Решение по дело №5613/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 18.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина С.

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5613 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №2943 от 07.01.2019г., постановено по гр.дело №27227/2015г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в е допуснато извършването на съдебна делба между И.Н.Н. с ЕГН**********, Б.Н.Н. с ЕГН**********, С.И.Ц. с ЕГН**********, В.И.Б. с ЕГН**********, Е.К.М. с ЕГН**********, З.К.С. с ЕГН**********, А.С.С. с ЕГН**********, Л.Д.К. с ЕГН**********, Р.Г.К. с ЕГН********** и В.Г.Б. с ЕГН**********, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40436.5396.818 съгласно кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед №РД-18-17/25.01.2012г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота с.Кубратово, СО- „Нови Искър”, ул.„******, с площ от 1867кв.м. по скица №15-177949/30.04.2015г., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), при дялове, както следва: по 1/8 идеална част за И.Н.Н., Б.Н.Н., С.И.Ц., В.И.Б., А.С.С. и Л.Д.К., и по 1/16 идеална част за Е.К.М., З.К.С., Р.Г.К. и В.Г.Б..

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Е.К.М. и З.К.С.. Жалбоподателите поддържат, че наследниците на Н.В.Й.са придобили част от делбения имот, югоизточно от съществуваща стара ограда, разделяща на две части наследствения имот на Г.В.Й.и Н.В.Й.по давност. Фактически била извършена доброволна делба на общия имот, която не била формално оформена, но всички страни по делото се съобразявали с нея до завеждането на иска за делба. Именно поради това Н.Й.безпрепятствено прехвърлил на 04.02.1982г. обособена част от неговия дял на внучката си и жалбоподателка З.С. и на сина си С.В.. През 1995г. придобивната давност била прекъсната, но от тогава до завеждането на исковата молба страните по делото продължавали да владеят отделни реални части от делбения имот със съзнанието, че владеят за себе си. Молят решението да бъде отменено, а искът за делба- отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемите С.И.Ц. и И.Н.Н. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата. Твърдят, че възражението за придобиване на част от имота по давност от жалбоподателките е неоснователно. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия имот, той е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се приеме, че е установил владение и върху притежаваните от другите съсобственици идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия имот повече от 10 години необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите съсобственици, като е манифестирал ясно пред тях намерение си да владее целия имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 години от момента, в който е отблъснал владението на останалите съсобственици, владеещият съсобственик може да придобие по давност и техните идеални части. Дори да се приеме, че жалбоподателите и техният наследодател са упражнявали фактическа власт върху част от имота в продължение на повече от 10 години, в случая от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните във въззивната инстанция свидетели, не се установява да са отблъснали владението на другия  съсобственик, като са демонстрирали ясно пред тях, че владеят имота или сочената от тях част (югоизточно от съществуваща стара ограда, разделяща на две части наследствения имот), само за себе си. Безспорно се установява, че страните са си разпределили реалното ползване на имота и всеки е ползвал една определена част от него. Не се установява обаче безспорното манифестиране на намерението за владеене за себе си. От показанията на разпитаните и във въззивната инстанция свидетели се установяват същите обстоятелства, както и в първоинстанционното производство- разпределяне на ползването на съсобствения имот. Следователно жалбоподателите и праводателя им са били само държатели на притежаваните от ответниците по въззивната жалба и техния праводател, идеални части от процесния имот и като такива не са могли да придобият тези идеални части от имота по давност.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по жалбата сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора, както и това че възнаграждението е договорено в размер към минимално възможния такъв съгласно НМРАВ.

 

 

 

 

По така изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №2943 от 07.01.2019г., постановено по гр.дело №27227/2015г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в.

ОСЪЖДА Е.К.М. с ЕГН********** и З.К.С. с ЕГН********** да заплатят на И.Н.Н. с ЕГН********** и С.И.Ц. с ЕГН********** сумата от 600 (шестстотин) лева- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/