и размерът на задължението за цена на
топлинна енергия за битови нужди в сградната инсталация. Изводът на
първоинстанционния съд е направен при обоснована преценка на заключенията на
съдебно-техническа и съдебно – счетоводната експертизи. Тези заключения се
базират не само на съставената от ищеца информация, но и на проверки на
месечните отчети на общия топломер в сградата (който е сред уредите за топлинно
отчитане, одобрени от Националния център по метрология) и дяловите
разпределения от фирмата за топлинно счетоводство. Вещото лице по СТЕ изрично е
посочило, че за процесния имот главните отчети от ФДР се съставяне при осигурен
достъп в имота и са подписани от въззивницата. Редът
за отчитане е спазен от фирмата за дялово разпределение и при приложението му
са начислени дължимите за периода суми за топлинна енергия.
В заключение, като намира
оплакванията в жалбата за неоснователни, въззивният съд следва да потвърди
решението в обжалваната част.
Така мотивиран,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 36 ти състав от 10.11.2014г.
по гр. д. №11454/2014г. в обжалваната част, с която са уважени предявените по
реда на чл. 415, ал.1 ГПК искове.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.